Р Е Ш Е Н И Е
№1968
Гр. П., 17.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Капка Станчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 08698/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „ЧЕЗ Електро България“ АД срещу
М.Й.Ц. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 345,22 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 04.11.2017
г. до 03.04.2018 г. до електроснабден недвижим имот с адрес в гр. П., кв. „Т.“ ***
с ИТН 300104814830, законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 11,40 лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 04.01.2018 г. до 26.06.2018 г, за които суми по ч. гр. дело № 4708/2018 г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, IV-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 09.07.2018 г.
Ищецът твърди, че през процесния период от 04.11.2017
г. до 03.04.2018 г. между него и
ответницата М.Ц. е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка
на електрическа енергия до електроснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. „Т.“ ***, регулирано от публично
известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, които
обвързват абонатите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е
доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в нарочно
приложение към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. Поддържа, че през релевантния
период е изпълнил задължението си и е доставил до имота на ответницата
електрическа енергия, чиято обща цена възлиза на сумата от 345,22 лв. Изяснява,
че за дължимите суми е издал 5 броя фактури, съответно: фактура №
*********/11.04.2018 г., фактура № *********/06.03.2018 г., фактура №
*********/08.12.2017 г., фактура № *********/09.02.2018 г. и фактура №
*********/10.01.2018 г. Твърди, че Ц. не е изпълнила задължението си и не е
заплатила сумите в десетдневния срок, предвиден в приложените Общи условия,
поради което дружеството е начислило като дължими от нея и лихви за забава
върху тях по всяка фактура, чийто общ размер за периода от 04.01.2018 г. до
26.06.2018 г. възлиза на сумата от 11,40 лв. Сочи, че не е налице плащане и към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. С тези
съображения отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. А.А. оспорва
предявените искове по основание и размер с твърдението за липсата на
доказателства Ц. да е задължено лице за процесните суми като титуляр на
партидата за процесния имот. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на
исковите претенции.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
Безспорно
по делото е, че ищецът „ЧЕЗ Електро България“ АД осъществява дейност по
доставка на електрическа енергия, съгласно лицензия за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че със Заявление от
13.03.2017 г. ответницата М.Й.Ц. е поискала от ищцовото дружество разсрочване
на задължението за заплащане стойността на консумирана електрическа енергия за
клиентски № 300104814830, във връзка с което между нея и ищеца е подписан
Споразумителен протокол от 14.03.2017 г., с който Ц. признава съществуването на
задължения към ищеца за периода от 04.11.2016 г. – 03.02.2017 г. за консумирана
електрическа енергия по клинетски № 300104814830 в размер на сумата от 389,33
лв. -главница, която да върне на 4
вноски съгласно погасителен план, обективиран в протокола с падеж на последната
вноска на 15.06.2017 г.
Изяснява
се, че с Декларация с вх. № 72165/31.05.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ ответницата М.Й.Ц.
/тогава Ламбева/ е декларирала пред Община П. собствеността върху процесния
недвижим имот – апартамент № 21 в гр. П., кв. „Т.“ бл., вх. с посочено придобивно
основание: покупка по договор с Общински народен съвет – гр. П. въз основа на
Заповед № 9411/27.12.1990 г. В декларацията е вписано, че имотът е изключителна
собственост на декларатора.
По
делото са приети 5 броя фактури, издавани ежемесечно в периода от 08.12.2017 г.
– 11.04.2018 г., съгласно които „ЧЕЗ Електро България“ АД е начислило като
дължима от ответницата М.Й.Ц. сумата от общо 345,22 лв. с ДДС за осъществена в
периода от 04.11.2017 г. до 03.04.2018 г. доставка на електрическа енергия за
обект, находящ
се в гр. П., кв. „Т.“ ***.
От
изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество съществува
открита партида с клиентски номер 300104814830 с титуляр ответницата М.Й.Ц. във
връзка с електроснабдяването на адрес: гр. П., кв. „Т.“ ***.
По издадени от ищеца фактури за предходен отчетен период има извършвани
плащания от ответницата. За периода от 04.11.2017 г. до 03.04.2018 г. за
задълженията на Ц. за доставка на електрическа енергия до имота от ищеца са
издадени 5 броя фактури, а именно: фактура № *********/11.04.2018 г., фактура №
*********/06.03.2018 г., фактура № *********/08.12.2017 г., фактура №
*********/09.02.2018 г. и фактура № *********/10.01.2018 г. на обща стойност от
345,22 лв. Тези фактури са осчетоводени при ищцовото дружество. Падежът на
плащане на последната фактура е на 08.05.2018 г. Експертизата изяснява, че няма
извършвани плащания по фактурите. Размерът на законната лихва върху неплатената
главница за периода от 04.01.2018 г. до 26.06.2018 г. възлиза на сумата от
11,40 лв., а общият размер на дълга на 356,62 лв. Съдът кредитира заключението,
преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано,
изготвено въз основа на материалите по делото и проверка в счетоводството на
ищцовото дружество, отговарящо на поставените задачи и останало неоспорено от
страните.
От
изводите на вещото лице, обективирани в изслушаната и приета по делото съдебно – техническа
експертиза се установява, че при ищеца е открита партида за обект в гр. П., кв.
„Т.“ *** на името на ответницата М.Ц. с клиентски номер ИТН 300104814830.
Снабдяването на жилището с електрическа енергия се осъществява чрез СТИ с
фабричен № 3643152. Ежемесечно през процесния период са извършвани отчети на
изразходеното количество, като отчетеното такова по показанията на СТИ отговаря
на отразеното във фактурите. Електромерът е преминал през периодична проверка.
Експертизата достига до извод, че дължимата сума за доставена електрическа
енергия през процесния период възлиза на 287,68 лв. без ДДС и 345,22 лв. с вкл.
ДДС. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като
компетентно и обосновано, изготвено въз основа на материалите по делото,
проверка при ищцовото дружество, както и на информация, предоставена от третото
за процеса лице „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, отговарящо на поставените задачи и останало неоспорено от
страните.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им за
установяване съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира,
че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ:
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесното вземане, представляващо стойност на
доставена и незаплатена електрическа енергия, е обусловено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на
облигационно правоотношение с ответницата, регулирано от публично известни Общи
условия, имащо за предмет продажба /доставка/ на електрическа енергия до
процесния недвижим имот, който да е електроснабден, че е изпълнил задължението
си и е доставил до процесния обект електрическа енергия в твърдените количества
и качество, измерено с годно средство за търговско измерване, като за купувача
е възникнало задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания
размер. При доказване на тези факти, в тежест на ответницата е да установи
погасяване на дълга.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92, т. 4 ЗЕ страна по облигационното правоотношение по
доставка на електрическа енергия е и крайният клиент. Понятието „краен клиент“
по смисъла на ЗЕ е дефинирано в т. 27 г от ДР на закона, според която „краен
клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за
собствено ползване. Същевременно в разпоредбата на чл. 98а ЗЕ е предвидено, че
крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично известни
общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане
– арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД е предвидено,
че потребител на електроенергия за битови нужди е физическо лице,собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Съгласно дефинитивната норма на § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за
собствени битови нужди. Следователно, както в закона, така и в самите общи
условия на ищеца, е направено ясно разграничение между типа потребители, като
критерият за това е за какви нужди се използва доставяната електрическа енергия
– дали за битови или за стопански, като безспорно в настоящия случай процесният
обект е предназначен за използването му за битови нужди.
Изложеното
дава основание за извод, че облигационното правоотношение по повод доставката
на електрическа енергия за битови нужди възниква между доставчика и
собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без да е необходимо
подписването на нарочен договор или писмено приемане на приложимите от
доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия.
От
събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че през исковия период
ответницата М.Й.Ц. е била собственик на процесния електроснабден недвижим имот.
В тази връзка съдът цени данните, следващи от представената и приета по делото
декларация по чл. 14 ЗМДТ от 31.05.1998 г., която има характера на подписан
/което не се оспорва/ от ответницата частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с
формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че
автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало
документа. Същевременно, в настоящото производство има значението и на
извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че деклараторът
– ответницата М.Ц. е собственик на жилището, което изявление се ползва с висока
доказателствена стойност в процеса. В случая същото се подкрепя и от останалите
доказателства по делото съгласно чл. 175 ГПК, обективиращи изявления на Ц.,
като потребител на електрическа енергия в заявлението за разсрочване на
задължения за електрическа енергия по клиентски номер 300104814830, касаещи
предходен, а дори част от процесния отчетен период, както и в постигнатото между
нея, в качеството ѝ на потребител и ищеца споразумение за разсрочено
плащане, обективирано в споразумителния протокол. В подкрепа на този извод са и данните от
експертизите за осъществени от ответницата плащания за задължения за същия
имот, но за предходни периоди.
Предвид
изложеното, съдът намира, че през исковия период между „ЧЕЗ Електро България“
АД, в качеството му на лицензиран доставчик и ответницата М.Ц., в качеството
ѝ на собственик на имота и клиент за битови нужди е съществувала
облигационноправна обвързаност, регулирана от процесните Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца. В клаузата на чл. 52,
ал. 1 от същите е предвидено, че ищецът публикува одобрените от ДКЕВР Общи
условия най – малко в един централен и един местен всекидневник и в интернет
страницата му, както и ги поставя на видно място във всички центрове за работа
с клиенти. Те влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В този смисъл е и нормата на
чл. 98а, ал. 4 ЗЕ. В случая, ответницата не оспорва влизането в сила на последните, което е основание за
извод, че клаузите им регулират процесното правоотношение.
За
консумираната електрическа енергия крайният потребител дължи заплащане на цена,
като редът и сроковете за заплащането ѝ, съгласно разпоредбата на чл.
98а, ал.2, т.4 ЗЕ, са регламентирани в Общите условия. Основно задължение на
потребителя, регламентирано в каузата на чл. 19 от процесните Общи условия на
ищеца за продажба на електрическа енергия, е да заплаща на продавача стойността
на електрическата енергия и на дължимата сума за извършения пренос на тази
енергия по електроразпределителната мрежа веднъж месечно по определени от ДКЕВР
цена за снабдяване и цена за разпределение, като периодът за плащане е 10 дни
за всички фактури.
Съдът
намира за установено по делото, че през релеватния отчетен период „ЧЕЗ Електро
България“ АД е изпълнило задълженията си по правоотношението с ответницата, в
качеството ѝ на потребител за битови нужди и собственик на
електроснабдения имот, като е доставило електрическа енергия, чиято доставка възлиза
на исковата сума в общ размер от 345,22 лв. с вкл. ДДС.
За
достигане до този извод съдът съобрази установеното в заключението по
съдебносчетоводната експертиза осчетоводяване на процесните пет броя фактури
при ищеца и редовно воденото счетоводство на дружеството, поради което и на
основание чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ счита, че в настоящата хипотеза вписванията в
търговските книги на ищеца служат като доказателство за фактурираното и
осчетоводеното от него количество и стойност на електроенергия през процесния
период. В подкрепа на този извод са и данните в съдебно-техническата
експертиза, сочещи за реална доставка на електрическа енергия до имота,
ежемесечен отчет на показанията на СТИ и отразяването на същите тези показания
в издадените фактури.
Предвид
изложеното и на основание чл. 19, ал. 1 от процесните Общи условия, за ответницата
е възникнало задължението за заплащане на стойността на електроенергията в
претендирания размер.
Ответницата
не твърди и не доказва плащане на цялата или на част от дължимата сума, поради
което предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Уважаването
на акцесорния иск е обусловено от установяване възникването на главно
задължение, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за
забава.
Установеното
по делото съществуване на главно задължение на ответницата към ищеца в размер
на сумата от 345,22 лв., представляваща обща стойност на доставена и
незаплатена електрическа енергия през периода от 04.11.2017 г. до 03.04.2018
г., обосновава и възникването на акцесорното задължение за заплащане на лихва
за забава. Изясни се, че съгласно клаузата на чл. 19, ал. 2 от приложимите към
правоотношението Общи условия на ищеца за продажба на електрическа енергия,
потребителят следва да заплаща на продавача стойността на електрическата
енергия веднъж месечно с период на плащане до 10 дни за всички фактури. Следователно,
в случая се касае за срочно задължение, чийто падеж е определен като 10 дни,
считано от издаване на фактурата. С изтичането на срока за плащане за всяка от
фактурите потребителят, в случая ответницата, изпада в забава без да е
необходима покана – арг. чл. 84 ЗЗД. В настоящия случай падежът на всяка от
процесните фактури е настъпил преди подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение – 05.07.2018 г. Съгласно изводите на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза размерът на обезщетението за забава, равняващо
се на законната лихва за забава за периода от 04.01.2018 г. до 26.06.2018 г. е
в общ размер на сумата от 11,40 лв.
Ответницата
не твърди и не доказва плащане на сумата, поради което искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, право на
разноски има ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и за
тези, направени в хода на ч. гр. дело № 04708/2018 г. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от 83 лв. –
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение за заповедното производство
и сумата от 612 лв. – платена държавна такса, депозити за вещите лица, за
особения представител и адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл.
„Бенч Марк“, Бизнес център срещу М.Й.Ц., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес:*** обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.Й.Ц. дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата
от 345,22 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 04.11.2017
г. до 03.04.2018 г. до електроснабден недвижим имот с адрес в гр. П., кв. „Т.“ *** с ИТН 300104814830, законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 11,40 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 04.01.2018
г. до 26.06.2018 г, за които суми по ч. гр. дело № 4708/2018 г. по описа на
Районен съд – П., ГО, IV-ти състав е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.07.2018 г.
ОСЪЖДА М.Й.Ц., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
„ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. „Бенч Марк“, Бизнес център, сумата от 83 лв., представляваща сторени разноски по ч. гр. дело № 4708/2018
г. по описа на Районен съд – П., ГО, IV-ти състав и
сумата от 612 лв., представляваща сторени
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на решението,
ч. гр. дело № 4708/2018 г. по описа на Районен съд – П., с приложен към същото
заверен препис от решението, да се изпратят на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: