ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Детелина Витанова,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 660 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на съдебна делба.

Постъпила е искова молба вх.№ 3193/18.08.2016г., уточнена с молба вх№ 3391/02.09.2016г., от А.М.М., ЕГН-********** *** и Г.Е., родена на ***г., гражданка на РТ, двете действащи чрез пълномощник Р.А.М., ЕГН-********** и преупълномощен от него адв.Д.В.,***, съдебен адрес:*** против Ф.М. А, ЕГН-**********, Б.Ю.М., ЕГН-**********,***, Н.Ю.И., ЕГН-********** *** и С.М.Д., ЕГН-********** без регистриран постоянен адрес в РБ и с настоящ неизвестен адрес в РТ, за съдебна делба на съсобствени по наследство недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, от които земеделски имот № 022120 – нива от 18.999 дка в землището на с.Й, обл.Р и застроен недвижим имот в чертите на същото село, представляващ УПИ ХVІІІ в кв.35, образуван от имот 447 по действащия ЗРП на селото, с площ на имота от 1.197 дка, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 87 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ 20 кв.м., двата имота останали по наследство от общите на страните наследодатели М А.Ю., починал на 31.07.1999г. и М М Ю., починала на 11.11.2001г. Претендират делбата при права от по 3/12 ид.части за ищците и за последната ответница С.М.Д. и по 1/12 ид.част за останалите ответници. Ищците молят във връзка с допускането на делбата да бъде отменен по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, ползващият първите трима ответници констативен НА № 48 за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, том ХІІІ, рег.№ 10727, н.д.№ 1509/2007г. по описа на Нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 на Нотариалната камара и с район на действие РС-гр.И, с който посочените ответници са признати за собственици на целия застроен имот, описан по-горе, както и на основание чл.76 от Закона за наследството, съдът да признае за относително недействителна покупко-продажбата на ид.части от същия имот по НА № 189, том ІІІ, рег.№ 3549, дело № 469/2014г. по описа на същия Нотариус, извършена между същите трима ответници, като недействителността бъде прогласена по отношение на останалите неучаствали в сделката сънаследници – двамата ищци и ответницата С.М.Д..

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците Ф.М. А, ЕГН-********** и Б.Ю.М., ЕГН-**********,***, действащи чрез упълномощен адв.Ж.Ч.,***, представят такъв вх.№ 4016/24.10.2016г., като оспорват предявените искове и молят за отхвърлянето им. Твърдят, че ответницата С.М.Д. е починала, поради което не може да бъде страна по делото и неправилно е конституираната ката такава. Правят възражение за погасяване по давност на иска за отмяна на издадения през 2007г. констативен нотариален акт, тъй като са изтекли пет години от датата на издаването му и считат в тази връзка, че искът не следва да бъде разгледан. Заявяват и възражение за изтегла в полза на ответницата Ф.М. А придобивна давност по отношение на процесните недвижими имоти. Твърдят, че когато тя е сключила граждански брак със съпруга си Ю.А. през 1969г., двамата са заживяли в процесния застроен имот заедно с родителите на мъжа й (наследодателите М А.Ю. и М М Ю.). Там се родили и децата им, като до изселването им в РТ през 1989г. са били непрекъснато в имота. Останалите деца на двамата наследодатели, а именно ищците А.М., Г.Е. и ответницата С.М.Д., напуснали този дом след като създали семейства и заживяли на други места. През 1972г. старата къща в имота била изцяло съборена и единствено с усилията на Ф. и съпруга й била построена сега съществуващата жилищна сграда. Имали уговорка с наследодателите този имот да остане за тях поради поетото и осъществено от сина им задължение да ги гледа, докато са живи. Твърдят, след смъртта на двамата наследодатели, а именно от 2001г. фактическа власт върху жилищния имот са осъществявали единствено Ф. и съпруга й, а след смъртта на Ю., настъпила през 2003г., това фактическо състояние продължило от страна на ответницата. Същата демонстрирала по несъмнен начин спрямо останалите сънаследници установеното от нейна страна еднолично владение върху имота, което било и изрично писмено заявено от някои от тях. Твърдят, че единствено тя разполагала с ключове за този имот и нито един от другите наследници не е влизал и не е поискал да влезе в имота; единствено тя се грижила и стопанисвала имота, като извършила и подобрения в него; единствено тя заплащала данъците на имота и го е декларирала като едноличен собственик; останалите наследници не са имали каквито и да било фактически или юридически действия по отношение на имота, като заявявали, че не ги интересуват имотите, а Г Е. и С.Д. не били се завръщали в Б след 1989г.

Ответницата Н.Ю.И., ЕГН-********** ***, в срока за писмен отговор на исковата молба не представя такъв. Не ангажира становище по предявените искове, не прави искания и възражения, не сочи доказателства.

За ответницата С.М.Д., ЕГН-********** без регистриран постоянен адрес в РБ и с настоящ неизвестен адрес в РТ, представлявана по делото при условията на чл.48, ал.2 от ГПК от назначен от съда особен представител – адв.В.К.,***, същият представя писмен отговор вх.№ 4910/23.12.2016г., като счита предявените искове за допустими. В съдебно заседание не се явяват нито страната, нито особеният представител и не ангажират становище по същество на делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Страните по делото са законни наследници на М А.Ю., починал на 31.07.1999г., бивш жител ***. След смъртта си е оставил преки наследници – преживяла съпруга М М Ю. /починала по-късно на 11.11.2001г./ и четирите им деца – ищцата А.М.М., ЕГН-**********, Ю. М А., ищцата Г Е., родена на ***г. и ответницата С.М.Д., ЕГН-**********. Същият кръг от наследници (децата си) оставя след смъртта си и починалата на 11.11.2001г. М М Ю., а след смъртта на сина им Ю. М А., починал на 26.05.2003г., той оставя законни наследници – преживяла съпруга – ответницата Ф.М.А., ЕГН-********** и двете им деца – ответниците Н.Ю.И., ЕГН-********** и Б.Ю.М., ЕГН-********** (вж. Удостоверения за наследници изх.№ 64 и № 65, двете издадени на 29.06.2016г. и изх.№ 85/23.07.2014г., всичките издадени от Кметство-с.Й, Община-И – л.16, л.15 и л.17 от делото).

С Решение № 01ЙВО/30.10.1997г., постановено по преписка № 01852/23.09.1991г. на Поземлена комисия (сега ОСЗ) - гр.И (л.18 от делото), на наследниците на М А.Ю., обсъдени горе, е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Й, обл.Р върху следния земеделски имот:

Нива с площ от 18.999 дка, трета категория, находяща се в местността „Текешки път-ляво”, представляваща имот № по плана за земеразделяне на с.Й, при граници (съседи) на имота: имоти №№ 022119, 022121, 022149, 021034 и 021157 (представена Скица № К02200/20.06.2014г. на ОСЗ-гр.И - л.19 от делото).

С констативен нотариален акт № 70, том І, дело № 145/1971г. по описа на Исперихски народен съд, наследодателката М М Ю. (М М А) заедно с Ш Р М, двамата от с.Й, са били признати за собственици по завещание (публично нотариално завещание от 29.10.1958г.) върху дворно място заедно със застроени в него къща и кухня, находящи се в чертите на с.Й цялото място с площ от 2270 кв.м. по регулация до съседи:Д. Р Е, Х Ш и улица, отредено за парцел ІІ-186 от кв.18. Същият имот, съгласно представено Удостоверение изх.№ УТ-719/1 от 17.08.2016г. на Община-И, Дирекция „УТИЕОСМДТ“, отдел „ТСУ“ се идентифицира с УПИ ХVІІІ-447 в кв.35 по сега действащия ПУП на с.Й, одобрен със Заповед № 62/07.04.1987г., индивидуализиран като „УПИ ХVІІІ в кв.35, образуван от имот 447 по действащия ЗРП на с.Й, административен адрес: ул.“Б“ № , с площ на имота от 1.197 дка, отреден за жилищно застрояване, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 87 кв.м., ведно с прилежащо мазе със застроена площ от 9 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ 20 кв.м., при съседи: УПИ VІІ от кв.35, УПИ ХІХ от кв.35, УПИ Х от кв.0 и УПИ ХVІІ от кв.35 (представени Скица № 538/16.08.2016г. на Община-И и Удостоверение за данъчна оценка на имота № ********** от 17.08.2016г.).

След повече от 30 години, а именно на 19.12.2007г. е издаден констативен НА № 48, том ХІІІ, рег.№ 10727, н.д.№ 1509/2007г. по описа на Нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 на Нотариалната камара и с район на действие РС-гр.И, с който нотариален акт за собственици на същия имот на основание придобивна давност (давностно владение) са признати тримата ответници (майка и двете й деца) - Ф.М. А, ЕГН-********** с права 4/6 ид.части от имота и Б.Ю.М., ЕГН-********** и Н.Ю.И., ЕГН-********** с права от по 1/6 ид.част за всеки от тях поотделно.

На 15.04.2014г., с Договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с НА № 189, том ІІІ, рег.№ 3549, дело № 469/2014г. по описа на същия Нотариус, двете деца Б.Ю.М. и Н.Ю.И. продават на майка си Ф.М. А своите 2/6 ид.части от обсъждания имот, въз основа на което тя придобива собствеността върху целия имот.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, както ищцовите – свидетелят С Р М., така и на ответната страна – свидетелите Ю М. С и Г А М., се установява непротиворечиво, че същият този имот, който е бил съсобствен между наследодателката М М Ю. (М М А) и племенника й Ш Р М, идентифициран по делото със свидетеля С Р М., като самият той дава показания в този смисъл, им бил завещан от бащата на М, респ. дядо на Ш (С), установено и с цитирания горе констативен нотариален акт № 70/1971г. Помежду си те поделили неформално този имот (с площ повече от 2.000 декара), като на Ш (С) останала тази част от имота, в която имало построена стара къща, а на М останало в съседство до къщата на Ш (С) – празно дворно място, където впоследствие, а именно през 1972г. тя и съпругът й М си построили нова къща. В тази къща съпрузите М и М Ю. заживяли трайно заедно със семейството на сина им Ю. М А., който към този момент бил вече женен за ответницата-негова съпруга Ф.М. А и младите също участвали в строителството на къщата. По същото време М и М все още работели в ТКЗС (не били още пенсионери), синът им Ю. работел като закупчик на яйца, а снахата Ф. имала магазин, в който работела. Останалите деца на М и М по това време вече не живеели при тях. Били семейни и разполагали със собствени жилища, отделно от родителите си.

Така, най-голямата им дъщеря – ищцата А.М.М. (споменавана от свидетелите с турското име А) заедно със съпруга си Р.А.М. обитавали първоначално старата къща на родителите й в с.Й, в която живяли в продължение на 16 години. Впоследствие съборили тази стара къща и имотът останал като градина, а те си построили нова голяма къща в центъра на с.Й. Там живяли до изселването им в РТ през 1989г., като при завръщанията им в Б през следващите години (по 2-3 пъти годишно), както А. (Айше) и Р., така и децата им, се завръщали и престоявали в собствената им къща в центъра на с.Й.

Другата дъщеря – ищцата Г Е. също била семейна и със семейството си имали къща на друго място в с.Й Освен това тя се изселила по-рано в РТ – още през 1978г., където трайно се установила и повече не се е завръщала в Б Идвал си само мъжът й.

Най-малката дъщеря – ответницата С.М.Д. (която свидетелите споменават с турското име С) също имала със семейството си собствена къща в с.Й, в съседство до свидетелката Г А М., даваща показания в този смисъл. С. (С) също се изселила в РТ и повече не се е завръщала в Б. Всички разпитани по делото свидетели непротиворечиво съобщават, че тя е починала в Т, за което е направено и възражение от ответната страна, но съдът не може да възприеме това твърдение за достоверно, респ. няма обвързваща съда доказателствена сила, тъй като фактът на смъртта се установява с официален писмен документ. Свидетелите не установяват нито дата на настъпване на смъртта, нито наследниците на заявеното като починало лице, поради което само твърдението за настъпила смърт не може да породи произтичащите от този факт правни последици от значение за делото. Същите свидетели съобщават, че след изселването в РТ на С. (С), в Б са се завръщали единствено децата й, но те отсядали в собствената им къща в с.Й.

По отношение на процесния застроен имот в чертите на същото село, показанията на свидетелите също са непротиворечиви като установяват, че този имот останал необитаем след 1989г., когато живеещите в него М и М се изселили заедно със семейството на сина си Ю. в РТ. В този период само съседите наглеждали имота. В Т възрастните М и М продължили да живеят заедно със семейството на сина си Ю. и снахата Ф., които им помагали и се грижели за тях. Дядо М повече не се завърнал в Б, като починал в РТ през 1999г. След смъртта му, баба М се е завръщала кратковременно в Б заедно със сина си Ю., като при едно от тези завръщания починала внезапно в Б Синът й Ю. се върнал в Т, където бил трайно установен със смейството си и там починал през 2003г. Една година след неговата смърт, жена му – ответницата Ф.М.А. се завърнала за постоянно в Б, като заживяла трайно в процесния имот. Към този момент никой от останалите наследници на починалите вече М и М не са имали претенции, че тя живее в имота. Епизодично Ф. отивала в Т – на гости при децата си (ответниците Н. и Б.), както и те я посещавали в Б за да я наглеждат, но никой друг от наследниците на имота не е живял в него. Само Ф. имала ключове за този имот, живеела сама в него, като го стопанисвала и поддържала, грижела се за градината, косяла тревата, измазвала къщата, където има изкъртено.

Свидетелите са категорични в показанията си, като дават сведения, че между Ф. и близките роднини на мъжа й Ю. е имало спор относно наследствените им земи, но не са така категорични в показанията си по отношение на процесната къща. Така свидетелят С Р М. заявява, че не е присъствал лично на разговори, но знаел, че А.М. искала от Ф. да делят наследствените ниви, да направят доброволна делба, но Ф. не се съгласила. Това се случило преди 5-6 години. Чувал също, че А. и Г имали претенции, че Ф. живее в процесната къща в с.Й, но не знаел да са правили претенции по този повод, защото живеел далеко от тях. Твърди, че е ходил последно преди 3-4 години в къщата, където живее Ф..

Свидетелката Ю М. С дава показания, че не й е известно наследниците да са имали някакви спорове с Ф., някой да я гонил от къщата, където живее. Знае, че са имали помежду си спорове за земите, но те си ги разпределили преди 2-3 години. За къщата е сигурна, че откакто е построена Ф. я поддържа и са нямали спорове за нея.

Свидетелката Г А М. заявява, че знаела, че има спор между Ф. и бати Р. - и за къщата, и за нивите. Те са се разбрали за нивите, но сега имали спор за къщата след като уредили спора за земите. Не може да каже откога точно е този спор.

Обсъжданите свидетели не дават никакви сведения относно ползването и стопанисването на наследствените ниви. Видно от материалите по преписката на приложеното като доказателство гр.д.№ 496/2014г. по описа на РС-гр.И, процесната наследствена нива от 18.999 дка, имот № 022120 по плана за земеразделяне на с.Й, е била предмет на това дело по заявена претенция по чл.30, ал.3 от ЗС за разпределяне на ползите от съсобствения имот между наследниците на същия (предявена искова молба вх.№ 2476/02.07.2014г.). По същото дело, в качеството си на ответница по него, Ф.М.А. е направила възражение за придобиване в изключителна нейна собственост на този наследствен имот (останал от наследодателя М А.Ю.), като е претендирала собствеността на основание давностно владение и са събирани доказателства в тази връзка. По повод на това възражение е била представена и обсъждана като доказателство и Декларацията от 01.10.1999г. на ищцата Г Е. относно начина, по който е влядан този имот, ангажирана и в настоящото производство. Възражението за придобивна давност е обсъдено в мотивите на постановеното по делото и влязло в сила на 21.07.2015г. Решение от 03.04.2015г. на РС-гр.И, потвърдено с Решение № 105/21.07.2015г. по в.гр.д.№ 167/2015г. на Окръжен съд-гр.Р, като не е уважено.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Безспорно се установи по делото, че общият на страните наследодател МА.Ю., починал на 31.07.1999г., бивш жител ***, приживе е притежавал описания горе и претендиран за делба земеделски имот - Нива с площ от 18.999 дка, находяща се в местността „Текешки път-ляво”, имот № по плана за земеразделяне на с.Й, собствеността върху който имот е възстановена на собственика с цитираното горе Решение № 01ЙВО/30.10.1997г. по преписка № 01852/23.09.1991г. на ОСЗ - гр.И. С това решение и при условията на чл.27 от ППЗСПЗЗ наследодателят се установява като безспорен собственик, което произтича от правната същност на постановения административен акт - решението на ОСЗ има конститутивно действие, като индивидуализира обекта на собствеността и е надлежен титул за собственост на лицата, от които имотът е бил отнет и одържавен и в чиято имуществена сфера е възстановен.

Вече след смъртта на собственика, настъпила на 31.07.1999г., по силата на наследственото правоприемство е възникнала съсобственост върху имота между всички наследници на починалия М А.Ю.. Възражението на ответницата Ф.М.А., че е придобила този имот в изключителна нейна собственост на основание давностно владение, е било вече предмет на съдебно разглеждане и обсъждане по цитираното горе гр.д.№ 496/2014г. на РС-гр.И, като е прието от съда за недоказано. В настоящото съдебно производство не са установени нови обстоятелства, въз основа на които да заявява претенциите си върху имота на същото основание. При това положение постановеното и влязло в сила съдебно решение по цитираното дело е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища в страната, като следва да бъде зачетено, има действие за страните по него, които съвпадат със страните по настоящото съдебно производство, вкл. за техните наследници и правоприемници за същото искане и на същото основание, и то не подлежи на пререшаване (арг. от чл.297, 298, ал.1 и ал.2 и чл.299 от ГПК). Този имот не е станал изключителна собственост на отвеницата Ф.М. Ахмед и като съсобствен между всички наследници на починалия М А Ю., следва да бъде допуснат до делба.

Не стои така въпросът, обаче, с възражението на същата ответница за придобиване по давност на втория претендиран за делба имот, останал по наследство от наследодателката М М Ю., починала на 11.11.2001г. – описаният горе „УПИ ХVІІІ в кв.35, образуван от имот 447 по действащия ЗРП на с.Й, одобрен със Заповед № 62/07.04.1987г., административен адрес: ул.“Б“ №, с площ на имота от 1.197 дка, отреден за жилищно застрояване, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 87 кв.м., ведно с прилежащо мазе със застроена площ от 9 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ 20 кв.м., при съседи: УПИ VІІ от кв.35, УПИ ХІХ от кв.35, УПИ Х от кв.0 и УПИ ХVІІ от кв.35“. От събраните по делото доказателства категорично се установи, че този имот, който е бил празно дворно място, застроено от наследодателката М и съпругът й М, заедно със съжителстващите с тях в общо домакинство техен син Ю. М А. и съпругата му Ф.М. А, са влядали, стопанисвали и ползвали заедно този имот до смъртта на наследодателите М, починал през 1999г. и М, починала 2001г. В този период приживе наследодателите, а след смъртта им техният син Ю. и снаха им Ф., не са прекъсвали и не са изгубвали владението върху имота, доколкото не се установи същият да е бил стопанисван или завладян от другиго. Никой от останалите наследници на М и М, след смъртта им, не е изявявал желание да живее в този имот или по друг начин да са проявявали интерес към имота, като наследствен от родителите им и да са изразявали воля да упражняват правата си в съсобствеността върху този имот по предвидения в Закона за собствеността ред. Всички те, с изключение на Ю. и Ф., си имали собствени имоти в същото село, които стопанисвали и си живеели в тях при завръщанията им в Б. При същите обстоятелства не са имали никакви претенции и възражения спрямо ответницата Ф.М. А, когато през 2004г. – една година след смъртта на мъжа си Ю., трайно се завърнала в Б и заживяла в този имот. Този факт е бил добре известен на останалите наследници, тъй като всички те поддържали връзка помежду си, както в Турция, така и в Б, вкл. и по повод уреждане на отношенията им във връзка с ползването на наследствените земи, но не са противопоставили претенции спрямо Ф.М. А във връзка с живеенето й в процесния имот. Фактически Ф. започнала еднолично да владее имота за себе си, със съзнанието, че живее в собствен имот, тъй като е участвала заедно с мъжа си в строителството на къщата, през всичките години преди изселването им в Т и след това са го стопанисвали като свой собствен имот в създаване на по-добри условия за живеене за себе си. Пребиваването й в имота необезпокоявано дълго време от 2004г. и през следващите повече от 10 години, без мисъл за уреждане на друг дом, затвърждават извода, че тя е владяла този имот като свой.

