Решение по дело №181/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 652
Дата: 5 април 2021 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20213100500181
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 652
гр. Варна , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500181 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу
Решение № 261339/20.11.2020г., постановено по гр. дело №4139/2020г. по описа на Районен съд -
гр. Варна, с което е прието за установено между страните, че Х. Д. Н., ЕГН 54061198801 не дължи
на въззивното дружество сумата от 5719,70 лева, представляваща допълнително начислена
стойност на електроенергия за периода от 15.12.2016г. до 23.10.2019г. за обект, находящ се гр.
Търговище, ул.“Раковска“ №52, вх.Г, ап.16 , аб. № **********, кл. № **********, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК и въззивникът е осъден да заплати разноски в размер на 977,79лв. На основание
чл.78, ал.1 ГПК. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства,
както и за неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че са налице
всички предпоставки за извършване на корекция на сметката на ищеца чрез предвидената
корекционна процедура. Счита, че е налице правно основание за възникване на вземането му, тъй
като процесната сума представлява цена за потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия и се дължи на осн. чл. 55 от ПИКЕЕ. Излага, че са налице всички предпоставки като е
осъществен правопораждащия състав. Твърди, че при извършване на проверката е изготвен
констативен протокол, отговарящ на всички изисквания на чл.49 от ПИКЕЕ, който отразява
действителното фактическо положение. Не е проведена едностранна корекция на количество
електроенергия, а е начислена сума, представляваща стойност на доставена и потребена
електроенергия. Несъответствието в измерването е установено при извършена техническа
проверка, поради което остойностеното количество е допълнително начислено на абоната. От
събраните по делото доказателства се установява, че процесния електромер не е бил употребяван
до момента на монтажа в обекта на потребителя, с нулеви показания, поради което, начисленото
количество електроенергия е реално потребено в периода след монтажа на СТИ. Касае се за
специална хипотеза на коригиране на сметката, като изследването на момента, в който е започнало
1
натрупването на електроенергията в невизуализиран регистър и в кой часови диапазон не е
елемент от фактическия състав на чл.55 ПИКЕЕ. По изложените съображения моли решението да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, като се постанови друго, с което
предявеният иск се отхвърли. Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор на жалбата Х. Д. Н. оспорва доводите в нея и навежда други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност
или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Х. Д. Н. срещу
„Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
дружеството ответник сумата от 5719,70 лева, начислена по партидата му в резултат на извършена
корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр. Търговище.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: ищецът е
потребител на ел. енергия в обект на потребление в гр. Търговище. Уведомен е за извършено
преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката за собствения му
обект на потребление, като на това основание дружеството ответник претендира исковата сума.
Оспорва дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание, което да обоснове
вземане на дружеството, както и на нормативна възможност за едностранно коригиране на
сметката на потребителя. Оспорва също доказателствената стойност на съставения КП, както и
законосъобразността на предписаната процедура. Отправил в тази връзка искане за постановяване
на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът
оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата сума е цена на начисление на измерено
след монтажа на СТИ количество ел. енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ
/Обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./. Страните са обвързани от договор за пренос и достъп на ел.
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, по който
дружеството е изправно по задължението си да пренася и снабдява с ел. енергия обекта на ищеца.
При техническа проверка на измервателната система в последния, обективирана в съставен
констативен протокол е констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел.
енергия от абоната. Електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие
на преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. На това основание е
съставено становище за начисление на ел. енергия и издадена фактура за исковата сума в хипотеза
на чл. 55 от ПИКЕЕ. Така обосновал неоснователност на иска и отправил искане за отхвърлянето
му.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Протокол за монтаж № 14119887 от 14.12.2016г. съставен от служители на
въззивното дружество, в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № 66932979, при
посочените в същия нулеви показания за нощна и дневна ел. енергия, без данни за показанията,
респ. липсата на такива във върхова тарифа.
На 23.10.2019г. служители на същото дружество извършили контролна проверка на
измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, за което е съставен
Констативен протокол № 1401022, в присъствие на клиента Х.Д. Начов. При проверката
2
електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в
индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 521701. Протоколът е подписан от представители
на „Електроразпределение Север“ АД и пълномощници на „Енерго-Про Мрежи” АД и от абоната
Х.Н..
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 58/27.01.2020г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в тарифа 1.8.3,
която не е визуализирана на дисплея. Даденото заключение е, че електромерът не съответства на
технически характеристики.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа енергия от
05.02.2020г. в размер на 30974 кWh за периода 15.12.2016г. – 23.10.2019г. на основание чл.55
ПИКЕЕ.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото лице се
установява следното: процесният електромер е произведен през 2016г., като същата година е
минал задължителна метрологична проверка за годност в БИМ. Към 14.12.2016г. е бил монтиран в
обекта на потребление в гр. Търговище, а метрологичната му годност изтича през 2022г. Към
момента на проверката, уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. СТИ
в обекта е монтиран нов, неупотребяван, поради което е изключено показанията във видимите и
невидимите регистри на електромера да са различни от нулевите. При нормална /неманипулирана
/схема на присъединяване на абоната към ел.разпределителната мрежа, следва цялото количество
потребявана от абоната ел.енергия да преминава през измервателната система на СТИ и да се
отчита. В КП от техническата проверка от 23.10.2019г. не е констатирана промяна или намеса в
схемата на присъединяване, поради което отчетените в Тз количества електроенергия в размер на
30974 кВтч са доставени и преминали през СТИ и регистрирани като разход, но в тарифа, която не
се визуализира на дисплея по заводска настройка. Установеното намеса в тарифната схема на
електромера е софтуерна и се изразява във въвеждане на още една тарифа към вече заводските Т1
и Т2, в която се отчита част от потребената електроенергия. Процесът се осъществява чрез
използване на специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. Така че електромерът е
отчел цялото количество на потребена ел. енергия в обекта. Натрупаното количество в скритите
регистри е отчетено от процесния СТИ.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни
изводи:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да
изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в отричания
от ищеца размер.
Правилно ВРС е приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, към което са приложими общите условия на ответника. Въведеното от ответника
основание за възникване на вземането му в исковия размер е извършено преизчисление на
количествата ел. енергия, вследствие на констатирано несъответствие при отчитането на
потреблението на ел. енергия от абоната. При преценка законосъобразността на извършената
корекция на сметка, за да се произнесе съдът съобрази следното:
По силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме Правила, по
силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа
енергия ще се коригира. С изменението в ЗЕ, Обн. ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на приети от КЕВР и действащи правила за измерване на
количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
3
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел. енергия, какъвто ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл.
24 и чл. 25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД.
Извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от
23.10.2019г., за установяване на неправилно/неточно измерена ел. енергия, е осъществена при
действието на ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр.35 от 30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./. Следователно, към
момента на проверката съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от цитираните ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Съгласно ал.
2 на чл. 55 от ПИКЕЕ преизчисляването по този ред се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Т.е. съгласно действащите Правила,
правомощието за преизчисление в уредените в Раздел IX от ПИКЕЕ хипотези е предоставено на
оператора на електроразпределителната мрежа, като страна по сделка с ел. енергия по смисъла на
чл. 92 от ЗЕ.
Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството електрическа
енергия, извършено при действащи Правила е обусловена от изпълнение на предвидените в
ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи, предпоставки, ред и методика
за извършване на преизчислението. В конкретния случай констатацията за несъответствие при
отчитането на потреблението на ел. енергия в обекта на въззиваемия е обективирана в констативен
протокол, съставен и удовлетворяващ изискванията за форма на чл. 49 от ПИКЕЕ. Копие от
протокола от проверката е изпратен на абоната. Невръчването на копието в предвидения в
разпоредбата на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ срок не опорочава извършената корекция. Същото е
неотносимо към законосъобразността на процедурата по извършване на корекцията, доколкото не
преклудира и не възпрепятства възможността на абоната да оспори корекционната процедура по
съдебен ред. Несъстоятелни поради това са доводите в отговора на въззивната жалба за неспазване
изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ.
Установено е от друга страна от съвкупността на доказателствата по делото, както и от
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните, че към датата на монтажа през 2016г., уредът, отчитащ потреблението в
обекта на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. СТИ в обекта е
монтиран нов, неупотребяван, невключван към електропреносната мрежа, поради което е
изключено показанията във видимите и невидимите регистри на електромера да са различни от
нулевите. Следователно, към момента на монтажа на електромера в обекта на потребление
показанията му по всички тарифи са били фабрични, нулеви. Процесните количества ел. енергия,
предмет на извършеното преизчисление са доставени, реално потребени от клиента и отчетени в
скрит за ежемесечен отчет регистър 1.8.3, съобразно обясненията на вещото лице, поради което
съдът приема, че исковата сума е начисление на измерено именно след монтажа на СТИ
количество ел. енергия в този регистър. Ирелевантно в тази връзка е значението на точния момент,
от който потребяваната в обекта ел. енергия е започнала да се отчита в невизуализирания
регистър. Ето защо и доколкото е спазен предписания в чл. 49 от ПИКЕЕ процедурен и формален
ред за извършване на проверката, а преизчислението е извършено въз основа на констатациите от
нея и на заключението на метрологичната проверка, то съдът приема, че в случая са били налице
елементите от фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление.
Исковата сума е цена, калкулирана на база технологични разходи на количества доставена и
потребена в обекта на ищеца ел. енергия измерени след монтажа на СТИ в невизуализирани
регистри на средството за измерване поради установено с метрологична проверка неправомерно
софтуерно въздействие върху уреда. Тази цена се дължи на основание чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ от
ЗЕ вр. чл. 55 от ПИКЕЕ/2019г.
По изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период е
4
законосъобразна, поради което начислената чрез преизчисление сума се дължи от клиента.
Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него постанови друго в
посочения смисъл.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на поискани разноски.
Доказаният размер на действително реализираните от страната разноски под формата на платени
държавна такса /114,40 лв./ и възнаграждение на адвокат /1476 лв. с ДДС/, възлизат общо на
сумата от 1590,40 лв. С оглед релевираното от другата страна възражение за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение, след преценка на действителната фактическа и правна
сложност на делото, на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г., съдът определя
възнаграждение в минимален размер от 739 лв. с ДДС. Разноски под формата на адвокатско
възнаграждение /739 лв. с ДДС/ и депозит за вещо лице /160 лв./ следва да се присъдят в полза на
въззивника и за първата инстанция. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на
въззиваемия.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261339/20.11.2020г., постановено по гр. дело №4139/2020г. по описа
на Районен съд -гр. Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че Х. Д. Н., ЕГН 54061198801 не дължи на „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК ********* сумата от 5719,70 лева, представляваща начислена стойност на
електроенергия за периода от 15.12.2016г. до 23.10.2019г. за обект на потребление, находящ се гр.
Търговище, ул.“Раковска“ №52, вх.Г, ап.16 , аб. № **********, кл. № **********, за която е
издадена фактура № **********/12.02.2020г., както и са присъдени разноски в размер на
977,79лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предявения от Х. Д. Н., ЕГН
54061198801 срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството ответник сумата
от 5719,70 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект
на потребление, находящ се в гр. Търговище, ул.“Раковска“ №52, вх.Г, ап.16, аб. № **********,
кл. № **********, за периода от 15.12.2016г. до 23.10.2019г., за която сума е издадена фактура №
**********/12.02.2020г
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х. Д. Н., ЕГН 54061198801 ДА ЗАПЛАТИ
на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* сумата от 853,40 /осемстотин петдесет и
три лв. и четиридесет ст./ лева, представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция,
както и сумата от 899 /осемстотин деветдесет и девет/ лева – съдебни разноски пред първата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред ВКС по реда и условията на чл.
280 от ГПК, в месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5