№ 35
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000252 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260161 от 03.12.2020 г.,постановено по т.д.№18/2020 г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIX-ти състав,е осъден ответника „Д.-О.З.“ЕАД-гр.С.,с ЕИК
********* да заплати на ищеца Ив. М. Д. с ЕГН ********** сумата от 55 000
лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,настъпило на
13.06.2019 г. в гр.П.,на кръстовището на бул. „В.А.“ и бул. „П.ш.“,причинено от А.Б.Т. ри
управление на лек автомобил „Ф.Е.“ с ДК №** **** **,с валидна застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите,издадена от ответника,ведно с 2 093,06
в.,представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва от 26.08.2019 г. до сезиране на съда на 09.01.2020 г.,както и след тази дата до
изплащане на сумата,както и сторените по делото разноски в размер на 5 100 лв.
Решението е обжалвано от ответника „Д.-О.З.“ЕАД-гр.С.,с ЕИК ********* в частта,с
която е уважен предявения от Ив. М. Д. иск срещу дружеството-жалбоподател за заплащане
1
на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ за
сумата над 25 000 лв. до присъдените 55 000 лв.,т.е. за сумата от 30 000 лв.,ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 26.08.2019 г. до 09.01.2020 г.,възлизаща на 1
141,67 лв.Жалбоподателят счита,че в обжалваната част решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон и противоречие със събраните по делото
доказателства.Поддържа,че нарушението на материалния закон се изразява в неправилното
прилагане на нормата на чл.52 от ЗЗД.Счита,че определеното обезщетение за
неимуществени вреди,представляващи претърпени от ищеца болки и страдания,вследствие
причинените му телесни увреждания,в размер на 80 000 лв.,е завишено,с оглед принципа за
справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика.От друга
страна,жалбоподателят не е съгласен с извода на първоинстанционния съд,че заболяването
на ищеца „Анкилозиращ спондилит“ не е допринесло за по-бавното възстановяване на
ищеца и за увеличаване на вида и степента на уврежданията му.Намира,че от изготвената
комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява,че същото заболяване оказва
влияние на лечението на процесната фактура в негативен план,защото лекарствата,които се
приемат във връзка с него увеличават процента на вторичното инфектиране.Сочи,че в
случая при ищеца са настъпили усложнения при лечението на травмата-възпаление на
мекотъканната част от раната на лявото бедро и тези усложнения са в причинна връзка с
медикаментите,които се приемат при лечението на посоченото заболяване.
Предвид горните съображения,дружеството-жалбоподател счита,че определеното от
първостепенния съд обезщетение в размер на 80 000 лв. /от който размер с решението е
присъдена сумата от 55 000 лв. поради извършено от застрахователя доброволно плащане на
сумата от 25 000 лв./,не съответства на обема на търпените от ищеца неимуществени
вреди.Намира,че обезщетение от 50 000 лв. /включващо и платената от застрахователя
сума/ е справедливо с оглед реално търпените от пострадалия болки и страдания и
свързаните с тях неудобства,както и с отчитане,че общото здравословно състояние на
пострадалия /заболяването анкилозиращ спондилит/ е допринесло за по-бавното
възстановяване на същия и за увеличаване на вида и степента на уврежданията му.Във
връзка с изложеното,жалбоподателят моли да бъде отменено първоинстанционното решение
в обжалваната му част-за разликата над 25 000 лв. до присъдените 55 000 лв. и в същата част
иска да бъде отхвърлен като неоснователен.Моли да му се присъдят и направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение,съобразно изхода на спора.
Въззиваемият Ив. М. Д. е подал чрез пълномощника си адв. Л.Д.-М. писмен отговор
на въззивната жалба,с който оспорва същата като неоснователна,а обжалваното с нея
първоинстанционно решение намира за правилно и законосъобразно.Заявява,че решението
не страда от твърдяните от жалбоподателя материалноправни пороци и че то е постановено
при пълно и обстойно обследване и обсъждане на събраните по делото доказателства,като
изводите на съда относно основателността на исковата претенция са правилни и се
основават на тези доказателства.Развива оргументи,че ОС-Пловдив при постановяване на
2
решението правилно е приложил нормата на чл.52 от ЗЗД,основано на приетите по делото
доказателства,които /според въззиваемия/ доказват исковата му претенция в пълен
размер.Счита за неоснователно възражението на жалбоподателя,че обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. е завишено.Конкретни доводи в тази насока
излага в отговора си.Намира още за неоснователно и възражението на жалбоподателя,че
заболяването на ищеца Анкилозиращ спондилит /Бехтерев/ е допринесло за по-бавното му
възстановяване и за увеличаване на вида и степента на уврежданията му.В тази насока също
излага подробни аргументи в отговора на въззивната жалба.И въз основа на всички
поддържани в същия отговор доводи,въззиваемият моли да бъде постановено решение от
настоящата инстанция,с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно,а жалбата на ответното дружество „Д.-О.З.“ЕАД да бъде
оставена без уважение.Моли да му се присъдят направените във въззивното производство
разноски,в това число и адвокатско възнаграждение.
От страните не са представени писмени доказателства и не са направени искания за
събиране на нови доказателства в производството пред въззивната инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо
правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и при подаването й е спазен
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и
преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо в обжалваната му част и в частност-че съдът се е произнесъл
именно по иска,с който е сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а самия иск
счита за допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба,както и събраните
по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
3
Исковете,по които ОС-Пловдив се е произнесъл с решение №260161 от 03.12.2020
г.,постановено по т.д.№18/2020 г. по описа на същия съд,са предявени от Ив. М. Д. против
„Д.-О.З.“ЕАД с ЕИК ********* и са основани на разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ.С тези
искове ищецът е поискал ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 55
000 лв. застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 13.06.2019 г.,представляваща разликата между претендираното
застрахователно за същите вреди в размер на 80 000 лв. и изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 25 000 лв.,както да му заплати и сумата от 2093,06
лв.,представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница от 55 000 лв. за
периода от датата на получаване на поканата за заплащане на застрахователно обезщетение
от ответника,а именно 26.08.2019 г. до датата,предхождаща датата на депозиране на
исковата молба-09.01.2020 г.Поискано е и заплащането на законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на исковата молба пред съда до окончателното
плащане.
Исковете са базирани на следните основни твърдения:
Твърди се,че на 13.06.2019 г. в гр.П. на кръстовището на бул.“В.А.“ с бул.“П.ш.“ е
станало ПТП,причинено виновно от лицето А.Б.Т. при управление на лек автомобил марка и
модел „Ф.Е.“ с рег.№** **** **,като конкретните обстоятелства за механизма на
процесното ПТП ищецът е изложил в уточняваща молба с вх.№4837 от 11.02.2020 г.Твърди
се още,че по време на процесния пътен инцидент ищецът е управлявал мотоциклет марка и
модел „А.А. ***“ с рег.№** **** * и бил ударен от горния лек автомобил,вследствие на
което получил травматично увреждане,изразяващо се в счупване на бедрената
шийка,закрито,фрактура феморис синистра ин п.проксималис ет ф-ра коли фем.
синистра.При лечението на това увреждане била извъшена операция на ищеца на датата
15.06.2019 г. в УМБАЛ „С.Г.“-П.,при която било извършено открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация,фемур.Описват се и обстоятелства за получени след
операцията усложнения,изразяващи се в получено при зарастване на конците
възпаление,наложило инфекцията да се третира с венозни автибиотици.Сочи се още,че
ищецът претърпял и втора операция с премахване на долните 2 фиксирани винта,за да се
получи притискане на костите в областта на счупването,вследствие на което на ищеца била
определена и нова рехабилитация.В исковата молба са изложени и твърдения за претърпени
неимуществени вреди от ищеца в резултат на полученото при процесното ПТП травмативно
увреждане и се твърди още,че за горния лек автомобил,управляван от виновния за
произшествието водач,има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно
полица №*************,обхващата период,в който е причинено процесното ПТП и
издадена от дружеството-ответник.Твърди се още,че ищецът предявил пред ответника-
застраховател претенция за изплащане обезщетение за неимуществените вреди,търпени в
резултат на ПТП от 13.06.2019 г. и ответникът определил такова обезщетение в размер на 25
000 лв.Ищецът обаче изразил несъгласие с този размер,след което ответникът определил нов
4
размер от 35 000 лв.,но ищеът изразил несъгласие и с този размер.След това на датата
27.11.2019 г. ответникът изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 25 000 лв.,но тъй като ищецът продължава да счита този размер за занижен и
неотговарящ на търпените от него неимуществени вреди,същият е предявил процесния иск
за заплащане на сумата от 55 000 лв. като разлика между дължимия според него размер на
обезщетението от 80 000 лв. и сумата,която вече му е изплатена от ответника.
Ответникът „Д.-О.З.“ЕАД е подал в законния срок писмен отговор на исковата
молба,с който е оспорил иска с твърдения,че претендирания размер е завишен с оглед
обществените критерии за справедливост /чл.52 от ЗЗД/, обстоятелствата,при които е
настъпило процесното ПТП и действително претърпените от ищеца вреди.Заявил е и
възражение за принос на пострадалия за търпените от него вредни последици от
травмата,като в тази връзка твърди,че общото здравословно състояние на пострадалия
/заболяването анкилозиращ спондилит/ е допринесло за по-бавното възстановяване на
същия и за увеличаване на вида и степента на уврежданията му.Ответникът е изразил
становище,че посоченият принос е в пряка причинна връзка с получените травми и следва
да бъде отчетен при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди.Изложил е още и твърдението,че е предложил на ищеца пълно обезщетяване на
претърпените от последния вреди и че изплащането на по-големи размери от вече
определеното от застрахователя обезщетение би довело до нарушаване на принципа за
справедливо обезщетяване на търпените болки и страдания и до неоснователно разместване
на материални влага,която /според ответника/ е забранено от закона.Оспорил е и причинната
връзка между описоното в ИМ усложнено психическо и физическо състояние на ищеца и
процесното ПТП.Оспорил е и началния момент на претенцията за лихви-датата 13.06.2019
г.,като е заявил,че в случая следва да се приложи чл.380 от КЗ,тъй като удостоверение за
банкова сметка е представено на датата 26.11.2019 г.,т.е. следва да се приеме,че
застрахователя е изпаднал в забава след 26.11.2019 г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел предявения иск за доказан
по основание и размер.Приел е за безспорни между страните и признати от ответника факта
на настъпване на деликта по чл.45,ал.1 от ЗЗД-процесното ПТП,неговият извършител-
А.Б.Т.,както и виновността на последния.За безспорно е прието от първоинстанционния съд
и настъпването на вредоносен резултат от противоправното поведение на Т.,изразяващ се в
счупване на лявото бедро на ищеца в горната му част на две места-в областта на шийката и
в трохантерната област,както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
вредоносния резултат и процесното ПТП.Съдът е приел още,че ищецът е претърпял
вследствие на същото ПТП описаните в обжалваното решение неимуществени вреди,а от
друга страна е приел за неоснователно възражението на ответника,че заболяването на ищеца
„ анкилозиращ спондилит“ е допринесло за по-бавното възстановяване на същия и за
увеличаване на вида и степента на уврежданията му,като в крайна сметка
първоинстанционният съд е счел,че справедливия размер на обезщетението за претърпените
от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 80 000 лв.С оглед на последното и след
5
като е отчел извънсъдебно и доброволно изплатеното от ответника обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.,първоинстанционният съд като краен резултат
е приел,че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 55 000 лв.,колкото е
и претендираната от ищеца главница.Затова иска по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен в пълния му
предявен размер.Относно акцесорния иск първоинстанционният съд е приел,че
претендираното обезщетение за забава е от датата на депозиране на искането пред
застрахователя за заплащане на обезщетение,поради което е съобразено с нормите на
действащия КЗ и следва да се присъди именно от този момент в претендирания размер от
2093,06 лв.Прието е още,че следва да бъде присъдена на ищеца и законната лихва върху
главницата,считано след датата на подаване на ИМ пред съда-09.01.2020 г. до
окончателното плащане.
