О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е №912
Бургас, 25.05.2017 г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в
закрито заседание в състав:
Окръжен
съдия : Иво Добрев
като
разгледа докладваното от съдията Добрев гр.д. № 1594 по описа на съда за 2016
г., за да се произнесе по реда на чл.140 вр. чл.146 ГПК, съобрази следното:
Делото е образувано по повод исковата претенция на М.Д.С.,
ЕГН ********** ***, пл. „Свобода“ №2а против М.Ж.С., ЕГН ********** ***, с която
на основание чл. 227, ал. 1, „в“ от ЗЗД се иска да бъде отменено направеното в
полза на ответницата дарение на ½ ид. част от недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.118.1.6 по
КККР на гр. Бургас, одобрен със заповед
РД-18-9/30.01.2009г. на ИД на АГКК с адрес на имота: гр. Бургас, пл. „Свобода“
№2, ет.1, находящ се в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 07079.610.118,
при граници на ниво 1 – няма съседни самостоятелни обекти; ниво 2 – със съседни
самостоятелни обекти: на същия – няма, под обекта – няма, над обекта:
07079.610.118.1.9; 07079.610.118.1.8, 07079.610.118.1.10, извършено с
нотариален акт №348, т.IIa, рег.№3004 д. №208/03.08.2004г. на
нотариус Диана Райнова, рег. №278 на НК, гр. Бургас. Претендират се и
направените по делото разноски.
Първоначално делото е било образувано пред Бургаски районен
съд. С Определение №5588/10.09.2016година, постановено по гр.д. №5111/16г. по
описа на БРС делото е било прекратено и изпратено за разглеждане по подсъдност
на настоящата съдебна инстанция.
Съдът е изпратил преписи от исковата молба на ответника
по делото.
В срока по закон е постъпил отговор от ответника по
делото.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да
включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.140, ал.3, изр.2 ГПК вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищцата твърди, че ответницата по делото е
нейна внучка. С нотариален акт № 3004, д. №208/03.08.2004г. на нотариус Диана Райнова дарила на внучката си – М.С.
собствената си ½ ид. част от
недвижимия имот, описан по-горе в исковата молба. Към момента на дарението –
2004година била в относително добро здравословно състояние и имала възможност да посреща сама грижите за себе си и разходите
свързани с тях. С времето обаче възрастта й напреднала много. В момента била на
86 години. Здравословното й състояние се влошило, като се появили много
заболявания. Появила се нужда от по-специални грижи и лекарства. Наред с това
се наложила смяна на ставите на двата крака. Ищцата твърди, че сама се грижи за
себе си и посреща всичките си нужди и разходите за тях: храна, ток, вода и др.
Средствата за издръжката й се увеличили, а пенсията, която получавала била общо
в размер на 400лв. – основна и такава за инвалидност. Тези средства били недостатъчни, поради което и многократно
се обръщала с молба към внучката си да й предостави допълнителни средства.
Последната отказала да предостави каквато и да е помощ. Поради гореизложеното
за ищцата се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Искът е с правно основание в чл. 227, ал. 1, б“в“ от ЗЗД.
Ответницата М.Ж.С. чрез адв. В. Г. оспорва предявената
искова претенция, като счита същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че
не са налице трите кумулативни предпоставки за уважаване на иска, а именно:
дарителят да е изпаднал в трайна нужда от издръжка, да е поканил надарения да
му предостави издръжка и надареният да е отказал да я предостави. В исковата
молба не се твърдяла крайна нужда на ищцата от издръжка за посочен период от
време или най-малко към момента на
исковата молба, не се твърдяло и недостиг на парични средства за
покриване на конкретни потребности, включително и за закупуване на необходими
за здравето на ищцата лекарства. Единственото конкретно твърдение в тази връзка
било необходимост от средства за подмяна на ставите на двата крака на ищцата,
което обаче било извършено през дълъг период от време: на единия крак през
2004г., а на другия през 2006година.
На следващо място ответницата посочва, че ищцата
получавала значителни доходи и от отдавано под наем от нея на недвижимо
имущество, от които тя натрупала и значителни спестявания. Съгласно анекс №2
към договор за отдаване под наем на помещение в гр. Бургас, ул. „Вълчан
войвода“ №2, за периода 15.05.2006г. – 31.05.2009год. ищцата получавала по 1150
евро месечен наем за собствената й идеална част от този недвижим имот. Съгласно
договор за наем от 03.08.2007г. ищцата получавала по 4500евро месечен наем за
същия имот до 01.09.2009година. По силата на анекс №6 към същия договор за наем
от 01.09.2009г. ищцата получавала по 1750 евро месечен наем за този отдаван под
наем имот. Съгласно договор за наем от 01.08.2012г. ищцата получавала
месечна наемна цена за същия недвижим
имот в размер на 350 евро. В периода след 2004г. /след извършване на процесното
дарение и извършване на даренията на останалите собствени на ищцата идеални
части от процесния недвижим имот на синовете й/ тези суми са получавани от
ищцата като ползвател на дарения на ответницата с процесния нотариален акт недвижим имот и последната
никога не е имала претенции към тях поради наличие на устната уговорка за това
между баба и внуче, впоследствие вписана
и в нотариалния акт за извършеното дарение. Видно било от приложената
разпечатка от имотната партида на ищцата от Службата по вписванията, в периода
2000-2009г. същата направила няколко дарения на свои, собствени недвижими
имоти, както и се отказала от правото си на ползване на дарена от нея на сина й
Десимир Стоянов 1/12 идеална част от същия посочен по-горе и отдаван под наем недвижим
имот, което представлявало отказ от доходи от наема на този имот /декларация от
03.06.2009г. с натариална заверка на подписа, вписана в Служба по вписванията/.
От това можело да се направи извод, че доходите на дарителя не са по-ниски от
определения в държавата размер на линията на бедност, което обстоятелство
следвало да се има предвид при преценката за наличие на трайната нужда на
дарителя от издръжка съгласно практиката на ВКС.
На следващо място се твърди, че ищцата никога не била
канила ответницата нито писмено, нито устно да й предостави средства за
издръжка. До 2009година двете поддържали близка връзка, въпреки че ответницата
живеела в София, а от 2008 година- в Канада. Ищцата винаги демонстрирала добро
материално положение и луксозен начин на живот. След като ответницата заминала
да живее в Канада, ищцата променила отношението си към нея, като последните им
срещи били през 2009година, при идването на ответницата в България. При
последната им среща ищцата отново предложила да изкупи обратно дарения имот, но
последната отказала. След това контактите между тях прекъснали, а след 2014г.
ответницата не се е прибирала в България. Последната заявява, че ищцата по
никакъв начин не й се била обаждала, за да сподели, че има нужда от средства за
своята издръжка.
Ответницата посочва, че въпреки, че е признателна на
ищцата за извършеното дарение, то тя няма никакви доходи, с които да предостави
на ищцата търсена издръжка. Ответницата живеела със семейството си в Канада,
като същата не работела, родила е и отглежда три деца, за които се грижела. Единствените
й доходи били тези, които получавала за децата си. Ако осигурявала на ищцата
търсената издръжка, то това щяло да постави нея и низходящите й в по-лошо
положение от това на ищцата.
На последно място ответницата посочва, че мотивите на
ищцата за предявяване на исковата претенция имали субективен характер и не били
основани на възникването на трайна нужда от издръжка за дарителката.
Неколкократно дарителката молила дарената да й продаде дарения недвижим имот
обратно – според ответницата под въздействието на трети лица и под предтекст да
окаже финансова помощ на младото семейство на ответницата при заминаването им
за Канада. Поводът за завеждане на делото бил предстояща публична продан на
имота след приключване на дело за
съдебна делба на същия имот. На ищцата й било добре известно, че ответницата
нямала доходи, че отглежда трите си деца и не работи. Същата дарила на двамата
си сина по няколко недвижими имота преди и след процесното дарение, но
насочвала претенциите си към внучката си, вместо към преките й низходящи, които
имат задължение в този смисъл и по закон. Поради гореизложеното моли за
отхвърляне на иска.
С исковата молба са представени писмени доказателства,
които са допустими, необходими и относими към предмета на делото. По искането
на ищцата за допускане до разпит при режим на довеждане, съдът ще се произнесе
в насроченото открито съдебно заседание, след като ищцата уточни какво ще се установява
посредством показанията им. Преди депозиране на отговора на исковата молба
ищцата е оправила искане за допускане на обезпечение, по което има изрично произнасяне.
Представените от ответницата писмени документи следва
да бъдат приобщени към материалите по делото. Основателни са доказателствените
искания на ответницата за издаване на съдебни удостоверения, които да и
послужат пред съответните институции за получаване на посочената в тях
информация, като по останалите доказателствени искания в отговора на исковата
молба съдът ще се произнесе съдът ще се произнесе в насроченото открито
заседание.
Ищцата е предявила иск за отмяна на дарение по чл.
227, ал. 1, б “в“ от ЗЗД. Тежестта на доказване в конкретния случай принадлежи
на ищцата, която следва да установи: наличието на договор за дарение между нея
и ответницата; основанието за отмяна на дарението, а именно: нуждата на ищцата
от издръжка, както и че тази нужда е с траен характер, както и че е поканила
последната да осигури такава. Ответницата следва да докаже своите възражения
направени с отговора на исковата молба.
Мотивиран от
горното, на основание чл.140, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
Да се издадат на ответницата исканите удостоверения,
след представяне на доказателства за внасяне на съответната такса за това.
УКАЗВА на страните, че по останалите
доказателствени искания ще се произнесе в насроченото открито съдебно
заседание.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото, съобразно
мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА тежестта на доказване, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
НАСРОЧВА
делото за 21.06.2017г. от 14.00 часа.
ДА СЕ
ПРИЗОВАТ страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото
определение, а на ищцата и препис от отговора на ответницата.
Определението е окончателно.
Окръжен съдия: