РЕШЕНИЕ
№ 518
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330110772 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Гаранционен фонд“- София срещу В. Д. Г., с
която е предявен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. ”а” КЗ, с който се
претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 852, 58
лв., представляваща изплатено от „Гаранционен фонд“ по щета № ***********г.
обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на ******г. в гр. П., на
кръстовището на ул. “В. Л.” и ул. “П.” и предизвикано от ответника докато е
управлявал МПС рег. № *****, без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда / ***г./ до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът поддържа, че на ****г. в гр. П., на кръстовището на ул. “В. Л.” и ул. “П.”
е настъпило ПТП между управлявания от ответника автомобил с рег. № **** и МПС с
рег. № ****. Отговорен за настъпването на ПТП бил ответникът, тъй като навлязъл в
кръстовището на забранителен / червен/ сигнал на светофарната уредба.
Допълнително, ответникът бил неправоспособен водач и напуснал
местопроизшествието. Впоследствие ответникът бил издирен, била установена
самоличността му и били съставен констативен протокол за ПТП, АУАН и наказателно
постановление. Било констатирано и че към датата на настъпване на ПТП, ответникът
управлявал МПС, без за целта да е сключил задължителна застраховка „Гражданска
1
отговорност“. Предвид това, собственикът на увредения автомобил с рег. № ****
заявил пред „Гаранционен фонд“ претенция за обезвреда и била заведена щета №
*****г. По заведената щета било заплатено обезщетение на увреденото лице в размер
от 852, 58 лв. Предвид изложеното, за ищеца се поражда право на регрес срещу
виновния водач, който е управлявал автомобил без валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Моли се, така предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от особения представител на
ответника. Възразява се, че процесното вземане е погасено по давност. Възразява се, че
настъпилите увреди по МПС с рег. № **** не са тези, описани от ищеца и са в по-
нисък размер. Предвид изложеното, моли се предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото
доказателства, че на *****г. в гр. П., на кръстовището на ул. “В. Л.” и ул. “П.” е
настъпило ПТП между управлявания от ответника автомобил с рег. № ***** и МПС с
рег. № *****. Към момента на настъпване на процесното ПТП, ответникът е
управлявал МПС, без за целта да е сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Гаранционен фонд е заплатил на увреденото лице К.
С. К. по щета № ****г. сума в размер от 852, 58 лв. Отделно от гореизложеното, в
открито съдебно заседание, проведено на ***** / л. *** /, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че настъпилите увреди по
МПС рег. № *** съответстват на подробно описаните от ищеца в уточняваща молба от
****г., като стойността за тяхното пълно възстановяване е в размер на 852, 58 лв.;
процесното ПТП е настъпило предвид факта, че ответникът е преминал през
кръстовището на ул. „В. Л.“ и ул. „П.“ в гр. П. на червен / забранителен / сигнал на
светофарната уредба.
Горепосочените обстоятелства досежно механизма на настъпване на ПТП се
потвърждават и от съставения от служител при ОД на МВР на ****г. протокол за ПТП
№ **** ( л* от делото). Протоколът е съставен от длъжностно лице, в кръга на
изпълняваните от него служебни функции, поради което и същият съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Предвид това, същият се ползва и с
материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така,
както са описани в документа ( изрично в тази връзка- Решение № 71 от 16.08.2017г.,
по т.д. № 60343/ 2016г., по описа на ВКС, II- ро г.о.; Решение № 15/ 25.07.2014г., по
т.д. № 1506/ 2013г., по описа на ВКС, I- во т.о. ). Констатациите, обективирани в
протокола за ПТП се потвърждават и от съставените АУАН № ****г. и Наказателно
постановление № 1*****г., влязло в законна сила на ***г.( л. **от делото).
При осъществена проверка в системата на “Гаранционен фонд” (регистърът е
публичен), се констатира и че към дата ****г., за МПС с рег. № ****, управлявано от
ответника, не е регистрирана валидна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите ( справка на л. * от делото).
2
От представените по делото уведомление за имуществени вреди, доклад по щета
№ ****г. и опис на щетите ( л. **** ) се изяснява, че собственикът на увредения
автомобил е предявил претенция за заплащане на обезщетение към “Гаранционен
фонд”. Последното е счело претенцията за основателна, поради което и на дата ***г. е
изплатило обезщетение на увреденото лице К. С. К., възлизащо на сума в размер от
852, 58 лв. ( л. **).
Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че ответникът чрез
процесуалния си представител, не оспорва наличието на увреда по МПС рег. № ****,
както и причинно- следствената връзка между нанесените материални вреди и
процесното ПТП, за настъпването на което е отговорен ответникът ( който е преминал
през кръстовището на забранителен сигнал на светофарната уредба ).
Предвид гореизложеното, то са налице в своето единство всички
материлноправни предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. ”а” КЗ, а именно: настъпило ПТП, при което виновният водач е управлявал лек
автомобил без сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност “ на
автомобилистите; причинени увреди по МПС рег. № ****, които са настъпили
вследствие на процесното ПТП; ищецът да е заплатил обезщетение на увреденото
лице за причинените му вреди ( в случая имуществени). Предвид гореизложеното, то в
полза на ищеца срещу ответника се поражда регресно вземане до размера на
заплатеното на пострадалия обезщетение за имуществени вреди.
Както бе посочено по- горе, между страните не съществува спор, че
възстановяването на щетите по увреденото МПС възлиза на сума в размер от 852, 58
лева. Тази сума е изцяло заплатена от ищеца на пострадалото лице, за което е налице и
преводно нареждане от ****.
Във връзка с възражението на ответника за погасяване по давност на процесното
вземане, то съдът счита същото за неоснователно. Следва да се стори принципното
разяснение, че давността за регресното вземане на ищеца е пет години и се отброява
не от датата на настъпване на ПТП, а от момента на заплащане на обезщетението на
увреденото лице ( изрично в тази връзка- т. 14 от ППВС № 7/ 77г. от 04.10.1978г. и
Решение № 2 от 02.02.2011г., по т.д. № 206/ 2010г., по описа на ВКС, II- ро т..о ). В
конкретния случай, обезщетението е заплатено на *****г. ( платежно нареждане- л. *
от делото ), от която дата и следва да се отброява петгодишният срок за погасяне по
давност на процесното вземане. Същият изтича на *****г., а искът е предявен на
****г.- тоест, преди да изтече петгодишният давностен срок. Разбирането, че
давностният срок за погасяване на регресното вземане на ищеца е пет години е и
нормативно възприет. Нормата на чл. 378, ал. 6 КЗ разписва именно петгодишен
давностен срок, в съответствие с цитираната по- горе задължителна практика на
касационната инстанция.
3
Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. ”а” КЗ,
с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от
852, 58 лв.- главница, представляваща регресна претенция за изплатено от
„Гаранционен фонд“ по щета № ******г. обезщетение за имуществени вреди от ПТП,
настъпило на *****г. в гр. П., на кръстовището на ул. “В. Л.” и ул. “П.” и предизвикано
от ответника докато е управлявал МПС рег. № *****, без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, следва да бъде уважен
изцяло.
Върху горепосочената сума за главница, се дължи и законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда /**** / до окончателното й погашение.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се
поражда в полза на ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени в размер на
350 лв., която сума включва- внесена държавна такса за образуване на делото- 50 лв. и
депозит за особен представител- 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд“- гр.
София, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. ”а” Кодекс за застраховането, сума в размер
от 852, 58 лв.- главница, представляваща регресна претенция за изплатено от
„Гаранционен фонд“ по щета № ******г. обезщетение за имуществени вреди от ПТП,
настъпило на *****г. в гр. П., на кръстовището на ул. “В. Л.” и ул. “П.” и предизвикано
от ответника докато е управлявал МПС рег. № *****, без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / ****/ до
окончателното й погашение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК В. Д. Г., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд“- гр. София, сума в размер на 350 лева,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд-
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4