Настоящата апелативна инстанция счита,че фактическата обстановка,относима към
предмета на процесния главен иск и касаеща настъпването на твърдяния от ищеца
деликт,механизма на процесното ПТП,причинно-следствената връзка на произшествието с
причиненото на ищеца телесно увреждане,самото това увреждане,както и причиняването на
неимуществени вреди на ищеца в резултат на увреждането,а също и наличието на валидна и
действаща към момента на деликта застраховка „Гражданска отговорност“ по посочената в
първоинстанционното решение застрахователна полица,е изяснена правилно,пълно и
съобразно събраните по първоинстанционното дело доказателства.На база установената по
същото дело фактическа обстановка,в обжалваното решение е направен правилен правен
извод,че процесния осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ е доказан по своето основание.Това
не се и оспорва от ответника-жалбоподател в подадената от него въззивна жалба.Имайки
предвид оплакванията,поддържани в същата жалба,спорен остава само размера на
дължимото на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и в тази връзка-
спорна е правилността на преценката на първоинстанционния съд за определяне размера на
обезщетението.И отново с оглед на тези оплаквания,основната преценка,която следва да
бъде извършена от настоящата инстанция в случая,е за размера на дължимото на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди от гледна точка на залегналия в нормата на чл.52 от
ЗЗД критерий за справедливост,както и дали общото здравословно състояние на ищеца
/заболяването му „ анкилозиращ спондилит“/ е допринесло за неговото по-бавно
възстановяване от полученото при ПТП травматично увреждане и за увеличаване на вида и
степента на увреждането му.
Както по-горе се посочи,в отговора на ИМ ответникът е заявил
възражение,поддържано и във въззивната му жалба,че посоченото общо заболяване на
ищеца е допринесло за по-бавното му възстановане и за увеличаване на вида и степента на
уврежданията му.Отзаключението на изготвената по първоинстанционното дело комплексна
съдебно-медицинска експертиза е видно,а и не е спорно между страните,че ищецът още
отпреди процесното ПТП е страдал от горното заболяване-анкилозиращ спондилит,със
започнато от експертна комисия и непрекъснато провеждано лечение с ТНФ медикамент
6
Хумира 40 мг /с.к./14 дни и Метотрексат 7.5 мг/седмично от 2015 г.Анкилозиращият
спондилит,както сочат вещите лица,е автоимунно заболяване и е хронично възпалително,с
прогресиращ ход,ангажиращо гръбначния стълб и по-рядко периферните стави,както и
извън ставни прояви от страна на бял дроб,сърце,очи,нервна система по тип
компенсационни синдроми.Заболяването,съгласно експертното заключение,води до трайно
инвалидизиране и е необходимо постоянно комплексно лечение,като самото заболяване и
провежданото лечение с Хумира и Метотрексат не пречат на възстановителния процес и
зарастването на костта.Лечението на същото заболяване увеличава риска от усложнения
като вторично инфектиране,които съществуват и при хора без това заболяване,както се сочи
в експертното заключение.И отново в това заключение е прието,че анкилозиращият
спондилит на ищеца не е допринесъл за по-тежки фрактури,тъй като бедрената кост не е
пряко засегната от болестния процес и ако ищецът нямаше такова заболяване,той пак е щял
да претърпи фрактури.При така изразените от експертите мнение и констатации,настоящата
инстанция счита за правилен и споделя извода на първоинстанционния съд за
неоснователността на поддържаното от ответника възражение за съпричиняване от страна
на ищеца,изразяващо се в това,че общото му заболяване е допринесло за по-бавното му
възстановаване и за увеличаване на вида и степента на уврежданията му.Същото
заболяване,както следва от комплексната експертиза,не провокира по-бавен
възстановителен процес от получената от ищеца фрактура,нито води до увеличаване на вида
и степента на уврежданията му.Съществува само риск от възникване на вторична инфекция
вследствие на провежданото лечение на ищеца от анкилозиращия спондилит /Бехтерев/ с
горните два медикамента,но такъв риск,както сочят вещите лица,съществува и за хора,които
не страдат от това заболяване.По първоинстанционното дело е установено,че след първата
операция на фрактурата,придобита от ищеца при процесното ПТП,е започнал инфекциозен
процес,наложил лечението му със силни антибиотици,но нито от заключението на
комплексната експертиза,нито от други събрани по делото доказателства се установява с
категоричност,че въпросната вторична инфекция е била провокирана от общото заболяване
на ищеца,а и от самото провеждано лечение на това заболяване.В тази връзка следва да се
подчертае,че поддържаното от ответника възражение би могло да се приеме за основателно
само при категоричното и несъмнено установяване на фактите,на които то се основава,а не
на вероятности и изводи за възможни рискове.Предвид изложеното въззивният съд също
приема за неоснователно поддържаното от ответника и подложено на коментар възражение
на ответника-сега жалбоподател,поради което дължимото на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди не следва да бъде намалявано на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
На следващо място,във въззивната жалба на ответното застрахователно дружество се
поддържа оплакването,че определеното с обжалваното решение обезщеение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. е завишено с оглед принципа за
справедливост,произтичащ от нормата на чл.52 от ЗЗД и че същата норма в случая е
неправилно приложена от първоинстанционния съд.Това оплакване на жалбоподателя е
частично основателно.Както се установява от комплексната СМЕ-за и събраната по
7
първоинстанционното дело медицинска документация,вследствие на процесното ПТП
ищецът е претърпял счупване на ляво бедро в горната част на две места-в областта на
шийката и в трохантерната област.Веднага след инцидента ищецът е бил приет по спешност
в дежурно травматологично оттделение на УМБАЛ „С.Г.“ в гр.П.,извършени са му
съответни прегледи и е било проведено оперативно лечение на 15.06.2019 г.-открита
репозиция и метална остеосинтеза.След това ищецът И.Д. е бил изписан от болницата на
датата 20.06.2019 г.,но поради възпаление на оперативната рана е постъпил на 23.07.2019 г.
