Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………
гр. Радомир, 19.09.2014 г.
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на десети септември през
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Районен съдия: Т.Т.
При секретаря: И.С., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 500 по описа за
По изложени в
исковата молба обстоятелства ищцата Й.Ц.А., с ЕГН ********** чрез адв.Ч.Г.Т.-САК
със съдебен адрес:*** е предявил обективно кумулативно съединени искове против
„Б. – ТМ – Р.” ПАД, гр. Радомир да й
заплати сумите както следва: неизплатено трудово
възнаграждение за периода от м.01.2011 г. до м.07.2013 г., както следва: м.01.2011 г.
– 42.46 лева; м.02.2011 г. – 422.74 лева; м.03.2011 г. – 436.85 лева; м.04.2011
г. – 423.49 лева; м.05.2011 г. – 1422.22 лева; м.06.2011 г. – 441.93 лева;
м.07.2011 г. – 431.86 лева; м.08.2011 г. – 135.90 лева; м.09.2011 г. – 295.24
лева; м.10.2011 г. – 422.59 лева; м.11.2011 г. – 403.20 лева; м.12.2011 г. –
581.94 лева; м.01.2012 г. – 432.95
лева; м.02.2012 г. – 413.74 лева; м.03.2012 г. – 420.13 лева; м.04.2012 г. –
423.37 лева; м.05.2012 г. – 585.58 лева; м.06.2012 г. – 580.38 лева; м.07.2012
г. – 590.13 лева; м.08.2012 г. – 617.02 лева; м.09.2012 г. – 682.13 лева;
м.10.2012 г. – 551.75 лева; м.11.2012 г. – 650.75 лева; м.12.2012 г. – 718.25
лева; м.01.2013 г. – 606.30 лева;
м.02.2013 г. – 522.03 лева; м.03.2013 г. – 539.28 лева; м.04.2013 г. – 311.94
лева; м.05.2013 г. – 353.56 лева; м.06.2013 г. – 361.39 лева и м.07.2013 г. –
19.31 лева; лихва
за забава върху неизплатени трудови възнаграждения, както следва: м.01.2011 г.- 14.41 лева, считано от
01.01.2011 г. до 24.04.2014 г.; м.02.2011 г.- 140.05 лева, считано от
01.02.2011 г. до 24.04.2014 г.; м.03.2011 г. - 141.26 лева, считано от
01.03.2011 г. до 24.04.2014 г.; м.04.2011 г. - 133.24 лева, считано от
01.04.2011 г. до 24.04.2014 г.; за м.05.2011 г.- 435.35 лева, считано от
01.05.2011 г. до 24.04.2014 г.; за м.06.2011 г. - 131.37 лева, считано от
01.06.2011 г. до 24.04.2014 г.; м.07.2011 г.- 122.55 лева, считано от
01.06.2011 г. до 24.04.2014 г.; м.08.2011 г.- 37.38 лева, считано от 01.08.2011
г. до 24.04.2014 г.; м.09.2011 г.- 78.60 лева, считано от 01.09.2011 г. до
24.04.2014 г.; м.10.2011 г.- 108.92 лева, считано от 01.10.2011 г. до
24.04.2014 г.; м.11.2011 г.- 100.39 лева, считано от 01.11.2011 г. до
24.04.2014 г.; м.12.2011 г. -139.94 лева, считано от 01.12.2011 г. до
24.04.2014 г.; м.01.2012 г. - 102.46 лева, считано от 01.01.2012 г. до
24.04.2014 г.; м.02.2012 г.- 94.26 лева, считано от 01.02.2012 г. до 24.04.2014
г.; м.03.2012 г. - 92.03 лева, считано от 01.03.2012 г. до 24.04.2014 г.;
м.04.2012 г.- 89.31 лева, считано от 01.04.2012 г. до 24.04.2014 г.; м.05.2012
г. - 118.53 лева, считано от 01.05.2012 г. до 24.04.2014 г; за м.06.2012 г.-
112.45 лева, считано от 01.06.2012 г. до 24.04.2014 г.; месец юли
В исковата молба се твърди, че ищцата е престирал труд на длъжност „крановик" в звено Корпус 12 ЗМП – Неп-Крановици до 27.08.2013 г., като ответната страна системно е закъснявал с изплащането на дължимите трудови възнаграждения за посочените по – горе месеци, поради което ищцата се възползвала от правата си по Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ подала заявление за прекратяване на трудовия си договор. Сочи, че за посочените по – горе суми „Бесттехника – ТМ – Радомир” ПАД, гр. Радомир бил издал удостоверение с изх. № Р 702-297 от 27.08.2013 г., което е приложено към исковата молба.
В срока за отговор ответника е депозирал отговор на исковата молба с рег. № 4318 при РРС от 21.07.2014 г., в който оспорва по основание и размер предявените искове, като твърди, че ищцата не е доказал обстоятелството, че е бил в трудово правоотношение с дружеството. В отговора ответника твърди, че трудовите възнаграждения и обезщетенията са били начислени и частично разплатени, а обезщетението за забава върху тях се дължало от различни темпорални моменти от посочените в исковата молба, поради което оспорва и обстоятелството, че същите се били дължали от 01-во число на месеца за който се претендират. Наред с това твърди, че се претендират мораторни лихви за забавено плащане, без да са ангажирани годни писмени доказателства относно твърдените обстоятелства, поради което твърди, че трудовите възнаграждения и обезщетенията претендирани с исковата молба имали различен правен характер, като обезщетението за забава върху тях се дължи по различни правни основания и при различни процесуални предпоставки. Поради изложеното в отговора на исковата молба, счита исковата молба за неоснователна и недоказана по размер. Моли съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Т., поддържа предявените искове. Моли съда да постанови решение в съответствие със събраните по делото доказателства, като му присъди и направените по делото разноски в пълен размер.
В съдебното
заседание ответника чрез процесуалния си представител ю.к. К., оспорва
предявените искове. Моли съда да постанови решение, което да бъде съобразено с приетата по
делото съдебно – икономическа експертиза. Излага доводи за недължимост на
мораторната лихвата върху претендираните обезщетения, като прави и възражение
за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.
Моли съда да им бъдат присъдени разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцата е заемала при
ответника длъжността: „крановик" в звено Корпус 12 ЗМП –
Неп-Крановици, по валидно трудово правоотношение, съгласно трудов
договор № 015 от 03.08.2010 г. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено
от ответника със заповед № 127 от 24.07.2013 г. на основание чл.327, ал.1, т.2
от КТ, считано от 25.07.2013 г., което се установява от представената и приета
по делото заповед № 127 от 24.07.2013 г. В заповедта ответника е посочил, че на
ищцата следва да и бъдат изплатени обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ – в размер
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието (30 дни) и
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 9 дни за
С оглед установяване размера на исковете, по делото служебно е назначена и изслушана съдебно – икономическа експертиза, извършена от вещо лице – икономист Н.С.И., която след проверка в ответното дружество и документите в трудовото досие на ищцата, съхранявано при ответника, вещото лице е установило, че съгласно проверените при ответника документи през процесния период ищцата е заемала длъжността „крановик” в ответното дружество съгласно трудов договор № 015 от 03.08.2010 г.. Вещото лице е установило, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със заповед № 127 от 24.07.2013 г., считано от 25.07.2013 г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като през процесния период на ищцата са били начислени брутни трудови възнаграждения в общ размер на 21520.76 лева. След приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски по КСО и ЗДДФЛ, дължимите трудови възнаграждения на ищцата са в размер на 14840.46 лева, които помесечно вещото лице е посочило в таблица, неразделна част от заключението. Съгласно заключението на вещото лице дължимата лихва върху неизплатените на ищцата трудови възнаграждения за периода от 01.03.2011 г. до 18.06.2014 г. е в размер на 3112.55 лева. Вещото лице е изчислило и размера на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ, чийто нетен размер е от 393.98 лева, като мораторната лихва върху неизплатеното обезщетение за периода от 31.08.2013 г. до 18.06.2014 г. е в размер на 32.02 лева, а дължимото на ищцата обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ от 9 дни е в размер на 177.29 лева, като мораторната лихва за забава за периода от 31.08.2013 г. до 18.06.2013 г. е в размер на 14.62 лева. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като компетентно дадено.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и от изслушаната и приета съдебно – икономическа експертиза.
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените искове са с правно основание чл.128, т.2 във вр. с чл.242 и чл.86 от ЗЗД; чл.221 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
По иска с правно основание 128, т.2 във
вр. с чл.242от КТ и чл.86 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 242 от КТ положеният труд по трудов договор е възмезден. По силата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да заплаща уговореното възнаграждение за извършена работа. В конкретния случай за ищцата е налице правен интерес от предявяването на иска с правно основание чл.128, т.2 вр. чл. 242 от КТ, тъй като работодателят не му е изплатил дължимото му трудово възнаграждение.
Видно от заключението на вещото лице през периода от м.01.2011 г. до м.07.2013 г. ответника е начислявал на ищцата брутни трудови възнаграждения в общ размер на 21520.76 лева, като дължимите на ищцата нетни трудови възнаграждения са в общ размер на 14840.46 лева, които са както следва: м.01.2011 г. – 42.46 лева; м.02.2011 г. – 422.74 лева; м.03.2011 г. – 436.85 лева; м.04.2011 г. – 423.49 лева; м.05.2011 г. – 1422.22 лева; м.06.2011 г. – 441.93 лева; м.07.2011 г. – 431.86 лева; м.08.2011 г. – 135.90 лева; м.09.2011 г. – 295.24 лева; м.10.2011 г. – 422.59 лева; м.11.2011 г. – 403.20 лева; м.12.2011 г. – 581.94 лева; м.01.2012 г. – 432.95 лева; м.02.2012 г. – 413.74 лева; м.03.2012 г. – 420.13 лева; м.04.2012 г. – 423.37 лева; м.05.2012 г. – 585.58 лева; м.06.2012 г. – 580.38 лева; м.07.2012 г. – 590.13 лева; м.08.2012 г. – 617.02 лева; м.09.2012 г. – 682.18 лева; м.10.2012 г. – 551.75 лева; м.11.2012 г. – 650.75 лева; м.12.2012 г. – 718.25 лева; м.01.2013 г. – 606.30 лева; м.02.2013 г. – 522.03 лева; м.03.2013 г. – 539.28 лева; м.04.2013 г. – 311.94 лева; м.05.2013 г. – 353.56 лева; м.06.2013 г. – 361.39 лева и м.07.2013 г. – 19.31 лева, които трудови възнаграждения ответника не е изплатил на ищцата. С оглед на така установеното, предявеният иск се явява основателен и доказан до пълния предявен размер за сумата от 14840.41 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.01.2011 г. до м.06.2013 г., поради което следва да бъде уважен.
Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, като по силата на чл.128, ал.2 от КТ, работодателят е длъжен да заплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като в противен случай изпада в забава и без да е необходима покана.Съгласно чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се дължи за всеки месец, поради което с неизпълнението му за същия, работодателят изпада в забава и дължи мораторна лихва за забава, равна на основния лихвен процент за съответния период съгласно разпоредбата на чл.245, ал.2 от КТ.
Видно от
поставения върху исковата молба входящ номер, същата е постъпила в РРС на 18.06.2014
г. лева, по която е образувано и настоящето гражданско дело № 500 по описа на
РРС за
Сумата за
претендираната от ищцата мораторна лихва за забава съгласно посоченото в
заключението на вещото лице, се изчислява на база основен лихвен процент
считано от датата на падежа на всяко месечно вземане, а именно 30-то число на
месеца следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение до датата на
предявяване на иска върху всяко претендирано неизплатено от работодателя
трудово възнаграждение. В заключението вещото лице е изчислило дължимата лихва
за забава до датата на предявяване на иска – 18.06.2014 г. С предявения иск се
претендира такава до 24.04.2014 г. Ето защо и след като вещото лице не е
изчислило дължимата мораторна лихва в съответствие с определения в исковата
период, то съда сам следва изчисли размера на същата, като настоящият съдебен
състав счита, че за изчисляване размера на дължимата върху неизплатеното
трудово възнаграждение мораторна лихва не са необходими специални знания. Размера
на дължимата мораторна лихва за периода от 01.03.2011 г. до 24.04.2014 г.,
изчислена в съответствие с приетата и неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза е в размер на 2887.10 лева и иска за присъждане на
лихва за забава върху неизплатеното на ищцата трудово възнаграждение до 24.04.2014
г. се явява основателен и доказан за сумата от 2887.10 лева за периода от 01.03.2011
г. до 24.04.2014 г., като за разликата до пълния предявен размер от 3124.34
лева, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В случая следва да бъде постановено предварително изпълнение на сумите, представляващи неизплатено трудово възнаграждение по реда на чл. 242, ал. 1 от ГПК.
По иска с правно основание чл.221, ал.1
от КТ:
С исковата си молба ищцата претендира заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото му правоотношение, съгласно чл.221, ал.1 от КТ.
Безспорно е установено по делото, че трудовият договор с ищцата е прекратен от ответното дружество на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение. Ответника не спори, че трудовия договор на ищцата е прекратен, считано от 25.07.2013 г. на основание чл.327, ал. 1, т. 2-ра от КТ и не се спори и факта, че трудовото правоотношение на ищцата е било за неопределено време. С оглед на това в този случай обаче, по силата на чл.221, ал. 1 от КТ, работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, каквото е то в настоящия случай.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че на ищцата е начислена сума за обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на една брутна месечна заплата в размер на 437.76 лева, като след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски, дължимото обезщетение е в размер на 393.98 лева. Този факт е признат от ответната страна извънсъдебно, в издаденото от него удостоверение с изх. № Р702-297 от 27.08.2013 г., в което е посочил, че на ищцата следва да и бъде изплатено обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ. Ето защо настоящия съдебен състав намира, че иска с правно основание чл. 221, ал.1 от КТ е основателен и доказан до пълния предявен размер и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД върху неизплатеното обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, съдът намира следното:
Искът за заплащане на лихва за забава върху обезщетението е акцесорен и следва главния иск, но освен това е необходимо и ответникът да е изпаднал в забава. За разлика от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, задълженията за заплащане на обезщетение по КТ не е срочно. Затова и съгласно чл.84 от ЗЗД, за да изпадне ответника в забава следва да е налице покана.
Ищцата претендира и лихва
за забава върху обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 29.94 лева По
своя характер претенцията представлява иск с правно основание чл.86, ал.1, изр.
1 от ЗЗД. Вземането за обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ е парично, то възниква
съответно в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. При забавеното
му изпълнение работодателя дължи лихва на работника. В Кодекса на труда обаче
не е фиксиран момента на забава, т.е. задълженията са без определен от
законодателя срок на изпълнение. В случая следва да се има предвид, че
обезщетението в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи от
деня на забавата, като забавата за задълженията без определен от законодателя
срок настъпва съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД след покана. От изложеното може да се
направи извод, че длъжника (в случая работодателя) изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора (работника – ищец) да плати, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 3 от
По иска с правно основание чл.224, ал.1
от КТ:
Правото на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск възниква при прекратяване на трудовото правоотношение,
независимо от основанието за неговото прекратяване, като е необходимо
работникът или служителят да не е използвал полагащия му се платен годишен
отпуск. Видно от представената и приета по делото заповед № 127 от 24.07.2013
г., трудовото правоотношение на Й.Ц.А. е прекратено от ответника, считано от 25.07.2013
г., като в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ответното
дружество е посочило, че на ищцата следва да бъде изплатено обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни за
По отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД върху неизплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, съдът намира следното:
Искът за заплащане на лихва за забава върху обезщетението е акцесорен и следва главния иск, но освен това е необходимо и ответникът да е изпаднал в забава. За разлика от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, задълженията за заплащане на обезщетение по КТ не е срочно. Затова и съгласно чл.84 от ЗЗД, за да изпадне ответника в забава следва да е налице покана.
Ищцата претендира и лихва
за забава върху обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 13.48 лева По
своя характер претенцията представлява иск с правно основание чл.86, ал.1, изр.
1 от ЗЗД. Вземането за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е парично, то възниква
съответно в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. При забавеното
му изпълнение работодателя дължи лихва на работника. В Кодекса на труда обаче
не е фиксиран момента на забава, т.е. задълженията са без определен от
законодателя срок на изпълнение. В случая следва да се има предвид, че
обезщетението в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи от
деня на забавата, като забавата за задълженията без определен от законодателя
срок настъпва съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД след покана. От изложеното може да се
направи извод, че длъжника (в случая работодателя) изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора (работника – ищец) да плати, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 3 от
По разноските:
На основание чл.78 от ГПК и с оглед направените от страните искания за присъждане на разноски, съдът следва да се произнесе и по тях. В хода на делото процесуалния представител на ищцата – адв. Т. е представил списък на разноските, а ответника не е представил такъв. По силата на чл.80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В този смисъл е и т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Независимо от това непредставянето на списък на разноските от ответната страна не освобождава съда от произнасяне по така направеното искане, поради което съдът следва да се произнесе по направените от страните искания за присъждане на разноски в съответствие с представения от ищцовата страна списък на разноските и наличните по делото доказателства за извършени такива от страните.
В съответствие с представения от ищцовата страна списък на разноските, ищцата е направил разноски в размер на 5720.00 лева за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовата страна – адв. Т. е представил договор за поръчка от 26.01.2014 г., към който е приложил и писмен документ, в който е посочено, че ищцата е заплатил на адв. Т. по договора суми във вр. с чл.4 в общ размер на 5720.00 лева. Видно от материалите по делото към предявения иск е представено пълномощно, по силата на което Й.Ц.А. е упълномощил адв. Т. да я представлява с конкретно посочените в пълномощното права. В това пълномощно няма посочена договорена и платена сума, представляваща възнаграждение за процесуалното представителство, което адв. Т. е извършил по настоящето дело от името на ищцата. В съдебно заседание е представен договор за поръчка от 26.01.2014 г., който е сключен между адв. Т. и Й.Ц.А., като по силата на този договор адв. Т. е приел да представлява ищцата като изготвя, подава от нейно име жалби, искови молби, сигнални записки до правозащитни институции, завежда и води изпълнителни, граждански, наказателни дела срещу фирма „Бесттехника – Струма” АД с БУЛСТАТ ********* или който да е правоприемник, поемател на права и задължения на същата, или съответно отговорни лица и институции, както в РБългария, така и извън страната. Съгласно чл.4 от представения по делото договор за поръчка от 26.01.2014 г. доверителят по него следва да заплати на довереника – адв. Т. възнаграждение в размер на 30 % от всеки заявен и защитен материален интерес в присъдения му размер за всяка една инстанция и/или производство, но в него няма посочена конкретна сума, която да е заплатена от доверителката на адв. Т.. В представения към договора писмен документ е посочено, че Й.Ц.А. е заплатила на адв. Т. сумата в размер на 5720.00 лева на основание чл.4 от Договора. С оглед горе изложеното, и тъй като съгласно представения по делото договор за поръчка от 26.01.2014 г., страната е упълномощила адв. Т. да я представлява по дела срещу друго юридическо лице „Бесттехника Струма” АД, което не е страна по делото, то от тук следва извода, че тези суми страната е заплатила на адв. Т. в изпълнение на договор, който не е относим към настоящето дело. От друга страна не се събраха и доказателства ответника по предявените искове да е правоприемник на посоченото в договора за поръчка от 26.01.2014 г. дружество. Ето защо съдът намира, че по делото липсват доказателства, ищцовата страна да е направила разходи във връзка с осъщественото от адв. Т. процесуално представителство по настоящето дело. В тази връзка основателни са възраженията на процесуалния представител на ответната страна, за липса на правоприемство между ответника и посочената в договора за поръчка фирма. След като по делото няма налични доказателства за направени от ищцата разноски, такива не следва да и бъдат присъждани. В този смисъл е и т.1 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, като по направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, с оглед неприсъждането на разноски на ищцовата страна съдът не следва да се произнася по него.
По направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски: На основание чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК в полза на ответната страна – юридическо лице, следва да се присъди и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В настоящия случай ответната страна в съдебно заседание е представлявана от юрисконсулт, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК следва да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска. Ето защо на ответната страна следва да бъде присъдено – адвокатско възнаграждение, за защитата им от юрисконсулт К., изчислено по реда на т.16 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно отхвърлената част от иска в размер на 5.14 лева.
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 809.10 лева, изчислена по реда на чл.72, ал.1 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, както и направените по делото разходи от бюджета на РРС по допусната, приета и изслушана СИЕ в размер на 40.00 лева.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б. - ТМ – Р.“ ПАД, гр. Радомир, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална зона с ЕИК …., представлявано от А. П. М. - изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Ц.А., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С.., ул. „Ж. № . сумата в размер на 14840.41 (четиринадесет хиляди осемстотин и четиридесет лева и четиридесет и една стотинки) лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.01.2011 г. до м.07.2013 г. както следва: м.05.2011 г. – 265.48 лева; м.06.2011 г. – 305.13 лева; м.07.2011 г. – 353.49 лева; м.08.2011 г. – 285.26 лева; м.09.2011 г. – 384.72 лева; м.10.2011 г. – 362.57 лева; м.11.2011 г. – 275.94 лева; м.12.2011 г. – 391.57 лева; м.01.2012 г. – 339.20 лева; м.02.2012 г. – 296.41 лева; м.03.2012 г. – 347.35 лева; м.04.2012 г. – 375.88 лева; м.05.2012 г. – 499.53 лева; м.06.2012 г. – 269.34 лева; м.07.2012 г. – 284.25 лева; м.08.2012 г. – 294.62 лева; м.09.2012 г. – 423.02 лева; м.10.2012 г. – 289.81 лева; м.11.2012 г. – 339.20 лева; м.12.2012 г. – 316.14 лева; м.01.2013 г. – 326.36 лева; м.02.2013 г. – 258.25 лева; м.03.2013 г. – 386.42 лева; м.04.2013 г. – 314.90 лева; м.05.2013 г. – 451.48 лева; м.06.2013 г. – 317.01 лева и м.07.2013 г. – 19.31 лева.
ОСЪЖДА „Б. - ТМ – Р.“ ПАД, гр. Радомир, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална зона с ЕИК ., представлявано от А. П. М.в - изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Ц.А., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С…, ул. „Ж. № . сумата в размер на 2887.10 (две хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и десет стотинки) лева, представляваща изтекла лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.03.2011 г. до 24.04.2014 г., като за разликата до пълния предявен размер от 3124.34 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените суми за трудови възнаграждения.
ОСЪЖДА „Б. -ТМ-Р." ПАД, гр. Радомир, със
седалище и адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална зона с ЕИК ..,
представлявано от А.П. М. - изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Ц.А.,
с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С.., ул. „Ж. № . сумата от 393.98
(триста и деветдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки) лева, предствляваща неизплатено
парично обезщетение по реда на чл.221,
ал.1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Ц.А., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С.., ул. „Ж. № . против „Б. -ТМ-РАДОМИР" ПАД, гр. Радомир, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална зона с ЕИК .. иск за изтекла лихва върху неизплатеното обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за периода от 31.07.2013 г. до 24.04.2014 г. в размер на 29.94 лева.
ОСЪЖДА „Б. -ТМ-Р." ПАД, гр. Радомир, със
седалище и адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална зона с ЕИК ..,
представлявано от А.П. М. - изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Ц.А.,
с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София 1142, ул. „Женева № 3 сумата в
размер на 177.29 (сто седемдесет и седем
лева и двадесет и девет стотинки) лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ
за 9 дни от
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Ц.А., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С.., ул. „Ж. № . против „Б. -ТМ-Р." ПАД, гр. Радомир, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална зона с ЕИК .. иск за изтекла лихва върху неизплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за периода от 26.07.2013 г. до 24.04.2014 г. в размер на 13.48 лева.
ОСЪЖДА Й.Ц.А., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С.., ул. „Ж. № . ДА ЗАПЛАТИ на „Б. - ТМ – Р.“ ПАД, гр. Радомир, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Радомир, Индустриална зона, представлявано от Александър Меченов – изпълнителен директор сумата в размер на 5.14 (пет лева и четиринадесет стотинки) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществената по делото защита на дружеството от юрисконсулт.
ОСЪЖДА „Б. - ТМ – Р.“ ПАД, гр. Радомир, с ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.Радомир, Индустриална зона, представлявано от А.М. – изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Радомир сумата в размер на 809.10 (осемстотин и девет лева и десет стотинки) лева, представляваща държавна такса и сумата в размер на 40.00 (четиридесет) лева възнаграждение на вещо лице от бюджета на РРС, заедно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане, както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че задължението не бъде изплатено доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./