Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./07.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1567 по описа на ВОС за 2018 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР.
Образувано е по предявени от „ЕСКАЛЕРА“ ООД срещу „РИВИЕРА ИНВЕСТ“ ООД искове /уточнени
в проведено на 11.06.2019 год. съдебно заседание/, както следва:
иск с правно основание
чл.26, ал.1 предл.първо ЗЗД за прогласяване
нищожността на обективирания в нотариален акт № 132, том VII, рег. №
85796, дело № 1252/2007 год. на нотариус 192 с район на действие ВРС договор за покупко-продажба, по силата на който ищцовото дружество е закупило недвижим имот, съставляващ
УПИ V-254 в кв.40 по плана на к.к. „Чайка“, одобрен
със заповед № Г-151/01.06.2005 год. на Зам.Кмета на Община Варна, целият с площ
от 6 500 кв.м., при граници: ПИ 253, ПИ 3, ПИ 9508 и улица за сумата от
2 035 000 евро, масивна ограда за сумата от 6 000 евро,
изработена проектна документация, въз основа на която е издадено разрешение за
строеж № 787/30.11.2006 год., титуляр на което, съгласно Заповед №
12/24.08.2007 год. на Кмета на Община Варна е продавачът „Ривиера
Инвест“ ООД за сума в размер на 141 000 евро,
както и ограничено вещно право на строеж за построяване на шестетажна жилищна
група с обществено обслужване и басейни с РЗП 8 106.99 кв.м.- и РЗП на
подземна част 1 121.24 кв.м. за сумата в размер на 1 018 000 или
за обща цена в размер на 3 200 000 евро, от която сума платени при
подписване на предхождащия предварителен договор от 02.08.2007 год. са платени
320 000 евро, при представяне на вписан нотариален акт – сума в размер на
1 280 000 евро, а останалата сума в размер на 1 600 000 –
купувачът се е задължил да заплати в срок от два месеца от датата на сключване
на договора, поради
противоречие със закона,
в евентуалност, иск с правно основание чл.26, ал.2 предл.първо
ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в обективирания в нотариален
акт № 132, том VII, рег. № 85796, дело № 1252/2007 год. на нотариус 192 с район
на действие ВРС договор за покупко-продажба поради невъзможен предмет,
както и кумулативно съединени с иска за
нищожност осъдителни искове за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сума в размер на 1 956 000
евро, съставляваща
дадената въз основа на нищожния договор продажна цена, сума в размер на 135 060.62 лева, съставляваща претърпени
вследствие противоправното поведение на ответника,
изразяващо се в продажбата на имот въз основа на нищожна сделка, вреди и равняващи
се на заплатените суми по изповядване на нищожния нотариален акт и сумата от 3 783.47 лв., съставляваща
претърпени вследствие противоправното поведение на
ответника, изразяващо се в продажбата на имот въз основа на нищожна сделка,
вреди и равняваща се на сумата по вписване на законна ипотека върху имота в
полза на ответника.
Твърди се в сезиралата съда искова
молба, че въз основа на обективирана в нотариален акт
№ 132, том VII, рег. № 85796, дело № 1252/2007 год. на нотариус 192 с район на
действие ВРС покупко-продажба ищцовото дружество е
закупило недвижим имот, съставляващ УПИ V-254 в кв.40 по плана на к.к. „Чайка“, одобрен със заповед № Г-151/01.06.2005 год. на
Зам.Кмета на Община Варна, целият с площ от 6 500 кв.м., при граници: ПИ
253, ПИ 3, ПИ 9508 и улица за сумата от 2 035 000 евро, масивна
ограда за сумата от 6 000 евро, изработена проектна документация, въз
основа на която е издадено разрешение за строеж № 787/30.11.2006 год., титуляр
на което, съгласно Заповед № 12/24.08.2007 год. на Кмета на Община Варна е
продавачът „Ривиера Инвест“
ООД за сума в размер на 141 000 евро, както и ограничено вещно право на
строеж за построяване на шестетажна жилищна група с обществено обслужване и
басейни с РЗП 8 106.99 кв.м.- и РЗП на подземна част 1 121.24 кв.м.
за сумата в размер на 1 018 000 или за обща цена в размер на
3 200 000 евро, от която сума платени при подписване на предхождащия
предварителен договор от 02.08.2007 год. са платени 320 000 евро, при
представяне на вписан нотариален акт – сума в размер на 1 280 000
евро, а останалата сума в размер на 1 600 000 – купувачът се е задължил
да заплати в срок от два месеца от датата на сключване на договора, обективиран в нотариалния акт, като за обезпечаване на
вземането си на 12.09.2007 год. продавачът е вписал законна ипотека. Излага се
също така, че нотариалния акт на два пъти е бил поправян с нотариални актове за
поправка № 145, том IX, рег.№ 11022, дело № 1642/2007 год. и № 32, том I, рег.№
453, дело № 29/2008 год., с които се поправка крайния срок за плащане на сумата
от 1 600 000 евро, както и се уговарят падежи. Сочи се, че към
настоящия момент в изпълнение на договора купувачът е платил сума в общ размер
на 1 956 000, като е сторил и разходи по изповядване на сделката в
общ размер от 135 060.62 лева и такси за вписване на законна ипотека в общ
размер на 3 783.47 лева. Поради неплащане на задължението в договорените
срокове, ищецът е извършил изявление за признаване на дълга към продавача –
ответник в размер на 1 276 000 евро към 10.10.2013
год, както и изявление за признаване на вземане за
неустойка в размер на 240 000 евро към 10.10.2013
год., а като допълнително обезпечение на задължението за плащане на оставащата
сума на управителя на ответното дружество са прехвърлени 50 % от дружествените
дялове в „ЕСКАЛЕРА“ ООД, като е подписано и споразумение от 11.10.2013 год.,
имащо ролята на обратно писмо.
Излага обаче, че през 2012 год., при
предприемане на стъпки по реализиране на инвестиционната инициатива, за която и
с което намерение бил закупен имота, купувачът е установил, че съгласно
кадастралния план на града имотът съставлява ПИ с идентификатор 10135.2464.43
/след промяна от 2014 – ид.№ 10135.24.64.96/, с
трайно предназначение на територията горска и начин на ползване – широколистна
гора както и установява, че продавачът на имота не е извършил процедура по
промяна на предназначение на земята от горска в урегулирана съгласно Закона за
горите и респективно не съществува терен за застрояване, не съществува валидно
разрешение за строеж, не съществува право на строеж, което му е прехвърлено и
ищецът е закупил терен, в който не може да осъществи инвестиционните си
намерения. Като излага, че терен за застрояване, право на строеж и валидно
разрешение за строеж биха могли да съществуват в правния мир към момента на
сключване на сделката, независимо от изготвения и одобрен за имота ПУП, само
ако е извършена промяна на предназначението на имота от гора в урегулиран
поземлен имот, предназначен за строителство, счита, че сделката е невъзможна
поради невъзможен предмет, която правна невъзможност съществува както към
изповядване на сделката, така и към настоящия момент. Поради горното,
прогласяване на обективираната сделка като нищожна
поради невъзможен предмет.
В евентуалност, твърди сделката да е
нищожна поради противоречие със закона поради невъзможност имотът да бъде
урегулиран, респективно в него да се разреши и извърши строителство, поради
разпоредбата на чл.15 вр. чл. 14 и неналичността на
хипотезите на чл.81 от ЗГ /1997 год./.
Като последица от прогласяване
нищожността на сделката, се претендира по реда на чл.55, ал.1 предл.първо ЗЗД и връщане на въз основа на нищожната сделка
суми в общ размер на 1 956 000 евро, както и се твърди ищецът да е
претърпял вреди в размер на платените суми по изповядване на нищожния
нотариален акт от 135 060.62 лева и суми за вписване на ипотека
3 783.47 лв., които също претендира да му бъдат възстановени.
В
срока по чл.367 ГПК, ответникът „РИВИЕРА ИНВЕСТ“ ООД депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Излага се, че сделката между страните е предхождана от
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2007год., с
който ответникът е поел задължението да прехвърли на купувача – ищеца
урегулиран поземлен имот V-254, в кв.40 по плана на к.к.
Чайка, въз основа на предхождащия титул за собственост, ведно със скица на
имот, като изрично е посочено в предварителния договор, че за имота е налице
влязло в сила разрешение за строеж № 787/30.11.2006 год. Сочи се, че в
предварителния договор е дадена възможност на ищеца до сключване на
окончателния договор да направи проверка на утвърдения проект и строителните
книжа и при наличието на каквито и да са пречки, непозволяващи му да извърши
строителството, да се откаже от договора, за което цялата строителна
документация е била предадена на 02.08.2007 год. на посочено лице и каквито
изявления и възражения до датата на сключване на окончателния договор не са
направени. Излага се, че не е налице правна невъзможност на сделката, тъй като
изискването за законосъобразност на проекта и разрешението е съответствието им
с ПУП, аргумент за което е наличието на влязло в сила разрешение на строеж.
Излагат се доводи за неговата неотменимост съгласно чл.156 ЗУТ, каквото
стабилно разрешение за стоеж е налице към датата нас елката. Отделно, се сочи,
че по искане на ищеца през 2014 год. е издадена Заповед № 4/10.03.2014 год. във
връзка с провеждане на процедура по чл.154, ал.5 ЗУТ, а през 2017 год. е
поискало презаверка на издаденото разрешение за
строеж, за което е била издадена Заповед № 4/20.01.2017 год. Положителното
произнасяне по подадените молби сочат, че издаденото разрешение за строеж не е
отменяно, изменяно или др., като ищецът не сочи и не представя доказателства за
твърдението си, че процесът на строителство е бил отказан, респективно че
действия по строителство въобще са започвали. Това сочи не на невъзможност ад
осъществи инвестиционните си намерения, а за непредприемане на действия по
реализирането им.
В
срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира
допълнителна искова молба, с който
изразява становище за доводите на ответника за неоснователност на иска. Сочи,
че предмет на сделката е УПИ, изработена проектна документация, въз основа на
която е издадено разрешението за строеж № 787/30.11.2006 год. с цел упражняване
правото на ограниченото право на строеж на собственика за построяване на
предвиденото в строителната документацията, без обаче да се твърди както към
момента на сделката, така и към настоящия момент да е променян начина на
ползване на имота от широколистна гора в урбанизирана територия. Оспорва
твърденията на ответника за възможността да провери статута на имота, като
сочи, че действително пред 2002 год. е бил изработен ПУП ПРЗ за промяна
предназначението на имота, като в протокол № 25-18-19.06.2002 год. от експертен
съвет по устройство на територията в т.2 от дневния ред е дадено положително
становище за изработка на ПУП ПРЗ с цел промяна на предназначението на земя от
горски фонд в УПИ „Почивна станция на ДСО Варна“, но промяна на
предназначението не е налице. Сочи, че в случая, правото на собственост не
инкорпорира в себе си възможността собственика да построи, защото това
противоречие ЗУТ допуска, ако не е налице забрана по друг закон, каквато е тази
по ЗГ. Твърди, противно на твърденията на ответника, че протокол за откриване
на строителна площадка е бил издаден на 16.04.2014 год., но при започване на
строителните дейности ищецът е бил спрян от служители на Горско стопанство
Варна с фактически действия и обяснение, че имотът попада в отдел 153, част от
подотдел „17“ и съставлява дворно място горска територия частна собственост по Лесоустроствен проект от 2007 година на ТП ДГС Варна.
В
срока по чл.373 ГПК, ответникът
депозира допълнителен писмен отговор,
с който поддържа възражението, че за имота има одобрен ПУП ПРЗ, имотът е
включен в строителните граници на града, за имота има одобрени проекти,
послужили при издаване на разрешението за строеж, който е влязло в сила.
В о.с.з., ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител, моли за уважаване на иска, ведно
с присъждане на разноски.
В о.с.з., ответното дружество, чрез процесуален
представител, моли за отхъврляне на исковете и
присъждане на разноски.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 1386/11.04.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз
основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Видно от представения по делото предварителен договор от 02.08.2007 год. и
анекс към него от 29.08.2007 год., ответното дружество се е задължило да
продаде на ищеца поземлен имот, съставляващ УПИ V-254, в кв.40 по плана на КК „Чайка“, за който имот има строително
разрешение № 78/30.11.2006 год., на основание одобрен инвестиционен проект от
Главен архитект на район „Приморски“ за изграждане на „Жилищна група с
обществено обслужване и басейн“, с доклад за съответствие на инвестиционния
проект с изискванията към строежите срещу цена от 3 200 000 евро.
Разписани с коментирания договор са и правата и задълженията на страните,
включително възможност за бъдещия купувач да се откаже от сключване и да
развали предварителния договор при установена невъзможност да бъде осъществено
строителството, респективно при евентуално налични причини за спиране на
строителството.
Не е спорно между страните, че с обективирана в
нотариален акт №
132, том VII, рег. № 85796,
дело № 1252/12.09.2007
год. на нотариус
192 с район на действие ВРС договор за покупко-продажба,
ищцовото дружество е
закупило описания по-горе недвижим имот,
съставляващ УПИ V-254 в кв.40 по
плана на к.к. „Чайка“, одобрен
със заповед №
Г-151/01.06.2005 год. на Зам.Кмета на Община
Варна, целият с площ от 6 500 кв.м., при граници:
ПИ 253, ПИ 3, ПИ 9508 и улица за
сумата от
2 035 000 евро, масивна
ограда за сумата от 6 000 евро, изработена проектна документация, въз основа на
която е издадено разрешение за строеж
№ 787/30.11.2006 год., издадено на основание чл.154, ал.5 ЗУТ от Главен архитект на Община Варна, титуляр на
което, съгласно Заповед № 12/24.08.2007 год. на Кмета на
Община Варна е продавачът „Ривиера Инвест“ ООД за сума в размер на
141 000 евро, както и ограничено вещно право на строеж
за построяване на шестетажна жилищна
група с обществено обслужване и басейни с РЗП
8 106.99 кв.м.- и РЗП на
подземна част 1 121.24
кв.м. за сумата в размер на 1 018 000 или за обща цена
в размер на
3 200 000 евро, от
която сума платени при подписване
на предхождащия предварителен договор от 02.08.2007 год. са платени 320 000 евро, при представяне
на вписан нотариален акт – сума в размер на
1 280 000 евро, а останалата
сума в размер на 1 600 000 евро– купувачът се е задължил да
заплати в срок от два месеца
от датата на сключване на
договора, за което вземане ще бъде вписана законна ипотека в
полза на продавача.
С последващи нотариален акт № 145, том IХ, рег.
№ 11022, дело
№ 1642/2007 год. и № 32, том I, рег.
№ 453, дело
№ 29/2018 год.
на нотариус 192 с район на действие
ВРС е извършена поправка на описания нотариален акт досежно
падежа на задължението за заплащане на цената.
Представено по делото е и цитираното в нотариалния акт нотариалния акт
разрешение за строеж № 787/30.11.2006 год. за „жилищна група с обществено
обслужване и басейн“, находящи се в УПИ V-254, кв.40 по плана на КК „Чайка“ – гр.Варна, като не се спори между страните,
че същото е влязло в законна сила от 15.12.2006 год. Вписаният първоначално
титуляр на разрешението за строеж „МАША КРАСС“ ООД е заменен с ответното
дружество „РИВИЕРА ИНВЕСТ“ ООД въз основа на заповед № 12/24.08.2007 год.
Установява се също така по делото, че по подадена до Община Варна молба за промяна предназначението на имота от
горски фонд в регулиран поземлен имот, на основание чл.12 и чл.134, ал.2 т.6 ЗУТ, е издадено предписания № 0254/04.07.2002 год. за изработване на ПИП – ПРЗ
с цел промяна на земя от горски фонд в обхват УПИ – „Почивна станция на
ДСО-Варна, местност Караташ , гр.Варна, при спазване
на действащата нормативна уредба, въз основа на протокол № 25/18-19.06.2002
год. на ЕС.
Представени по делото и приобщени към доказателствения
материал са и ценка за съответствие на проектната
документация със съществените изисквания за строеж – януари 2006 год., протоколи
за предаване на документи строителни – архитектурни чертежи, ВиК проект, ел.проект, конструктивен проект за блокове и
басейн, технически проект „Озеленяване“ Вертикална планировка, план за
безопасност и здраве, архитектура блок А от 02.08.2007 и 27.08.2007 год., както
и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия
и ниво на строеж от 16.04.2014 год. От последните се установява както наличието
на съответната строителна документация, така и предаването й на ищеца.
