Решение по дело №625/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260155
Дата: 28 декември 2020 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20201630100625
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

№. 260155 / 28.12.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

28.12.2020 година

 град Монтана

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - М. втори граждански състав в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав :

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Елена Ефремова и в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 625 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД.

Ищецът ". О., ЕИК  xxxx   с адрес: град С. п.к.2280, у. №. 1. твърди в исковата молба, че на 21.11.2019 г. депозирал в РС-Монтана заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ". И." О., ЕИК  xxxx  , за сумите от 7 290,00 лева - главница, заедно със законна лихва върху сумата от момента на завеждане на заявлението на 21.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, 2 219,42 лева - обезщетение за забава за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2019 г., 195,80 лева - държавна такса и 600,00 лева - адвокатско възнаграждение. Твърди също, че по заявлението е образувано ч.гр.д.№. 2841/2019г. по описа на  РС-М. като е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените по-горе суми. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът ". И." О. е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК ". О., ЕИК  xxxx  , е предявил настоящия иск за установяване съществуването на парично вземане срещу ". И." О., ЕИК  xxxx  .

Ищецът поддържа в исковата молба, че в началото на месец април 2016г. дружество ". О., ЕИК  xxxx   по възлагане от ". И." О., ЕИК  xxxx   е извършило услуги на възложителя с верижен багер, за което са издадени 14 броя товарителници и е издадена фактура №. **********/18.04.2016 година за сумата от 7 290,00 лева. Твърди, че въпреки извършената работа сумата не е заплатена от длъжника - ответник. На 20.08.2019г. изпратил покана до ". И." О., ЕИК  xxxx   за доброволно уреждане на отношенията между двете дружества. Поканата била получена от управителя на длъжника на 22.08.2019г. Твърди, че в посочения в поканата срок за доброволно плащане до 30.08.2019г. длъжникът ". И." О., ЕИК  xxxx   не изпълнил задължението си и не заплатил на ". О., ЕИК  xxxx   сумата от 7 290,00 лева, по посочената банкова сметка. xxxанови решение, с което да признае за установено по отношение на ". И." О., ЕИК  xxxx  , че дължи на ". О., ЕИК  xxxx  , сумата от 7290,00 лева - главница, заедно със законна лихва върху сумата от момента на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК на 21.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2219,42 лева - обезщетение за забава за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2019г. Моли съда да му присъди направените съдебни и деловодни разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство в това число и адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвоката процесуално представителство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото ". И." О. – град Монтана е представил писмен отговор на исковата молба, в който твърди, че предявеният иск е неоснователен. Поддържа, че заявената претенция от страна на ". О. за получаване на сума в размер на 7 290 лева е предявена с Покана за доброволно изпълнение към ". И.” О. на 20.08.2019г. Поддържа, че в поканата е даден срок от 10 работни дни за заплащане на сумата. Предвид размера на сумата този срок се явява крайно недостатъчен за събирането и изплащането й. Поддържа и това, че към датата на поканата за доброволно изпълнение ,,Екоинвест И.” О. е очаквало парични постъпления от свои съконтрахенти, изпаднали във времена неплатежоспособност. Твърди, че предявените от ищеца лихви са прекомерно високи и не отговарят на законната лихва за забава. Поддържа, че след обявяването на извънредно положение в България от 13.03.2020г. ". И." О. е в още по-затруднена ситуация за заплащане на дължимите суми към БАЕЗ ЕАД. Твърди, че самото извънредно положение се квалифицира като форсмажорно обстоятелство, което би следвало да стопира начисляването на лихви върху дължимите суми на ". О.. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ". О. искове като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност, моли съда да не присъжда лихви върху евентуално дължимите суми за периода на извънредното положение, обявено от МС на 13.03.2020г. до приключването му.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№. 2841/2019 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която в законоустановения срок, длъжникът – ответникът по настоящото дело е подал възражение.

Установено е по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че в началото на месец април 2016г. дружество ". О., ЕИК  xxxx   по възлагане от ". И." О., ЕИК  xxxx   е извършило услуги на възложителя с верижен багер, за което са издадени 14 броя товарителници и е издадена фактура №. **********/18.04.2016 година за сумата от 7 290,00 лева. Видно е също така, че на 20.08.2019г. ищецът ". О. - град Своге е изпратил покана до ". И." О., ЕИК  xxxx   за доброволно уреждане на отношенията между двете дружества. От заключението на вещото лице В.П.Т. се установява, че процесната данъчна фактура №. **********/18.04.2016 година е осчетоводена от ". О.. Същата е включена в дневника за продажби, месечната справка – декларация за ДДС за месец април 2016 година и уведомителното писмо до НАП. От заключението е видно също, че данъчната фактура е осчетоводена и от ". И." О.. Установено е, че фактурата е включена в дневника за продажби, месечната справка – декларация за ДДС за месец юни 2016 година и уведомителното писмо до НАП.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства и заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.

Предявените от ищеца искове с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК са установителни и целят да установят съществуване на вземания на кредитора – ищец в настоящото производство по отношение на длъжника – ответника в настоящото производство. От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен начин, че ответникът продължава да дължи сумата от 7290,00 лева.

От данните по делото се установява, че през месец април 2016 година ищецът ". О., ЕИК  xxxx   по възлагане от ". И." О., ЕИК  xxxx   е извършило услуги на възложителя с верижен багер, за което са издадени 14 броя товарителници и е издадена фактура №. **********/18.04.2016 година за сумата от 7 290,00 лева. В потвърждение на факта, че ищецът е извършил работата, която му е възложена от ответника, са показанията на свидетеля Емил Динков, който заявява, че той, работейки като багерист при ищеца, е извършил изкоп за мръсна канализация. В резултат на това ищецът е изпратил покана до ответника, която е получена от управителя на ответното дружество на 22.08.2019г. Няма данни за извършено плащане на сумата. В тежест на ответника бе да установи плащане, ако е извършил такова. Именно поради неизпълнение на задължението си от страна на ответника да заплати на ищеца посочената сума, последният е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предпоставките по чл.410 ГПК са налице, именно затова и заповедният съд е издал заповедта за изпълнение.

Основните възражения на ответника по делото са свързани с твърдението му, че даденият в поканата за доброволно изпълнение срок от 10 работни дни за заплащане на сумата, е крайно недостатъчен. Тези възражения не освобождават ответника от задължението му да заплати дължимата на ищеца сума. След получаване на поканата за доброволно изпълнение ответникът е изпаднал и в забава, като за периода, посочен в исковата молба, обезщетението за забавено плащане на главницата от 7290,00 лева е в размер на 2219,42 лева. Същата е изчислена с помощта на „Калкулатор за лихви” и отговаря на заявения от ищеца в исковата молба размер.

Ето защо, съдът намира, че предявените искове са основателни и доказана и като такива следва да бъдат уважени, като се признае за установено, че ответникът дължи претендираните парични суми в размер на 7290,00 лева - главница, заедно със законна лихва върху сумата от момента на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК на 21.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2219,42 лева - обезщетение за забава за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2019г.

Следва да се присъдят разноските в заповедното производство, а именно сумата от 798,30 лева /198,30 лева – държавна такса и 600,00 лева – адвокатско възнаграждение/ и разноски в настоящото производство от 978,30 лева /198,30 лева – държавна такса, 600,00 лева – адвокатско възнаграждение и 180,00 лева – депозит за вещо лице/.

По горните съображения съдът 

 

                  Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от ". О., ЕИК  xxxx   със седалище и адрес на управление град С. у. №. 1., представлявано от Г. Г. С. към ". И." О., ЕИК  xxxx   със седалище и адрес на управление град М. у. П. №. 2. б. К. е. а., представлявано от П. В. П. - управител, възлизащо на 7 290,00 лева - главница, ведно  със законна лихва върху сумата от момента на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК на 21.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2 219,42 лева - обезщетение за забава за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2019г., дължими от ответника по сключен неформален договор за извършване на услуга - фактура №. **********/18.04.2016 година, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№. 2841/2019 година по описа на Районен съд – Монтана.

ОСЪЖДА ". И." О., ЕИК  xxxx   със седалище и адрес на управление град М. у. П. №. 2. б. К. е. а., представлявано от П. В. П. - управител да заплати на ". О., ЕИК  xxxx   със седалище и адрес на управление град С. у. №. 1., представлявано от Г. Г. С. сумата от 798,30 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 978,30 лева – разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                             

 

 

 

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :