Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 08.05.2018 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На шестнадесети април Две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар: Петя Делчева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА
Т.д. № 74, по описа на съда за 2017 год.,за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XXXII от ГПК.
Т.д. №74/2017г. по описа на ОС-Хасково е образувано по предявен главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и в условията на евентуалност искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в ТР № 4/2013г. /т. 11б/. Исковете са предявени ИЩЕЦА „РАЙФАЙЗЕБАНК /БЪЛГАРИЯ/” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. София, район „Лозенец“, „Експо 2000“,бул.“Никола Вапцаров“ №55, чрез пълномощника юрисконсулт П.П.Т. против ответника Р.Х.К., ЕГН **********, действаща като ЕТ“Росица Колева-Роси“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. Харманли,ж.к.“Тракия“ бл.19 вх.А ет.3 ап.7. Ищецът претендира да се установи спрямо ответника съществуването и изискуемостта на вземанията на Банката произтичащи от Договор за банков кредит №62108 от 07.10.2008г., Анекс №01/25.11.2009г., Анекс №02/27.05.2011г., Анекс №03/22.01.2014г. и Анекс №04/20.08.2014г. към Договора,съгласно издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д.№1016/2016г. на РС-Харманли,а именно:изискуема главница в размер на 19 645 евро,от която главница с редовно настъпил падеж размер от 6 035 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 13 610 евро; изискуема редовна лихва в размер на 2 269,14 евро,начислена за периода от 05.01.2015г. до 02.11.2016г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 1 313,79 евро,начислена за периода от 05.02.2016г. до 15.12.2016г. включително; изискуема лихва дължима съгласно чл.1.2 във вр. чл.1 б.“Б“ от Анекс №4 към Договора в размер на 121,99 евро за периода от 05.05.2014г. до 27.07.2014г.; изискуема лихва дължима съгласно чл.1.3 вр. чл.1 б.“В“ от Анекс №4 към Договора в размер на 91,56 евро за периода от 05.07.2014г. до 19.08.2014г. изискуема комисионна за управление,дължима съгласно чл.1.6 вр. чл.1 от Анекс №4 в размер на 314,80 евро за периода от 05.10.2014г. до 05.10.2016г. включително;законна лихва за забава за периода от постъпване на заявлението -21.12.2016г. до изплащане на вземането.При условията на евентуалност -в случай,че главният установителен иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК бъде отхвърлен изцяло или частично като неоснователнен, на основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в ТР №482013г./т.11б/ претендира осъждането на ответника за заплащането на сумата от общо 23 756,28 евро,от които изискуема главница в размер на 19 645 евро,от която главница с редовно настъпил падеж размер от 6 035 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 13 610 евро; изискуема редовна лихва в размер на 2 269,14 евро,начислена за периода от 05.01.2015г. до 02.11.2016г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 1 313,79 евро,начислена за периода от 05.02.2016г. до 15.12.2016г. включително; изискуема лихва дължима съгласно чл.1.2 във вр. чл.1 б.“Б“ от Анекс №4 към Договора в размер на 121,99 евро за периода от 05.05.2014г. до 27.07.2014г.; изискуема лихва дължима съгласно чл.1.3 вр. чл.1 б.“В“ от Анекс №4 към Договора в размер на 91,56 евро за периода от 05.07.2014г. до 19.08.2014г.;изискуема комисионна за управление,дължима съгласно чл.1.6 вр. чл.1 от Анекс №4 в размер на 314,80 евро за периода от 05.10.2014г. до 05.10.2016г. включително;законна лихва за забава за периода от постъпване на заявлението -21.12.2016г. до изплащане на вземането . Претендира се и присъждането на юристконсултско възнаграждение в размер на 450лв., както и разноските направени в заповедното производство.
ИЩЕЦЪТ- „РАЙФАЙЗЕБАНК /БЪЛГАРИЯ/” АД-гр.София твърди в исковата си молба, че вземането му в качеството на „кредитор” произтичало от Договор за револвиращ банков кредит от 07.10.2008г., с който банката отпуснала на кредитополучателя ЕТ „Пламен Колев“ и солидарните длъжници П.П.К., Р.Х.К. и ЕТ „Росица Колева-Роси“-гр.Харманли револвиращ кредит в размер на 20 000 евро,с краен срок на погасяване на кредита-15.09.2011г.,в случай че банката не се възползва от правото си да прекрати предсрочно договора по реда посочен в него /чл.2.1 от Договора/. В последствие с допълнителни Анекси №1,2,3 и 4, последният от 20.08.2014г. условията по посочения по-горе договор били променяни, като промяната касае размера на вземанията на банката,начина и реда на погасяване на тези вземания. Промените касаят главница и лихви по първоначалния договор. С последния Анекс №4 от 20.08.2014г. страните са договорили,че крайния срок за погасяване на кредита е 05.01.2020г. Налице било неизпълнение на договора,а собственика на ЕТ „Пламен Колев“- физическото лице П.П.К., починал на 28.10.2015г. В производство по чл.51 от ЗН, инициирано от банката по гр.д. №392/2016г., по описа на РС-Харманли наследниците на починалото лице Р.Х.К. и Т.П.Е. са приели наследството му. Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката и анексите към него настъпила с получаването лично от ответницата Р.Х.К., в качеството й на солидарен длъжник и наследник на починалия кредитополучател, на писмо изх.№510-359/31.10.2016г. за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл.9.3 от договора, поради настъпил случай на неизпълнение-неплащане на основание чл.8.1,б.“а“ от Договора. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист длъжниците по Договора за револвиращ банков кредит и Анексите към същия, не са погасили дължимите от тях суми.На 03.11.2016г. била осчетоводена предсрочната изискуемост на всички вземания на банката по Договор за банков кредит №62108 от 07.10.2008г. Посочените обстоятелства се установявали от представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги.
С оглед неизпълнението на задълженията ищецът предприел действия за събиране на вземанията си по съдебен ред като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. С изпълнителен лист от 27.12.2016., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 612/27.12.2016г. по ч.гр.д. № 1016/2016г. Районен съд – Харманли е разпоредил длъжникът-ответник ЕТ“Росица Колева-Роси“ и длъжникът Т.П.Е. да заплатят на Банката описаните в изпълнителния лист суми,като по отношение ответницата в настоящето производство са посочени сумите предмет на установителната претенция в настоящето производство.
В петитума на исковата молба ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответника, съществуването и изискуемостта на вземанията на Банката произтичащи от Договор за банков кредит №62107 от 07.10.2008г., Анекс №01/25.11.2009г., Анекс №02/27.05.2011г., Анекс №03/22.01.2014г. и Анекс №04/20.08.2014г. към Договора,съгласно издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1016/2016г. на РС-Харманли,а именно:изискуема главница в размер на 19 645 евро,от която главница с редовно настъпил падеж размер от 6 035 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 13 610 евро; изискуема редовна лихва в размер на 2 269,14 евро,начислена за периода от 05.01.2015г. до 02.11.2016г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 1 313,79 евро,начислена за периода от 05.02.2016г. до 15.12.2016г. включително; изискуема лихва дължима съгласно чл.1.2 във вр. чл.1 б.“Б“ от Анекс №4 към Договора в размер на 121,99 евро за периода от 05.05.2014г. до 27.07.2014г.; изискуема лихва дължима съгласно чл.1.3 вр. чл.1 б.“В“ от Анекс №4 към Договора в размер на 91,56 евро за периода от 05.07.2014г. до 19.08.2014г.;изискуема комисионна за управление,дължима съгласно чл.1.6 вр. чл.1 от Анекс №4 в размер на 314,80 евро за периода от 05.10.2014г. до 05.10.2016г. включително;законна лихва за забава за периода от постъпване на заявлението -21.12.2016г. до изплащане на вземането.При условията на евентуалност -в случай,че главният установителен иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК бъде отхвърлен изцяло или частично като неоснователнен, на основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в ТР №482013г./т.11б/ ищецът претендира осъждането на ответника за заплащането на сумата от общо 23 756,28 евро,от които изискуема главница в размер на 19 645 евро,от която главница с редовно настъпил падеж размер от 6 035 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 13 610 евро; изискуема редовна лихва в размер на 2 269,14 евро,начислена за периода от 05.01.2015г. до 02.11.2016г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 1 313,79 евро,начислена за периода от 05.02.2016г. до 15.12.2016г. включително; изискуема лихва дължима съгласно чл.1.2 във вр. чл.1 б.“Б“ от Анекс №4 към Договора в размер на 121,99 евро за периода от 05.05.2014г. до 27.07.2014г.; изискуема лихва дължима съгласно чл.1.3 вр. чл.1 б.“В“ от Анекс №4 към Договора в размер на 91,56 евро за периода от 05.07.2014г. до 19.08.2014г.;изискуема комисионна за управление,дължима съгласно чл.1.6 вр. чл.1 от Анекс №4 в размер на 314,80 евро за периода от 05.10.2014г. до 05.10.2016г. включително;законна лихва за забава за периода от постъпване на заявлението -21.12.2016г. до изплащане на вземането .
ОТВЕТНИКЪТ- Р.Х.К., действаща като ЕТ “РОСИЦА КОЛЕВА – РОСИ“,със седалище и адрес на управление гр.Харманли, чрез пълномощника си е депозиралa писмен отговор на исковата молба с необходимото съдържание. Предявените искове се оспорват по основание и размер. Поддържа се,че Банката не е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем съобразно разпоредбата на чл.432 от ТЗ и постановките на т.18 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.Банката е изпратила писмо,с което уведомява длъжниците за обявяването на кредита за предсрочно изискуем,но в същото не бил даден срок за доброволно изпълнение на забавените задължения. Счита,че в конкретния случай е следвало да бъде даден „достатъчен срок“ и заради обстоятелството,че има наследствено правоприемство. Счита също, че уговорката за наказателна лихва по кредита и заплащането й в случай на забава в плащането на дължими по процесния договор суми изцяло покривала характеристиките на неустойката за забава по смисъла на чл.92 от ЗЗД.Поради тази причина счита,че същата е в нарушение на чл.92 ал.1 и ал.2 от ЗЗД,поради което следва да бъде намалена поради прекомерност.Счита,че в случая се касаело за неморално висок размер на неустойката и поради това договарянето й било в противоречие с добрите нрави ,ограничаващо договорната автономия.В този смисъл се позовава,че това накърняване е основание за обявяване нищожността на тази клауза от договора за заем на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.Излага и доводи за приложението на посочената разпоредба и в търговските отношения.Намира за нищожна и клаузата на чл.2.4.1 от Анекс №3/22.01.2014г. и поддържа,че не се дължи мораторна лихва върху неизискуемо вземане,а само върху падежирала/изискуема/ и неплатена вноска.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно установено, че между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕТ „Пламен Колев“-гр.Харманли – кредитополучател , солидарните длъжници ЕТ „Росица Колева - Роси“, П.П.К. и Р.Х.К. е бил сключен Договор за револвиращ банков кредит № 62108/07.10.2008г. за сумата в размер на 20 000 евро. Целта на кредита била оборотни средства, с краен срок на погасяване на кредита 15.09.2011г. Годишният лихвен процент по кредита към момента на сключване на договора бил стойността на банковия ресурс за евро, увеличена с 3,50. В чл. 8.1, б. „а“ е било уговорено, че случай на неизпълнение по договора е налице, когато кредитополучателят не плати на падеж свое изрично задължение към Банката, а чл. 9.3 дава право на банката да обяви за незабавно изискуеми всички усвоени по Договора суми, начислена лихва (евентуална наказателна лихва) и комисионните. С Анекс № 2/27.05.2011г. към Договора бил договорен краен срок на погасяване на кредита 15.09.2014г. Установено е още, че с Анекс № 3/22.01.2014г. револвиращият кредит е преоформен в срочен кредит, със срок на погасяване 05.01.2019г. Кредитополучателят се съгласил да погаси 56 месечни вноски в размер на 355 евро, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.05.2014г. до 05.12.2018г., включително и една последна изравнителна вноска в размер на 120 евро, дължима на 05.01.2019 г. В чл. 5 от споразумението страните уговорили, че при неплащане изцяло или частично на което и да е задължение по кредита в продължение на 60 дни, считано от деня, следващ деня, в който изтича указания срок, вземанията ставали автоматично предсрочно изискуеми в пълен размер. С Анекс № 4/20.08.2014г. било уговорено от страните, че кредитополучателят се задължава да изплати 55 равни месечни вноски в размер на 355 евро, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.06.2015г. до 05.12.2019г., включително и една последна изравнителна вноска в размер на 120 евро, дължима на 05.01.2020г.
Видно от
приложеното към делото Удостоверение за наследници № 35/23.01.2017г., изд. От
Община Харманли е, че длъжникат П.П.К. е починал на 28.10.2015г., като е
оставил за свои наследници Р.Х.К. – съпруга, К.П.К. – дъщеря и Т.П.Е. – дъщеря. Установява се още, че наследницата К.П.К. е направила
отказ от наследството оставено от баща й
П.П.К., който отказ е вписан в нарочната
за това книга на съда под № 9/28.04.2016 г. Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 392/2016г., по описа на РС – Харманли, протекло по реда на чл. 51 от ЗН и
инициирано от банката-ищец е, че другите две наследници Р.Х.К. и Т.П.Е. са
приели наследството на починалото лице.
С Писма изх. № 510-359/31.10.2016г. и изх. №
510-361/31.10.2016г., Р.Х.К., действаща лично и като ЕТ „Росица Колева – Роси“,
в качеството й на солидарен длъжник и наследник на П.П.К. и Р.П.Е., в
качеството й на наследник на П.П.К., са били уведомени, че банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем спрямо длъжниците поради неплатени и просрочени
задължения за периода от 04.02.2015г. до 31.10.2016г.
Видно от приложеното като доказателство към делото копие от ч.гр.д. № 1016/2016г., по описа на РС-Харманли е, че ищецът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД-гр.София, чрез упълномощения юрисконсулт, е депозирал заявление с вх. № 7482/21.12.2016г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжнизците ЕТ „Росица Колева – Роси“ и Т.П.Е. в условията на солидарност.В заявлението се претендира издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу посочените длъжници за следните суми,а именно:
Длъжникът Р.Х.К.,действаща като ЕТ“Росица Колева-Роси“-гр.Харманли да заплати 19 645 евро – главница, от които главница с редовно настъпил падеж в размер на 6 035 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 13 610 евро; 2 269, 14 евро – редовна лихва за периода от 05.01.2015г. до 02.11.2016г., включително; 1 313,79 евро – изискуема наказателна лихва за периода от 05.02.2016г. до 15.12.2016г., включително; 121,99 евро – лихва за периода от 05.05.2014г. до 27.07.2014г., дължима по чл. 1.2, вр. чл. 1, б. „Б“ от Анекс № 4 към Договора; 91,56 евро – лихва за периода от 05.07.2014г. до 19.08.2014г. по чл. 1.3, вр. чл. 1, б. „В“ от Анекс № 4 към Договора; 314,80 евро – комисионна за управление за периода от 05.10.2014г. до 05.10.2016г., включително, по чл.1.6, вр. чл. 1 от Анекс № 4 към Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане, дължими от ЕТ „Росица Колева – Роси“ и следните суми, а именно: 9 822,50 евро – главница, от които главница с редовно настъпил падеж в размер на 6 035 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 13 610 евро; 1 134,57 евро – редовна лихва за периода от 05.01.2015г. до 02.11.2016г., включително; 656,90 евро – изискуема наказателна лихва за периода от 05.02.2016г. до 15.12.2016г., включително; 60,99 евро – лихва за периода от 05.05.2014г. до 27.07.2014г., дължима по чл. 1.2, вр. чл. 1, б. „Б“ от Анекс № 4 към Договора; 45,75 евро – лихва за периода от 05.07.2014г. до 19.08.2014г. по чл. 1.3, вр. чл. 1, б. „В“ от Анекс № 4 към Договора; 157,40 евро – комисионна за управление за периода от 05.10.2014г. до 05.10.2016г., включително, по чл.1.6, вр. чл. 1 от Анекс № 4 към Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане,
Длъжникът Т.П.Е. да заплати 9 822,50 евро – главница, от които главница с редовно настъпил падеж в размер на 6 035 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 13 610 евро; 1 134,57 евро – редовна лихва за периода от 05.01.2015г. до 02.11.2016г., включително; 656,90 евро – изискуема наказателна лихва за периода от 05.02.2016г. до 15.12.2016г., включително; 60,99 евро – лихва за периода от 05.05.2014г. до 27.07.2014г., дължима по чл. 1.2, вр. чл. 1, б. „Б“ от Анекс № 4 към Договора; 45,75 евро – лихва за периода от 05.07.2014г. до 19.08.2014г. по чл. 1.3, вр. чл. 1, б. „В“ от Анекс № 4 към Договора; 157,40 евро – комисионна за управление за периода от 05.10.2014г. до 05.10.2016г., включително, по чл.1.6, вр. чл. 1 от Анекс № 4 към Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане.
В заявлението по чл.417 от ГПК е обективирана и претенция за разноските по делото в размер на 929,27 лв. държавна такса и 1 732 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заявителят-ищец в настоящето производство е приложил към заявлението си документа по чл.417 от ГПК,от който произтича вземането-извлечение от счетоводните книги на банката,както и Договор за револвиращ банков кредит № 62108/07.10.2008г., ведно с анексите към него №1,2,3 и 4,уведомления до длъжниците за предсрочна изискуемост. Заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта относно искането за осъждане на длъжниците да заплатят солидарно процесните суми, като е издал Заповед № 612/27.12.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 27.12.2016г. като е разпоредил длъжникът ЕТ „Росица Колева - Роси“ да заплати на заявителя 19 645 евро – главница, от които главница с редовно настъпил падеж в размер на 6 035 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 13 610 евро; 2 269, 14 евро – редовна лихва за периода от 05.01.2015г. до 02.11.2016г., включително; 1 313,79 евро – изискуема наказателна лихва за периода от 05.02.2015г. до 15.12.2016г., включително; 121,99 евро – лихва за периода от 05.05.2014г. до 27.07.2014г., дължима по чл. 1.2, вр. чл. 1, б. „Б“ от Анекс № 4 към Договора; 91,56 евро – лихва за периода от 05.07.2014г. до 19.08.2014г. по чл. 1.3, вр. чл. 1, б. „В“ от Анекс № 4 към Договора; 314,80 евро – комисионна за управление за периода от 05.10.2014г. до 05.10.2016г., включително, по чл.1.6, вр. чл. 1 от Анекс № 4 към Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане, както и разноските по делото в размер на на 929,27 лв. държавна такса и 1 732 лв. юрисконсултско възнаграждение ,а длъжникът Т.П.Е. да заплати на заявителя сумите, представляващи ½ от общия дълг, а именно 9 822,50 евро – главница, от които главница с редовно настъпил падеж в размер на 6 035 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 13 610 евро; 1 134,57 евро – редовна лихва за периода от 05.01.2015г. до 02.11.2016г., включително; 656,90 евро – изискуема наказателна лихва за периода от 05.02.2016г. до 15.12.2016г., включително; 60,99 евро – лихва за периода от 05.05.2014г. до 27.07.2014г., дължима по чл. 1.2, вр. чл. 1, б. „Б“ от Анекс № 4 към Договора; 45,75 евро – лихва за периода от 05.07.2014г. до 19.08.2014г. по чл. 1.3, вр. чл. 1, б. „В“ от Анекс № 4 към Договора; 157,40 евро – комисионна за управление за периода от 05.10.2014г. до 05.10.2016г., включително, по чл.1.6, вр. чл. 1 от Анекс № 4 към Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане, както и ½ от разноските по делото в размер на 464,63 лв. държавна такса и 866 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414 от ГПК е депозирано писмено възражение от Р.Х.К., лично й действаща като ЕТ „Росица Колева – Роси“, както и от Т.П.Е.. В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят-ищец в настоящото производство е предявил иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК против ЕТ „Росица Колева – Роси“ и Т.П.Е., като с Определение № 255/26.05.2017г., постановено по гр.д. № 227/2017г., РС – Харманли е разделил производството по предявените против ЕТ „Росица Колева – Роси“ обективно кумулутивно съединени искове по чл. 422 от ГПК и евентуално предявените, при условията на кумулативност, обективно съединени искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД в тази му част и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Хасково.
В заключението си по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице К. сочи, че размерът на процесния кредит по Договор за револвиращ банков кредит № 62108/07.10.2008г. е 20 000 евро, с начална дата на усвояване 18.11.2008г. и е бил напълно усвоен на 29.07.2009г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение неплатените падежирали вноски са 21 на брой, като главницата с настъпил падеж е в размер на 6 035 евро, просрочените редовни лихви – 2 153,98 евро и просрочените наказателни лихви – 1 007,87 евро. В табличен вид в заключението си вещото лице е посочило непогасените задължения на ответника, като размерът им съвпада с претендираните от ищеца в настоящото производство вземания – общо в размер на 23 756,28 евро, от които: 19 645 евро – главница, от които главница с редовно настъпил падеж в размер на 6 035 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 13 610 евро; 2 269, 14 евро – редовна лихва за периода от 05.01.2015г. до 02.11.2016г., включително; 1 313,79 евро – изискуема наказателна лихва за периода от 05.02.2016г. до 15.12.2016г., включително; 121,99 евро – лихва за периода от 05.05.2014г. до 27.07.2014г., дължима по чл. 1.2, вр. чл. 1, б. „Б“ от Анекс № 4 към Договора; 91,56 евро – лихва за периода от 05.07.2014г. до 19.08.2014г. по чл. 1.3, вр. чл. 1, б. „В“ от Анекс № 4 към Договора; 314,80 евро – комисионна за управление за периода от 05.10.2014г. до 05.10.2016г., включително, по чл.1.6, вр. чл. 1 от Анекс № 4 към Договора. Към датата на подаване на настоящата искова молба, както и към датата на изготвяне на заключението от страна на вещото лице, не е настъпила промяна в размера на дълга по кредита, тъй като няма извършени плащания по този кредит. Вещото лице, в табличен вид, е направило разбивка на претендираната от ищеца наказателна лихва. Констатирано е още, че след датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по изп. дело № 027, с длъжник ответника в настоящото производство, на 20.01.2017г. е постъпил превод в размер на 127 лв., с основание „погасяване на дълг“, която сума към датата на проверка не е била разпределена по предназначение,а на 02.02.2017г. е постъпил превод по изп.дело №028 с длъжник Т.П.Е. в размер на 88,80лв. с основание“погасяване на дълг“,която сума към датата на проверката не е разпределяна по предназначение. Съгласно заключението на вещото лице, предсрочната изискуемост на процесния кредит е била осчетоводена на 03.11.2016г., след като банката е отправила уведомления до длъжниците на 31.10.2016г. Вещото лице е установило също, че счетоводните записвания в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по отношение на Договор за револвиращ банков кредит № 62108/07.10.2008г. и анексите към него, са водени редовно.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК против длъжника Р.Х.К., действаща в качеството си на ЕТ „Росица Колева – Роси“, срещу когото е издадена заповед за незабавно изпълнение. При условията на евентуалност са предявени обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, вр. задължителните указания на ВКС в т.11б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК.
Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство и е установително по своя характер. Заявителят-ищец следва да установи съществуването на оспорените вземания по заповедта,издадена по реда на чл.417 от ГПК.
Безспорно по делото е установено, че между банката ищец и кредитополучателя ЕТ „Пламен Колев“-гр.Харманли е възникнало валидно облигационно правоотношение, обективирано в Договор за револвиращ банков кредит № 62108/07.10.2008г., по силата на който банката е предоставила на едноличния търговец сумата в размер на 20 000 евро. Кредитът е бил усвоен напълно в периода от 18.11.2008г. до 29.07.2009г., което се установява от заключението на вещото лице. Безспорно между страните е също така, че ответникът Р.Х.К., действаща като ЕТ „Росица Колева – Роси“ е солидарен длъжник по договора за револвиращ банков кредит, както и П.П.К. и Р.Х.К.. Уговорената между страните по договора солидарна отговорност предоставя на кредитора възможност да насочи изпълнението си както към всеки един съдлъжник поотделно, така и към всички солидарни длъжници, съгласно разпоредбата на чл. 122 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице, което съдът приема като еднопосочно, безпристрастно и компетентно, се установява, че от месец февруари 2015 г. кредитополучателят, респективно солидарните длъжници, са преустановили заплащането на анюитетните вноски по кредита, в уговорения между страните размер с анексите към Договора.Установено е също,че банката ищец, съобразно договореното между страните, е обявила кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 9.3, вр. чл. 8.1. б „а“ от Договора.
Банката е упражнила правото си по чл. 60, ал.2 от ЗКИ да направи кредита предсрочно изискуем, като е изпратила уведомление за предсрочна изискуемост изх. № 510-359/31.10.2016г. на Р.Х.К., действаща лично и като ЕТ „Росица Колева – Роси“, както и в качеството й на наследник на покойния П.П.К., получено на 03.11.2016г. лично от Р.Х.К., както и уведомление за предсрочна изискуемост изх. № 510-361/31.10.2016г. на Т.П.Е., в качеството й на наследник на П.П.К., получено на 03.11.2016г. лично от нея. С оглед данните по делото, безспорно се установява, че ищецът-заявител е спазил задължителните указания на ВКС, изведени в т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК и кредита надлежно е обявен за предсрочно изискуем преди депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съображенията на ВКС сочат, че вземането на банката-кредитор, произтичащо от договора за банков кредит с уговорката, че целия кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането по договора за банков кредит става изискуемо с настъпването на предвидените обстоятелства, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Моментът на предсрочната изискуемост на задължението по кредита като предпоставка за упражняване на правото по чл. 417, т.2 от ГПК и като последица – установяване по реда на 422 от ГПК съществуването на задължението, трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изложените обстоятелства съдът намира, че са налице в настоящия случай.
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на защитата на ответника, че банката не е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Видно от отбелязването върху уведомлението е, че ответникът се е запознал със съдържанието на писмото, съдържащо уведомлението за предсрочна изискуемост, което му е било надлежно съобщено. Съобразно уговореното между страните в договора, ответникът е бил наясно, че при неизпълнение на задължение по плащане на анюитетна вноска, банката може да обяви незабавно всички усвоени суми за предсрочно изискуеми, без да е необходимо да дава на кредитополучателя, като неизправна страна, „достатъчен срок“. Настоящият казус не попада под нито една от хипотезите, изведени от законодателя в чл. 432, ал.1 от ТЗ, какви доводи релевира защитата, поради което предсрочната изискуемост е надлежно обявена и съобщена на длъжника.
За неоснователни съдът намира и възраженията на ответника,релевирани в отговора на исковата молба и касаещи уговорената в договора за кредит наказателна лихва,която следва да се заплаща в случай на забава в плащането на дължими по посочения договор суми .В тази връзка дори да се приеме,че тази лихва има характер на неустойка,същата по смисъла на чл.92 ал.1 и ал.2 от ЗЗД не следва да бъде намалена поради прекомерност,нито пък тази неустойка е нищожна като клауза в договора и по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД не накърнява добрите нрави.Преценката зда нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на склъчване на сделката,а не към един последващ момент.В този смисъл неустойката следва да се приеме за нищожна поради накърняването на добрите нрави,само ако единствената цел,за която е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна и санкционна функция.Изрично в този смисъл сазадължителните указания,дадени в ТР 01/15.06.2010г. на ВКС по тълк.дело №182009г. на ОСТК.“Добрите нрави“,както е добре известно са морално-оценъчна категория,които могат да се ивлекат от общите принципи на правота като принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване и др.съществено според цитираното ТР №182010г. е,че при иск за присъждане на неустойка или възражение за нижщожност на неустойка-съдът следи служебно.
В тази връзка съдът счита,че към момента на сключване на договора за кредит между банката , кредитополучателя и солидарните длъжници размера на наказателната лихва/неустойката/ е така определен,че зависи от поведението на длъжниците и ще следва се задейства само при забава в плащанията.Единствено от поведението на длъжниците зависи последните да се разплатят своевременно с банката и в този смисъл санкционната неустойка ги стимулира да се разплащат в срок.В случая както кредитополучателя,така и солидарните длъжници са допуснали продължителна забава,поради което не може да се приеме че,клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави,тъй като страните сами предварително са определили размера на неустойката за забавено плащане и в това намира израз свободната им воля и принципа на свобода да договарянето по чл.9 от ЗЗД.Дори да се приеме,че неустойката е прекомерна,то прекомерността й не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави.Ето защо съдът счита,че направеното от ответника възражение за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави е неоснователно.
Вещото лице в заключението си е посочило, че непогасените задължения по процесния кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от банката – 21.12.2016г., са в размер на 19 645 евро – главница, от които главница с редовно настъпил падеж в размер на 6 035 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 13 610 евро; 2 269, 14 евро – редовна лихва за периода от 05.01.2015г. до 02.11.2016г., включително; 1 313,79 евро – изискуема наказателна лихва за периода от 05.02.2016г. до 15.12.2016г., включително; 121,99 евро – лихва за периода от 05.05.2014г. до 27.07.2014г., дължима по чл. 1.2, вр. чл. 1, б. „Б“ от Анекс № 4 към Договора; 91,56 евро – лихва за периода от 05.07.2014г. до 19.08.2014г. по чл. 1.3, вр. чл. 1, б. „В“ от Анекс № 4 към Договора; 314,80 евро – комисионна за управление за периода от 05.10.2014г. до 05.10.2016г., включително, по чл.1.6, вр. чл. 1 от Анекс № 4 към Договора.Установеното от вещото лице при извършената проверка изцяло съвпада с исковата претенция на ищеца като размер.
При така установените по делото факти и обстоятелство съдът счита, че предявените обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК са основателни и доказани в пълния предявен размер, поради което следва да се уважат изцяло. Банката установи в рамките на настоящото исково производство, явяващо се продължение на заповедното производство, оспорените от длъжника свои вземания, посочени по-горе. Документът по чл. 417 от ГПК, въз основа на който е издадена процесната заповед за изпълнение, е редовен от външна страна и установява ликвидни и изискуеми вземания спрямо длъжника. Извлечението съдържа информация относно договора за кредит, размера и броя на падежиралите и неплатени анюитетни вноски, момента на настъпване на забавата на изпълнението. Ищецът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД установи при условията на пълно и главно доказване юдирическият факт /неизпълнение на насрещно задължение по договор за банков кредит/, породил неговият интерес от иницииране на заповедното производство и респективно установи, че сумите по Заповед № 612/27.12.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 27.12.2016г. по ч.гр.д. № 1016/2016г., по описа на Районен съд – Харманли, са действително дължими от ответника, в качеството му на солидарен длъжник по кредита и наследник на П.П.К..
С оглед основателността на предявените от ищеца главни обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК в тяхната цялост, то съдът намира, че не следва да се произнася по предявените при условията на евентуалност обективно съединени искови претенции с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в ТР № 4/2013г. /т. 11б/, тъй като тези претенции са разгледани по установителния иск.
Съблюдавайки задължителните указания на ВКС, изложени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, настоящият състав на съда следва да се произнесе и по въпроса за направените в заповедното производство разноски, съобразно изхода на спора. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски по разноски по ч.гр.д. № 1016/2016г., по описа на Районен съд – Харманли в общ размер на 2 661, 27 лв., от които 929,27 лв. – държавна такса и 1 732 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността на предявените искове и неблагоприятния за ответника изход на настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените от страна на ищеца разноски пред първоинстанционния съд. В последното заседание пред настоящата инстанция ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като е направил и искане за присъждането им. Съдът намира, че искането за присъждане на разноски своевременно релевирано, а списъкът – своевременно представен, като в тази насока са задължителните указания на ВКС, изведени в т.11 от ТР № 6/06.11.2013г. Претендират се направени разноски за държавна такса в размер на 2 102,23 лв., депозит за вещо лице в размер на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Досежно претенцията за юрисконсултско възнаграждение, размерът на последното, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, се присъжда от съда по усмотрение по реда на чл. 37 от ЗПрП. В настоящия случай приложение намира чл. 25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препращат разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал.1 от ЗПрП. С оглед цената на обективно съединените искове /23 756,28 евро/, фактът, че делото е приключило с разглеждането му в едно съдебно заседание и неговата фактическа и правна сложност, съдът намира за справедлив размер на възнаграждение за участие на юрисконсулт в производството сумата в размер на 450 лв. Ответникът ЕТ “Росица Колева-Роси“ ще следва да бъде осъден да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД разноски в общ размер на 2 852,23лв.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, по отношение на Р.Х.К., с ЕГН **********, действащата като ЕТ „Росица Колева – Роси“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ж.к. Тракия, бл. 19, вх. А, ет. 3, ап. 7, в качеството си на солидарен длъжник по Договор за револвиращ банков кредит № 62108/07.10.2008г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД , ЕТ „Пламен Колев“, с ЕИК ********* – кредитополучател и солидарните длъжници ЕТ „Росица Колева – Роси“, П.П.К. и Р.Х.К., че дължи на „Райфайзебанк /България/” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, „Експо 2000“,бул.“Никола Вапцаров“ №55, чрез пълномощника юрисконсулт П.П.Т., следните суми, а именно: 19 645 евро – главница, от които главница с редовно настъпил падеж в размер на 6 035 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 13 610 евро; 2 269, 14 евро – редовна лихва за периода от 05.01.2015г. до 02.11.2016г., включително; 1 313,79 евро – изискуема наказателна лихва за периода от 05.02.2015г. до 15.12.2016г., включително; 121,99 евро – лихва за периода от 05.05.2014г. до 27.07.2014г., дължима по чл. 1.2, вр. чл. 1, б. „Б“ от Анекс № 4 към Договора; 91,56 евро – лихва за периода от 05.07.2014г. до 19.08.2014г. по чл. 1.3, вр. чл. 1, б. „В“ от Анекс № 4 към Договора; 314,80 евро – комисионна за управление за периода от 05.10.2014г. до 05.10.2016г., включително, по чл.1.6, вр. чл. 1 от Анекс № 4 към Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /21.12.2016г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед № 612/27.12.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 27.12.2016г. по ч.гр.д. № 1016/2016г., по описа на Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА Р.Х.К., с ЕГН **********, действащата като ЕТ „Росица Колева – Роси“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ж.к. Тракия, бл. 19, вх. А, ет. 3, ап. 7 да заплати на „Райфайзебанк /България/” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, „Експо 2000“,бул.“Никола Вапцаров“ №55, чрез пълномощника юрисконсулт П.П.Т. сумата в размер на 2 661, 27 лв., от които 929,27 лв. – държавна такса и 1 732 лв. – юрисконсултско възнаграждение, представляващи направените в заповедното производство деловодни разноски по ч.гр.д. № 1016/2016г., по описа на Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА Р.Х.К., с ЕГН **********, действащата като ЕТ „Росица Колева – Роси“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ж.к. Тракия, бл. 19, вх. А, ет. 3, ап. 7 да заплати на „Райфайзебанк /България/” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, „Експо 2000“,бул.“Никола Вапцаров“ №55, чрез пълномощника юрисконсулт П.П.Т. сумата в размер на 2 852,23 лв., представляващи направените в настоящото производство разноски, съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а именно: 2 102, 23 лв. – държавна такса, 300 лв. – възнаграждение за вещо лице и 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: