Протокол по дело №720/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 31
Дата: 26 януари 2023 г. (в сила от 26 януари 2023 г.)
Съдия: Славейка Атанасова Костадинова
Дело: 20225001000720
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 31
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000720 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателите ищци Д. В. Д., В. И. Д. и К. И. Д., редовно
призовани чрез процесуалния им представител адв. Р. М., не се явяват, не се
представляват.
За жалбоподателя по насрещната жалба Г., редовно призован, не
се явява представител.
Третото лице помагач Д. Г. К., редовно призован, не се явява.
По делото е постъпила молба с вх. № 378/18.01.2023 г. от адв. М.,
като пълномощник на жалбоподателите ищци, с изразено становище да бъде
даден ход на делото в нейно отсъствие.
Такова становище е изразено и в молба вх. № 577/25.01.2023 г.,
подадена от адв. М., като пълномощник на Г..
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се.
С решение от 05.07.2022 г., постановено по т.д. № 200/2020 г. по
1
описа на Окръжен съд Хасково, е осъден Г. да заплати на Д. В. Д., В. И. Д. и
К. И. Д., тримата в качеството им на наследници на И. И. Д., сума в размер на
общо 105 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, психически стрес, причинени на
наследодателя им И. Д., починал на 20.11.2020 г. в резултат на ПТП от
16.02.2020 г., при което са му причинени телесни увреждания. С диспозитива
на решението си съдът е разпределил сумата от 105 000 лв., като е
постановил, че Д. Д. следва да получи 70 000 лв., а останалите двама ищци В.
Д. и К. Д. по 17 500 лв., ведно с лихвата за забава върху общия размер на
обезщетението, считано от 16.10.2020 г. – денят, следващ датата, на която
ответникът е отказал да изплати обезщетение, до окончателното изплащане
на сумата. Искът е отхвърлен за разликата от 105 000 лв. до пълния предявен
размер от 150 000 лв., както и за лихви за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 31.07.2020 г. до 15.10.2020 г. Присъдени
са в тежест на страните разноски, съобразно отхвърлената и уважена част от
исковете.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от
ищците в първоинстанционното производство, чрез процесуалния им
представител адв. Р. М., в отхвърлителната част за разликата от 105 000 лв. до
150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, с оплаквания за
необоснованост, неправилност и незаконосъобразност. Поддържа се, че при
постановяване на решението в тази му част е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, като е прието съпричиняване от страна на
пострадалия в противоречие със събраните по делото доказателства, които не
били преценени от съда в съвкупност и изцяло. В тази връзка са изложени
подробни съображения и е направен анализ на събраните по делото
доказателства. Посочено е, че не е установено наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Изложени са и доводи за това, че освен неправилен извод за наличие на
съпричиняване, съдът е приложил неправилно и разпоредбата на чл. 51 ал. 2
ЗЗД при определяне процента на съпричиняване, като е определил такъв в
завишен размер. Посочено е и че при разпределяне на сумите на присъденото
обезщетение на наследниците на първоначалния ищец, съдът е допуснал
нарушение на Закона за наследството и че тримата наследници имат право на
равни обезщетения в размер на по 1/3, а не както е прието - 4/6 за съпругата и
2
по 1/6 за двете деца. По тези съображения се иска отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което искът се
уважи в пълния му предявен размер от 150 000 лв., която сума се разпредели
между тримата ищци поравно, по 1/3, ведно със ЗЛ от 16.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от Г., с
изразено становище за нейната неоснователност и с искане за отхвърлянето й,
с който се претендират и разноски.
По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от Г., чрез адв.
М., с която се обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му
част, с оплаквания за неправилност, нарушение на материалния и
процесуалния закон. Развити са подробни съображения във връзка с тези
оплаквания. Сред тях е налице и такова, че със събраните по делото
доказателства не е установен механизмът на настъпване на ПТП и причините
за неговото настъпване, а същите установяват само най-вероятния механизъм,
което, според жалбоподателя по насрещната жалба, не е достатъчно за
ангажиране на отговорността му по предявения иск. Искането е да се отмени
решението в обжалваната осъдителна част и да се отхвърлят изцяло
предявените искове, като неоснователни и недоказани, евентуално да се
определи много по-нисък размер на обезщетението, при съобразяване
приноса на пострадалия, който е в размер на 95% според жалбоподателя, и да
се намали размерът на обезщетението с приетия от съда процент на
съпричиняване.
Срещу насрещната въззивна жалба е подаден писмен отговор от
адв. М., като пълномощник на ищците, с изразено становище за
неоснователност и подробно развити съображения и с искане за оставянето й
без уважение.
В молбата на адв. М. за днешно съдебно заседание, цитирана по-
горе, е посочено, че се поддържат подадената въззивна жалба и отговорът на
насрещната въззивна жалба, оспорва се изцяло насрещната въззивна жалба.
Отразено е, че няма нови доказателствени искания и че по същество се иска
уважаване на въззивната жалба на ищците и оставяне без уважение на
насрещната въззивна жалба. При условията на евентуалност е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
3
жалбоподателя ответник.
В становището на Г., цитирано по-горе, е посочено, че се оспорва
въззивната жалба, поддържа се насрещната въззивна жалба, оспорва се
отговорът на насрещната въззивна жалба, поддържа се отговорът на
въззивната жалба. Посочено е, че ответникът няма нови доказателствени
искания на настоящия етап от производството. Към молбата е приложен
списък с разноски по чл. 80 ГПК. По същество се иска постановяване на
решение, с което да се отмени решението на Окръжен съд Хасково в
обжалваните с насрещната въззивна жалба части и да се отхвърли изцяло
предявеният иск, евентуално да се определи много по-нисък размер на
обезщетението, съобразен с високата степен на съпричиняване от страна на
пострадалия. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. М..

Въпреки изразените от страните становища за липса на
доказателствени искания, съдът намира, че следва да събере служебно
доказателства по делото, касаещи образуваното ДП срещу лицето, посочено в
обстоятелствената част на ИМ, като пряк причинител на вредите, което е
конституирано и като трето лице помагач в настоящото производство, а
именно ДП № 61/2020 г. по описа на РУ на МВР С..
При наличие на образувано ДП, касаещо процесното ПТП, срещу
причинителя на ПТП, посочен в ИМ, съдът е длъжен да съобрази изхода от
наказателното производство и евентуално постановена осъдителна присъда, с
оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК. Обстоятелствата, изложени в ИМ по
настоящото дело, свързани с противоправното поведение на водача на МПС,
довело до причиняване на телесни увреждания и впоследствие смърт на
първоначалния ищец по делото, са идентични с тези и за ангажиране на
наказателна отговорност на водача на МПС. Те не могат да бъдат
разграничени, доколкото става дума за нарушение на правилата за движение
при управление на МПС, довели до телесни увреждания и смърт на едно
лице, които във всички случаи са елементи от престъпен състав.
Тези обстоятелства, които са престъпни, не могат да бъдат
установени от гражданския съд в рамките на настоящото производство, а
тяхното установяване следва да стане в наказателното производство. Именно
4
поради това съдът счита, че следва да събере данни за ДП и да прецени
налице ли са основания за спиране на настоящото производство, евентуално
при наличие на влязла в сила присъда, да събере данни за същата и да я
зачете, с оглед задължението си по чл. 300 ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПИШЕ писмо до РУ на МВР С. с искане за изпращане на
данни за това какво е движението и приключило ли е ДП № 61/2020 г. по
описа на същото. Евентуално, при наличие на данни за образуване на съдебно
наказателно производство, същите да бъдат посочени в отговора.
За събиране на доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 22.02.2023 от 10.00 ч., за
които дата и час страните да се считат за редовно уведомени при условията
на чл. 56 ал. 2 ГПК.
В писмото до РУ на МВР С. да се отрази и датата на насроченото
съдебно заседание.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 09.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5