Съдебната практика последователно приема, че материалното държане на вещта и волята фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на владението, но те не са достатъчни да го направят годно да произведе гражданските последици, които произтичат от владението, в това число и придобиването по давност на владяната вещ. За да е налице владение, годно да произведе тези правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато (да няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), да е спокойно (да не е установено с насилие), да е явно (да не е установено по скрит начин, да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе). Според съда осъщественото от ответницата Ф.М. А владение върху обсъждания имот и при обсъдените горе фактически обстоятелства, категорично покрива тези критерии.

Също съдебната практика е наложила разбирането, в духа на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012г. на на ОСГК на ВКС, относно придобиването по давност на съсобствени, вкл. и сънаследствени вещи, че упражняващият фактическата власт върху цялата вещ съсобственик, който е владелец на своята идеална част, но държател на частите на останалите съсобственици, ако се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той е длъжен да манифестира спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението им. Според съда и тези изисквания са изпълнени по отношение на отпочнатото през 2004г. еднолично владеене на имота от страна на ответницата Ф.М. А, въпреки че отново съдебната практика е наложила и разбирането, че горните изисквания са неприложими за хипотези, в които владението на сънаследника, претендиращ придобиване на имота по давност, е установено въз основа постигнато съгласие между сънаследниците относно начина на разпределяне помежду им на сънаследствените имоти, какъвто е и настоящия случай. Още приживе на наследодателите М и М., въпросът относно уреждането със жилища на децата им е бил разрешен по този начин, като къщата в процесния имот е била строена с мисълта и знанието на всички от семейството, че ще бъде собствен дом и за живеещите с родителите техен син Ю. и снаха им Ф., които единствено не са притежавали друг жилищен имот в селото. По този начин следва да се приеме, че от този момент, от който сънаследника е завлядал имота със съгласието и без противопоставянето на другите наследници, се поставя началото на срока по чл.79 от Закона за собствеността за придобиване на имота чрез давностно владение.

