№ 1199
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500693 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Г. В.
Т. от гр.София, чрез адв.Л. Б. от САК насочена против Решение 625/27.11.2024 г.,
постановено по гр.д. № 342/2024 г. по описа на ОС Враца в частта му, с която предявения от
въззивника иск против Г. О. Б. от гр.Враца и А. М. Н. от същия град иск с правно основарие
чл.45 ЗЗД за солидарното им осъждане да му заплатят сумата в размер на 150 000, като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му в резултат на нанесен му
от двамата ответници побой на 01.10.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху тези
суми, считано от датата на увреждането - 01.10.2022 г., до окончателното изплащане на
сумите, е отхвърлен в за разликата над сумата 65 000,00 лв. до пълния претендиран размер
от 150 000,00 лв., като неоснователен.
В уважителната му част, касателно предявения иск за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди до размер на 65 000 лв., както и в частта, с която е уважен
предявеният иск за присъждане на имуществени вреди в размер на 9 132,80 лв.
първоинстанционното решение не е обжалвано от ответниците-въззивници, чийто е
правният интерес от това, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.
Във въззивната жалба на първо място се поддържа неправилност на обжалваното
решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила,
изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства, в противоречие с материалния закон – ЗЗД в нормите му на чл.45 и чл.52,
както и поради необоснованост. Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от
оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в
обжалваната му отхвърлителна част и по съществото на спора постанови уважаване на
предявения осъдителен иск в пълния му размер.
Въззиваемите не са взели становище по жалбата.
В о.с.з. назначените им от въззивния съд особени представители /на всеки един от
1
въззиваемите по отделно/, поддържат неоснователност на въззивната жалба.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си
по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност първоинстанционното
решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му отхвърлителна част,
прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във
въззивната жалба, приема следното:
Обжалваното решение на ОС Враца е валидно и допустимо в обжалваната му
отхвърлителна част, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата
правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск. Същото е влязло
в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на въззивника
неимуществени вреди в размер на 65 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания
от нанесен му от двамата въззиваеми побой на 01.10.2022 г. , ., ведно със законната лихва за
забава върху тези суми, считано от датата на увреждането - 01.10.2022 г., до окончателното
изплащане на сумите.
Така е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички
елементи на фактическия състав на предявения по делото иск по чл.45 ЗЗД от Г. В. Т. срещу
Г. О. Б. и А. М. Н. - и двамата от гр.Враца, която е задължителна и за настоящата въззивна
инстанция, а именно: виновно противоправно поведение от страна на извършителите
деликта Г. Б. и А. Н., причинило вреда на пострадалия, както и причинна връзка между
вредата и противоправното виновно поведение.
По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция
въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивника
неимуществен вреди от деликта решаващият въззивен състав извърши преценка на
установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за
правилното им разрешаване.
Такива обстоятелства, според константната съдебна практика, при телесните
увреждания са: характерът и степента и броя на телесните увреждания, интензитетът и
продължителността на претърпените физически болки и страдания, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински
интервенции, период на оздравителния процес /срок на лечение/, възможност за пълно
възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни
последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на
специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или
трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя
без чужда помощ или необходимостта от такава, начина на живот на пострадалия преди и
след увреждането, причинените морални и психически страдания.
За установяване на тези релевантни факти пред първоинстанционния съд са били
събрани писмени и гласни доказателства и са били допуснати и изслушани комплексна
съдебно-медицинска експертиза, както и самостоятелна съдебно-психологическа такава.
Последните не са били оспорени от страните, поради което и следва да се кредитират като
обективни и безпристрастни.
Съвкупният им анализ установява еднозначно, че в резултат на нанесените му
множество удари в областта на лицето от страна на въззиваемите Б. и Н. /нанесени му с
юмруци и с крака/ на 01.10.2022 г. въззивникът е получил следните увреждания: контузия на
двете очни ябълки с травматично отлепване на ретините и кръвоизливи под външните
обвивки на очните ябълки; кръвонасядане на двете очи по типа на „очилат хематом“;
контузионни изменения на меките тъкани в челната област на главата и около лява очница;
закрита черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка и общомозъчен оток.
Непосредствено след побоя същият е бил транспортиран в хирургичното отделение
при МБАЛ „Х. Ботев“ АД - гр. Враца, където е престоял за лечение до 05.10.2022 г.
Първоначалната му поставена диагноза е „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
2
травма“.
Установимо е от данните от издадената от посоченото лечебно заведение епикриза по
повод престоя на въззивника, че последният е постъпил по спешност в отделението след
нанесен побой, с оплаквания от главоболие, болки в лява поясна област и затруднено зрение.
При приемането е бил в умерено увредено общо състояние, ориентиран, с „очилат“ хематом
и кръвоизливи под външните обвивки на очните ябълки.
Според данните от направените изследвания - КТ на глава, не е установено счупване
на костите на черепната кутия или хеморагични контузионни изменения на мозъчния
паренхим. Установен е умерено набелязан общомозъчен оток, без данни за вътречерепни
кръвоизливи. Констатирани са и контузионни изменения на меките тъкани периорбитално в
ляво и челно.
При извършения консулт с офталмолог е установена контузия на очните ябълки, както
и отлепване на ретината двустранно.
За лечение на посочената травма е му е проведено медикаментозно лечение и при
изписването е насочен за оперативно лечение с дадени указания.
В изпълнение на последните въззивникът е продължил лечението си в СОБАЛ
„Академик Пашев“ ЕООД гр. София, където е престоял за периода от 06.10.2022 г. до
08.10.2022 г.
При извършения в това лечебно заведение преглед е установено травматично
отлепване /дезинсерция/ на ретините на двете очи.
След проведена предоперативна подготовка и на 06.10.2022 г. е извършена инвазивна
процедура № 1886 - след поставяне на ретробулбарна анестезия е извършено PPV+sil.oil
5700. Направен е ендолазер 3-4 реда силиконова тампонада, шев на еклера и конюнктива и е
поставен парабулбарно НСПВС и кортикостероид.
При изписването са дадени препоръки е назначено медикаментозно лечение.
Представените писмени доказателства установяват, че в периода 11.10.2022 г. -
10.06.2023 г. въззивникът е постъпвал многократно за лечение в СОБАЛ „Академик Пашев“
ЕООД - гр. София /Епикризи ИЗ №2422, ИЗ №2778, ИЗ №816, ИЗ №827, ИЗ №1779, ИЗ
№1783/ за допълнително извършване на операции и други необходими процедури на очите и
за провеждане медикаментозно лечение в болнични условия.
Според издаденото на 29.10.2022 г. от доц. д-р А. А. – съдебен лекар в УМБАЛ
„Александровска” ЕАД – София удостоверение № 469, на посочената дата е бил извършен
преглед на въззивника, при който е констатирано по кожата на главата и лицето не са
налични изменения от травматичен характер с вид на охлузвания, кръвонасядания или рани
(или белези от такива). Отрадено е, че конюктивите на двете очи са силно хиперимирани,
като се наблюдава анизокория, като зениците на дясното око е с диаметър около 0,8 см., а на
лявото око около 0,4 см. Лекарят е установил, че пациентът трудно се ориентира в околната
обстановка поради затруднение на зрението.
В хода на производството пред първоинстанционния съд е била допусната и
изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещи лица съдебен
лекар и офталмолог, която не се е оспорила от страните и която съдът кредитира изцяло,
като компетентна и безпристрастна.
Според последната /изготвена въз основа на наличните медицински документи и
след личен преглед на въззивника/, в резултат на процесния инцидент последният е
получил: 1/ контузия на двете очни ябълки с травматично отлепване на ретините и
кръвоизливи под външните обвивки на очните ябълки; 2/ кръвонасядане на двете очи по
типа на „очилат хематом“; 3/ контузионни изменения на меките тъкани в челната област на
главата и около лява очница; 4/ закрита черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка и
3
общомозъчен оток.
След проведеното медикаментозно и оперативно лечение възстановителен период от
посочените травми е протекъл за период от около девет месеца, като затрудненията, които е
изпитвал ищеца са били при битовото му ежедневно обслужване и ориентиране в околната
среда, а болките са били с характерна сила и интензитет за този вид травми, свързани с
мекотъканни увреждания.
Към момента на изготвяне на заключението въззивникът вече е бил възстановен от
мекотъканните увреди и черепно-мозъчната травма. По отношение на най-тежкото от
поучените наранявания - това на очите, е констатирано частично възстановяване на
зрението и на двете очи, вследствие на извършените неколкократно оперативни процедури
за подобряване на същото.
В допълнително дадените обяснения в о.с.з. от 19.11.2024 г. вещите лица са
пояснили, че причинената контузия на двете очни ябълки на ищеца, изразяваща се в
травматично отлепване на ретината, е довела до постоянна слепота. Това му състояние е
било подобрено в резултат на високоспециализирано лекарско лечение /проведените
неколкократни операции и други манипулации/. Според вещото лице – офталмолог, зрението
на пострадалия не може да бъде възстановено в състоянието, в което е било преди
причиняване на травмата. То може да търпи динамика, като или ще остане в състоянието, в
което е сега, или ще се влошава, но няма да се подобри. Пострадалият трябва да се въздържа
от извършване на тежка работа, с оглед извършените му операции.
Допуснатата комплексна психиатрична и психологическа експертиза, която също не
е оспорена от страните и следва да се кредитира като безпристрастна и компетентна е
докладвала пред първоинстанционния съд, че след анализ на наличните документи по
делото и проведено обследване на психическото състояние на въззивника е установила в
резултат на извършеното престъпление при Г. Т. да е настъпила остра стресова реакция,
която е довела до промяна в психологичното и емоционалното му състояние, изразяваща се
в повтарящо се припомняне, възпроизвеждане и изживяване на травмата с внезапно
оживяване на минали сцени и кошмарни сънища.
При въззивника е настъпила емоционална лабилност, плачливост, раздразнителност,
напрегнатост, повишена тревожност и невъзможност да усеща радост от живота. Изпитвал
затруднения при извършване на обичайните ежедневни дейности, ограничаване на кръга от
интереси, намалил е активността и работоспособността си. Настъпила е и промяна в
поведението му - дистанциране, нежелание и въздържане от социални контакти, нежелание
за общуване и страх.
Експертите докладват, че острата психогенна реакция е преминала в нарушение на
адаптацията, а по-късно и в посттравматично разстройство, което наложило психиатрично
лечение.
Както в писменото заключение, така и в допълнително дадените пояснения в о.с.з. от
19.11.2024 г. вещите лица са посочили, че това са невротични заболявания, свързани с
деликта, които с времето отзвучават и не водят до трайно увреждане на психичното
състояние.
Към момента на освидетелстването му при въззивника е налице посттравматично
разстройство, чиято симтоматика избледнява и чиято интензивност намалява в сравнение
със симптоматиката, която е имало към момента на прегледа на психиатъра с
посттравматичното разстройство.
Описаното психично заболяване отзвучава с времето и не води до трайни последици,
не отключва психоза или нещо, което да застрашава неговото здраве.
С отдалечаването от момента на психотравмата сиптоматиката ще намалява и след
4
време ще отзвучи и няма да доведе до трайни последици за психичното здраве на Т..
В показанията си пред ОС Враца свидетелката Т. В. Т. /сестра на ищеца-въззивник/ е
заявила, че е разбрала за инцидента с брат й от негово обаждане по телефона и е отишла в
болницата в гр.Враца.
Там заварила пострадалия в много тежко състояние - със следи от побой, с оттекла,
подпухнала глава, с много синини по лицето и по ръцете, очите му били затворени и
подути. Когато успял малко да ги отвори видяла, че били целите в кръв.
След петдневния престой в болницата в гр.Враца и поради диагностицираните
наранявания - откъсване на ретината на двете очи и комоцио, които налагали да бъде
наблюдаван, въззивникът бил преместен в гр.София. Там след преглед в очна клиника се
установило, че състоянието на очите му е много тежко и започнала поредица от очни
операции, общо седем на брой до деня на съдебното заседание, за които заплатили около 10
000 лв.
Свидетелката твърди брат й да е бил с много увредено зрение, като все още вижда с
очила и използва лупи за четене и за двете очи.
Сочи и че инцидентът се отразил много тежко на психиката му - първоначално бил в
шок от това което преживял, а в последствие и депресиран - постоянно се страхува,
заключва вратата и ако някой звънне на звънеца, се страхува да отвори. Ограничил много
социалните си контакти, стоял си в къщи и никъде не излизал. Това се отразило на всички
сфери от живота му, вкл. и на работата /пред инцидента работел като лекар в санаториума в
гр.Мездра/, приятелката му го напуснала след инцидента и той се чувствал депресиран.
Случилото се с брат й се отразили и на цялото семейство - майка му полагала
постоянни грижи за него вече 7 месеца, тъй като той не можел да изпълнява обичайни
дейности в ежедневието си. След инцидента нито брат й, нито тя и майка й посещавали
жилището им в гр.Враца - страхували се.
Въззивната инстанция споделя изводът на първоинстанционния съд, че вкл. при
преценката им в светлината на чл.172 ГПК, поради близките й отношения с въззивника,
показанията на свидетелката Т.а следва да се кредитират.
Същите са плод на личните й възприятия, последователни и непротиворечиви, и преди
всичко изцяло съответстващи на установеното от останалите обсъдени по делото
доказателства - писмените такива и изслушаните две комплексни експертизи, касаещи
здравословното състояние на въззивника преди и след процесното увреждане. В този смисъл
и показанията на свидетелката касателно здравословното и емоционално-психическото
състояние на въззивника след инцидента са в пълно съответствие със заключенията на
експертизите.
При гореустановеното от фактическа страна въззивната инстанция приема
оплакванията във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение за частично
основателни.
Приема, че при определяне конкретния размер на обезщетението за претърпените от
въззивника неимуществени вреди във връзка с причиненте му телесни увреждания,
първоинстанционният съд не се е съобразил с всички обстоятелства, имащи значение за
това, изброени по-горе.
В този смисъл и решаващият състав съобрази критериите за справедливост,
установени от чл.52 ЗЗД, както и наложеното разбиране от трайната съдебна практика, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а при определяне размера на неимуществените
вреди следва да се вземат под внимание всички конкретни обстоятелства, които обуславят
тези вреди /така ППВС № 4/68 г./.
Последователно се приема от съдилищата, че при определяне справедливия размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът следва да съобрази конкретно
5
съществуващи обстоятелства по всяко дело и най-вече - характерът и тежест на
уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на
болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията, възрастта на
пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на
увреждането.
Съобразявайки горното и установеното от фактическа страна в настоящия казус,
въззивната инстанция взе предвид, че в случая на въззивника са причинени поведе от едно
телесни увреждания.
Контузията на двете очни ябълки с травматично отлепване на ретините и
кръвоизливи под външните обвивки на очните ябълки, което е довело до трайно отслабване
на зрението на Т. е квалифицирано от съществуващия правен ред като средна телесна
повреда /чл.129, ал.2, предл.първо НК/.
То, както и останалите му увреждания - кръвонасядане на двете очи по типа на
„очилат хематом“; контузионни изменения на меките тъкани в челната област на главата и
около лява очница; закрита черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка и общомозъчен
оток, са били причинени на въззивника от множество удари в лицето, нанесени му с ръце и
крака от двамата въззиваеми последователно, докато не е могъл да се отбранява. Начинът на
причиняване на уврежданията, освен физическа болка, са причинили и тежка психическа
травма на въззивника - остра стресова реакция, а тя от своя страна е довела до промяна в
психологичното и емоционалното му състояние, изразяваща се в повтарящо се припомняне,
възпроизвеждане и изживяване на травмата. В последствие острата психическа реакция е
преминала в нарушение на адаптацията и в посттравматично разстройство, също изискващи
специализирано психиатрично лечение.
Въззивната инстанция взе предвид и фактът, че въззивникът е бил подложен на общо
седем оперативни интервенции за преодоляване последиците от най-тежкото от нанесените
му увреждания - отлепване на ретината на двете очи, които интервенции безсъмнено са му
причинили множество физически болни, неудобства и затруднения в справянето му с
ежедневните му битови нужди. Взе предвид и продължителността на периода от време от
понасяне на последното до частичното възстановяване на функцията на двете му очи /повече
от девет месеца/, в който той не е могъл да вижда и респ. - да възприема заобикалящия го
свят, да се придвижва и обслужва нормално в бита си, да води социален живот и да
упражнява професията си.
Съобрази също възрастта на пострадалия, който към момента на увреждането е бил
на 42 г., вкл. негативните последици за емоционалното му състояние от преживяното
физическо насилие, което според експертите психолог и психиатър ще остане в съзнанието
му като тежко премеждие, застрашило живота, здравето, социалната му реализация и
благополучие.
Въззивната инстанция преценява като извънредно и допълнително специфично за
казуса обстоятелство, че независимо от понесените множество операции и проведеното
лечение от нанесените му телесни увреждания в резултат на деликта въззивникът се е
възстановил единствено от мекотъкънните си наранявания, вкл. е преодолял общомозъчния
оток. Зрението му обаче не подлежи на възстановяване до състоянието, в което е било преди
причиняване на травмата. В тази връзка експертът офталмолог е категоричен, че то може да
търпи динамика, но не и към подобряване - или ще остане в състоянието, в което е към
момента на изготвяне на експертизата, или ще се влошава.
Настоящият състав отчита и фактът, че в следствие на посочената травма въззивникът
ще трябва да се въздържа от извършване на тежка работа, както и че степента на
възстановяване на зрението му ще препятства за в бъдеще упражняването на професията му,
доколкото същият е лекар и отслабеното зрението рефлектира върху възможността му да
изпълнява трудовите си задълженията като такъв /да чете и пише нормално, да
диагностицира пациенти и т.н./. Съобрази и че посочените ограничения и неудобства за
6
въззивника са с пожизнен характер.
При отчитане на изложените обстоятелства въззивната инстанция счете, че принципът
на справедливостта ще бъде зачетен в пълна степен с присъждането на обезщетение в размер
на 100 000 лв., ведно с дължимата се законна лихва върху същата, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, като репарация за причинените на въззивника
неимуществени вреди от нанесеното му увреждане.
Изложеното налага частична отмяна на първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част и осъждане на ответниците да заплатят допълнително още 35 000
лв. на ищеца. Над посочената сума до претендирания размер от още 150 000 лв. предявеният
иск се явява неоснователно завишен.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция сторените от въззивника
разноски за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител във
въззивното производство съразмерно на размера на уважената част от въззивната жалба в
размер на 5 000 лв. следва да бъдат поставени в тежест на въззивниците.
Същите на осн.чл.77 ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на
Апелативен съд София и сторените разноски за заплащане на възнаграждение на особените
им представители, съответно в размер на по 1 000 лв. за всеки един от въззиваемите.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 625/27.11.2024 г., постановено по гр.д. № 342/2024 г. по описа на
ОС Враца в частта му, с която предявения от Г. В. Т. - ЕГН ********** от гр.София иск с
правно основание чл.45 ЗЗД против Г. О. Б. - ЕГН ********** от гр.Враца и А. М. Н. - ЕГН
**********, от същия град иск, за солидарното им осъждане да му заплатят сумата над
65 000 лв. до сумата от 100 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени му в резултат на нанесен му от двамата ответници побой на 01.10.2022 г., ведно
със законната лихва за забава върху тези суми, считано от датата на увреждането - 01.10.2022
г., до окончателното изплащане на сумите и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. О. Б. - ЕГН ********** от гр.Враца и А. М. Н. - ЕГН **********, от
същия град иск да заплатят допълнително на Г. В. Т. - ЕГН ********** от гр.София сумата
от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от причинените му телесни увреждания на 01.10.2022 г., ведно със законната
лихва за периода от 01.10.2022 г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на
вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 625/27.11.2024 г., постановено по гр.д. № 342/2024 г. по
описа на ОС Враца в частта му, в останалата му обжалвана част, с която искът е отхвърлен
над сумата от общо 100 000 лв. до претендираната от 150 000 лв.
ОСЪЖДА Г. О. Б. - ЕГН ********** от гр.Враца и А. М. Н. - ЕГН **********, от
същия град да заплатят допълнително на Г. В. Т. - ЕГН ********** от гр.София сторените от
него пред въззивната инстанция разноски за платено адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител съразмерно на уважената част от въззивната жалба в размер
на 5 000 /пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Г. О. Б. - ЕГН ********** от гр.Враца да заплати по сметка на Апелативен
съд София сторените разноски по делото за заплащане на възнаграждение на особения му
представител в размер на по 1 000 /хиляда/ лева.
7
ОСЪЖДА А. М. Н. - ЕГН **********, от гр.Враца да заплати по сметка на
Апелативен съд София сторените разноски по делото за заплащане на възнаграждение на
особения му представител в размер на по 1 000 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8