Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261544
Гр.
Пловдив, 21.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд- Пловдив,
Гражданско отделение, XV- ти
състав, в публично заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева
като разгледа докладваното от
съдия Голчев гр. дело № 8196, по описа за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Хартл Кариер” ЕООД срещу Р.Г.Д.,
с която се предявяват обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 203, ал. 2 КТ за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 610 лв.,
представляваща обезщетение, дължимо за срока на предизвестието от работника на
работодателя при дисциплинарно уволнение, във връзка с прекратяването на Трудов
договор № 322/ 10.10.2019г., както и
че дължи сумата от 2000 евро,
представляваща имуществена вреда, причинена умишлено от работника на
работодателя при изпълнението на трудови задължения, ведно със законната лихва за забава върху горепосочените суми,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
13.03.2020 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед №
2052/ 23.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 4048/2020 г., по описа на ПРС, III- ти
бр. с-в.
Ищецът твърди в исковата молба, че
между страните е бил сключен Трудов договор № ******., по силата на който
ответникът е полагал труд при работодателя, заемайки длъжност „********”. В
договора е бил уговорен шестмесечен изпитателен срок, установен в полза на
работодателя, както и възможност работникът да прекрати договора с едномесечно
предизвестие. По силата на Заповед № *****., на ответника било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” за неоснователно неявяване на работа в
течение на петнадесет последователни календарни дни (единадесет работни), за
периода 11.02.2020г. до 25.02.2020г. Сочи се, че работникът е преустановил
всякаква кореспонденция с работодателя, считано от 11.02.2020г. Горепосочената
заповед е изпратена на ответника чрез лицензиран пощенски оператор, като на
02.03.2020г., Д. е отказал да я получи. Предвид това, в полза на работодателя
се поражда правото да претендира обезщетение от работника за срока на
предизвестието, предвид осъщественото дисциплинарно уволнение.
Поддържа се, че на 07.02.2020г. на ответника е било
възложено да осъществи превоз на стоки от *******. На 10.02.2020г. ответникът е
достигнал до гр. ******, където без основателна причина и без предварително да
получи съгласие от работодателя е оставил управляваното МПС в транспортната
база на ищцовото дружество. По време на превоза, работодателят многократно е
предупреждавал ответника за последиците от намерението му да изостави управляваното
МПС, без да довърши курса. Било му е разяснено, че ищцовото дружество, като
превозвач, следва да осъществи превоза в договорените срокове, като в противен
случай се дължи неустойка за неточно изпълнение. Въпреки това, ответникът не се
е съобразил с трудовите си задължения и самоволно е преценил да се отклони от
тях. Предвид неосъществения превоз, дружество „Хартл Конект Транспорт” ГмбХ- Р.
Австрия е предявило към ищеца извънсъдебна претенция в размер на 2000евро,
която е изцяло призната и заплатена от ищцовото дружество. Поддържа се, че
сумата в размер от 2000евро представлява вреда ( причинена загуба) за ищеца,
която е в пряка причинно- следствена връзка с виновното и противоправно
поведение на ответника. Поради изложеното е депозирана исковата претенция.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, не е депозиран писмен от отговор от
страна на ответника.
Съдът,
след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на
основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Трудов
договор № ******. се изяснява, че между ищцовото дружество и ответника е
възникнало трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал
длъжност „******** Посоченият трудов договор е прекратен по силата на Заповед №
*****. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ / л. 16- 18/.
Цитираната заповед е връчена на ответника на дата 02.03.2020г. при условията на
отказ. Отказът на работника да получи заповедта е удостоверен с подписите на
трима свидетели ( четливо копие от заповедта фигурира на л. 16- 19 от
заповедното производство). Заповедта, с която се налага на ответника
дисциплинарно наказание „уволнение“ не е атакувана от работника пред съд.
От представения по делото Рамков
договор за транспортни услуги № ******* се установява, че между ищцовото
дружество и „Хартл Конект Транспорт Гмбх“ са установени трайни търговски
взаимоотношения, с предмет осъществяване на логистични услуги.
От представената по делото
декларация за проведен начален инструктаж / л. 48/ се изяснява, че ответникът е
запознат с правилата за работа на водачите, работещи при ищцовото дружество,
работата с документи и инструкциите за шофиране.
От приетата по делото поръчка № ****** / л. 51- 52/ се изяснява, че на
ищцовото дружество е възложено от „Хартл Конект Транспорт“ Гмбх да осъществи превоз на стоки от *******
От фактура № *******. /л. 55- 57/
се установява, че ищцовото дружество е заплатило на „Хартл Конект Транспорт“
Гмбх сума в размер от 2000 евро, като вписаното основание е „забавена поръчка ******”.
От показанията на св. Х. / л. 87/
се установява, че работи в ищцовото дружество на длъжност „******“ и познава
ответника Д.. Спомня си за случилото се на дата 10.02.2020г. Ответникът е
следвало да извърши превоз по направление ****** - *****. Ответникът е закъснявал с извършването
на превоза, поради което свидетелят му се обадил по телефона и му направил
забележка за реализираното забавяне. Ответникът му обяснил, че вече му е
омръзнало да шофира и че има намерение да остави камиона, и да преустанови
превоза. Свидетелят няколко пъти предупредил ответника да не осъществява тези
си намерения, тъй като това би довело до загуби за дружеството. На ответника му
било обяснено и че неизвършеният в срок превоз влече след себе си задължения за
заплащане на обезщетение и неустойка към възложителя. Ответникът бил
предупреден, че и работодателят също ще потърси своите права, ако превозът не
бъде осъществен по вина на работника. Свидетелят изтъква, че въпреки
множеството отправени предупреждения и разяснения за последиците от
неосъществяване на превоза, ответникът самоволно преценил, че повече не желае
да полага труд и оставил управляваното от него МПС в база на ищцовото дружество
в ******* Без предупреждение и без да уведоми никого, спрял камиона в базата,
напуснал кабината и преустановил всякакъв контакт с дружеството.
По делото е разпитан и св. А. /
л. 87 гръб/, работещ на длъжност „*******“ при ищцовото дружество. Сочи, че на
10.02.2020г. ответникът е оставил управлявания от него камион в база на
дружеството в *****и самоволно е преустановил извършвания превоз. изключил е
личния си и служебния си телефон и е преустановил всякакъв контакт с
дружеството.
Съдът кредитира изложеното и от
двамата свидетели, като счита поднесената от тях информация за обективна и
логически последователна.
От приетата по делото ССчЕ / л.
96- 98/ се изяснява, че фактура № ****** за сумата от 2000 евро е надлежно
осчетоводена в счетоводството на ищеца. Сумата по фактурата е заплатена от
ищеца чрез банков превод по сметката на „Хартл Конект Транспорт“ Гмбх на
25.02.2020г.
Съдът кредитира в цялост
заключението по изготвената ССчЕ като счита същото за обосновано, пълно и в
съответствие с останалия, приобщен по делото доказателствен материал.
От приетото по делото
удостоверение № *******., издадено от ищцовото дружество /л. 101/ се
установява, че размера на последно полученото от ответника трудово
възнаграждение, преди прекратяването на трудовия договор възлиза на 610 лв. (
за м.01.2021г. ).
По правните аспекти на
спора:
Съобразно нормата на чл. 221, ал.
2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. В конкретния случай,
отвъд всякакво съмнение бе изяснено, че съществуващото между страните трудово
правоотношение е прекратено едностранно от работодателя, предвид наложеното на
ответника със Заповед № ****** дисциплинарно наказание „уволнение“. Цитираната
заповед не е атакувана по съдебен ред от ответника, поради което за съда
съществува задължение да се съобрази с настъпилата вследствие на уволнението
промяна. Тоест, след като дисциплинарното уволнение не е отменено по съдебен
ред, то е възникнало за работодателя вземане за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, което има за цел да го възмезди поради прекратяването на трудовото
правоотношение без предизвестие. Съобразно договореното в т. 7.3 от сключения
между страните трудов договор, срокът на предизвестие за прекратяване на
правоотношението е един месеца и за двете страни. Меродавно за определяне
размера на обезщетението ще бъде последно полученото от работника брутно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец ( в тази насока- Решение № 490 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г.
на Върховен касационен съд; Решение № 665 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1688/2009 г., III- то г. о.; Решение № 432/03.12.2012 г. по, гр.д. № 1129 / 2011 г., по опис на ВКС, IV- то г.о.).
Съобразно приетото по делото
удостоверение / л. 101/, последно полученото от ответника преди уволнението
брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец възлиза на 610 лв. Предвид
това, дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ възлиза на сума в размер от 610
лв., поради което и следва да бъде уважен изцяло предявеният установителен иск.
По отношение на иска с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ: съобразно цитирания законов
текст, за вреда, която е причинена
умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод
изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския
закон. Гражданският закон, към който препраща горепосочената разпоредба и който
се прилага при определяне размера и обхвата на отговорността на ответника е
Закона за задълженията и договорите. В случая, ищецът се позовава на общите
разпоредби за деликтната отговорност, като твърди ищецът да е причинил вредата
умишлено. Предвид това, за да бъде основателна претенцията на ищеца, то следва
при условията на кумулативност да се установи наличието на следните
материалноправни предпоставки: наличие на трудово правоотношение; деяние, което
да е извършено по време на работния процес; деянието да е противоправно и
виновно извършено ( в случая умишлено ); настъпили вреди за работодателя; пряка
причинно- следствена връзка между деянието и настъпилите за работодателя вреди.
В рамките на настоящия процес, ищецът
установи в своето единство всяка една от горепосочените материалноправни
предпоставки. Налице е трудов договор, сключен между страните като се изясни,
че при изпълнение на трудовите си задължения, ответникът самоволно и без
предварително да уведоми работодателя, е преустановил превоза и е оставил
управляваното МПС в базата на ищцовото дружество в *****. Ответникът е сторил
това въпреки многократните разяснения на представител на ищеца, че това
действие ще рефлектира негативно върху работодателя и ще доведе до
неблагоприятни имуществени последици за него. В тази връзка, то явно е, че
работникът е извършил деянието умишлено, при евентуален умисъл. Работникът е
имал ясното познание, че извършеното от него ще доведе до неблагоприятни
изменения в обективната действителност, съзнавал е, че с деянието си ще нанесе
вреди на работодателя ( бил е предупреден многократно, че недовършването на
превоза е свързано със задължение на работодателя да заплати обезщетение за
забавено изпълнение ) и въпреки това се е отнесъл с безразличие към тези
последици ( допускал е тяхното настъпване, като за него е било без значение
дали ще бъде увреден работодателят ). Следва да се посочи и че в своята
практика, ВКС е категоричен, че когато работникът действа при условията на
евентуален умисъл, то следва да понесе пълна имуществена отговорност за
нанесените вреди на работодателя (
изрично в тази връзка- Решение № 8/ 01.02.2018г. по гр.д. № 1111/ 2017г. на
ВКС, IV- то г.о.; Решение № 180/ 12.02.2019г. по гр.д. № 3502/ 2017г., на ВКС, IV- то г.о.)
В рамките на настоящото
производство бе установено и че вредата, която работникът е нанесъл умишлено на
работодателя е в размер на 2000 евро- сумата, която ищецът е изплатил на
възложителя на превоза като обезщетение за забавено изпълнение на възложения
превоз. Предвид гореизложените съображения и доколкото се изяснява, че
работникът е действал умишлено (при евентуален умисъл ), то отговорността му не следва да бъде ограничена до размера
на месечното му трудово възнаграждение, а следва да репарира всички вреди, които са понесени от работодателя и които
в случая са в размер на 2000 евро. Предвид гореизложеното, то предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203, ал. 2 КТ следва да бъде
уважен изцяло.
Върху размера на уважените искове
се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда /13.03.2020г./ до окончателното им погашение.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда
право на разноски в полза на ищцовото дружество. В рамките на заповедното
производство са сторени разноски в размер на 805 лв., а в рамките на исковия
процес разходите възлизат на сума от 1059, 55 лв., които следва да бъдат
присъдени изцяло. Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в общ размер от 1864, 55 лв., представляваща сторени
разноски в рамките на заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между
страните, че Р.Г.Д., ЕГН ********** дължи
на „Хартл Кариер“ ЕООД, ЕИК ******на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.
221, ал. 2 КТ и чл. 203, ал. 2 КТ сумата
от 610 лв., представляваща
обезщетение, дължимо за срока на предизвестието от работника на работодателя при
дисциплинарно уволнение, във връзка с прекратяването на Трудов договор № *********г.,
както и сумата от 2000 евро, представляваща обезщетение
за имуществени вреди ( заплатено от ищцовото дружество на трето лице- „Хартл
Конект Транспорт“ Гмбх обезщетение за забавен превоз), причинени умишлено от
работника на работодателя при изпълнението на трудови задължения, ведно със законната лихва върху
горепосочените суми, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.03.2020 г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена Заповед № ********г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4048/2020 г., по описа на РС- Пловдив, III- ти бр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р.Г.Д., ЕГН ********** да заплати
на „Хартл Кариер“ ЕООД, ЕИК ****** сума в размер от 1864, 55 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното
производство по ч.гр.д. № 4048/2020 г., по описа на РС- Пловдив, III- ти бр.
с-в.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните,
пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.