РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Влентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300500417 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от В. С. Ш. против
решение № 4310/19.12.2022г. по гр.д.№ 8635/2022г. на ПдРС, І бр.с., с което дължимата от
жалбоподателя издръжка за непълнолетната му дъщеря Е. В. Ш. е увеличена от 100 лева на
350 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба. Иска се отмяна на
решението в частта, с която издръжката е увеличена над 200 лева месечно. Твърди се, че в
тази част решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като не е
съобразено със здравословното и с материалното съС.ие на жалбоподателя.
От въззиваемата Г. М. Ш., в качеството й на майка и законен представител на Е. В.
Ш., е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че решението на ПдРС в
обжалваната му чест е правилно и законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 8635/2022г. на ПдРС, І бр.с. е образувано по искова молба
от Г. М. Ш., в качеството й на майка и законен представител на малолетната Е. В. Ш.,
против В. С. Ш., с която е предявен иск за увеличаване на дължимата от ответника издръжка
за дъщеря му до размер от 350 лева. В исковата молба се сочи, че с решение №
2705/14.07.2015г. бащата на детето бил осъден да заплаща издръжка в размер от 100 лева
месечно. Към датата на завеждане на делото Е. Ш. вече била ученичка в 4 клас. Нуждите й
от издръжка значително нараснали. Били необходими средства за учебни помагала, храна и
облекло. Бащата работел в чужбина като ***** и имал много големи месечни доходи.
Разходите за Е. за хранене в училищния стол били в размер от 60- 70 лева на месец. Детето
получавало и по 5 лева на ден за лични разходи. Допълнителни разходи имало за екскурзии
и олимпиади. Сметките за ток, храна, дрехи и отопление били нараснали.
В подадения от ответника- жалбоподател в настоящето производство, писмен отговор
1
на исковата молба се сочи, че той е трайно- повече от три години, безработен поради
влошено здраве и претърпяна ***** във Финландия. Издържал се от заемни средства и
разпродал имуществото си в България. Нямал възможност да заплаща претендираната от
него издръжка за дъщеря му.
Безспорно е, а и от приетото по първоинстанционното дело заверено копие от
решение № 2705/14.07.2015г. по гр.д. № 6755/2015 г. на ПдРС, е видно, че Г. и В. Ш.и са
родители на малолетната Е. Ш.. С посоченото решение е опредЕ. издръжка за момичето в
размер от 100 лева. По делото на ПдРС са приети също така справка от ТД на НАП, видно
от която въззиваемата няма декларирани имоти и МПС, работи по трудов договор, като
осигурителният и доход през 2022г. е бил между 1430 лева и 2130 лева, а В. Ш. няма
регистриран трудов договор в Р.България, притежава недвижим имот- земя и сграда в
гр.*****, и три леки автомобила; епикриза от УМБАЛ“П.“АД за проведено лечение на В. Ш.
през периода от 21.01.2021г. до 24.01.2021г.. Разпитан е свидетелят С. К.. Същият живее на
съпружески начала с въззиваемата от около 7 години. Те заедно с малолетната Е. обитавали
къща в с.*****, общ. *****. Детето ходело на училище в гр. ****. Свидетелят я карал на
училище, връщал се на работа в гр.***** и вечер я прибирал, тъй като нямало обществен
транспорт от селото до града. Разходите за транспорт били 10- 11 литра газ на стойност
между 20 и 25 лева дневно. Отделно водели Е. един път седмично на частни уроци и на
спортни танци в училище по спортни танци, за които занимания разходите били в размер от
по 50- 60 лева месечно. Детето свирело и на пиано, като учителката й идвала в дома им
веднъж седмично, за което й плащали по 10 лева. Всяка година Е. ходела на зелено
училище. През 2022 година бил в гр.*****, като таксата била в размер от около 500 лева. В
училище се хранела в училищния стол, за който купоните стрували между 4,50 и 5 лева.
Отделно й давали и джобни пари- между 3 и 5 лева на ден. В училище били с униформи,
които стрували между 200 и 250 лева. Бащата от 2- 3 години нямал контакт с детето и не
участвал в разходите по отглеждането му. Разходите се заплащали от майката и от
свидетеля. В. Ш. повече от пет години живеел и работел във Финландия, като работата му
била в сферата на ****, работел като ***** или *****.
Съгласно чл.142, ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. От 01.01.2023г. минималната работна
заплата е в размер от 780 лева, при което минималната издръжка е не по- малко от 195 лева.
Това е абсолютният минимум, дължим от единия родител при равно разпределяне на
дължимата издръжка. Съответно минималната издръжка за едно дете от двамата родители е
в размер от 390 лева. Като се има предвид, че Е. Ш. е на близо единадесет години, учи в
населено място, различно от това, в което живее и има извънкласни занимания- частни
уроци, уроци по танци и по пиано, следва да се приеме, че необходимите за месечната й
издръжка средства са в размер с поне 250 лева повече от минимума по чл.142, ал.2 от СК.
Жалбоподателят е в работоспособна възраст и от показанията на разпитания свидетел е
видно, че от години работи в Р.Финландия. В приетата по делото на ПдРС епикриза за
престоя на В. Ш. в УМБАЛ“П.“АД е записано придружаващо заболяване ***** /нарушения
в ***** на организма/, което най- общо казано представлява предпоставка за **** проблеми,
но при липса на по- конкретни данни и доказателства, включително и с приложението на
специални знания, това придружаващо заболяване не обосновава извод за пълна или
частична неработоспособност. От съдържанието на епикризата е видно, че той е бил изписан
в добро здравословно съС.ие. От справката от НАП се установява, че жалбоподателят
притежава недвижим имот в гр.***** и три автомобила, последният от които е деклариран
през месец февруари 2022г.. Не са налице доказателства за това той да е бил принуден да
продава свое имущество, за да се издържа. Напротив- няколко месеца преди завеждане на
делото е придобил автомобил, макар и да не е известно на каква стойност. Общоизвестно е,
че Финландия е измежду страните с най- висок стандарт на живот в Европа, поради което с
основание може да се приеме, че жалбоподателят има възможност да реализира доходи
значително над средните за Р.България и при всяко положение в по- голям размер от този на
майката Г. Ш.. При това следва да се отчете и обстоятелството, че той не участва с лични
2
грижи в отглеждането и възпитанието на дъщеря си. Ето защо, настоящият състав на ПОС
намира, че обжалваното първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съобразно с крайния изход на производството по делото и на основание чл.78, ал.1
от ГПК в полза на въззиваемата ще следва да бъдат присъдени направените от нея съдебни
разноски за адв.възнаграждение в размер от 500 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4310/19.12.2022г. по гр.д.№ 8635/2022г. на ПдРС, І
бр.с., с което дължимата от жалбоподателя В. С. Ш. издръжка за непълнолетната му дъщеря
Е. В. Ш. е увеличена от 100 лева на 350 лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба.
ОСЪЖДА В. С. Ш. от гр. *****, обл. *****, ЕГН: ********** да заплати на Г. М. Ш.
от с. *****, общ. *****, обл. *****, ЕГН: ********** сумата от 500 лева- съдебни разноски
във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3