Нещо повече, в духа и на съдебната практика, на която се позовава ответната страна и се споделя от съда във връзка с решаването на настоящия съдебен спор (предвид Решение № 214/28.10.2015г. по гр.д.№ 1919/2015г. на ВКС, І г.о.), нито ищците А.М.М. и Г Е., нито ответницата С.М.Д., като наследници на този имот, са изразявали през обсъжданите години и до предявяването на иска по настоящото дело, воля да упражняват правата си върху този имот. Всички те са били трайно изселени и установени в РТ, от 1978г. за Г Е. и от 1989г. за останалите две сестри, като Г и С. изобщо не са се завръщали в Б, респ. по никакъв повод не са посещавали този имот. А.М.М. е имала епизодични завръщания в Б- 2-3 пъти годишно, като е отсядала със семейството си в собствения им имот в центъра на с.Й. По този начин нито една от трите сестри, не са предприемали каквито и да било действия, свързани с упражняване на наследствени права върху процесния имот или поне да са демонстрирали намерение за това – до момента на завеждане на настоящото дело (исковата молба е депозирана на 18.08.2016г.). Както беше обсъдено в обстоятелствената част на решението, между наследниците е имало спорни претенции относно ползването на наследствените земи, но не и за обсъждания имот в чертите на с.Й. Свидетелите, които дават показания, че е възникнал спор и за къщата, предвид показанията на С Р М. и Г А М., не са достатъчно конкретни, за да се направи обратен извод. Първият свидетел е чувал, че А. и Г имали претенции, че Ф. живее в процесната къща в с.Й, но не сочи конкретен момент, когато е станало това. Другата свидетелка Г А М. е по-конкретна, като заявява, че спорът за къщата е възникнал след като уредили спора за земите. Отнесено към установени по делото фактически обстоятелства, спорът за земите е възникнал с образуването на гр.д.№ 496/2014г. (искова молба вх.№ 2476/ 02.07.2014г.) по повод разпределяне на ползите от наследствените земи, който спор е решен с влизане в сила на постановеното по делото решение – 21.07.2015г. При това положение следва да се приеме, че от 2004г. до 2014г., когато са заявени претенциите за наследсвените земи, респ. до завеждането на настоящото дело със заявени претенции за къщата – 18.08.2016г., владението на Ф. М А върху наследствения имот в чертите на с.Й е било изцяло необезпокоявано в продърлжение на 10 и повече години. При това положение не е било необходимо еднолично владеещата имота Ф.М.А. да противопоставя на останалите наследници намерението си да свои техните идеални части и да предприема действия, отричащи техните права. В подобна хипотеза, съдебната практика приема, че е достатъчно упражняващият фактическата власт съсобственик да докаже, че промяната в намерението да свои частите на невладеещите собственици е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т.е. владението да е осъществявано явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме, каквото е и установеното владение от страна на ответницата Ф.М. А върху обсъждания имот. От 2004г. до момента на завеждане на настоящото дело - 18.08.2016г., тя е демонстрирала явно и по отношение на всички намерението си да свои целия имот и да придобие правото на собственост по давност. Предвид горното, следва да се приеме, че ответницата Ф.М.А. има и фактическото, и правното основание да претендира, че е едноличен собственик на обсъждания имот, тъй като го е придобила на основание давностно владение при условията на чл.79 от Закона за собствеността. Обусловено от този извод, искът за съдебна делба на този имот следва да бъда отхвърлен, както и отхвърлени, свързаните със същия имот искови претенци за отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на ползващия първите трима ответници констативен НА № 48 за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, том ХІІІ, рег.№ 10727, н.д.№ 1509/2007г. по описа на Нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 на Нотариалната камара и с район на действие РС-гр.И, с който посочените ответници са признати за собственици на целия застроен имот, както и за признаване, на основание чл.76 от Закона за наследството, за относително недействителна покупко-продажбата на ид.части от същия имот по НА № 189, том ІІІ, рег.№ 3549, дело № 469/2014г. по описа на същия Нотариус, извършена между същите трима ответници, като недействителността бъде прогласена по отношение на останалите неучаствали в сделката сънаследници – двамата ищци и ответницата С.М.Д.. Въз основа на двата нотариални акта ответницата Ф.М.А. легитимира права на едноличен собственик върху процесния имот, което в случая е без правно значение с оглед на обстоятелството, че доказва правата си върху имота на друго оригинерно основание, а именно придобиването му на основание еднолично давностно владение върху същия. Този имот следва да бъде изключен от наследствената маса и делбата да бъде допусната единствено по отношение на съсобствената между страните нива с площ от 18.999 дка, находяща се в местността „Текешки път-ляво”, имот № по плана за земеразделяне на с.Й.

По отношение на тази нива, след смъртта на собственика и наследодател М А.Ю., починал на 31.07.1999г., имотът се наследява при условията на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН при равни права от преживялата съпруга М М.Ю. и четирите им деца – ищцата А.М.М.,, Ю. М А., Г Е. и С.М.Д., а след смъртта на съпругата /майката/, починала по-късно на 11.11.2001г., нейният наследствен дял от съпруга й се наследява от децата също поравно /чл.5, ал.1 от ЗН/, при което те наследяват общо от родителите си по 1/4 ид.част от обсъждания имот. Вече след смъртта на Ю. М А., настъпила на 26.05.2003г., неговата 1/4 ид.част се разпределя, съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН при равни права от по 1/12 ид.част между преживялата го съпруга – ответницата Ф.М.А., ЕГН-********** и двете им деца Н.Ю.И. и Б.Ю.М. (1/4 : 3 = 1/12).

Приведени под общ заменател, наследствените права на страните по делото върху съсобствената нива, са както следва:

- по 3/12 ид.части, поотделно за А.М.М., Г Е. и С.М.Д., и

- по 1/12 ид.част, поотделно за Ф.М.А., Б.Ю.М. и Н.Ю.И.. При тези права следва да бъде допусната делбата на имота.

Воден от изложените съображения и на основание чл.344, ал.1 във вр. с чл.341 от ГПК., съдът

Р Е Ш И :

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между А.М.М., ЕГН-********** ***, Г.Е., родена на ***г., гражданка на РТ, двете със съдебен адрес:*** (чрез адв.Д.В.,***), Ф.М. А, ЕГН-**********, Б.Ю.М., ЕГН-**********,***, Н.Ю.И., ЕГН-********** *** и С.М.Д., ЕГН-********** без регистриран постоянен адрес в РБ и с настоящ неизвестен адрес в РТ, ВЪРХУ следния недвижим имот, находящ се в землището на с.Й, обл.Р, останал от наследодателя М А.Ю., починал на 31.07.1999г., както следва:

ПРИ ПРАВА:

- по 3/12 ид.части, поотделно за А.М.М., Ге Е. и С.М.Д., и

- по 1/12 ид.част, поотделно за Ф.М.А., Б.Ю.М. и Н.Ю.И..

ОТХВЪРЛЯ иска за съдебна делба по отношение на имота, представляващ „УПИ ХVІІІ в кв.35, образуван от имот 447 по действащия ЗРП на с.Й, одобрен със Заповед № 62/07.04.1987г., административен адрес: ул.“Б“ №, с площ на имота от 1.197 дка, отреден за жилищно застрояване, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 87 кв.м., ведно с прилежащо мазе със застроена площ от 9 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ 20 кв.м., при съседи: УПИ VІІ от кв.35, УПИ ХІХ от кв.35, УПИ Х от кв.0 и УПИ ХVІІ от кв.35“, като НЕОСНОВАТЕЛЕН поради придобиването на имота в собственост на ответницата Ф.М. А, ЕГН-**********, на основание придобивна давност, при доказано възражението й в този смисъл.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А.М.М., ЕГН-********** и Г.Е., родена на ***г. против Ф.М. А, ЕГН-**********, Б.Ю.М., ЕГН-**********, Н.Ю.И., ЕГН-********** и С.М.Д., ЕГН-**********, за отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на ползващия първите трима ответници констативен НА № 48 за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, том ХІІІ, рег.№ 10727, н.д.№ 1509/2007г. по описа на Нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 на Нотариалната камара и с район на действие РС-гр.И, с който посочените ответници са признати за собственици на „УПИ ХVІІІ в кв.35, образуван от имот 447 по действащия ЗРП на с.Й, одобрен със Заповед № 62/07.04.1987г., административен адрес: ул.“Б“ № с площ на имота от 1.197 дка, отреден за жилищно застрояване, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 87 кв.м., ведно с прилежащо мазе със застроена площ от 9 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ 20 кв.м., при съседи: УПИ VІІ от кв.35, УПИ ХІХ от кв.35, УПИ Х от кв.0 и УПИ ХVІІ от кв.35“, както и иска, предявен на основание чл.76 от Закона за наследството, за признаване за относително недействителна покупко-продажбата на ид.части от същия имот по НА № 189, том ІІІ, рег.№ 3549, дело № 469/2014г. по описа на същия Нотариус, извършена между същите трима ответници, като недействителността бъде прогласена по отношение на останалите неучаствали в сделката сънаследници – двамата ищци и ответницата С.М.Д., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	286
Дата:	28 август 2017 г. (в сила от 2 октомври 2017 г.)
Съдия:	Юлияна Василева Цонева Йорданова

Дело:	20163310100660
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	18 август 2016 г.

Решение по дело №660/2016 на Районен съд - Исперих

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА