№ 11
гр. Варна, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ст. Маркова
Членове:Даниела Д. Томова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20223001000389 по описа за 2022 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.267 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД,
чрез ю.к.Ан.С. срещу решение №174/07.05.2022г., постановено по т.д. №
297/2021год. по описа на ОС - Варна, в частта, с която дружеството въззивник
е осъдено да заплати на Й. Б. И., ЕГН **********, сумата над 25 000 лв. до
присъдените 60 000 лв., ведно със законна лихва от 07.04.2021г.,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.01.2021 в
с.Езерово, причинено от застрахован водач на МПС рег.№ ХХХХХХ (товарен
влекач „Волво ФХ"), по полица №BG/30/1200003130575, заявени с претенция
на пострадало лице по обединена щета №0801-00965/2021-02, №0801-
00965/2021-03, за изплащане по банкова сметка на пострадалата в ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, клон Варна, IBAN BG28BPBI79451071498101.
Въззивникът инвокира доводи за неправилност на решението като
постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост.
Оспорва приетия от съда размер на присъденото обезщетение като твърди, че
1
същоият е прекомерен и противоречи на принципа на справедливостта
съгласно чл.52 от ЗЗД и установената съдебна практика. Счита, че
определеното от съда обезщетение не съответства на реално причинените
неимуществени вреди. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и
присъждане на сторените разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Й. Б. И., ЕГН
**********, чрез адв.Н.Д. и адв.П.С, в който се излагат аргументи във връзка
с правилността, законосъобразността и обосноваността на обжалваното
решение. Подробно се обосновава неоснователност на изложените в жалбата
претенции. Моли за потвърждаване на обжалваното решение ведно с
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът поддържа жалбата
си в писмена молба, докладвана в открито заседание. Претендира отмяна на
решението в обжалваната част, а евентуално редуциране на размера му.
Въззиваемата страна, чрез адв.П.Р, оспорва жалбата като
неоснователна, представя списък по чл.80 ГПК за сторените в
производството разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е
образувано пред ВОС по искова молба на Й. Б. И., ЕГН **********, от
гр.Варна, с която са предявени срещу ЗАД„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД,
ЕИК *********, гр.София, искове за заплащане на справедливо обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП,
причинено от застрахован водач на МПС, както следва: 1. за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесно увреждане
(множествено счупване на подбедрица, натъртвания и охлузвания по цялото
тяло), неприключило оперативно лечение и рехабилитация и психични
страдания от изживяното произшествие и резултат от нараняването
(мъчително възстановяване от остра и тежка психотравма и продължаващи
психогенни кризи, съхранени страхове и дискомфорт в ежедневието) в общ
размер от 100 000 лв.; 2. за понесени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за използване при лечението медицинско изделие в размер
на 850лв., както и законна лихва върху всяка от тези главници, начислена за
период от уведомяването на застрахователя на 25.02.2021г. до окончателно
изплащане на обезщетенията по банкова сметка на пострадалата в ЮРОБАНК
2
БЪЛГАРИЯ АД клон Варна с IBAN BG28BPBI79451071498101. С исковата
молба се претендира и обезщетение за неоснователно забавяне на определяне
и изплащане на застрахователно обезщетение (като сбор от главници и лихви
върху тях), считано от дата на забава на застрахователя 19.03.2021г. до
предявяване на иска на 16.05.2021г., в размер на 1638.89лв., ведно със законна
лихва върху общия размер на застрахователните обезщетения с лихвата върху
тях до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че водачът М Д, застрахован за
управление на т.а.„Волво ФХ", peг.№ ХХХХХХ за риска „Гражданска
отговорност” е предизвикал ПТП на 28.01.2021 г. по път II-2008, в с. Езерово,
като нарушил правилата за движение: с превишена скорост навлязъл в пътна
лента за насрещно движение и там, въпреки предприета спасителна маневра
на управлявания от Й. Б. И. л.а.„Тойота Ярис", рег.№ ХХХХХХ настъпил
удар в предна дясна част на лекия автомобил, който бил избутан от платното
поради разликата в масите на МПС. Сочи, че при удара в части от купето на
автомобила, И. получила фрактура на лява подбедрица, както и натъртвания и
охлузвания по цялото тяло, които са били диагностицирани непосредствено
след ПТП в спешния център на МБАЛ „Света Анна – Варна“. Твърди, че
лекуването от травмите е продължило до 05.02.21г. последователно в
отделение за коремна хирургия и ортопедия. Твърди, че на 31.01.21 била
извършена операция за фиксиране на фрактурата с тубуларна плака (закупена
допълнително от нея) и крайникът бил имобилизиран с гипс за 30 дни; при
изписването й е предписан домашен постелен режим, последван от
постепенно раздвижване с патерици, като временната нетрудоспособност
поради това увреждане продължила до март 2022г. Лечението е било
довършено в хода на процеса с наложителната операция за премахване на
остеозинтезиращия материал. Твърди се, че здравето на ищцата не е
възстановено в цялост като продължава да изпитва болки при движение и има
нужда от чужда помощ в ежедневието. Пострадалата твърди болезнени
физически и психически изживявания, съпътствали принудителната промяна
в начина на живот. Сочи, че поради обездвижването на крака за дълъг период
от време, е ограничила излизанията от дома си, страхува се да остава сама, не
може да обслужва сама домакинството си. Според ищцата, стресът от
преживяното нараняване и продължителното болезнено и все още непълно
възстановяване на здравето й, се отразили негативно на психическото и
3
емоционалното й състояние, като тя описва продължаващи потиснатост,
затвореност, самовгълбеност, чувство за страх, тревожност и безпокойство,
раздразнителност, загуба на апетит, нарушения в съня и концентрацията.
Твърди, че получава чести кризи като внезапно си спомня за преживения
инцидент и отново го преживява мъчително – получава сърцебиене,
треперене, главоболие, световъртеж, потене, нощни кошмари и безсъние.
Твърди, че уведоменият на 25.02.21г. с искане за обезщетяване застраховател
е изискал с уведомление изх.№ 1467/19.03.2021г, допълнителни
доказателства, след което с уведомление изх.№ 2443/19.05.2021г. е отказал да
определи компенсацията, което обосновава предявените искове. Претендира
уважаване на неимуществените вреди в пълен размер от 100 000 лева ведно с
акцесорните претенции за лихви.
Ответното застрахователно дружество, чрез юрисконсултите си не
оспорва, че е регистрирало претенцията на пострадалата като обединена щета
№ 0801-00965/2021-02, 0801-00965/2021-03, но тъй като в представения от нея
протокол за ПТП липсвали категорични данни за вината на застрахования
водач и за необичайно дълго продължаващ процес на възстановяване на
счупен крайник, застрахователят не покрил спорната отговорност на
застрахования. Оспорва търсения от ищцата паричен еквивалент като го счита
за несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени
вреди от този характер. Отделно възразява за наличие на съпричиняване на
престъпния резултат от страна на пострадалата като твърди, че поведението й
като водач на МПС не е било съобразено с изискване за използване на
обезопасителни средства при пътуване в автомобил (предпазен колан за водач
на предна лява седалка), което обективно е допринесло в значителна степен
за интензитета на уврежданията. Позовава се и на кредиторова забава, като
сочи, че е изискал, но пострадалата не е представила доказателства за
банковата си сметка до изпълнение на указание на съда на 11.06.2021г. след
предявяване на иска. Оспорва претенцията за лихви, като счита, че
олихвяването на лихвите, включени в обезщетението би довело до двойно
обезщетяване на едни и същи вреди, а застрахователят не следва да носи
отговорност за забава преди да е надлежно сезиран с претенция по чл. 380
ал.3 КЗ. Претендира за отхвърляне на исковете като излага съображения за
необосновано висок размер на претенцията като евентуално съдът да
редуцира размера с поне 70%.
4
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните,
събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, в
обхвата на обжалването, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по
отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в
жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
Решението е обжалвано частично, единствено досежно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 25 000
лева до присъдените 60 000 лева /с обжалваем интерес от 35 000 лева/, ведно
със законната лихва до окончателното изплащане. В останалата част
решението е влязло в сила поради липса на обжалване.
С оглед предмета на обжалване, въззивният съд следва да формира свои
собствени изводи по приложението на чл.52 ЗЗД спрямо подлежащите на
обезщетяване в конкретния случай неимуществени вреди, при това за размера
над 25 000 лева. Съобразно твърденията в жалбата и приложени
доказателства, застрахователят е изплатил към настоящия момент присъден и
необжалван размер на обезщетението от 25 000 лева.
Всички правнорелавантни факти, обуславящи отговорността на
застрахователя, не са предмет на въззивното производство и съдът ги приема
за установени и безспорни. Същите се обхващат и от обективните предели на
влязлото в сила решение по НАХД №3839/2021г. на ВРС съгласно чл.78а НК
вр.чл.300 ГПК. Не са въведени оплаквания и срещу приетото от първата
инстанция за неоснователно възражение за съпричиняване на вредоносните
последици от пострадалата. В този смисъл, предметът на въззивното
производство е ограничен по приложение на въведения с чл.52 ЗЗД критерий
за справедливост в размера на паричния еквивалент на нематериалните вреди.
Съгласно практиката на ВКС в решение №93/2011г. на второ т.о. и
5
решение №507/2015г. на Първо т.о., ВКС, ППВС №4/1968г. и др., размерът на
обезщетенията за неимуществени /морални/ вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Всяко лице, чиято телесна /физическа/ и
нетелесна /психологическа, емоционална/ цялост е претърпяла негативно
въздействие може да претендира парична обезвреда за понесените във връзка
с травмите болки и страдания. Неимуществените вреди нямат парична оценка,
поради което размерът на обезщетението следва да бъде определен от съда по
вътрешно убеждение, въз основа съвкупен анализ на конкретните факти по
спора и съобразно обективни критерии, посочени неизчерпателно в
Постановлението и цитираната практика като възраст, социално положение
на пострадалия, време на оздравителния процес, възстановяване и интензитет
на болките, общо здравосолвно състояние, икономическа конюнктура и др.
Необходимо е съдът да посочи конкретните обстоятелства от значение за
неимуществените вреди, независимо от абстрактността на понятието, през
призмата на въведените с ППВС обективни критерии за дефиниране съгл.
чл.52 ЗЗД. В тази връзка въззивният съд е длъжен да обсъди всички
правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, следва да
отчете както получените при увреждането, така и всички вреди, които ще
настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното
увреждане, доколкото законодателят цели пълна обезвреда на пострадалия.
В тази връзка съдът намира, че първоинстанционният съд е определил
справедлив и разумен размер на обезщетението, който съответства и на
формираното вътрешно убеждение на въззивния състав. Поради това, за
пълнота съдът препраща и към изложените в решението мотиви съгласно
чл.272 ГПК.
От представените по делото епикризи се установява, че непосредствено
след ПТП на 28.01.2021г., ищцата е била хоспитализирана първоначално в
Коремна хирургия, а след това в Ортопедия и травматология на МБАЛ
Св.Анна АД, където са извършени различни изследвания и интервенции за
стабилизиране на състоянието – множество счупвания на подбедрицата
закрито в ляво, коремна травма без засягане на вътрекоремен орган. В
болница ищцата престоява 10 дни – два дни за проследяване на коремна
травма и следващите 7 дни за извършена операция на крайника. На 31.01.21г.
е извършена операция за открито наместване на фрактура с вътрешна
6
фиксация на тибия и фибула и фиксация на фрагментите с метална плака на
ляв долен крайник. По делото е приобщена епикриза от МБАЛ Еврохоспитал
ООД, от която се установява, че на 17.01.2022г. са били премахнати
металните импланти от тибия и фибула. И двете оперативни интервенции са
извършени под спинална анестезия и съответен престой в болничното
заведение.
От заключението на СМЕ /на л.190 и сл./ се установява причинно-
следствената връзка, вида и характеристиката на получените от ищцата
увреждания. Коремната травма е временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а фрактурата на подбедрицата /малкопищялна кост в
долна трета/ е обусловила трайно затруднения в движението на левия долен
крайник. Не са констатирани други дегенеративни и патологични промени
или съпътстващи заболявания, обострени от увреждането. Вещото лице
посочва, че фрактурата е обусловила гипсова имобилизация и фиксиране на
фибула и тибия с пирони и плака към костта. Това увреждане ползволява
движение едва след сваляне на гипса, след около 4 седмици, но свободно
натоварване на крайника е възможно едва след 4-5 месец. Металната синтеза
е отстранена от крайника в препоръчителния срок – до година от поставянето.
Не са налице установени загрозяващи и деформиращи белези от двете
операции. Вещото лице е изразило становище, че като остатъчен проблем от
травмата са възможни болки при промяна на атмосферните условия и при
дълго натоварване на крайника. Към датата на изготвяне на заключението
вещото лице счита за приключил възстановителният процес, вкл. зарастване
на постоперативния цикатрикс след отстраняване на плаката.
От психологическата експертиза /на л.196 и сл./ се установява
рефлексия на получените травми върху психическото и психологическо
състояние на ищцата – състоянието на Й. И. отговаря на остра стресова
реакция – преходно разстройство със значителна тежест, което се развива без
проява на други психични разстройства в отговор на силен соматичен или
психичен стрес. Налице е разстройство в адаптацията, което е свързано с
нарушаване на социалното функциониране. Продължителността на
симптомите при ищцата сочат на протрахирана депресивна реакция с
продължителност не по-малко от година и постепенно възстановяване. Към
изготвяне на заключението ищцата не е отработила получената психотравма и
показва различни по степен емоционални и поведенчески реакции /пр.
7
недоверие, тъга, несигурност, социално отдръпване, безсъние и др./
Първончално полученият от внезапността на събитието стрес е преобразуван
впоследствие в дистрес, който се характеризира с психосоматични прояви.
Преживяното се връща чрез спомени за безпомощното състояние, в което се е
оказала ищцата поради получените травми. Това огромно количество стрес
води до нарушаване психичния баланс, настроението, емоциите, волевата
дейност, създава малоценностни изживявания, повишава страховата
готовност, пречи на контактите на пострадалия. Всичко това води до
състояние на посттравматично разстройство. Препоръчително е приемането
на добавки с изразено действие върху възстановяването и поддържането на
психическото здраве на ищцата.
От анализа на изслушаните свидетелски показания също се установява,
че след инцидента ищцата е променила нагласата си към живота като е
станала по-затворена, притеснителна, тревожна и предпазлива. Срамувала се
зарада накуцването, а по време на спазвания постелен режим – поради
зависимостта си от обгрижване и невъзможността сама да се справя с
еженевните си дейности - се чувствала неловко и неудобно. Наложило се да
смени работата си, за да може да не пътува непрекъснато от Девня до Варна.
Ежедневието претърпяло рязка промяна поради настъпилото ПТП. Във
възстановителния период изпитвала затруднение както в домашната работа,
така и при изпълнение на служебните си задължения. Наложило се да
отсъства за дълъг период от работа. Не могла да се наслади на първите мигове
от раждането на своя внук и да помага в отглеждането му. Увреждането и
преживяванията обусловили личностна промяна – ищцата се възприемала
като красива жена, а след травмата имала малоценностни преживявания,
станала по-необщителна и нерешителна/предпазлива/.
В съвкупност, съдът намира, че при определяне размер на
обезщетението следва да бъде отчетена младата и активна възраст на ищцата
към момента на настъпване на ПТП – на 42 години. Получените травми са
променили за дълго начина и на живот – както в професионален, така и в
личен план. За месеци Й. е била ограничена в движенията и контактите си, не
можела да ходи на работа, а след това да изпълнява длъжността си като
началник склад в голяма верига супермаркети. Това наложило в крайна
сметка и промяна на работното място и длъжността , тъй като не можела да
8
изпълнява в пълнота предишните си задължения. В личен план преживяла
период на пълна зависимост от мъжа, с който съжителства, който отговарял за
личния тоалет, смяна на подлога и памперси и др., а това допринесло за
продължаващ стрес, срам и неудобство. Претърпяла принудителна социална
изолация и невъзможност да се радва на живота за продължителен период от
поне пет-шест месеца. Не могла да обгрижва новородения си внук и дори се
наложило дъщеря ѝ да полага грижи за нея вместо обратното.
Въпреки заключението за пълно възстановяване от получените
физически травми, конкретно фрактурата в подбедрицата, преживените
интервенции, болки и негативни последици от обездвижването са оставили
следа върху психо-емоционалния статус на ищцата като предстои справянето
с постравматичен стрес и фрустрация. Не на последно място, при
определяне размер на обезвредата съдът отчита именно преживеният
интензивен стрес и несигурност, породени от внезапността на ПТП и
последвалото обездвижване. Получените травми са резултат от челен удар
между двете превозни средства. Били са съпроводени в първоначалния
период от изключително силна болка в цялата снага, страх от смъртта и
негативни преживявания в болничното заведение. Подложена е била на две
операции под анестезия. Поради изложеното, съдът намира, че определеният
от ОС размер на обезщетение от 60 000 лева е адекватен на претърпените
неимуществени вреди като отговаря в пълна степен на критерия за
„справедлива“ обезвреда. Сумата представлява паричен еквивалент на
преживяното страдание и негативна промяна в живота на пострадалата.
Подадената от застрахователя жалба срещу този размер съдът намира за
неоснователна.
Възражението за съпричиняване е било прието за неоснователно от
съда като въпреки липсата на оплаквания в жалбата, настоящият състав
намира същото за недоказано и поради това неоснователно.
Не е налице обжалване и по отношение присъдените върху главницата
законни лихви, поради което и в тази част решението е влязло в законна сила.
Поради неоснователност на жалбата, съдът намира че разноски за
настоящото производство се следват на въззиваемата страна в установения
размер. Страната претендира присъждане на възнаграждение на
пълномощника по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., в който случай възнаграждението
9
се определя от съда по реда на Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адв.възнаграждения. За въззивното производство, определящ за разноските по
чл.38 от ЗА е обжалваемият интерес, който възлиза на 35 000 лева. Въз
основан на изложеното и на основание чл.7, ал.2 от Наредбата за МРАВ,
съдът определя възнаграждение на адвоката –пълномощник на ищеца в
размер на 1580 лева за настоящото производство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №174/07.05.2022г., постановено по ТД №297
по описа за 2021г. на Окръжен съд –Варна, в обжалваната част, в която съдът
е уважил иска на Й. Б. И., ЕГН **********, Варна, срещу ЗАД ДАЛЛ БОГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София, за сумата над 25 000 лева до
присъдените 60 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищцата в резултат от получени травми при ПТП на
28.01.2021г., в с.Езерово, дължимо по застраховка ГО при ответното
дружество на виновния за ПТП водач, ведно с обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху присъдената главница, считано
от 07.04.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.432 вр.чл.499
КЗ.
В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛ БОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********,
София, да заплати на адв.Жени Валентинова Тасева и адв.Павлина Росенова
Р, гр.София, ул.Хр.Белчев №2, адв.възнаграждение за въззивна инстанция в
размер на 1580 лева, на основание чл.78 ГПК вр.чл.38 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 месечен срок от връчването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11