Представени са и писмени доказателства за заплащане на дължимите по
нотариалното производство такси, както и извършените към отвотника
плащания за продажната цена.
Проведена по делото е и СТЕ, чиито основно и допълнително заключение се кредитират
от съда като обосновано, компетентно дадено и неоспорено от страните.
Установява се от същото, че първият действащ план за територията, в която попада
процесния имот, е регулационен план на КК „Чайка,
одобрен със заповед № 1184/08.08.1962 год. на ДКСА, в
който план процесният имот попада в кв.40 с отреждане
за „Почивна станция на ДСО“.
Излага се от вещото лице, че попълването на имота като поземлен имот №
360 е одобрено със заповед № 407/23.07.2002 год. на Зам. Кмета на Община Варна,
а след извършеното попълване на процесния имот със
Заповед № Г-151/01.06.2005 год. на Зам. Кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ
на УПИ V-254, кв.40 по плана на КК „Чайка“,
като към настоящия момент имотът попада в урбанизирана територия – КК „Чайка“,
гр.Варна, с устройствена зона „ОК“ – „Реакреционни устройствени зони,
предназначени за курорт и допълващи го дейности“. Изложено от вещото лице е и
че последващо с решение № 3408-7/29.06.2011 год. на
Общински съвет Варна за територия на к.к Чайка“ е одобрен ПУП- ПУР, съгласно
който имотът попада в кв.2. Разяснява се, че
одобрената през 2011 год. улична регулация е съответна на границите и
линията на застрояване на одобрения
през 2005 год. ПУП-ПРЗ на имота, поради което и изработеният инвестиционен
проект „Жилищна група с обществено обслужване и басейни“ е приложим и съобразно
одобрен ПУП-ПУР.
Що се касае за кадастралното заснемане на имота, сочи се от вещото лице
също така, че при приемане и одобряване на кадастралната карта през 2008 год.
имотът е отразен с идентификатор 10135.2464.43, но не в граници и площ
съобразно предходни планове. Съответствие с одобрения ПУП-ПРЗ е извършено последващо, със заповед № Д-14-03-220/21.01.2014 год. на
Началника на СГКК Варна, когато е изменена КК в частта относно ПИ
10135.2464.43, като имотът е отразен в границите на УПИ V-254, кв.40 с нов идентификатор 101135.2464.96, с предназначение на
територията „горска“, начин на трайно ползване „широколистна гора“ и с площ
6 492 кв.м. – така както е на скицата на л.57 от делото.
Излага се от вещото лице, че за територията, в който попада процесния имот са налице изготвени и Лесоустройствен план
от 1997, действувал до 2007 год., респективно ЛУП от
2007 год., които определят и начина на трайно ползване на имота. Така,
съобразно ЛУП от 1997 год. имотът е попадал в отдел 153 „г“ /издънкови насаждения/, с предназначение курортна гора,
според ЛУП от 2007 год. – в отдел 153, подотдел „17“ – дворно място.
Липсват данни за осъществена
промяна на предназначението на имота и изключването му от горския фонд, като се
сочи от вещото лице, че с протокол № 16/12-13.05.2015 год. на ЕСУТ Община Варна,
в т.3 от дневния ред, е взето решение относно имотите горска територия,
попадащи в регулацията на КК „Чайка“ във връзка с параграф 6, ал.1 ЗГ като след
приемане на комбинирана скица между действащата кадастрална карта на града, ЛУП
от 2007 и регулацията на КК „Чайка“ от 1962 год., е констатирано провеждане на
регулацията съгласно изискванията на ЗПИНМ и ППЗПИНМ и е взето решение
посочените поземлени имоти, сред които и процесния,
на основание пар.6, ал.2 от ПЗР на ЗГ, да се смятат
за урбанизирана територия и за тях да не се провеждат процедури по промяна на
предназначението им по реда на ЗГ. Липсват данни за последващо
процедиране от страна на Общински съвет Варна.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни изводи:
Релевираните в исковата молба и допълнителната
искова молба твърдения сочат, че претенцията си за прогласяване нищожността на
сключената между страните по делото и обективирана в нотариален акт № 132, том VII, рег. №
85796, дело № 1252/12.09.2007 год. на нотариус 192 с район на действие ВРС
сделка, поради противоречие със закона, ищецът извежда от обстоятелството, че
макар и да му е продаден урегулиран поземлен имот, в същия не би могло да бъде
извършено строителство съобразно продадената му проектна документация и
разрешение да строеж поради неналичие на хипотезите на чл.14 вр. чл.15 и чл.81 ЗГ
/1997 год., отм.2011 год./.
Непротиворечива е съдебната практика,
че противоречието със закона представлява несъобразяване с предписанията на
императивни правни норми. Поради горното, за да се установи наличието на общото
основание по чл.26, ал.1 предл.1 ЗЗД е необходимо да
се прецени дали твърдяната от ищеца конкретна правна норма е императивна и дали
сделката е сключена или съдържанието й противоречи на тази правна норма.
В конкретния случай, предмет на процесната сделка е недвижим имот, инидвидуализиран
в договора като УПИ V-254,
масивна ограда и изработена проектна документация, въз основа на която е
получено разрешение за строеж, както и ограничено вещно право на строеж, поради
което и наличието или липсата на соченото основание следва да е налице по
отношение именно на него.
Събраните по делото доказателства
безспорно сочат, че към датата на изповядването на продажбата, процесният имот, както и останалите описани елементи, са
съществували реално и разпореждането с тях не е било запретено
от закона, поради което и основанието „противоречие със закона“ е неналично.
Сочените от ищеца разпоредби, касаещи промяна на предназначението на гори и
земи от горския фонд, респективно извършването на строителство в гори и земи от
горския фонд без промяна на тяхното предназначение са ирелевентни
към въведения порок. Това е така, тъй като не всяко противоречие със закона е
основание за нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, а само ако
предметът на сделката е незаконен или когато основанието й противоречи на
закона.
В контекста на горното, законността
или не на процедурата по одобряване на ПУП-ПРЗ за имота, респективно на
издаденото разрешение за строеж, не е основание за прогласяване нищожността на договор
за продажба, тъй като тя не е елемент от сделката.
За неналично настоящият състав на ВОС намира
и второто посочено от ищеца основание за нищожност – поради невъзможен предмет.
За да е налице невъзможен по смисъла на чл. 26, ал. 2 предл.
1-во от ЗЗД предмет е необходимо да е налице или фактическа, или правна
невъзможност на престацията. Под правна невъзможност на предмета, каквато се твърди от ищеца да е
налична, съгласно дадените с ТР № 3/2014 год. на ОСГК на ВКС разяснения, следва
да се разбира, означава, че за неговото възникване
или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Посочено е,
че правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за
извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. И тъй като
най-често предмет на сделката са вещи, нематериални правни и имуществени блага,
правната невъзможност се свързва с изкарването им от гражданския оборот. В
конкретния случай, сключената между страните сделка прехвърля възмездно
собствеността върху определен недвижим имот, индивидуализиран надлежно в
коментирания договор, ограда и изработена проектна документация, които
съществуват и могат да бъдат обект на правоотношение между страните.
Твърдението на ищеца за невъзможността му да реализира инвестиционните си
намерения, поради недовършена процедура по промяна на предназначението на
имота, е относимо към евентуална грешка в предмета,
но не може да бъде приравнено на правна невъзможност на престацията.
Нещо
повече, че събраните по делото доказателства не само не установяват липса на
опорочаващ сделката факт, а обратното - възможност за застрояване, противно на
твърденията на ищеца. От проведената СТЕ се установява, че първият действащ
план за територията, в която попада процесния имот, е
регулационен план на КК „Чайка, одобрен със заповед № 1184/08.08.1962 год. на ДКСА, в който план процесният
имот попада в кв.40 с отреждане за „Почивна станция на ДСО“. След като имотът попада в границата на територия,
определена с регулационен план, одобрен преди 01.06.1973 г., на основание пар.6, ал.1 от ПЗР на Закона за горите същият, по силата на
закона, следва да се счита с променено предназначение и за него не е необходимо
да се извършват процедури за промяна на предназначението по реда на ЗГ.
Изложеното сочи, че дори и към датата на сделката да е била налице невъзможност
за застрояване, която невъзможност да се отнесе към обекта на правоотношението
/предмета на договора/, то тази възможност не е налична към настоящия момент.
След като процесната
сделка е действителна, дадено неизпълнение на нея не се подлежи на връщане от
продавача като получена без основание, както и не се установява негово противоправно поведение, при наведените твърдения за факти, изискващо
репариране на претърпените от ищеца вреди и изразяващи се в заплащане на суми
по нотариалното изповядване на сделката.
Предявените искове са неоснователни и
като такива следва да се отхвърлят.
С оглед изхода от
спора и направеното от ответната страна искане, в негова полза се следват и
сторените по делото разноски, възлизащи в общ размер на 12 400 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ЕСКАЛЕРА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 4, ет.2, ап.2 срещу „РИВИЕРА ИНВЕСТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, местност
„Евксиноград“ ул.“Христо Динев“ № 3, вх.4 ателие 1 искове, както следва:
иск с правно основание
чл.26, ал.1 предл.първо ЗЗД за прогласяване
нищожността на обективирания в нотариален акт № 132, том VII, рег. №
85796, дело № 1252/2007 год. на нотариус 192 с район на действие ВРС договор за покупко-продажба, по силата на който ищцовото дружество е закупило недвижим имот, съставляващ
УПИ V-254 в кв.40 по плана на к.к. „Чайка“, одобрен
със заповед № Г-151/01.06.2005 год. на Зам.Кмета на Община Варна, целият с площ
от 6 500 кв.м., при граници: ПИ 253, ПИ 3, ПИ 9508 и улица за сумата от
2 035 000 евро, масивна ограда за сумата от 6 000 евро,
изработена проектна документация, въз основа на която е издадено разрешение за
строеж № 787/30.11.2006 год., титуляр на което, съгласно Заповед №
12/24.08.2007 год. на Кмета на Община Варна е продавачът „Ривиера
Инвест“ ООД за сума в размер на 141 000 евро,
както и ограничено вещно право на строеж за построяване на шестетажна жилищна
група с обществено обслужване и басейни с РЗП 8 106.99 кв.м.- и РЗП на
подземна част 1 121.24 кв.м. за сумата в размер на 1 018 000 или
за обща цена в размер на 3 200 000 евро, от която сума платени при
подписване на предхождащия предварителен договор от 02.08.2007 год. са платени
320 000 евро, при представяне на вписан нотариален акт – сума в размер на
1 280 000 евро, а останалата сума в размер на 1 600 000 –
купувачът се е задължил да заплати в срок от два месеца от датата на сключване
на договора, поради
противоречие със закона,
в евентуалност, иск с правно основание чл.26, ал.2 предл.първо
ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в обективирания в нотариален
акт № 132, том VII, рег. № 85796, дело № 1252/2007 год. на нотариус 192 с район
на действие ВРС договор за покупко-продажба поради невъзможен предмет,
както и кумулативно съединени с иска за
нищожност осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1 предл.първо
ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 1 956 000 евро, съставляваща дадената въз основа на
нищожния договор продажна цена, сума в
размер на 135 060.62 лева, съставляваща претърпени вследствие противоправното поведение на ответника, изразяващо се в
продажбата на имот въз основа на нищожна сделка, вреди и равняващи се на
заплатените суми по изповядване на нищожния нотариален акт, с правно основание чл.45 ЗЗД и сумата от 3 783.47 лв., съставляваща претърпени вследствие противоправното поведение на ответника, изразяващо се в
продажбата на имот въз основа на нищожна сделка, вреди и равняваща се на сумата
по вписване на законна ипотека върху имота в полза на ответника, с правно основание чл.45 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЕСКАЛЕРА“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Мария
Луиза“ № 4, ет.2, ап.2 ДА ЗАПЛАТИ на „РИВИЕРА ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, местност „Евксиноград“ ул.“Христо
Динев“ № 3, вх.4 ателие сума в размер на 12 400
лева, съставляваща сторени по делото разноски, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: