№ 2456
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110132190 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл.411 КЗ, вр. чл.49 и 45 ЗЗД.
Ищецът ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД моли за осъждане на
ответника СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА да му плати следните суми: на осн.
чл.411 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД - 123,45 лв., претендирана като обезщетение за
претърпените на 29.7.2020 г. в гр.София имуществени вреди от собственика
на л.а. с рег. №СВ4545МВ, от попадане в необозначена и необезопасена
дупка на общинския път, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на
застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица
№440120210000545 от 23.1.2020, срещу причинителя на вредата, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 8.6.2021 г., до изплащане на
сумата и на осн. чл.78, ал.1 ГПК – направените по делото разноски.
Ответникът, с отговора на исковата молба, оспорва исковете по
основание и размер. Моли да се отхвърлят.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
От приетите по делото протокол за ПТП и САТЕ и от показанията на
свидетеля Д. Р. Р. се установява, че на 29.7.2020 г. е управлявал л.а. с рег.
№СВ4545МВ по общински път в гр.София и претърпява ПТП и повреди по
автомобила поради наличието на необезопасени и необозначена дупка на
пътното платно на общинския път, която не е могъл да избегне.
Безспорно е по делото, че мястото на ПТП представлява общински път
и че към датата на произшествието между собственика на този автомобил и
ищеца е действал договор за застраховка, по силата на който последният се е
задължил срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на
автомобила при ПТП, както и че ищецът е обезщетил собственика по реда на
1
чл.405, ал.1 КЗ с плащане на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД
за ремонта на автомобила, което се равнява на претендираното обезщетение
по настоящото дело.
От САТЕ се установява, че повредите по автомобила от техническа
гледна точка са в причинно-следствена връзка с произшествието и че
платената от ищеца цена за поправяне на повредите съответства на средните
пазарни цеди към датата на произшествието.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД. Искът е частично
основателен. Ищецът доказа фактите в негова доказателствена тежест -
договора за застраховка, застрахователното събитие, настъпилите повреди по
автомобила, причинната връзка между повредите и наличието на дупка на
общинския път, средната пазарна цена за отстраняване на повредите по
автомобила към датата на произшествието. Ищецът не доказа единствено
какъв е размерът на обичайните разноски за определяне на обезщетението по
чл.405 КЗ и да платил такова възнаграждение на оценител, тоест реално да е
направил такива разноски. В тази част искът е неоснователен и следва да се
отхвърли. Ответникът не доказа възраженията си или да е платил
обезщетението по чл.411 КЗ.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът на осн. чл.411
КЗ встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на
вредата. В случая на осн. чл.31 от Закона за пътищата ищецът носи
задължението да поддържа общинския път, следователно на него е възложена
работата по повод неизпълнението на която са настъпили вредите за
собственика на посочения автомобил и на осн. чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД именно
ответникът следва да понесе деликтната отговорност.
Изложеното сочи, че искът следва да се уважи изцяло за сумата от
123,45 лв.
Относно разноските по делото. Основателността на исковете сочи, че
на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца и
направените от него разноски по представения списък по чл.80 ГПК,
съразмерно на уважената част от иска – изцяло – 618,00 лв. По делото не са
представени доказателства ответникът да е направил разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което този пункт не следва да се включва в сбора на
разноските, за които е отговорен ответника.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника СОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, гр.
София, ул. "Московска" № 33 да плати на ищеца ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с ЕИК ********* и адрес в гр.София, бул.Витоша
89Б, следните суми:
на осн. чл.213, ал.1 от КЗ (отм.), вр. чл.49 от ЗЗД – 123,45 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените на 29.7.2020 г. в гр.София
имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №СВ4545МВ, от попадане в
необезопасена и необозначена дупка на общинския път, в чиито права е
встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за
2
застраховка – полица №440120210000545 от 23.1.2020 г., срещу отговорния за
поддържането на пътя ответник, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 8.6.2021 г. до изплащане на сумата;
- на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 618,00 лв. - за направените по делото
разноски, съразмерно на уважените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд пред
СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните по
реда на Глава двадесета от ГПК.
Преписи от същото да се връчи на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3