Решение по дело №376/2022 на Административен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

     

№   45

 

гр. Русе, 26.10.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VII - ми състав, в открито заседание на 17 октомври, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                     

                                                                   

                                                                         СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

 

при участието на секретаря М. СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АГУШ административно дело № 376 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 46, ал. 5 от ЗОбС.

Образувано е по жалба на Ф.А.К., В.Ю.Ю., Л.В.О., Т.Р.О. и М.Т.Р., депозирана чрез адв.-пълномощник Д. Т., против Заповед № РД-01-2599 от 12.08.2022 г., издадена от Кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с Ф.А.К., В.Ю.Ю., Л.В.О., Т.Р.О., Е.Т.Р. и М.Т.Р. за общински жилищен имот с административен адрес: гр.Русе, ул. „Босилеград“ № 21, състоящ се от една стая, кухня, сервизни помещения, изба, актуван с АОС № 3881/17.06.2002 г.

Жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, излагат подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта. Твърди се, че ползват имота от седемдесетте години и винаги са били изрядни и добросъвестни наематели. Считат за неправилно и необосновано установеното в заповедта обстоятелство, че домакинството притежава 4 бр. превозни средства, това твърдение не отговаряло на действителността. Л. а. „Пежо 306“ и л. а. „Пежо 406“ били притежание на Е.Т.Р., който е внук на Ф.А.К. и син на Т.Р.О., като за внука си Е.Т.Р.К., макар и след подаване на заявлението за продължаване срока на наемното правоотношение, е декларирала обстоятелство, че той вече не обитава общинското жилище, а живее в апартамента на другата му баба, за което К. е представила и писмени доказателства – удостоверение за постоянен адрес от 04.05.2022 г., от което е видно, че постоянният адрес на Е. ***, с оглед на което и притежаваните от него два автомобила не следвало да се вземат предвид при преценката на органа дали лицето и членовете на неговото домакинство отговарят на условието по чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Русе (Наредба № 6). На следващо място се посочва и че л. а. „Пежо 407“ е продаден на 21.12.2021 г., за което се представят писмени доказателства. Твърди се, че ако заповедта бъде изпълнена, домакинство от петима души, като само Т.Р.О. работи и получава трудови доходи, а Ф.А.К. получава пенсия, ще остане на улицата. Освен това се сочи, че в общинското жилище живее и едно непълнолетно дете – М.Т.Р., която е внучка на Ф.А.К. и дъщеря на Т.Р.О.. Твърди се, че момичето е на 17 години, ученичка в 11-ти клас в дневна форма на обучение в Професионална гимназия по речно корабостроене и корабоплаване – гр. Русе. Твърди се още, че детето има заболявания, по-ниска кръвна захар от обичайното и я водят на лекари.  Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед. Претендира се и присъждането на направените в производството разноски.

Ответникът по жалбата – кметът на Община Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й. Поддържа, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно. Сочи, че са налице прекратителните основания, посочени в оспорената заповед – чл. 46, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9 от ЗОбС, респ. чл. 31, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 13 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Русе (Наредба № 6). Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

Е.Т.Р., в качеството му на заинтересована страна, не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирани страни, които са неблагоприятно засегнати от него, в преклузивния срок съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Заповедта е връчена лично на Ф.А.К. на 15.08.2022 г. (вж. протокол от същата дата за връчване на процесната заповед на л. 5 от преписката), а жалбата е депозирана чрез административния орган на 26.08.2022 г. (л. 4 от делото).

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Заповедта е издадена от компетентен материално и териториално орган – от кмета на Община Русе, който разполага с правомощието да прекрати наемното правоотношение съгласно чл. 46, ал. 2, изр. първо от ЗОбС, респ. чл.31, ал. 2, изр. първо от Наредба № 6 по отношение на имот, частна общинска собственост на Община Русе.

Оспореният акт е издаден в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание съгласно чл. 46, ал. 2, изр. второ от ЗОбС, респ. чл. 31, ал. 2, изр. второ от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост (Наредба № 6) – в него са посочени основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който е определен на един месец.

Заповедта съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването й – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

В същата са посочени няколко прекратителни основания – чл. 46, ал. 1, т.6 от ЗОбС, респ. чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 (изтичане на срока на настаняване), чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС (отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище), респ. чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6 (отпадане на условията по чл. 3 за настаняване на наемателя в общинското жилище, по-конкретно на това по чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 – лицето и неговото домакинство да не притежават повече от едно моторно превозно средство) и чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОбС, респ. чл. 31, ал. 1, т. 13 от Наредба № 6 (деклариране неверни обстоятелства в декларацията по чл. 26 от Наредба № 6).

В мотивите на оспорения административен акт са изложени фактическите обстоятелства, които се субсумират под посочените законови разпоредби, съставляващи неговите правни основания.

Формално са били извършени предписаните от закона процесуални действия, предхождащи издаването на процесната заповед.

За започналото административно производство заинтересованите лица са били уведомени с Писмо изх. № 94Ф-836-1 от 01.04.2022 г., получено лично от Ф.А.К. на 04.04.2022 г. (л. л. 13 - 15 от преписката). В него, на последната е указано, че в 7-дневен срок от получаването му може да представи в ОП „Управление на общинските имоти“ становище по започналото производство и писмени доказателства във връзка с него. В уведомителното писмо е указан и срокът, в който то следва да приключи, включително с издаване на заповед на кмета на Община Русе за прекратяване на настаняването, а именно до 20.05.2022 г. Към уведомителното писмо е приложен и препис от Решение по т.4.4, прието с Протокол № 5 от 28.03.2022г. на Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 (л. 16 от делото). Видно от съставения протокол за извършени действия по връчване на уведомителното писмо, на 04.04.2022 г. служители на посоченото общинско предприятие връчили лично на К. уведомителното писмо, което последната удостоверила с подписа си в същия протокол (л. 13 от преписката).

От така указаната й възможност да изрази становище и да представи доказателства в административното производство последната се е възползвала, като е представила становище с дата 11.04.2022 г., вх. № 94Ф-836-1#2 от 16.05.2022 г. (л. 12 от преписката).

В становището сочи, че Т.О. притежава само товарен автомобил „Пежо 508“, а л. а. „Пежо 407“ е продаден на 21.12.2021 г., за което представя преписи от съответните договори за покупко-продажба на МПС.

Сочи също, че внукът й Е. фактически от юни 2021 г. живее на друг адрес – в апартамента на другата му баба, след като дядо му починал, като промяната на адресната му регистрация ще бъде извършена в срока за приключване на административното производство.

На 10.05.2022 г. К. ***-836-1#1, към която прилага удостоверение за постоянен адрес, от което е видно, че от 04.05.2022 г. постоянният адрес на Е.Т.Р. ***.  Моли това обстоятелство да бъде взето предвид от Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 при приключване на административното производство (л. л. 10 и 11 от преписката).  

Настоящият състав на съда счита, че при така установените по делото факти и обстоятелства, оспорената заповед се явява издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон, както и до несъответствие на неговата цел.

На първо място, прекратителното основание по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС, респ. чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 (изтичане на срока на настаняване), формално е налице.

Формалното наличие на основанието по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС, респ. чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6, обаче не означава, че заповедта съответства на материалния закон.

Според чл. 46, ал. 4 от ЗОбС при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.

По делото не е спорно, че действително в подаденото от К. Заявление-декларация вх. № Н-124 от 11.03.2022 г. за продължаване срока на наемното правоотношение за общинския жилищен имот поради изтичане срока на настанителната заповед К. посочва като член на своето домакинство и своя внук Е.Т.Р., както и че притежават две МПС-та (л. л. 17 – 20 от преписката).

След извършени справки в Дирекция МДТ при Община Русе било установено, че Е.Т.Р. притежава две МПС-та – л. а. марка „Пежо“, модел 306 и л. а. марка „Пежо“, модел 406 (л. 30 от преписката).

Т.Р.О. бил декларирал две превозни средства – л. а. „Пежо“, модел 407 и товарен автомобил, марка „Пежо“ (л. 31 от преписката).

При издаване на процесната заповед органът е обосновал фактически правното основание по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, респ. чл. 31, ал. 1, т. 6, вр. чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 именно с обстоятелството, че в МДТ има данни, че домакинството притежава 4 автомобила.

Органът е отбелязал също, че за твърдението на К. за продажбата на л. а. „Пежо“, модел 407, рег. № Р3435 ВТ, притежание на Т.Р.О., на 21.12.2021 г., не били представени писмени доказателства, а съгласно справка от 14.03.2022 г. (л. 31 от преписката) в МДТ описаното МПС е собственост на Т.Р.О. от 30.03.2016 г., като нямало данни за закриване на партидата в МДТ – Русе.

АО не е посочил защо не е приел и не е съобразил декларираното от К. още на 11.04.2022 г., с подаденото становище във връзка с уведомяването й за започване на производство по прекратяване на наемното правоотношение, обстоятелство, че внукът й Е.Т.Р. вече не обитава процесния общински жилищен имот, тъй като живее в жилището на другата му баба след смъртта на дядо му. В тази връзка на 10.05.2022 г. К. е представила и писмено доказателство, че от 04.05.2022 г. Е. има постоянен адрес ***.

При тези данни, в изпълнение на задълженията му по чл. 35 и чл. 36 от АПК и при спазване на основни принципи в административния процес – чл. 7 и чл. 9 от АПК, административният орган е следвало да съобрази горепосочените факти и обстоятелства при произнасянето си, а именно че внукът на К. вече не живее с нея в едно домакинство и съответно да не бъдат вземани предвид притежаваните от него превозни средства при преценката дали лицето и членовете на неговото домакинство отговарят на условието по чл. 3, ал. 1, т.5 от Наредба № 6.

По отношение на приетото от органа, че за твърдението на К. за продажбата на л. а. „Пежо“, модел 407, рег. № Р3435 ВТ, притежание на Т.Р.О., на 21.12.2021 г., не били приложени писмени доказателства, съдът намира за необходимо да посочи следното.

Видно от становище вх. № 94Ф-836-1#2 от 16.05.2022 г. (л. 12, гръб от преписката), в него е посочено, че към становището са приложени договори за продажба на МПС и адвокатско пълномощно. В представената от органа административна преписка обаче такива договори не се съдържат. За съда не е ясно дали преписката е била представена в нейната пълнота или има пропуски. В случай че действително лицето е пропуснало да приложи документ, удостоверяващ твърдяното от него обстоятелство, органът в изпълнение на задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК е можело допълнително да му го изиска. Независимо от това, при оспорването на заповедта пред настоящия съд са представени писмени доказателства, от които е видно, че на 21.12.2021 г. е било извършено нотариално производство по прехвърляне собствеността на л.а. марка и модел „Пежо 407“, собственост на Т.Р.О. и Л.В.О. (л. л. 6 и 7 от делото).

Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗДвП, собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор.

При прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³, включително когато регистрацията на съответното превозно средство е прекратена, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени (ал. 2).

На основание чл. 144, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП и чл. 15 и чл. 16 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, нотариусът, в качеството си на длъжностно лице, вписва в Регистъра на МПС на Портала за електронни административни услуги на МВР данни за промяна на собственост на регистрирано пътно превозно средство, вкл. данни  за сключения договор. Процедурата е приключена с качване на сканиран договор за покупко-продажба на моторно превозно средство с удостоверени подписи с рег. № 7421 от 21.12.2021 г. на Детелина Забунова, помощник-нотариус при нотариус № 751 Теменужка Козарева в Електронен регистър „Единство 2“ на Нотариална камара на Р България.

Съгласно чл. 16, ал. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, в случай че сделката е извършена, от информационната система на Нотариалната камара към информационната система на МВР се изпраща информация за регистрационния номер на нотариуса, извършил сделката, регистърния номер и датата от общия регистър на нотариуса, пред който е записана сделката, и данни за приобретателя по сделката, които се записват към информацията за превозното средство.

При така посочената правна регламентация органът би могъл и по служебен път, изисквайки информация от МВР, да установи достоверността на твърдяното от К. обстоятелство за прехвърлено още на 21.12.2021 г. право на собственост върху превозното средство.

От данните по делото несъмнено се установява, че още преди подаване на заявлението-декларация от К. на 11.03.2022 г., посоченият лек автомобил вече не е бил собственост на лица, живеещи с нея в едно домакинство.

В конкретния казус административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК като не е изяснил в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая.

В случая не е ясно защо органът не приема допълнително декларираното от К. обстоятелство, подкрепено и със съответните писмени доказателства, че нейният внук Е.Т.Р. вече не живее с нея в едно домакинство и съответно защо не е съобразил и свързаните с този факт обстоятелства досежно притежавани от него моторни превозни средства.

Органът не е изпълнил и задължението си по чл. 36 от АПК да изиска и събере всички доказателства от значение за производството, конкретно досежно установяване собствеността върху л. а. „Пежо“, модел 407, рег. № Р 3435 ВТ.

Така допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила са довели и до неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно досежно формирания от АО извод за наличието на посоченото в оспорената заповед прекратително основание по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС (отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище), респ. чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6 (отпадане на условията по чл. 3 за настаняване на наемателя в общинското жилище), конкретно по чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6, обосновано от органа с фактическото твърдение, че домакинството притежава 4 автомобила.

         Не на последно място, по делото не е спорно и обстоятелството, че общинското жилище се обитава и от едно непълнолетно дете – М.Т.Р.. Момичето е на 17 години, ученичка в 11-ти клас в дневна форма на обучение в Професионална гимназия по речно корабостроене и корабоплаване – гр. Русе (л. 54 от делото). Твърди се, че детето има заболявания, по-ниска кръвна захар от обичайното и я водят на лекари, като в тази връзка се представя и медицинска рецепта, издадена от лекуващ лекар на детето (л. 55 от делото).

Както приема Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) ^[1], гаранциите по Конвенцията изискват намесата в правото на неприкосновеност на жилището на жалбоподателя да се основава не само на националния закон, но и да бъде пропорционална съгласно § 2 на член 8 от ЕКПЧ и в съответствие с преследваната легитимна цел, като се имат предвид конкретните обстоятелства на делото. За да бъде в съгласие с чл. 8 от ЕКПЧ, която конвенция, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България,  е част от вътрешното право и има примат пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат, е необходимо оспореният административен акт да е съобразен с конкретните фактически обстоятелства, отнасящи се до обитателите на жилището, чиито легитимни интереси трябва да бъдат защитени ^[2].

В случая административният орган не е отчел интереса на живеещото в общинското жилище непълнолетно дете.

При извършване на преценка за баланса между накърнените интереси на наемателя и останалите членове от неговото домакинство, от една страна, и тези, които се защитават чрез оспорения административен акт, от друга, съдът намира, че от особено значение е да се гарантира най-добрият интерес на живеещото в имота дете.

Служебно задължение както на съда, така и на административните органи, е да следят за най-добрия интерес на децата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт във всяко разглеждано от тях производство (вж. и съображенията в Определение № 13236 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13091/2018 г., II о. и др.) и то, както беше посочено, без оглед на това дали децата се намират в жилището, представляващо техен дом, на законно основание. Безспорно би противоречало на интереса на детето, през зимния сезон, то да остане без дом, още повече, че в общинския имот живее домакинство от петима души като само един – баща й Т.Р.О. получава трудови доходи, а баба й Ф.А.К. получава лична пенсия за ОСВ.      

Следователно, предвид безспорната жилищна нужда на жалбоподателите, предвид и липсата на установявания досежно отпаднала необходимост от настаняване в общинско жилище, т.е. че К. и нейното домакинство вече не отговарят на условията по чл. 3 от Наредба № 6, оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на принципа на пропорционалност по чл. 6 от АПК и несъответен на целта на закона, която може да бъде извлечена и от чл. 42, ал. 1, т. 1, чл. 43, т. 1 от ЗОбС – в общинските жилища за отдаване под наем на граждани с установени жилищни нужди, да бъдат настанявани именно граждани и техните семейства/домакинства с установени жилищни нужди.

По изложените съображения жалбата се явява основателна и като такава тя следва да бъде уважена като оспорената заповед бъде отменена.

         С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените в производството разноски за платена държавна такса в размер на 50 лева (за всеки от жалбоподателите по 10 лева).

Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д.Т., който е оказал безплатна правна помощ на жалбоподателите в проведеното производство по делото по следните съображения. Видно от договора за правна помощ и съдействие на л. 8 от делото, в него липсва отразяване на конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1 от ЗА, наложила осъществяването на безплатна правна помощ, посочено е само „чл.38 ЗА“. Не са посочени конкретни твърдения, които да обуславят приложението на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Възможността за осъществяване на безплатна правна помощ от адвокат, респективно и съответното на тази възможност присъждане на възнаграждение в полза на същия, не е предвидена във всеки един случай, а само при конкретно посочените в закона хипотези, а както беше посочено, в случая в представения договор за правна защита и съдействие липсва отразяване на такава. В този смисъл е и Определение № 4853 от 19.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7081/2021 г.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-2599 от 12.08.2022 г., издадена от Кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с Ф.А.К., В.Ю.Ю., Л.В.О., Т.Р.О., Е.Т.Р. и М.Т.Р. за общински жилищен имот, с административен адрес: гр. Русе, ул. „Босилеград“ № 21, състоящ се от една стая, кухня, сервизни помещения, изба, актуван с АОС № 3881/17.06.2002 г.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на Ф.А.К. с ЕГН **********, В.Ю.Ю. с ЕГН **********, Л.В.О. с ЕГН **********, Т.Р.О. с ЕГН ********** и М.Т.Р. с ЕГН ********** и петимата от гр. Русе, сумата от 50 лева /на всеки от жалбоподателите по 10 лева/ – разноски по делото.

Решението е окончателно.                                                                          

                                                                               

                                                          СЪДИЯ: