Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1585
гр.
Пловдив, 26.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1863/2018г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № К-039072/27.08.2018 г. на директор на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисията за
защита на потребителите, с което на „МАРТИМПЕКС-БГ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Копривщица“ № 41, ет. 6, ап.
18, представлявано от Г.Х.Ч., на основание чл. 200 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. за
нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл. 222 от ЗЗП е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП.
Жалбоподателят „МАРТИМПЕКС-БГ“ ООД, чрез
управителя си, моли да се отмени НП, евентуално да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
Твърди, че проверяващите лица не с се легитимирали, не са притежавали
материална компетентност, че при описание на нарушението е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което му е ограничило правата.
Въззиваемата страна не изпраща
представител за съдебните прения и не взема становище по същността на делото.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 15.06.2018 г. в КЗП РД Пловдив била
заведена жалба от потребител С.К. с вх. № П-03-866 относно услуги предлагани в
автосервиз „Autodrive“.
Жалбата касаела предоставена услуга по смяна на масло и маслен филтър и подмяна
на лек автомобил, като се сочело, че услугата е закупена чрез сайт за групово
пазаруване Grabo.bg
чрез грабо ваучер № 6183992. Потребителят оползотворил ваучера на 19.05.2018 г.
След два дни, на 22.05.2019 г., по време на движение колата ѝ спряла.
Успяла да я запали, но след няколко метра отново спряла. Затова се обадила на
автосервиза, където била извършена подмяната и им съобщила за неизправността.
По указание на лицата, с които говорила, минала през автосервиза и оставила
ключа за автомобила си. След работа взела автомобила си, като за неизправността
ѝ било казано, че е поради липсата на бензин, че са почистени дроселови
клапи и е имало някакъв проблем по двигателя. К. си взела колата, но същата
продължила да гасне и започнала да пуши. Затова отново позвънила в автосервиза,
от където ѝ обещали да издърпат лекия автомобил с техен транспорт. Когато
отишла на следващия ден в автосервиза, заявила устно, че за нея работата не е
извършена качествено. Казала, че колата ѝ не е оправена и иска да бъде
оправена. Не се е подписвала никъде за изявлението си и не ѝ е
предоставяна тази възможност.
По повод на жалбата ѝ на
29.06.2018 г. в 10:30 ч. била извършена проверка на автосервиза, намиращ се в
гр. Пловдив на ул. „Пещерско шосе“ № 30, за което е издаден и фискален бон, по
който часът е отбелязан 12:57. Установено е, че е стопанисван от дружеството с
ограничена отговорност „МАРТИМПЕКС-БГ“. На място свидетелката С.Г.
констатирала, че в автосервиза се предлагат услуги по механични ремонти – смяна
на накрайници, на тампони, на шарнири, на масло, на филтри, на спирачки, гуми и
клапани. За така предлаганите услуги не открила изготвен ценоразпис, който да е
поставен на видно място, нито е изготвена брошура с предложените цени за
услугите. На проверката присъствал управителят на дружеството, стопанисвало
автосервиза, който заявил, че цените ги съобщава устно, поради разнообразността
на услугите и често не може да се предложи конкретна цена предварително. Заявил още, че не изготвя оферти за
услуги различни от обичайните. Не представил регистър на рекламациите, като
обяснил, че е намира при счетоводителката на дружеството заедно с други
документи, поради извършван ремонт в сервиза. Свидетелката Г. не открила в
близост до входа му информационна табела за дружеството, което го стопанисва,
седалището и адреса му на управление, работното време и материалноотговорно
лице. За всичко посочено бил съставен констативен протокол № К-2641624 от
29.06.2018 г., подписан от съставителката Г., един свидетел и управителя на
дружеството, който присъствал на цялата проверка.
За липсата на информационна табела по
предложение изх. № П-02-194 от 12.07.2018 г. на Г. било издадено предписание
към дружеството да бъде отстранено, доколкото покривало критериите на
„маловажен случай“. След проверка на 06.08.2018 г. е установено, че
предписанието е изпълнено и е поставена информация на видно място до входа на
сервиза, за което също бил съставен протокол № К-2641645.
На 12.07.2018 г. в сградата на КЗП РД
Пловдив се явил управителят на дружеството, който представил на органите
писмено становище по жалбата, заверено копие на регистъра на предявените
рекламации на хартиен носител, поддържан от дружеството от 20.12.2012 г. В него
са описани 4 бр. рекламации, като последната е от 26.03.2018 г. Рекламация от
жалващата се потребителка от или след 22.05.2018 г. не е описана. Всичко било
оформено в констативен протокол № К-0113733 от 12.07.2018 г., в който било
включено и предписанието, посочено по-горе. Протоколът е подписан от
съставителя, свидетел и управителя на дружеството.
Въз основа на резултатите от проверката
и събраните доказателства бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № К-039072/12.07.2018 г. срещу дружеството жалбоподател за
нарушение по т. 1 на чл. 24, ал. 1 от ЗЗП и по т. 2 - чл. 127, ал. 3 от ЗЗП.
Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и управителя на дружеството.
В мястото за възражения представителят на „МАРТИМПЕКС-БГ“ ООД вписал, че е
запознат с правото си на възражения в 3-дневен срок. Депозирал е писмено
възражение.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното
НП, с което на дружеството били наложени имуществени санкции в размер на 300
лв. за първото и 500 лв. за второто нарушение по акта.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите С.Г. - актосъставител, И.Д. и С.К.,
както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото, включително АУАН, възражение вх. № П-03-866/16.07.2018 г., констативен
протокол № К-0113733 от 12.07.2018 г., писмено становище, заверени копия от
регистър на предявените рекламации, предложение за прилагане на критерии за
маловажни случаи при констатирани административни нарушения, констативен
протокол № К-2641624/29.06.2018 г., копие на жалба вх. № П-03-866/15.06.2018
г., грабо ваучер № 6183992, бележка за извършена смяна на масло, констативен
протокол № К-2641645/06.08.2018 г., писмо изх. № П-03-866/13.07.2018 г. по
описа на КЗП РД Пловдив, разпечатка от Търговски регистър към АВ, оправомощителна
заповед № 289/22.04.2015 г. на председателя на КЗП, заповед № 390 ЛС/22.04.2015
г. на председателя на КЗП, обратни разписки за връчване, 6 броя оферти за
сервизно обслужване с приложени към някои от тях фактури, разпечатка от
интернет страница на сайт за колективно пазаруване Grabo.bg.
Разпитана в съдебно заседание
свидетелката Г. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в
него. Показанията ѝ изцяло съответстват на съставените от нея констативни
протоколи за първоначалната проверка и този, в който са дадени предписания на
търговеца. В допълнение изяснява, че представителят на жалбоподателя изцяло е
съдействал на органите по проверката.
Показанията на И.Д. сочат, че тя е
дългогодишен потребител на услугите, предлагани от дружеството жалбоподател,
като никога не е имала рекламация към тях. Споделя, че при използване на
услугите им, цената ѝ се съобщава винаги устно – когато е в сервиза след
проверка в каталозите, а когато не е – по телефон. Твърди да знае, че има
ценоразпис, но не посочва да го е виждала.
В разпита си С.К. споделя, че е
използвала услугите на автосервиза по закупен от нея грабо ваучер на определена
стойност. При посещение там не е видяла ценоразпис. Потвърждава неколкократните
ѝ проблеми с лекия ѝ автомобил след ползването на услугите на
жалбоподателя. Като в крайна сметка е изразила недоволство от извършването на
работата и качеството на предоставената ѝ услуга. Не ѝ е
предоставяна книгата с рекламациите и не се е подписвала никъде за изразеното
от нея становище за некачествено изпълнение.
Показанията на всички свидетели съдът намира
за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по
делото писмени доказателства и писмените становища и възражения на
жалбоподателя, както и едни спрямо други, поради което им дава вяра.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът
е съставен от компетентно лице, предвид представената заповед, и в същия е
дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото
му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него, както е и сторил.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно представената
заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в
него не съществуват съществени пороци, водещи до съществено накърняване правото
на защита на жалбоподателя.
Нарушенията са описани надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата, гарантиращи
правата на икономически по-слабата страна в търговските взаимоотношения, а
именно на потребителя изначално, ясно и трайно да бъде информиран за цената на
предлаганите стоки и услуги без изричната намеса на търговеца, както и
правилата, осигуряващи правата на двете страни в сделката по реда за
предявяване на рекламации и водене на регистър за тях.
По изложените съображения съдът не прие
възраженията за липса на материална компетентност на органите и по отсъствието
на задължителен реквизит от актовете в производството. В допълнение може да се
посочи, че в НП е допусната техническа грешка при посочване на нарушената норма
в дизпозитива му, като вместо чл. 127, ал. 3 от ЗЗП е отразен чл. 127, ал. 23
от ЗЗП. Навсякъде другаде в НП обсъжданата норма е правилно посочена. Доколкото
по безспорен начин се установи извършването на нарушението, идентификацията на
нарушителя и вината му/която според спецификата на случая не се изследва/, за
което ще се изложат аргументи по-долу, приложение намира чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
който позволява издаването на НП и при допусната нередовност, която не е
съществена.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на „МАРТИМПЕКС-БГ“ ООД като нарушение на посочените разпоредби на чл.
24, ал.1 и чл. 127, ал. 3 от ЗЗП.
Посочената разпоредба на чл. 24, ал. 1
от ЗЗП гласи, че всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, е
длъжен предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги
чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. В случаите, когато
поставянето на ценоразпис е неудобно поради обема на предлаганите услуги, е
допустимо изготвянето на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на
всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането й.
От обективна страна на нарушението се
установиха всички съставомерни негови признаци в поведението на жалбоподателя,
чрез неговите ръководни и представителни органи. Безспорно преди всичко е, че
той представлява търговец, който предлага своите услуги с цел реализиране на
печалба. Работата му е в сферата на механични услуги за автомобили – ремонти.
За основателно следва да се приеме твърдението, че същността на работата е
такава, която поради обема си и характеристиката на услугите, прави невъзможно
и неудобно поставянето на ценоразпис на видно място е обекта. Това обаче не
изключва необходимостта от обозначаването по недвусмислен и ясен начин на
цените на предлаганите от него услуги. Недопустимо е техните параметри
изначално да са неясни за потребителите и да зависят или да могат да зависят
във всеки конкретен случай от личната преценка на лицето, което отговаря за
формирането и за получаването на цената. От друга страна оферта може да бъде
предлагана по смисъла на чл. 26 от ЗЗП за услуги, които обичайно не са включени
от предлаганите от търговеца. В този смисъл предлагането на оферта за
обичайните услуги не представлява ясен и разбираем начин на посочване на цената
на услугата, тъй като изначалната цена за предлаганата услуга все още не е
известна. Офертата може да представлява и индивидуално уговаряне на цената, при
все че, както вече се отбеляза, такава е била известна на потребителя. Затова
съдът счита, че дружеството жалбоподател е следвало да изготви брошури за ценоразписа, които да могат да
бъдат предоставяни на потребителите преди последните да заявят съответната
услуга. Именно липсата на последните категорично се установява от всички
доказателства. Еднопосочни са показанията на всички свидетели, че не е имало
нито ценоразпис, нито брошури за цените. Особено внимание следва да се обърне
на показанията на свидетелката Д., която като дългогодишен клиент споделя, че
цената винаги ѝ е съобщавана постфактум и то устно – по телефон или
лично. Макар същата да заявява, че знае да има ценоразпис, в показанията си не
посочва да го е възприела лично, да го е видяла, поради което и в тази ѝ
част, те не установяват наличието му. По тези причини и липсата на ценоразпис,
дори и във вид на брошура, се установи по безспорен и категоричен начин и като
релевантния факт от състава на нарушението установяването му е достатъчно за
ангажиране на отговорността на дружеството.
Колкото до нарушаването на чл. 127, ал.
3 от ЗЗП, също се установи настъпването на всички признаци от обективна страна
на нарушението. Посочената норма гласи, че при предявяване на рекламация лицата
по ал. 1 задължително я описват в регистъра като на потребителя се издава
документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в
регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. Според
разпоредбата на чл. 125, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗП, рекламацията може да се
предяви устно или писмено пред търговеца или пред упълномощено от него лице.
Достатъчно за предявяването ѝ е да се посочи устно несъответствието на
извършената услуга с договореното, което да касае предоставената услуга или
стока. Рекламацията следва да се счита за предявена от момента, когато е била
устно съобщено от потребителя за несъответствието с договорената и заплатена
услуга пред представляващото дружеството лице. От този момент е възникнало и
задължението тя да бъде описана по реда, посочен в чл. 127 ал. 3 от ЗЗП,
следователно отговорността по посочената разпоредба е за невписването на
предявена рекламация в регистъра за тях. Бездействието е достатъчно, за да се
осъществи от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение. Дали рекламацията е основателна или не е без значение. Отразяването
на волеизявлението на клиента в специалния регистър е единственият меродавен
факт за отговорността по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП.
От представените доказателства, касаещи
извлечение от приложения регистър за предявените рекламации е изяснен по
несъмнен и категоричен начин осъщественото деяние, които съставлява
административно нарушение на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП. Последната вписана в
регистъра рекламация е от 26.03.2018 г. за получената от потребител А.Г.
услуга. Несъмнено се установява, че още на 22.05.2018 г. потребителят С.К. е
заявила, че след получената от нея услуга, лекият ѝ автомобил е
дефектирал. В крайна сметка няколко дни по-късно това се е повторило. При
посещението ѝ в автосервиза тя ясно и явно е заявила, че желае колата
ѝ да бъде оправена, което не е било сторено до онзи момент, както и че
предоставената ѝ услуга не е качествена. Ако до онзи момент поведението
ѝ не в било ясно разчетено като рекламиране на предоставена услуга, то тогава
е следва да стане ясно на лицето, с което е разговаряла, че тя предявява
рекламация. Действително от сервиза са положени усилия за установяване и
отстраняване на неизправностите, но същото няма отношение към неотразяването на
рекламацията в дневника. Дори и отстраняването на дефектите в една така
ситуация, но несписването на твърденията на клиента в регистъра, би
представлявало нарушение от формална страна.
Доколкото с
наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо
лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото производство.
По наказанието:
Правилно
описаното нарушение по чл. 24, ал. 1 от ЗЗП е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 200 от ЗЗП, която предвижда, че за нарушение на
разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на наредбите
по чл. 31 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 3000 лв.
Правилно е
съотнесена и санкционната разпоредба на чл. 222 от ЗЗП за нарушението по чл.
127, ал. 3 от ЗЗП, доколко предвижда, че за неизпълнение на разпоредбите на чл.
123, ал. 2 и чл. 127 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните
търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
Съдът намира,
че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които
е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния
минимален размер от 300 лв. за нарушението на чл. 24, ал. 1 от ЗЗП и 500 лв. за
нарушението по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП. Следва
да се отбележи, че административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната
разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо,
посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Определеното
спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено
административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към
държавата, регулиращо и контролиращо поведението на търговците като
икономически по-силната страна във взаимоотношенията с клиентите им потребители.
Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения
към държавата при защитната ѝ роля в икономическите отношения, свързани с
крайния потребител като по-слабата страна в тях. Не се изисква и щета, която да
настъпи от нарушението. Целта на ЗЗП е гарантирането на правата на
потребителите, ограничаване превъзходството на търговците и преодоляването на
неравноправност във взаимоотношенията им, като в закона са чувствително
засилени както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения, които
увреждат интереси на държавата в областта на защитата на потребителите. Тъй
като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се във
вреда за потребителите или за държавата. Ето защо липсата на такъв съставомерен
резултат на нарушенията при формалния характер на състава на отговорността по
чл. 200 и чл. 222 от ЗЗП няма отношение при преценката за наличието или
значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай
по чл. 93, т. 9 от НК. Следователно закономерен е и изводът, че обикновените случаи
на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност,
каквато беше установена и по конкретното дело. Действително се установи, че
дружеството чрез своите органи и служители се е отзовало на обажданията на
потребителя и е положило добросъвестност при отработването им. Същевременно
това не е достатъчно основание да се приеме, че те се отразяват съществено на
случая и на обществената опасност на дееца и нарушението. Нещо повече,
неколкократно дружеството е било поставяно в хипотеза да впише изявление на потребител
като рекламация, но не го е стрило. Не го е сторило и след окончателното и ясно
потвърждаване за предоставен некачествена услуга, което е следва да даде ясен
сигнал за отразяването ѝ в регистъра. Това именно не отличава случая от
обикновените такива. Колкото до нарушението по чл. 24, ал. 1 от ЗЗП съдът не
смята, че той се характеризира с нещо различно от обичайното и обосновава
прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Като е взел
пред това, административнонаказващият орган е наложил санкции в техния минимум за
юридическите лица, което съдът намира за законосъобразно и справедливо. С оглед
на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28
от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. Същевременно
наказателното постановление е съобразено с процесуалния и материалния закон,
поради което настоящият съдебен състав като намери, че извършването на нарушенията от
страна на дружеството жалбоподател е доказано по категоричен начин по делото, а
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, то следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № К-039072/27.08.2018 г. на директор на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора към Комисията за защита на потребителите, с което на „МАРТИМПЕКС-БГ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Копривщица“
№ 41, ет. 6, ап. 18, представлявано от Г.Х.Ч., на основание чл. 200 от Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 300
лв. за нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл. 222 от ЗЗП е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 127, ал. 3
от ЗЗП.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.Д.