в УМБАЛ „Е.“ в гр.П. за антибиотично лечение.Впоследствие с цел ускорение на процеса на
консолидация е постъпил на 14.10.2019 г. в УМБАЛ „С.Г.“ за отключване /отстраняване/ на
долните заключващи винтове в областта на над колянната област и започване на постепенно
натоварване на оперирания крак.Поради рентгелогично доказано забавяне на зарастването
на ляво бедро,на мястото на фрактурата е била е била поставена PRP плазма-инжекционно
богата на тромбоцити плазма и разтежни фактори от собствената плазма на
пациента.Поради описаното по-горе травматично увреждане,ищецът е бил в отпуск по
болест в период от седем месеца след решение на комисии по ЛКК.Травмата на левия долен
крайник е причинила трайно затруднение на движението на същия крайник за период от
седем месеца,както се сочи в заключението на комплексната експертиза,и е причинила балка
със силно изразен характер,довела е до болеви усещания,които са намалявали бавно с
времето и се усилвали след всяка оперативна намеса.Както се сочи в експертното
заключение на комплексната експертиза,ищецът и по времето на извършения му клиничен
преглед на датата 16.09.2020 г. се е оплаквал от болки в лява тазобедрена става и бедро при
натоварване и промяна на времето.При същия преглед е установена още и нарушена
ротация с 5 градуса на лява тазобедрена става и удължаване на ляво бедро с 15 мм.При
направена рентгенография е установено и зарастване на фрактурата с натрупване на
хиперкалус.Липсва хипотрафия на мускулатурата.Лекото удължаване на оперирания крак не
се отразява на походката на ищеца,според вещите лица,тъй като се компенсира от наклона
на таза,а намалената ротация на тазобедрената стаа се дължи на начални артрозни
изменения от основното заболяване.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза,изготвено от вещото лице д-
р Д.К.,се установява,че ищецът непосредствено след станалото на 13.06.2019 г. ПТП,е бил в
състояние на остър стрес от понесената психическа и физическа травма,преминал в
разстроъство на адаптацията,като това състояние е продължило близо седем месеца.Към
момента на експертизата,близо година и четири месеца след травмата,са налице данни за
настъпило постравматично стресово разстройство,както вещото лице Ковачева сочи в
заключението си,и е налице клинична динамика в емоционалните реакции на ищеца от
реакция на остър стрес и прояви на хиперреактор с емоционална и волева
дезорганизация,към разстройство на адаптацията с тревожно разстройство до ПТСР.Вещото
лице сочи,че ищецът е изпитал негативни чувства от целия регистър и водещи натрапливи
спомени,психосоматични симптоми,чувство за вина, непълноценност,страх за семейството и
др.По съвкупност,както сочи вещото лице,физическите и психически нарушения водят до
8
последици от професионално и семейно естество,а прогнозите за отзвучаване на
психическата травма са индивидуални,като зависят от характеристиките на личността и
последващата житейска ситуация.При ищеца са налице неблагоприятни
фактори,съпътстващо заболяване на опорно двигателен апарат,остатъчни двигателни
затруднения и болков синдром.Изводими от това са и психическите симптоми в рамките на
ПТСР,както е отразено в заключението на психиатричната експертиза.
От показанията на съпругата на ищеца-А. Д.а,разпитана като свидетел в
първоинстанционното производство,се установява,че в началото,когато ищецът е бил приет
в болница след катастрофата,е изпитвал изключително силни физически болки вследствие
на травмите,а след прибирането му в къщи същият дълго време /според свидетелката/ е бил
в легнало положение и имал нужда от чужда помощ при ставане,а трябвало да става,за да не
получи тромб от залежаването.Имал нужда и от цялостно обслужване доста дълго
време.След стабилизиране на раната,ищецът се придвижвал с патерици,а на третия месец се
оказало,че процесът на заздравяване на травмата е забавен и се наложило да бъде вкарана
плазма /нещо,което е установено и от СМЕ-за/.Свидетелката дава показания и за провеждана
рехабилитация на ищеца по предписание на лекар и за това,че същият се е върнал по
собствено желание на работа на датата 07.01.2020 г.,като заменил патериците с бастун и с
помощта на такъв се придвижвал и към момента /т.е. към момента на разпита на
свидетелката/,а наред с това продължавал да изпълнява рехабилитационни и
физиотерапевтични процедури при специалист и в домашни условия.От търпените болки
вследствие на травмата,от застояването вкъщи и ситуацията,в която изпадна след
катастрофата,ищецът станал по-сприхав,както заявява св. Д.а,при положение,че поначало
бил доста спокоен човек.Самочувствието му не било на нужното ниво,защото за него
трябвало да се грижат жени /съпругата му и нейната баба/,налагало се да бъдат викани и
други хора за помощ,а ищецът донякъде се чувствал и виновен за създадената след
катастрофата ситуация,тъй като имал малки деца и съпругата му поела тежестта относно
различните семейни задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост въз основа на събраните по делото доказателства за
претърпените травми като резултат от настъпилия деликт /непозволено увреждане/.Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на
увреждането,начинът на извършването му,обстоятелствата,при които е
извършено,здравословното състояние на пострадалия след увреждането,характера на
същото,продължителността на периода на възстановяване на ищеца от него,степента и
интензитета на конкретно изживените физически и емоционални
страдания,стрес,психическо натоварване и продължителността им,продължителността на
временната неработоспособност на ищеца,както и нейната възраст и възможността за пълно
възстановяване след претърпяната травма.
От гореустановените обстоятелства чрез назначените по делото медицински
9
експертизи и свидетелски показания,може да се приеме,че в резултат на претърпяното ПТП
ищецът е изпитвал болки от фрактурата на левия крак,първоначално много силни,както и
след всяка оперативна интервенция,а впоследствие със затихващ характер.Установи се и
ползването на помощни средства за придвижване-патерици около 3 месеца,а след това-
бастун,както и нуждата от чужда помощ непосредствено след изписването му от
болницата,ползването на отпуск по болест за около 7 месеца,извършени оперативни
интервенции,претърпян психически стрес и посттравматично стресово
разстройство,нуждата и извършването на физиотерапия и рехабилитация.В същото време от
СМЕ става ясно,че при този вид увреда,която е получил ищеца при процесното ПТП не се
предполага траен функционален дефицит при ходене и ако съществуват оплаквания,те те са
рехабилитационен проблем.Ищецът не е ангажирал доказателства,които да установяват,че е
имал затруднения в самообслужването или придвижването през по-продължителен период
от този,който е посочен от експертите.Преценявайки в съвкупност посочените
фактори,както и възрастта на ищеца към момента на увреждането,а също и социално-
икономическото положение в страната към момента на увреждането,настоящият съдебен
състав намира,че в случая справедливия размер за репарация на търпените от ищеца
неимуществени вреди,явяващи се пряка последица от процесното ПТП,възлиза на сумата от
60 000 лв.С оглед на това и като се има предвид,че ответникът извънсъдебно и по
доброволен път е заплатил на ищеца обезщетение за тези вреди в размер на 25 000
лв.,предявеният иск се явява основателен до размера от 35 000 лв.,а за разликата до пълния
предявен размер от 55 000 лв. е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Първоинстанционният съд обаче е уважил иска в пълния му предявен размер и
предвид гореприетото,обжалваното решение се явява неправилно в частта,с която иска е
уважен за разликата над 35 000 лв. до присъдения размер от 55 000 лв.За тази разлика
първоинстанционното решение ще се отмени,като вместо това се постанови решение от
настоящата инстанция,с която процесния главен иск се отхвърли за същата разлика,ведно
със законната лихва върху нея от началната дата,от която ищецът е поискал начисляването
й.
В останалата обжалвана част,с която осъдителния главен иск е уважен за сумата над
25 000 лв. до 35 000 лв. първоинстанционното решение е правилно и като такова ще се
потвърди в тази част.
Настоящият съд сам пресметна /ползвайки електронен калкулатор/ размера на
дължимата законна лихва върху обезщетение от 35 000 лв. за исковия период от 26.08.2019
г. до датата,предхождаща датата на подаване на ИМ-09.01.2020 г.За този период размера на
законната лихва възлиза на сумата от 1331,94 лв. и именно до този размер е основателен
акцесорния иск за лихви.Първоинстанционният съд го е уважил изцяло,присъждайки лихви
в размер на 2093,06 лв.,но предвид приетото от въззивния съд,първоинстанционното
решение ще следва да се потвърди в частта,с която акцесорния иск е уважен до размера от
1331,94 лв.,а за разликата до пълния присъден размер от 2093,06 лв. този иск е
10
неоснователен и подлежи на отхвърляне,поради което обжалваното решение ще се отмени в
частта,с която същия иск е уважен за разликата над 1331,94 лв. до пълния присъден размер и
за същата разлика акцесорния иск ще се отхвърли.
Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция и частичната основателност на
въззивната жалба,въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на дружеството-
жалбоподател съдебни разноски в размер на 226,48 лв. съобразно уважената част от
жалбата,както да заплати и юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. по чл.78,ал.8 от
ГПК,определено като размер на основание чл.25,ал.1 от Наредбата за правната помощ.
От своя страна въззиваемата има право на разноски съобразно отхвърлената част от
жалбата,поради което ще следва да й се присъдят разноски в размер на 238,33 лв. и същите
следва да й бъдат заплатени от дружеството-жалбоподател.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260161 от 03.12.2020 г.,постановено по т.д.№18/2020 г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIX-ти състав,в частта,с която е осъден ответника „Д.-О.З.“ЕАД-
гр.С.,с ЕИК ********* да заплати на ищеца Ив. М. Д. с ЕГН ********** застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за разликата над сумата от 35 000 лв. до
присъдените 55 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази разлика,считано от датата на
подаване на ИМ до окончателното плащане,както и в частта,с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца обезщетение за забава за разликата над сумата от 1331,94 лв. до
присъдения размер от 2093,06 лв.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ив. М. Д. с ЕГН ********** против „Д.-О.З.“ЕАД-гр.С.,с
ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществените вреди,претърпени от ищеца вследствие на станалото на 13.06.2019 г.
ПТП,за разликата над сумата от 35 000 лв. до пълния претендиран размер от 55 000 лв.,както
отхвърля и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава за разликата над сумата от
1331,94 лв. до присъдения размер от 2093,06 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260161 от 03.12.2020 г.,постановено по т.д.№18/2020 г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIX-ти състав в останалата оббжалвана от „Д.-
О.З.“ЕАД част,с която процесния главен иск по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за сумата над
25 000 лв. до сумата от 35 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,а акцесорния иск за
обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД е уважен до размера от 1331,94 лв. и за периода от
26.08.2019 г. до 09.01.2020 г.
11
ОСЪЖДА Ив. М. Д. с ЕГН ********** да заплати на „Д.-О.З.“ЕАД-гр.С.,с ЕИК
********* сумата от 226,48 лв. /двеста двадесет и шест лева и 48 ст./ разноски за въззивната
инстанция съобразно уважената част от жалбата,както да му заплати и юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция по чл.78,ал.8 от ГПК в размер на 200 лв. /двеста
лева/.
ОСЪЖДА „Д.-О.З.“ЕАД-гр.С.,с ЕИК ********* да заплати на Ив. М. Д. с ЕГН
********** сумата от 238,33 лв. /двеста тридесет и осем лева и 33 ст./ съдебни разноски за
настоящата инстанция съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12