№ 3404
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20201110144443 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
от „ фирма“ ЕАД, ЕИК ххххх, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът СТ. Д. АСТ., ЕГН **********,
дължи на ищеца сумата от 492,90 лв., представляваща общ размер на непогасени
задължения за предоставени телекомуникационни услуги, както и начислени неустойки по
договор за мобилни услуги № ********* от 27.05.2016г., договор за мобилни услуги №
********* от 13.08.2016г., договор за лизинг от 27.05.2016 г. и договор за лизинг от
13.08.2016 г., ведно със законна лихва от 22.03.2019 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 196/2019 г. по
описа на Районен съд – Костинброд.
Ищецът твърди, че между страните са сключени договор за мобилни услуги №
********* от 27.05.2016г. и договор за мобилни услуги № ********* от 13.08.2016г., по
силата на които е предоставил на ответника електронни съобщителни услуги, но последният
не изпълнил задължението си за плащане на месечни такси и цената на доставените услуги
за процесните периоди, поради което договорите са прекратени предсрочно. Сочи, че между
страните са съществували и облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
лизинг от 27.05.2016г. и договор за лизинг от 13.08.2016 г., като на абоната са предоставени
мобилни устройства срещу задължението да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски. Ищецът твърди, че е престирал съобразно уговореното, но ответникът не е изпълнил
задълженията си за заплащане на лизинговите вноски за посочения период. Поддържа, че в
процесните договори са уговорени неустоечни клаузи за обезщетяване на вредите от
предсрочно прекратяване на договорите.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по
чл.131 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото намира за установено следното:
В проведеното открито съдебно заседание с молба от ищеца е направено искане за
постановяване на неприсъствено решение по делото при наличие на предпоставките на
1
чл.238, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество,
като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, които в случая са налице.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата
молба, не се явява в първото заседание по делото, в което е даден ход на делото, без да е
направил искане за разглеждане на делото в отсъствието му / чл. 238, ал. 1 ГПК/, като са му
указани и последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. С оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и събраните по делото и неоспорени от ответника
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковете по чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо, исковете следва да се уважат изцяло. Върху главницата се дължи и законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.03.2019 г., до окончателното
изплащане.
По разноските в производството.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 770 лв., представляваща разноски по
делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 196/2019 г. по описа на Районен съд – Костинброд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че СТ. Д. АСТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „ Надежда 1“, бл. 160, вх. А, ет. 5, ап. 19, дължи на „
фирма“ ЕАД, ЕИК ххххх, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „ Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл.
345, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 492,90 лв., представляваща общ размер на
непогасени задължения за предоставени телекомуникационни услуги, както и начислени
неустойки по договор за мобилни услуги № ********* от 27.05.2016г., договор за мобилни
услуги № ********* от 13.08.2016г., договор за лизинг от 27.05.2016 г. и договор за лизинг
от 13.08.2016 г., ведно със законна лихва от 22.03.2019 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 196/2019
г. по описа на Районен съд – Костинброд.
ОСЪЖДА СТ. Д. АСТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „ Надежда 1“, бл.
160, вх. А, ет. 5, ап. 19, да заплати на „ фирма“ ЕАД, ЕИК ххххх, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 770 лв., представляваща разноски в исковото производство и в
заповедното производство по ч.гр.д. № 196/2019 г. по описа на Районен съд – Костинброд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2