Решение по дело №323/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145-178 от АПК, във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Д. А. К. с [ЕГН], с адрес за призоваване в [населено място] , обл. Пловдивска , [улица] , чрез адвокат Г. С. против Заповед № 8121К-1477/09.02.2024г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. (т. т. 19, т. 76, б. „д“ и „е“ и т. 77, б. „б“ й „в“ от ЕК), чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на инспектор Д., А. К., **** в група „Криминална полиция“ към РУ - С. при ОДМВР - Пловдив.

В жалбата , както и в приложената писмена защита на л. 592, се твърди незаконосъобразност , необоснованост и немотивираност на оспорената заповед, като издадена при нарушаване на процедурата по провеждане на дисциплинарното производство. Твърди се , че Д. К. е служителят с най –големи заслуги за разкриването на случая , както и че той пръв е получил информация и е започнал да работи по версията за убийството на лицето.

Твърди, че заповедта е необоснована и немотивирана, като вменяването на няколко дисциплинарни нарушения и налагането на едно наказание посочва като основание за отмяна. Оспорва факта на извършване на дисциплинарно нарушение, като посочва, че подходът на дисциплинарно наказващия орган е бил преднамерен и манипулативен. В подкрепа на твърденията си представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът - Министър на вътрешните работи, чрез процес. си представители юрисконсулт Б. и Р. оспорва жалбата. Излага съображения в писмени бележки за правилност и законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание.

Оспорената заповед е връчена на К. на 09.02.2024 , а жалбата е подадена в АС Пловдив на 14.02.2024 г., поради което като подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл.149, ал.1 АПК, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, същата е ДОПУСТИМА.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и приложената административна преписка , като обсъди становищата и възраженията на страните, намери за установено от фактическа страна на следното: 

Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 8121К-7706/25.08.2023г., изм. и доп. със заповед № 8121К-12900/ 16.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи , като на осн. чл. 207, ал. 2 от ЗМВР е бил определен дисциплинарно разследващ орган .

Въз основа на материалите от дисциплинарно производство (ДП), от становище № 349р-44914/19.12.2023 г. и от обобщена справка № 349р-41956/ 28.11.2023г. ДРО е приел за установено , че на 24, 25 и 26.07.2023 г. в [населено място], инспектор К. е проявил тенденциозното, грубо и непрофесионално отношението към родителите и близки на Д. М. - жертва на убийство в [населено място]. На 26.07.2023 г., при разговор с родителите А. Б. и Н. М., инспектор К. е пуснал на лаптоп запис от камерата от кметството, на който се виждала кола без светлини и започнал да ги убеждава, че не може да се прецени каква е колата и понеже кара бавно, не може да е свързана с изчезването на сина им. Убеждавал ги, че близнаците Б. и В. Д. не можели да са замесени в изчезването на сина им и Р. Б. не можело да е замесен, като в подкрепа на това им пуснал разговор на телефона. Това е създало убеждение в Б., че служителят е обвързан с близнаците и Б.

Деянието на инспектор К. е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал 2, т. 1, пр. 1 „неизпълнение на разпоредбите на този закон... “ (чл. 67 от ЗМВР) и т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ нарушени са т. т. 15, 19, 76, б. „д“ и „е“ и 77, б. „б“ и „в“ от ЕК), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 злоупотреба с доверие“ и т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата “. 

Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, инспектор К. временно е отстранен от длъжност,

В оспорената заповед е прието, че ДРО е събрал всички относими доказателства, като е : изискал е и е приобщил доклад per. № 4575р-1571/23.08.2023 г. на ДИ - МВР и материалите от извършена проверка по заповед № 8121з- 1208/02.08.2023 г.; снел е сведения от служителите - гл. инспектор А. А., инспектор Н. Д., инспектор С. М., инспектор Г. Т. и от граждански лица - Н. М., М. М., А. Б., Д. Б. и И. Д.; статии от информационни източници, в които са налични публикации по случая; справки от АИФ на МВР; кадрова справка за служителя, длъжностна характеристика, протоколи и др.

В резултат от проведеното разследване дисциплинарно разследващият орган (ДРО) е изразил становище, че не е установено наличие на доказателства доказващи по несъмнен начин от обективна и субективна страна инспектор Д. К. да е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР – „злоупотреба с доверие“.

ДРО е приел , че поведението на служителя е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като в обобщената справка и становището си е предложил да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение".

Като се каза по-горе наложеното дисциплинарното наказание е по повод организацията на работата на РУ С. в периода 22.07.2023г. – 26.07.2023г. и личното участие на жалбоподателя К. в издирване на лицето , а впоследствие и на неговите убийци /според майката“.

ДРО е приел за установена фактическа обстановка , според която на 22.07.23г. било подадено заявление за изчезването на Д. Н. М. и на 23,07,23г.- неделя – в 17,54ч. същият бил обявен за общодържавно издирване.

В първия работен ден от седмицата - 24.07.2023 г. (понеделник), чрез резолюция началникът на РУ - С. главен инспектор А. К., разпределил заявлението за издирване на Д. М., за работа на младши експерт К. С. - младши разузнавач (издирване) в група КП при РУ - [община].

Съгласно заповед № 333з-263/24.07.2023 г. на началника на РУ - [община], за времето от 24.07.2023 г. до 18.08.2023 г., инспектор Д. К. е бил определен да замества началника на група КП (поради ползван платен годишен отпуск), като изпълнява функциите по общо и непосредствено ръководство на групата по чл. 30 от ПУДМВР. В качеството му на „ЗА началника на група КП“, в дните 24.07.2023 и 25.07.2023 г. инспектор К. е бил пряк ръководител на младши експерт К. С., който считано от 26.07.2023г. е ползвал отпуск по болест.

На 24.07.2023 г., около 10,00 ч., инспектор К. е приел и беседвал в кабинета си с А. Б. и Н. М., които споделили за подозренията си относно съпричастност на близнаците В. и Б. Д., за това, че Б., чрез Б. Д., търсел синът й да го бие. Тя споделила и информацията, че вечерта на 20.07.2023г. Б. и близнаците Д. са били заедно в парка пред църквата в [населено място], а инспектор К. вместо да предприеме действия за установяване местоположението и довеждането на двамата братя в РУ, намерил профила на В. Д. във „Фейсбук“ и му писал по „Месинджър“ (тъй като познавал братята от работата си по предходен случай), като предоставил номера на мобилния си телефон, за да бъде осъществена връзка. Провел телефонен разговор с В. Д., както и с брат му Б. Д., като към онзи момент братята му съобщили, че пътуват към морето. К. ги питал за алибито им вечерта на 20.07.2023 г., когато е изчезнал Д. М..

ДРО твърди , че на същата дата - 24.07.2023 г., поради бездействието на органите на полицията и след проведения разговор с инспектор Д. К. , Н. М. сам започнал да търси начини да преглежда записи от камери за видео наблюдение в [населено място], чрез кмета г-н Д.. Така достигнал до заснет лек автомобил, движещ се в тъмната част на денонощието на 20.07.2023г., като възникнали съмнения, че това бил автомобилът на близнаците Д.

На другия ден - 25.07.2023 г., около 09,00 ч. Н. М., заедно със своята племенница М. П. М. и бившата си съпруга А. Б. в кабинета на инспектор Д. К. поискали К. да уведоми прокуратурата, за да може да се образува досъдебно производство, но той отказал под предлог, че нямало данни за тежко умишлено престъпление.

След отказа на К., на 25.07.2023 г. на обяд, М. М. лично подала сигнал до Окръжна прокуратура - Пловдив, в резултат на което била образувана пр. пр. № 6115/26.07.2023 г. по данни за престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК, за проверка , че на неустановена дата в периода от 20.07.2023 г. до 26.07.2023 г. включително, в [населено място], област Пловдив, е отвлечен Д. Н. М. - престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК.

На 26.07.2023 г. по Нова ТВ е излъчен репортаж за изчезването на Д. М., в който Б. изразила съмнение за протекция на близнаците Д. и Р. Б. от страна на служители на РУ - [община].

На 26.07.2023г. в разследването на случая се включили служители на ОДМВР - Пловдив, а Д. К. същия ден упрекнал Б. , че е изразила своето становище пред телевизия , както и че не споделя нейната версия за изчезването на сина й.

Горното поведение на К. създало убеждение в близките на Д. М., че той е обвързан с близнаците В. и Б. Д., както и с Р. Б..

В заключение ДРО е приел , че в качеството му на „ЗА началник на група КП при РУ – [община]“, съгласно заповед № 333з-2б3/24.07.2023 г. и пряк ръководител на С., на 24.07.2023 г. и 25.07.2023 г. инспектор Д. К. не е създал нужната организация, не е осъществил ръководство и не му е съдействал при провежданите ОИМ, което е в противоречие с изискванията на чл. 33, ал. 7 от Методическите указания за организацията и тактиката на издирвателната дейност в МВР, утвърдени със заповед № 812 la- 1715/23.12.2021 г. на главния секретар на МВР - „Работещите по линия „Издирване на лица", под ръководството и със съдействието на прекия им ръководител, организират и координират дейността по издирване на лицето“.

От друга страна ДРО е приел , че без да му е било възложено от началника на РУ - [община], сам е започнал да извършва действия по издирването, като от него или по негова инициатива са направени справки в информационните фондове на МВР за Б., от които било установено, че в 05,20 ч. на 24.07.2023 г. същият е напуснал страната през ГКПП „Аерогара София“, с полет за ФР Германия. По данни предоставени от ДКИС - МВР, първата справка за Р. Б., инспектор К. е направил на 24.07.2023 г. в 09,43 ч., малко преди срещата с родителите на Д. М.. Въпреки информацията, с която е разполагал, едва на 25.07.2023 г. служителят е извършил справка в АИФ на МВР за близнаците В. Д. - в 12,21 ч. и Б. Д. - в 12,22 ч. В същото време безспорно е установено, че на 24.07.2023 г. инспектор К.е провел комуникация с братята Д., но не е предоставил на младши експерт С. известната му информация относно тези две лица, за да го подпомогне при провеждане на ОИМ, по възложеното му за работа заявление за издирване.

Дисциплинарно разследващия орган приема, че всички събрани в хода на разследването доказателства сочат, че инспектор Д. К. е извършвал действия по издирване на Д. М., както самостоятелно, така и заедно с колегите си, въпреки че не му е възлагано пряко да работи по случая. Действията на К. са създали впечатление у родителите на издирваното лице, че именно той е служителят водещ разследването по издирване на сина им.

Дисциплинарно разследващия орган приема, че поведението на инспектор К. и други служители на РУ - [община], във връзка с този случай, са станали причина за множество протести в [населено място] и околността, на които гражданското общество открито е изразило своето недоволство.

В заповедта е посочено , че описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по дисциплинарното производство доказателства, като се установява противоречие единствено по отношение на съдържанието на проведените разговори на инспектор К. с роднините на Д. М.. ДРО изрично е посочил , че кредитира изцяло сведенията на близките на убития Д. М., които логически, смислово и последователно изясняват в детайли комуникацията с инспектор Д. К..

Установеното от ДРО е възприето и преповторено в описателната част на оспорената заповед.

При обсъждането, следва ли да се кредитират сведенията на служителите в РУ - [община], ДРО е приел , че те се намират в близки и колегиални отношения и дадените от тях обяснения не съответстват на реално извършените действия.

В заключение в заповедта е посочено , че К. с поведението си е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавни служители в МВР и конкретно: - т. 19 , т. 76, б. „д“ и „е“ и т. 77, б. „б“ и „в“ , както и че от неправомерното поведение на инспектор К. са настъпили неблагоприятни последици за МВР, изразяващи се в уронване на неговия авторитет, намаляване на доверието на обществото в изпълняваната служба, като действията на служителя са станали достояние както на служители на МВР, магистрати и други държавни органи, така и на неограничен брой граждани, посредством множеството публикации в различни медии включително и в национални медии като БТВ, БНР, 24 часа и много други.

Деянието било извършено при форма на вина непредпазливост /небрежност/.

Описаната фактическа обстановка и изложените мотиви от Дисциплинарно разследващия орган /ДРО/ са възприети изцяло от дисциплинарно наказващия орган, който въз основа на обобщената справка и предложението, след приемане на писмени обяснения от служителя, е издал оспорената заповед, с която, като е приел, че е налице дисциплинарно нарушение, на основание чл. 204, т. 1 , вр. чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 , вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 , вр. чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР с жалбоподателя.

Предвид установеното по-горе съдът от правна страна излага следното:

Съдът счита , че при провеждане на дисциплинарното производство, видно от приложената административна преписка, не се констатират съществени процесуални нарушения.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Спазени са сроковете по чл.195 и чл.196 от ЗМВР, на служителя надлежно са връчвани издаваните заповеди, предоставена му е възможност за запознаване с материалите и за даване на обяснения, спазено е изискването на чл. 207, ал.8, т.1 от ЗМВР и чл.206, ал.1 от ЗМВР.

Същевременно съдът намира заповедта за необоснована и за издадена в противоречие с материалния закон.

Спор по описаната фактическа обстановка между страните няма. Спорът е относно интерпретацията и оценката на фактите. От описана в самата заповед фактическа обстановка и хронология на събитията не може да се направи извод за извършено от жалбоподателя тежко дисциплинарно нарушение.

В заповедта е прието за безспорно доказано , че на 24, 25 и 26, 07, 2023г. Д. К. е проявил грубо , непрофесионално и неуважително поведение спрямо близките на изчезналото лице.

За пълнота на изложението следва да се посочи , че за времето от 24.07.23г. до 26.07.23г. са описани множество действия, извършвани от К., в качеството му на разузнавач по криминална линия в РУ-[община]. Следва да се отбележи, че към 24.07.23г., всички събития, генерирали по-късно общественото недоволство, а именно убийството на М. и напускането на страната от лицето Б., вече са се били случили така, щото каквито и действия да бяха извършени в този период от време от страна на органите на полицията и в частност от страна на жалбоподателя, това обществено недоволство, обективирано в различни медийни публикации и организирани протести, с което се мотивира загубата на обществено доверие в полицията, несъмнено е щяло да се прояви и то не като резултат от действията на К.

Независимо от горното, установява се и в хода на дисциплинарното производство, и от събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на /осз.17,06,23г/ свидетелите М. М., А. Б., К. С., А. К. и С. М. , че от страна на дисциплинарно наказания жалбоподател са предприети възможните действия по разкриване на тежкото криминално престъпление.

Жалб. К. е организирал запознаване и разпределение на докладваната преписка за изчезналото лице, провеждане на оперативни срещи, докладване на случая на прекия си ръководител и на директора на ОД на МВР Пловдив, разпореждане за извършването на издирвателни действия, проверка на различни възможни версии. От показанията на свидетелите С. и М. става ясно, че през дните 24-26.07.23г., когато изчезналия вече е бил обявен за общодържавно издирване, което впрочем е противно на твърденията за бездействие на органите на полицията през двата почивни дни, активно са работили екипи на територията на [населено място] и е имало много подвеждаща информация въз основа на различни сигнали.

Установява се още от свидетелските показания, че в дните до разкриване на убийството непрекъснато на състава са били поставяни задачи от съответните ръководители по направления , вкл. и от Д. К. , като нач-к криминална група в РУ , а впоследствие и като „ЗА н-к по криминална“.

Били координирани действията на служителите, извършвани били справки по информационни фондове, водили се беседи с родителите, снемали се обяснения, преглеждали се записи от охранителни камери.

Св. К. е категоричен, че са разкрили убийството за 72 часа , без съдействието на ОД на МВР и че основна заслуга за това има Д. К. , в качеството си на ***** в група в РУ , а впоследствие и като „ЗА н-к по криминална“.

Дали и доколко така извършеното от Д. К., в качеството си на разузнавач в група криминална в РУ-С. е най-доброто и дали са налице пропуски в организацията е въпрос, на който, какъвто и отговор да се даде при така установените факти, не може да обоснове сам по себе си извършването на тежко дисциплинарно нарушение от категорията на вмененото, а именно деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващи престижа на службата. 

Тук следва да се отбележи, с оглед възражението на жалбоподателя в тази насока, че няма пречка, посочвайки правната квалификация на вмененото дисциплинарно нарушение, а именно чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, дисциплинарно наказващия орган да го обвърже с няколко разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР , стига да е ясно, че става въпрос за едно дисциплинарно нарушение, още повече, че разпоредбата на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР използва множествено число за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение. В случая обаче, видно от мотивите на оспорваната заповед е, че ту се препраща към Етичния кодекс, ту към Методическите указания за организация и тактика на издирвателната дейност, ту към Вътрешните правила за издирвателната дейност в МВР, без да се обвързва едното с другото така, щото да стане ясно, че става въпрос все за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение. Така действително се остава с впечатление, че се вменяват не едно, а няколко дисциплинарни нарушения с няколко различни фактически състава – напр. съгласуване на непълна процедура за ежедневната дейност при постъпили съобщения за безследно изчезнали лица; допускане на служители да извършват издирвателни действия без да им е възложено; бездействие; неизпълнение на задължения по длъжностна характеристика и т.н. Но ако е така, то тогава е следвало да се спази разпоредбата на чл.197,ал.3 от ЗМВР, според която при установени едновременно две нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко едно от тях, може да наложи едно общо наказание, респ. по-тежкото, според приложимата хипотеза на т.1 или т.2 от разпоредбата. В случая, наказващият орган, ако се приеме, че мотивира няколко нарушения, не е определил и индивидуализирал дисциплинарното наказание за всяко от установените от него дисциплинарни нарушения, така както изисква чл. 197, ал.3 от ЗМВР, а направо е определил най-тежкото наказание, което е съществено нарушение, доколкото не е спазена императивната норма на чл.197,ал.3 от ЗМВР, а това е самостоятелно основание за отмяна на обжалваният административен акт в неговата цялост.

Както се каза по-горе дисциплинарното нарушение е квалифицирано по чл. 194, ал. 2, т. 4 / т. 19 , т. 76, б. „д“ и „е“ и т. 77, б. „б“ и „в“ от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР/, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, от описаните факти за периода 24-26.07.23г..

Според Етичния кодекс, държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме. В случая служителят е предприел в рамките на правомощията си действия по организация на издирвателни мероприятия, като недостатъчността на същите или недобрата организация не ги правят сами по себе си незаконни.

В заповедта е посочено , че е налице дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, както и че не са спазени етичните правила , като с поведението си служителят е нарушил етичните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Обн. ДВ. бр.67 от 12 Август 2014 г.), регламентирани в:

- т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“ .

- т. 76, б. „д“ и „е“ - „Държавният служител осигурява необходимата подкрепа, помощ и информация на пострадалите, като предприема съответните действия.

- т. 77, б. „б“ и „в“ - „В отношенията си с пострадалите от престъпления или произшествия държавният служител: не допуска дискриминация или привилегировано отношение “ и „не показва лично отношение и взема под внимание желанието им да уведомят своите близки за случилия се с тях инцидент или произшествие“

Наказващия орган е приел за безспорно доказано, че на 24, 25 и 26.07.2023 г. в [населено място], инспектор Д. К. е проявил грубо, непрофесионално, неприемливо, неуважително и пренебрежително отношение към близките на Д. М., като категорично е отхвърлил предоставената от тях информация за съпричастност на Р. Б. и близнаците Д. към изчезването на Д. М. и активно ги убеждавал, че посочените лица не са замесени., като това поведение на инспектор К. е породило съмнение в родителите на убития М., че умишлено възпрепятства издирването и укрива евентуалните извършители на тежко престъпление.

По делото и в АП няма такива доказателства .

Според т.19 от Етичния кодекс държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява. Нищо от описаното в оспорваната заповед не сочи на действия от страна на К., с които да е злепоставено доброто име на МВР. Реакцията в цитираните медийни публикации и организираните протести са в резултат на недоволство от извършеното тежко умишлено престъпление и неудовлетвореност от липсата на справедливо възмездие, което трудно може да бъде задоволено. Не се сочи конкретно действие от страна на държавния служител, с което да е уронил доброто име на полицията. А твърдяното бездействие се опровергава от установеното, включително и от обстоятелството, че въпросното престъпление е разкрито сравнително бързо, както се каза по-горе за 72 часа. Съмненията на родителите на издирвания и на заинтересованите от селото лица за предубеденост и за умишлено протакане, не са в резултат на конкретно проявили се факти, а на внушения и самовнушения от коментари в социалните мрежи и отнапред съществуващото недоверие в държавните институции, видно от съдържанието на последните, към които се препраща в оспорваната заповед.

Отделно от горното , към настоящия момент съдът установява , че след залавяне на извършителя на престъплението , периодично и преди насрочените съдебни заседания в ОС гр. Пловдив , майката на Д. М. по различни медии изразява недоволство от правната квалификация на деянието , като внушава или прави опит да убеди обществото , че прокуратурата на гр. Пловдив не е привлякла към отговорност, всички замесени по случая лица.

Т.е. съмненията на родителите на Д.М. за предубеденост на служители на МВР , прокурори и съдии са безспорно тяхно право и никой няма право и не може да им забрани да споделят своите съждения и притеснения.

Друг е въпроса , че АНО в оспорената заповед няма право да изразява предположения , а следва да се позовава само на проверени и годни факти и обстоятелства , събрани и установени по установения от закона ред.

Няма доказателства за привилегировано и лично отношение на К. към инцидента. Следва да се има предвид , че К. е от селото на пострадалия и извършителя, че е разузнавач и няма пречка да познава някой от заподозрените лица. Доказа се категорично , че след събиране на достатъчно данни за извършителя на престъплението , са предприети съответните действия , под ръководството на прокуратурата на гр. Пловдив.

Няма доказателства за допусната дискриминация или за привилегировано отношение от страна на К., както и за неуважително отношение спрямо близките на издирваното лице.

Съдът счита , че твърдението за уронен престиж на службата е провокирано от цитираните в заповедта публикации, което води до извод, че вида на наказанието е определено под натиск на общественото мнение, като аргумент за това е приетият като доказателство по делото / л. 30/ на електронен носител, диск с видеозапис на репортаж с изказване на майката на издирваното лице.

ДНО позовавайки се на общественото мнение, се е подал на същото и не е спазил целта на закона и не се е обосновал при провеждане на дисциплинарното разследване по случая .

С оглед на изложеното се налага извод за необоснованост на вмененото дисциплинарно нарушение.

При постановяване на заповедта е нарушено и императивното изискване на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съгласно което при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта обсъждането на тези обстоятелства е направено бланкетно и формално, по начин, който може да се отнесе за всеки един случай на дисциплинарно нарушение. Посочването, че деянието е извършено при форма на вина – небрежност, не е подкрепено с каквито и да било факти, нито е обосновано защо при небрежност, което не е най-леката форма на вината, се налага най-тежкото дисциплинарно наказание.

От друга страна, цялостното поведение на служителя е описано, но не е взето предвид, а само е констатирано, че от назначаването му на работа в МВР-15,09,1992г., служителят е награждаван многократно и няма наложени дисциплинарни наказания, което е в несъответствие с наложеното наказание.

Мотиви за това, като как се съотнася тежестта на нарушението с тежестта на наказанието няма, а изложеното е общо и при липса на конкретни факти, които да са коментирани.

Липсата на мотиви за това, като как се съотнася тежестта на нарушението с тежестта на наказанието е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Видно от отразеното в кадровата справка на л. 212 К. е награждаван многократно и няма наложени дисциплинарни наказания към момента . За 32 години стаж има две наложени наказания –порицание за 6 месеца през 2005г. и писмено предупреждение за 3 месеца през 2006г. , но в друга служба и на друга длъжност.

К. е разузнавач в криминална от 2010г. и като такъв няма наложени наказания до процесното уволнение.

По повод противоречивите мотиви в заповедта /л. 5 на заповедта/, където е прието , че К. в качеството си на заместващ не е създал организация , нито е съдействал .., както и че К.е извършвал издирвателни мероприятия …въпреки , че не му е било възложено, следва да се обсъдят в детайли задълженията на лицето, по закон и съобразно подзаконовите нормативни актове.

Съгласно длъж. характеристика / л. 330/ на „****в група „ Криминална полиция“ К. е длъжен да :

1. Осъществява сътрудничество с оперативни източници и сътрудници с цел противодействие на престъпността и опазване живота, здравето и имуществото на гражданите, осигурява разследване на престъпленията , когато е възложено със заповед.

2. Периодично отчита дейността си пред прекия началник.

3. Самостоятелно взема решения в рамките на своите правомощия, като носи лична отговорност за тях.

4. Спазва разпоредбите на ЕК.

5. Да познава нормативната уредба, дейността, функциите и задачите на структурите на МВР , както и да познава материята по НПК , АПК , вътрешно-нормативните актове , както и наказателните и админ. Мерки за въздействие.

6. Да познава принципите и методите за организиране на ефективна организация и управление на силите в МВР за противодействие на престъпността .

7. Да познава принципите на оперативно-издирвателнана работа, организацията и тактиката по предотвратяване , разкриването и документирането на престъпленията.

В ЗМВР в глава втора, е посочено че Министерството на вътрешните работи извършва следните основни дейности: 1. оперативно-издирвателна; 2. охранителна; 3. разследване на престъпления и други , посочено е що е оперативно-издирвателната дейност , как се извършва- чрез разузнавателна беседа; лично издирване; оперативна комбинация; оперативно разпознаване; доброволно сътрудничество с граждани и други.

От анализа на горните законови и подзаконови разпоредби следва, че от една страна един разузнавач „осигурява разследване на престъпленията , когато е възложено със заповед“ , а от друга страна „ самостоятелно взема решения в рамките на своите правомощия, като носи лична отговорност за тях“. Няма спор и в двете хипотези , че разузнавачът следва да се отчита за извършените действия пред прекия си ръководител.

Съдът намира , че жалбоподателят е действал в рамките на оперативната самостоятелност на разузнавач и съобразно горните нормативно установени задължения , без по какъвто и да е начин да е уронил престижа на службата.

Отделно от горното , по повод твърдението , че К. не е сезирал РП Пловдив своевременно, съдът счита че уведомяването на прокуратурата става чрез началника на РУ , по докладна на съответния служител.

Предвид гореизложеното съдът намира, че заповедта е постановена при превратно тълкуване на събраните доказателства, под обществен натиск, в нарушаване на императивното изискване на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, при неспазване целта на закона и в противоречие с императивни разпоредби, поради което и следва да се отмени.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които съгласно представения списък на разноските и доказателствата за направени такива са в размер на 10лв. заплатена държавна такса и 900 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д. А. К. с [ЕГН], от [населено място] , обл. Пловдивска , [улица] Заповед № 8121К-1477/09.02.2024г. на Министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Д. А. К. с [ЕГН] сумата от 910 /деветстотин и десет/ лева разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.