Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр. София, 24.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на девети май две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на
секретар Диляна Цветкова, като разгледа търговско дело № 6341 по описа за 2016
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 74 ТЗ.
Образувано
е по искова молба на Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н.,
ЕГН **********, представлявани от А.П.Д., в качеството й на техен законен
представител за отмяна на всички взети
от общото събрание на акционерите на „Б.Х.“ АД, ЕИК ********, РЕШЕНИЯ от 29.07.2016 г., които се твърди да са
процесуално незаконосъобразни, поради недопускането на ищците до участие в
събранието.
Ищците
твърдят, че в качеството си на низходящи наследници по закон на Б.Г.Н., починал
на 14.05.2014 г., всяка от тях притежава 56833 обикновени поименни акции клас
А, всяка с номинална стойност от 10 лева от капитала на ответното дружество, но
изпълнителният му директор отказал да ги впише в книгата на акционерите, вместо
което ищците били вписани като носители на 1/6 идеална част от всички
притежавани от наследодателя 341003 акции под режима на чл.177 ТЗ. За
установяване на качеството на акционер на всяка от ищците спрямо дружеството,
същите предявили искове, предмет на търг. дело №5134/2015 г. на СГС, VІ-3
състав, което не било приключило с влязло в сила съдебно решение.
На
проведеното на 29.07.2016 г. общо събрание на акционерите представител на
ищците, упълномощен съгласно чл. 25 от Устава на дружеството, не бил допуснат
до участие, тъй като всички наследници на Б.Г.Н., следвало да упълномощят общ
пълномощник, съгласно чл.177 ТЗ. Считат, че разпоредбата на чл.177 ТЗ изисква
общо упълномощаване само по отношение на акции, които не могат да бъдат
поделени, а в случая това са 5 обикновени акции, правата по които следва да
бъдат упражнявани общо (съвместно). За припадащите се на всяка от ищците 56833
броя акции такова общо упълномощаване не било необходимо, съответно
недопускането на упълномощения техен представител до участие в събранието е
опорочило всички приети от събранието решения, които претендират да бъдат
отменени.
В
срока по чл.367 ГПК ответникът, „Б.Х.“ АД, депозира отговор на исковата молба,
в който възразява срещу процесуалната допустимост на предявените искове именно
поради необходимост правата по наследените акции да бъдат упражнявани съвместно
от наследниците, за което излага подробни доводи. Счита, че разпоредбата на чл.177 ТЗ не дава възможност членствени права, произтичащи от притежаваните акции да
бъдат упражнявани самостоятелно от наследниците, тъй като всеки един от тях
притежавал 1/6 идеална част от правата, инкорпорирани във всяка една акция.
Поради липсата на общо упълномощаване на представител за участие в общото
събрание на акционерите, който да представлява всички 6 физически лица,
наследили Б.Г.Н., представителят на ищците
не бил допуснат до участие в събранието и взетите от последното решения не били
незаконосъобразни на това основание, съответно предявените искове били
неоснователни.
В допълнителна искова молба ищците поддържат предявените
активно, субективно съединени искове, като правят искане за спиране на
настоящото производство до разрешаване с влязло в сила решение на спора,
предмет на №5134/2015 г. на СГС, VІ-3 състав, с което би се разрешил със сила
на пресъдено нещо спора за притежаваното от всяка от Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н.,
ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН ********** качество акционер и съответно размера
на това акционерно участие.
В допълнителен отговор ответникът „Б.Х.“ АД поддържа доводите за недопустимост на предявените
искове, но счита искането по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за неоснователно, тъй като
предметът на търг. дело №5134/2015 г. на СГС, VІ-3 състав не бил преюдициален по отношение на настоящия спор, тъй
като съдът следвало сам да извърши преценка дали ищците имат процесуалноправна
легитимация, която да произтича от притежавани акции от капитала на
дружеството.
Определението на настоящия състав, с което производството
е спряно до решаване на спора по търг. дело № 5134/2015 г. на СГС,
VІ-3 състав, е отменено, поради липсата на преюдициалност.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори и с определение от 03.04.2017
г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени
фактите, че на 29.07.2016 г. е проведено общо събрание на акционерите на „Б.Х.“
АД, на което са взети решения за приемане на годишния доклад на дружеството за
2015 г., приемане на ГФО за 2015 г. и доклада на одиторите, избрано е
„ПрайсуотърхаусКупърс Одит“ ООД за регистриран одитор, който да извърши заверка
на ГФО за 2016 г. на „Б.Х.“ АД, не е прието решение за разпределение на печалба
и членовете на съвета на директорите са освободени от отговорност за дейността
им през 2015 г., като на събранието упълномощен представител на ищците за
участие в събранието не е допуснат.
С определение от 09.05.2017 г. за безспорен и ненуждаещ
се от доказване е отделен и фактът, че ищците Б.Б.Н.,
ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН ********** са наследници
по закон на Б.Г.Н., починал на 14.05.2014 г., който към смъртта си притежавал
341003 обикновени поименни акции клас А, всяка с номинална стойност от 10 лева
от капитала на ответното дружество, като всяка от ищците е придобила 1/6
идеална част от наследствените права на наследодателя.
С оглед отделените за безспорни факти, не се налага
обсъждането на събраните в производството доказателства – спорът между страните
е изцяло правен и се свежда до разрешаване на въпроса как се придобиват правата
върху акции при наследяване – дали върху част от същите (кратна на наследствените
дялове) ex lege възниква индивидуална собственост (индивидуално притежание на
права) за всеки от наследниците, а само неподеляемият остатък остава в
съсобственост/съпритежание между тях или върху всяка от акциите възниква съпритежание
в идеални части, съответни на правата на всеки наследник.
От отговора на този въпрос зависи изходът на настоящия спор
– при възникване на съпритежание на правата, инкорпорирани във всяка от акциите
би бил приложим режимът на чл.177 ТЗ, която разпоредба предвижда, че когато акцията принадлежи на няколко лица, те следва да упражняват
правата по нея заедно, като определят пълномощник. Невъзможността съпритежателите
да постигнат съгласие относно упълномощаването на такъв, обуславя невъзможност
да упражняват неимущественото си право на участие в управлението на дружеството
като участват самостоятелно в общото събрание на акционерите и вземат решения
по въпросите, включени в дневния ред. При придобиване на част от акциите (в
случая кратна на 6 или 56833 акции) в индивидуална собственост от всеки
наследник, ищците могат самостоятелно да участват в работата на общото събрание
на акционерите и недопускането им да упражнят това право по дефиниция опорочава
решенията, взети на 29.07.2016 г. от
общото събрание.
По отношение на
предявените искове, с правна квалификация чл. 74 ТЗ.
В
Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК
по задължителен за съдилищата начин е разяснено, че решенията на ОС, които
противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ, когато са
опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения
(при процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни
разпоредби на учредителния акт или закона, (материална незаконосъобразност), са
отменяеми, като отмяната им може да бъде осъществена чрез провеждане на
конститутивен иск по чл. 74 ТЗ.
Активно
легитимирано да предяви иска е само лице, което има качеството акционер в
търговското дружество, тъй като искът е процесуално правно средство за осъществяване
защита на членствени права, които се твърди да са неблагоприятно засегнати от
оспорените решения в хипотеза на вземането им без осигурено право на участие на
всяка от ищците.
В
решение № 62/28.06.2017 г. по т. д. № 298 по описа за 2016 г. на ВКС, ТК,
постановено по реда на чл.290 ГПК е разяснено по задължителен за съдилищата
начин, че процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени
права в акционерно дружество е налице и за част от сънаследниците на поименни
акции, притежаващи идеални части от всяка акция. Разрешението
съответства и на даденото разрешение в определение № 88/15.02.2016 г. по ч. т.
д. № 2857/15г. на ВКС, ІІ т.о., в което е прието, че активна процесуална
легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права по реда на ТЗ
може да е налице и когато ищецът е притежател на идеална част от акции.
Съображенията на състава на ВКС са основани на строго личния характер на
неимуществените права, произтичащи от притежанието на акциите, което изключва
съвместното им упражняване, както и че поставянето на изискване за съвместна
процесуална легитимация (задължително другарство) при предявяване на иска от
всички съпритежатели фактически представлява лишаване от такава защита,
особено, когато предметът на защитата включва неимуществените права.
При
съобразяване на задължителната практика, настоящият състав намира, че всяка от
малолетните ищци, действащи чрез законния си представител А.Д. (чл.28, ал.4 ГПК) разполага с активна процесуална легитимация за провеждане на исковете,
като същите са предявени в рамките на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ и
затова подлежат на разглеждане по същество. Възраженията на ответното дружество
за липсата на активна процесуална легитимация са неоснователни.
Спорът дали всяка от ищците е придобила в индивидуална
собственост 56833
броя обикновени поименни акции клас А от капитала на „Б.Х.“ АД въз основа на наследяване от Б.Г.Н.,
починал на 14.05.2014 г., е предмет на търг. дело №
5134/2015 г. на СГС, VІ-3 състав, като в производството е постановено въззивно
решение по търг. дело № 5664/2016 г. на САС, с което исковете за индивидуално
притежание на акциите от ищците в настоящото производство са отхвърлени. Действително,
към приключване на устните състезания няма данни въззивното решение да е влязло
в сила, но предвидимостта на правосъдието изисква настоящият състав да
възприеме разрешението относно наследяването на акциите, дадено от въззивния
съд, тъй като не следва този спорен въпрос между същите страни да бъде разрешен
в настоящото производство по различен начин. Затова мотивите на въззивния съд
въз връзка с наследяването на акциите от капитала на „Б.Х.“ АД от
малолетните ищци следва да бъдат възпроизведени
в цялост.
Членството в акционерно
дружество се определя като наследимо на общо основание. При смърт на
наследодателя-акционер неговите акции преминават по пътя на универсалното
правоприемство върху наследниците му. Наследяването на акции може да бъде по
закон или по завещание. Спецификите на наследяването на акции и отговорът на
спорния въпрос дали при наследяване по закон при неколцина наследници те
придобиват реален брой акции или върху всяка от тях възниква съсобственост/съпритежание
са обусловени от спецификите на акцията и на правата, които тя обективира.
Съгласно определението на чл. 175, ал. 1 ТЗ акцията е ценна книга, която
удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в
капитала на акционерно дружество. Традиционно се посочва, че акцията може да се
разглежда като: част от капитала на акционерното дружество, като членство в
акционерното дружество и като ценна книга. Акцията като ценна книга
удостоверява, че притежателят й участва в капитала на съответното акционерно
дружество и е носител на свързаните с това членствени права. Всеки акционер
участва в капитала на акционерното дружество с номиналната стойност на акциите,
които притежава, и капиталът на дружеството е сборът от номиналните стойности
на притежаваните от акционерите акциите /чл. 158 и чл. 175 ТЗ/. В този смисъл
акцията се определя като форма на финансиране на дружеството. Като ценна книга
акцията удостоверява съществуващото между нейния притежател и дружеството
членствено правоотношение. Тя предоставя определени права на своя притежател,
които той може да упражнява спрямо акционерното дружество и спрямо останалите
акционери: право на глас, право на дивидент, право на ликвидационен дял /чл.
181 ТЗ/ и др. Ето защо акцията се определя и като титул за участие в
акционерното дружество. Наличната акция може да се разглежда и като
диспозитивен документ, който материализира членството в АД. Съгласно нормата на
чл. 177 ТЗ акцията е неделима. Тя обаче може да се притежава от две или повече
лица. Когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея
заедно, като определят пълномощник. В цитираната хипотеза с оглед общността на
акцията, включените в съдържанието на единното членствено правоотношение права
принадлежат общо на съпритежателите на акцията, които по силата на закона
упражняват правата съвместно. Акцията е наследима и прехвърлима. Относим към
наследяването на акцията по закон, особено в случая на неколцина наследници, е
вече изясненият характер на акцията, определен от една страна от качеството й
на вещ – ценна книга при наличните акции, и от материализираното в нея право на
притежателя й да бъде член на акционерното дружество. С оглед водещия признак
на акцията да бъде титул за участието в акционерното дружество в съдебната
практика последователно се застъпва, че искът за делба на акции е недопустим
/задължителното за съда, постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК
определение № 94 от 09.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2011 г., І г. о. и
цитираните в него определение № 775 от 27.07.2009 г. по гр. д. № 531/2009 г. на
І ГО на ВКС и определение № 140 от 13.09.2004 г. по ч. гр. д. № 82/2004 г./ и
че по отношение на управлението на съвместно притежаваните права по акцията е
неприложим чл. 32, ал. 2 ЗС /определение № 469 от 30. 09. 2013 г. на ВКС по гр.
д. № 3749/2013 г., І г. о./.
При така изяснените
признаци на акцията и с оглед правилото на чл. 177 ТЗ за неделимост на акцията
и за съвместното упражняване на правата по нея, когато тя принадлежи на няколко
лица, следва да се приеме, че при смърт на акционера по силата на
наследственото правоприемство наличната поименна акция и материализираното в
нея членствено правоотношение преминава към наследниците му или в случая към
наследниците по закон на акционера Б.Г.Н. – ищците по делото, приели
наследството по опис /чл. 61, ал. 2 ЗН/, и трети за спора лица, при равни права
от по 1/6 част, определени от нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, като
всяка отделна налична поименна акция е станала самостоятелен обект на
„съпритежание“ или „съсобственост“. При това съпритежание всички наследници са
носители на правата по всяка акция и на основание чл. 177 ТЗ следва да
упражняват правата си заедно, като определят общ пълномощник. Наследниците са
притежатели на идеални части от акции – от всяка една от поименните акции,
притежавани от общия наследодател преди неговата смърт, а не акционери,
притежаващи брой акции, равен на наследствения им дял /така проф. И.Р., Върху
наследяването на налични акции и на членствено правоотношение, списание Норма,
бр. 3/2017 г./ Ето защо при липсата на доказателства за извършена доброволна
делба/разпределение на акциите, преминали към наследниците по закон на Б.Н.,
обективирана/о в договор, който да е бил представен на ответното дружество, не
би могло да се приеме, че същите са станали индивидуални притежатели на реален
брой – по 56 833 поименни акции от капитала на „Б.Х.“ АД. Следва да се посочи, че договорът за делба на поименните акции има
значение за изясняването конкретно кои акции се придобиват в индивидуално
притежание от сънаследник, като се посочат номерата на акциите, които всеки е
получил съобразно дела си. Въз основа на този договор наследниците трябва да
поискат вписване в книгата на поименните акционери, като посочат номерата на
акциите, получени съобразно дела им, като вписването в книгата има действие по
отношение на дружеството /чл. 179, ал. 2 ТЗ/. В случая горното следва да се
осъществи въз основа на издадените от органите на дружеството и получени от наследодателя
временни удостоверения, заместващи поименните акции до издаването им.
По тези съображения тезата
на ищците за наследяване по силата на закона и без извършване на делба на по 56
833 броя поименни акции, съответстващи аритметически на дела на всеки от
наследниците в наследството, и за оставане под режима на чл. 177 ТЗ само на 5
акции, които не могат да бъдат разпределени между наследниците, не може да бъде
споделена с оглед характеристиката и правните признаци на акцията и тъй като тя
не е вземане. Следва да се посочи, че такова разрешение противоречи на
възможностите акциите да обективират различни права /различни класове или
привилегии/ и на издаването на акции, тоест отпечатването им в т. нар. „купюри“
/в този смисъл цитираната статия/.
По
тези изложени съображения, в тук възпроизведеното въззивно решение, съдът е
приел, че ищците нямат качеството на акционери в ответното дружество като
индивидуални притежатели на основание наследствено приемство в правата на Б.Н.
на по 56 833 броя налични обикновени поименни акции клас „А“ с номинал на всяка
акция 10 лева от капитала на „Б.Х.“ АД, поради
което предявените установителни искове по чл. 71 ТЗ са установяване на тези им
права са отхвърлени.
При
съобразяване на това разрешение, следва да се приеме, че към провеждане на
общото събрание на акционерите на „Б.Х.“ АД на 29.07.2016 г. ищците не са били притежатели на по 56 833 броя
налични обикновени поименни акции клас „А“ с номинал на всяка акция 10 лева от
капитала на дружеството и участието им в общото събрание е следвало да се
осъществи чрез общ пълномощник, определен по волята на всички наследници по
закон на Б.Г.Н., съгласно изискването на чл.177 ТЗ. В производството не е
спорно, че пълномощник по чл.177 ТЗ не е бил определен от всички
носители на правата върху притежаваните от наследодателя им 341003 акции от
капитала на ответното дружество. Затова и ищците не са могли да упражняват
самостоятелно правата на акционери в „Б.Х.“ АД
и да участват в проведеното общо събрание на акционерите. Лишаването им от
участие поради липсата на предпоставките на чл.177 ТЗ е в правилно приложение на закона,
затова атакуваните решения не са процесуално незаконосъобразни. Това обуславя
извод, че предявените искове за тяхната отмяна са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
При
този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда за ответното дружество, съгласно чл.78, ал.3 ГПК, което
своевременно прави искане за реализиране на отговорността за разноски на ищците
и доказва извършени такива в размер на 3600 лева, представляващи заплатено по
банков път адвокатско възнаграждение, с включен ДДС, за което от АД „Т.и Д.“ е
издадена фактура №**********/01.11.2016 г.. Ищците релевират възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което обаче е неоснователно.
Намаляването
на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения
размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от
9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010 г., изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г., изм. ДВ. бр.10 от
05.02.2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 25.10.2016 г., като в чл. 7, ал. 1, т. 10
от същата е предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство в производства по Търговския
закон по иск на съдружник или акционер срещу дружеството, какъвто
е настоящият, да е в размер на 800 лева. При съобразяване на факта, че се касае
за активно субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл.74 ТЗ и
при отчитане на правната и фактическа сложност на спора, съдът намира, че уговореното
адвокатско възнаграждение от 3000 лева, върху която сума следва да се начисли и
ДДС, не следва да бъде намалено, тъй като не се явява прекомерно по смисъла на
чл.78, ал.5 ГПК. Затова отговорността за разноски на ищците следва да бъде
ангажирана за сумата 3600 лева.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н.,
ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********, представлявани от А.П.Д., ЕГН **********,
в качеството й на техен законен представител, срещу „Б.Х.“ АД, ЕИК ********,
със седалище *** и адрес на управление:***, искове
с правна квалификация чл.74 ТЗ, за отмяна на решенията на общото събрание на
акционерите на „Б.Х.“ АД, проведено на
29.07.2016 г..
ОСЪЖДА Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********,
представлявани от А.П.Д., ЕГН **********, в качеството й на техен законен
представител, да заплатят на „Б.Х.“ АД, ЕИК ********, със седалище *** и
адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 3600 (три хиляди и
шестстотин) лева – разноски за производството, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: