Определение по дело №362/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.80 от ЗЗТ, във вр. чл.79, ал.2, т.4 с ЗЗТ, във вр. с чл.145 от АПК.

Образувано по жалба на П. И. Д. от [населено място], к-с „Изгрев“, [адрес], против предписания, обективирани в писмо изх. № БРЗТЗЗ-837-(12) от 11.01.2024 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) – Бургас. С предписанията е наложена принудителна административна мярка, както следва:

т.1 „Да бъдат премахнати от границите на природна забележителност „пясъчни дюни“ между къмпингите „З. рибка“ и „Градина“, разположените и изградени обекти – каравани, навеси други спомагателни към тях – временни връзки за електричество, води и за отвеждане на отпадни води, и др. в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]“.

т.2 „Да не се изграждат и монтират временни и други обекти, в това число обслужващи такива, да не се разполагат каравани, кемпери, да не се навлиза и паркира с моторни превозни средства в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], както и в други собствени или ползвани имоти в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „З. рибка“ и „Градина“. В жалбата са изложени доводи, че при издаване на предписанията, обективирани в посоченото по-горе писмо, не са спазени административнопроизводствените правила по ЗЗТ. Не са установени релевантните са случая факти – делбата на имота, собствениците на дялове и разпределението на реалното ползване. Изложени са аргументи, че неправилното установяване на собствеността за целия имот води до вменяване на отговорност за чужд имот. С жалбата се иска съдът да отмени предписанията, обективирани в обективирани в писмо изх. № БРЗТЗЗ-837-(12) от 11.01.2024 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) – Бургас, като незаконосъобразни, както и да бъдат сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата, ангажира доказателства. Пледира съдът да отмени предписанията. Представя молба –становище с подробни доводи.

Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., която оспорва жалбата. Ангажира доказателства, а именно констативен протокол от 09.02.2024г. /л.43-44/. Сочи, че предписанията, предмет на оспорване, са изпълнени. Обектите са премахнати, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено. Претендира юрисконсултско възнаграждание. Представя подробни писмени бележки, в които моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено, а в условията на евентуалност жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна..

Съдът, след като се запозна с изложеното в жалбата, становището на страните и приложените по делото доказателства, намира, че жалбата, с която е сезиран е недопустима поради липса на годен предмет на оспорване. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване в настоящото производство са предписания, обективирани в писмо изх. № БРЗТЗЗ-837-(12) от 11.01.2024 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) – Бургас. С предписанията е наложена принудителна административна мярка, както следва:

т.1 „Да бъдат премахнати от границите на природна забележителност „пясъчни дюни“ между къмпингите „З. рибка“ и „Градина“, разположените и изградени обекти – каравани, навеси други спомагателни към тях – временни връзки за електричество, води и за отвеждане на отпадни води, и др. в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]“.

т.2 „Да не се изграждат и монтират временни и други обекти, в това число обслужващи такива, да не се разполагат каравани, кемпери, да не се навлиза и паркира с моторни превозни средства в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], както и в други собствени или ползвани имоти в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „З. рибка“ и „Градина“.

По делото не е спорно, че на 19.09.2023г. е извършена планова проверка от РИОСВ-Бургас, от която е установено, че в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „З. рибка“ и „Градина“ са разположени 4 бр. каравани и са изградени 4 бр. дървени навеси към тях. Констатациите са обективирани в протокол от 19.09.2023г. /л.14-16/, като да дадени предписания и е определен срок за изпълнение.

В съдебно заседание юрисконсулт К. представя констативен протокол от 09.02.2024г. /л.43-44/, в който е отбелязано, че обектите, констатирани при проверката на 19.09.20203г., са премахнати. В терена са оставени дървен материал, битови отпадъци и части от дървени конструкции, като сочи, че предписанията са изпълнени и е дадено последващо предписание единствено и само във връзка с почистване на терена.

Съгласно разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява , когато актът не подлежи на оспорване.

В настоящия случай, независимо, че жалбоподателят не е присъствал при съставянето на констативния протокол от 09.02.2024г., както твърди в съдебно заседание, с оглед изпълнение на предписанията, съдът намира, че в случая липсва предмет. Фактът, че предписанието е изпълнено, не се оспорва от Д., който в молба-становище /л.38 от делото/, изрично заявява: „съгласен съм с констатацията, че към 09.02.2024г. в имота не съществуват четири броя карани и четири броя дървени навеси, предмет на оспорените предписания/“.

Предвид изложените съображения, подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК – липса на подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, като образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено. Образуваното при липса на предмет съдебно производство е недопустимо - чл.159, т.1 от ДОПК.

Изложените в жалба съображения за незаконосъобразност и за нищожност, както се твърди в молбата – становище биха били относими само при наличието на годен за оспорване акт и допустима жалба, които в този случай не са налице.

По искането за разноски, съдът съобрази следното:

В проведеното на 08.05.2024г. съдебно заседание юрисконсулт К. е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази нормата на чл.143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд гр. Бургас, дванадесети състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.05.2024 г., с което съдът е приключил събиране на доказателствата и е дал ход на делото по същество.

О. Б. Р. жалбата на П. И. Д. от [населено място], к-с „Изгрев“, [адрес], против предписания, обективирани в писмо изх. № БРЗТЗЗ-837-(12) от 11.01.2024 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) – Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 362/2024 година по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА П. И. Д. от [населено място], к-с „Изгрев“, [адрес], да заплати на РИОСВ – Бургас направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.