РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2024
гр. Пловдив, 11 ноември 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІ с., в открито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и с участието на прокурора Г. Л., като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2109 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорност
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.284, ал.1 и сл. от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Ищецът
Е.И.С., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Г.М., е предявил
срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София, ул. „Н.
Столетов” № 21 претенция за присъждане на суми в размер на 10 000 лева за
периода от 01.03.2014г. до 11.12.2015г., в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗООТ
„Кремиковци“ и 30 000 лева за периода от 04.07.2017г. до 24.08.2020г.
(дата на предявяване на ИМ), в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив.
Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени
вреди вследствие на двата си престоя в пенитенциарните заведения, при които е
бил поставен в неблагоприятни условия, изразяващи се в следното: За престоя му
в ЗООТ „Кремиковци“ - лоши битови и хигиенни условия, пренаселеност на помещенията,
наличие на насекоми и мухъл, липса на достатъчно слънчева светлина, както и при
липса на достатъчно добра вентилационна система в спалното помещение; За
престоя му в Затвора – Пловдив: липса на достатъчно жилищна площ /не е
надвишавала 3 кв.м./; липса на вентилация, което в условията на пренаселеност, водело
до задух и кашлица; лошо състояние на тоалетните /с неработещи казанчета, липса
на прегради, липса на работещи чешми или умивалници, липса на шумоизолирана
тоалетна/; лошо състояние на банята /не се дезинфекцира, къпят се по 30-40
заедно и при работещи 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена
вода с лошо качество, която не става за пиене, довело до вирусни инфекции и
заболявания у ищеца/, а през месеците юни и юли, 2019г. не е имало вода; липса
на достатъчно осветление и проветряване, довело до дихателни проблеми, наличие
на мухъл и плесен; липса на външна изолация, водеща до ниски температури през
зимата; непредоставяне на достатъчно дебели завивки; спалното бельо се сменяло
много рядко, предпоставящо развъждане на дървеници и бълхи; недостатъчна и
нередовна ДДД обработка, вследствие на което ищецът постоянно има обриви по
тялото и крайниците; спрямо ищеца не е водена никаква корекционна работа от
страна на отговорните лица в затвора, не му е дадена възможност да участва в
програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което е довело ищеца
до поведенческа и личностна криза; през 2017г. и 2018г. лицето е полагало труд
на територията на Затвор Пловдив при извънредно лоши условия, което е довело до
поява на симптоми на „Дискова херния и диск/остеофит комплекси в шийния отдел на
гръбначния стълб“, с който е диагностициран впоследствие; не му е отказвана
навременна медицинска помощ от отговорните органи, което допринесло за по-тежки
противопоказания при диагностицирането му със заболяванията посочени в
епикризи; неполагане от страна на затворническата администрация на усилия за
качествено лечение и предоставяне на
медикаменти и терапии за облекчаване на
болките на ищеца и свеждане на противопоказанията до необходимия минимум; не му
е назначаван преглед при невролог; документите му за определяне на процент
нетрудоспособност не са изпращани от лекаря на затвора в Комисията; лишаване от
адекватно медицинско обслужване по отношение на поставена диагноза „Леко
умствено изоставане“, което е довело до влошаване на психологическото му
състояние, както и наличие на гастрит, за което отговорните лица в затвора не
са взели адекватни мерки.
Ищецът
посочва, че всички изборени в ИМ обстоятелства са вследствие на бездействие на
затворническата администрация на горепосочените две пенитенциарни заведения.
По
предявена допълнителна молба от Е.И.С. съдът е допуснал изменение на иска в частта
му отнасяща се до първоначалния исков период за който се допълва, че на ищеца
не оказана психологическа помощ във връзка с поставена му диагноза
„Разстройство на адаптацията“, като се сочи, че психическото му състояние се е
влошило по време на наказанията, които е търпял и от това за него са произлезли
неимуществени вреди. На следващо място се допълват твърдения, че на С. не е
оказана медицинска помощ във връзка с друго заболяване – „Множествена
склероза“, не са му провеждани никакви прегледи и лечение, въпреки оплакванията
му от болки и изтръпване на крайниците. В последствие сочи, че му е поставена
диагноза „Склероза“, която отговорните органи не лекували.
С исковата молба се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В
с.з. ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“– гр. София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., в с.з. и в писмен отговор оспорва предявената
искова претенция и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище, че оплакванията в ИМ не са подкрепени по
никакъв начин от събраните доказателства и не е посочено в ИМ конкретно
обстоятелство, което да е навредило пряко или косвено. Сочи, че посочения от
ищеца размер на предявения иск е прекомерно висок.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
На
първо място, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от бездействията
на затворническата администрация, за периода от 01.03.2014г. до 11.12.2015г., когато е пребивавал в ЗООТ
„Кремиковци“.
От
справка, представена от ГДИН на л.90 се установява, че Е.И.С. е изтърпявал
наказания, както следва: по НОХД 5393/2016г. на РС Пловдив – осъден на 10
месеца „лишаване от свобода“ с начало на изтърпяване на наказанието –
10.08.2016г. и освобождаване на 01.06.2017г.; по НОХД 7535/2018г. на РС Пловдив
– осъден на 2 години и 6 месеца
„лишаване от свобода“ с начало на изтърпяване на наказанието 04.07.2017г. и
освобождаване от изтърпяване на наказанието на 10.09.2019г.
От
представената по делото неоспорена докладна записка /л.30/ от инспектор СДВР, ЗООТ „Кремиковци“ се установява, че Е.И.С. е пребивавал в ЗООТ „Кремиковци“ от
23.11.2015г. до освобождаването му на 04.08.2016г. като за този период няма
запазена информация в кои спални помещения е пребивавал, тъй като за визирания
период регистър се води по групи, а не по спални помещения.
От
докладната записка, по отношение на условията, при които е
пребивавал ищеца се установява, че от месец януари до месец юни през 2016г. в
общежитието е извършен основен ремонт на санитарни възли, вкл. са сменени
фаянсови плочки, моноблокове, душове и чешми, извършено е саниране на сградния
фонд, сменена е дограма на спалните помещения; във всяко спално помещение има
санитарен възел, течаща топла и студена вода, отоплението е с централно парно
през зимния сезон. Във
връзка с режима на топлата и студената се установява, че при построяването на
общежитието централният водопровод свършва на около 500 м от него и за целта е
построена помпена станция, която подава вода в построен резервоар, намиращ се в
северната част зад охраняемата зона. Вместимостта на резервоара не позволява
подаване на вода през цялата част на денонощието, поради ограничения обем и
увеличен дебит на потребление от л.св. За целта е изготвен график да подаване
на студената и топлата вода като според графика се пуска студена вода 7.5 часа
през деня и топла вода един час сутрин и вечер. През тъмната част от
денонощието водата се спира за да се запълни резервоара до капацитета си.
Посочва се от администрацията, че притокът на естествена светлина и
проветряването през деня не са ограничени, тай като във всяко спално помещение
има по два широки прозореца с размери 175/145 см. с отвори за проветряване.
През 2016г. е извършен ремонт по обновяване на дограмата и монтирани нови
прозорци, приблизително еднакви по горепосочения размер с достатъчно широко крило
за отваряне и проветряване. Администрацията осигурява за л.св. съответните
препарати за почистване и хигиенизиране на помещенията - сапуни, прах, белина и
други препарати за почистване като това се осъществява чрез записване в нарочна
книга като контрола се извършва от домакина на общежитието. Изготвен е график
за поддържането на чистотата и хигиената като един ден през седмицата е
предвиден като санитарен полуден за всяка група. Сформирана е комисия в състав
ИСДВР, ДГН, медицинско лице, домакини отговорник по бита и хигиената към Съвета
на Колектива, която прави ежеседмични проверки по всички спални, производствени
и складови помещения на територията на общежитието за чистотата и хигиената.
Посочва се също в горецитираната докладна записка, че почти ежемесечно
администрацията на ЗООТ „Кремиковци“, чрез външна фирма е осигурила
обезпаразитяване и дезинфекция на спалните, производствените и сервизните
помещения. Дезинфекция се сочи да се извършва от фирма „Килъри“ ежемесечно.
Отделно от това на л.св. се разрешава да внесат препарати против насекоми и такива
за дезинфекция. Установява се от така коментираната докладна записка, че на
л.св. е подсигурено електрозахранване за времето от 06:00ч. до 22.00ч. През
летните месеци, поради горещините електрозахранването е удължено до 02.00ч като
л.св. могат да ползват вентилатори за охлаждане на помещенията. Отделно от това
е посочено, че през седмицата и почивните дни електрозахранването се оставя до
24.00ч., когато има спортни предавания. Относно въпроса за дежурното
осветление, такова е монтирано в спалните помещения за ползване в тъмната част
на денонощието. Поставени са осветителни тела срещу прозорците на спалните
помещения, с което е осигурен достъп до изкуствена светлина през нощта.
На
второ място, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от бездействията
на затворническата администрация за периода от
04.07.2017г. до 24.08.2020г. (дата на предявяване на ИМ), когато е пребивавал в Затвор Пловдив.
От
представеното по делото неоспорено становище от Затвор Пловдив /л.35/
се установява, че Е.И.С. *** на
22.11.2017г. като първоначално е настанен в Приемно отделение, помещение РЦ,
което е с площ 27,04 кв.м. и където С. престоява до 28.11.2017г. От тази дата
до 10.01.2018г. лицето е разпределено на 5-ти пост в ст. № 56 с квадратура
27,89 кв.м. Посочено е в цитираното становище, че в ст. № 56 не са настанявани
и не се настаняват повече от седем души.
Съгласно заповед №
44/10.01.2018г. С. е преместен на 3-ти пост в стая № 37 с квадратура от 46,55
кв.м., където остава до освобождаването си на 10.09.2019г.
На 16.10.2019г. С.
е задържан по ново обвинение, като постъпва в Затвора Пловдив като обвиняем е и
настанен в Приемно отделение, Помещение ОП-2, където престоява до 07.02.2020г.,
когато е разпределен на 6-ти пост в стая № 7 с квадратура 28.78 кв.м. На
25.03.2020г. е преместен, по негова молба, в ст. № 12 на 6-ти пост с площ от
41.65 кв.м. Според данните, представени от администрацията на затвора /л.38/,
от 16.04.2020г. до датата на предявяване на ИМ ищецът е пребивавал в стая №6 на
6-ри пост, която е с квадратура 28,28 кв.м.
Подробни данни за броя на лицата, които са обитавали
горепосочените помещения в Затвор Пловдив, заедно с ищеца, са представени в
табличен вид в становище на л.39. В същото са посочени подробни обстоятелства
по отношение на условията на пребиваване в пенитенциарното заведение, като в
допълнение по делото, от страна на ответника са представени относими към
посочените данни писмени доказателства – график на разпределение на времето на
лс.в. /л.73/, таблици с размери на помещенията и прозорците им /л.45-48/,
седмичен график на служебна пералня в Затвор – Пловдив /л.51/, график за почистване
на общи помещения /л.53/, план на присъда /л.66/, експертно заключение относно
психическо и емоционално състояние на С., докладни записки от лекар-ординатор
при Затвора Пловдив /л.72,73, 141/, ведно с медицинско досие на л.св. С. и приложени
към същото медицински документи; справка за условията в Затвор Пловдив /л.88/.
С
оглед на твърденията на ищеца в ИМ и така представените по делото, неоспорени
данни от ответника, съдът намира следното:
Възражението на процесуалния
представител на ГДИН, въведено с ОИМ за изтекла погасителна давност на правото
на иск е неоснователно с оглед постановенотоТълкувателно решение № 3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ВКС,
ОСГК относно началния момент на погасителната давност за предявяване на иск за
обезщетяване на вреди, произтекли от незаконни действия и бездействия на
администрацията, а именно – от преустановяването им. В случая се касае за две
искови претенции, всяка от които предявена за отделен период на престой - в ЗООТ
„Кремиковци“ и в Затвор Пловдив, между които е налице прекъсване. Следователно
и началният момент за изчисляване на давността следва да се счита от края на
всеки от периодите, като в тази насока за периода на престой на лицето в
затворническото общежитие, доколкото същият е с крайна дата, съгласно данните
от ГДИН - 04.08.2016г., следва да се счете, че към момента на предявяване на
иска давността за предявяването му не е била изтекла. На още по-голямо
основание, това се отнася и периода на пребиваване на лицето в Затвора Пловдив,
който следва посочения. Ето защо и ще
следва да се разгледа всяка от отделните искови претенции, като своевременно предявена,
а възражението за изтекла давност да не бъде уважавано.
На
следващо място, съдът намира исковата претенция за нанесени на ищеца
неимуществени вреди за периода от 01.03.2014г. до 23.11.2015г. за неоснователна
с оглед липсата на данни по делото в същия С. да е пребивавал в ЗООТ
„Кремиковци“, поради което не дължи произнасяне по направените оплаквания в ИМ
за така посочения период.
Обратното
важи за частта от исковия период заключена между 23.11.2015г. и 11.12.2015г.,
за която от данните, представени по делото се установи, че ищецът е пребивавал
в ЗООТ „Кремиковци“ и ще следват да бъдат разгледани претенциите му за нанесени
му неимуществени вреди от престоя му там.
В
тази връзка, по отношение твърденията за липса на достатъчно жилищна площ,
както се посочи по-горе, администрацията на ЗООТ „Кремиковци“ не
е представила доказателства по делото, за това в кои спални помещения и при
каква населеност на същите е пребивавал С. в затворническото общежитие, поради
което, с оглед разпоредбата на чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът приема за доказана исковата претенция
за периода от 23.11.2015г. до 11.12.2015г.,
в който ищецът посочва, че е пребивавал в пренаселени килии в ЗООТ „Кремиковци“.
Относно останалите
оплаквания, досежно същия период, посочени в ИМ и допълнението към нея, съдът
намира следното:
Оплакванията на С.
за лоши битови условия, липса на светлина и вентилация в помещенията на ЗООТ,
както и наличие на мухъл в същите не се доказват, с оглед на представените и
неоспорени данни по делото данни за извършване на основни ремонти в общежитието,
обновяване на дограма, саниране на сградата, основен ремонт на санитарни възли,
които са налични във всяко помещение и в същите е осигурена постоянна течаща
топла и студена вода, както и отопление на централно прано. Не се доказва да
липсва светлина в помещението, предвид удълженото времетраене на
електрозахранването, дежурно осветление, поставени осветителни тела срещу
прозорците на спалните помещения, с което е осигурена и изкуствена светлина през
нощта. Липсата на вентилация и наличието на мухъл в помещенията също не се
доказва с оглед наличието на широки прозорци с отвори за проветряване.
Поддържането на хигиената на помещенията всъщност е отговорност на самите
лишени от свобода, за което от затворническата администрация се осигуряват
препарати за почистване и хигиенизиране на помещенията, както и препарати
против насекоми. Почистване на помещенията в затворническото общежитие, както
се сочи от ответника, е извършвано ежеседмично в осигурен за целта санитарен
полуден за всяка затворническа група. Отделно обезпаразитяване и дезинфекция на
всички помещения се извършва ежемесечно.
Тук следва да се
посочи, че твърдението на ответника ГДИН за извършвана дезинфекция от фирма
„Килъри“, не се подкрепи със съответните доказателства за реалното извършване
на такава в помещенията от ЗООТ „Кремиковци“ – не са представени договорни
съглашения с посочената фирма, протоколи от извършваната обработка, фактури за
заплащането ѝ или други доказателства в тази връзка за периода на пребиваването на ищеца
затворническото общежитие, считано от 23.11.2015г. до 11.12.2015г., поради което съдът намира, че оплакванията относно
наличието на инсекти в този именно период се явяват доказани и в тази ѝ
част исковата претенцията е основателна.
По повод на
допълнението на иска, досежно „частта му, отнасяща се за първоначалния исков
период“, съдът не намира да са налице твърдените в допълнението на исковата
молба /л.21/ обстоятелства. Липсват каквито и да е данни в коментирания период
лицето да е претърпяло болки, страдания и/или каквито да е негативни
въздействия от психично или друго заболяване, с което е диагностициран С.,
респ. липсват данни за необходимост такова да бъде лекувано, още повече за
отказ от страна на администрацията на пенитенциарното заведение от предоставяне
на медицински грижи за лицето. В този смисъл оплакванията в допълнението на ИМ
са несъстоятелни и не следва да се приемат за доказани.
По отношение на
исковата претенция на ищеца, досежно периода му на пребиваване в Затвора
Пловдив и подробно посочените по-горе твърдения за причинени му вреди от
действията на затворническата администрация там, съдът намира следното:
Исковата
претенция по отношение на периода 04.07.2017г. до 21.11.2017г. (вкл.) се явява
недоказана, тъй като по делото не са представени данни, С. да е пребивавал в
така посочения период в пенитенциарното заведение. Видно от становището от ГДИН
лицето е постъпило в Затвор Пловдив на 22.11.2017г. В тази връзка исковата претенцията
за периода от 04.07.2017г. до 21.11.2017г. се явява неоснователна.
По отношение твърденията за липса на достатъчно жилищна площ за периода, през който са налични по делото данни за
пребиваване на лицето в Затвора Пловдив, а именно от 22.11.2017г. до датата на
предявяване на исковата молба – 24.08.2020г. съдът, с оглед на представените от
ответника данни намира, че:
За периода от
22.11.2017г. до 27.11.2017г. (вкл.) администрацията на Затвора Пловдив не е представила
доказателства за броя на лицата, с които ищецът е пребивавал в помещение РЦ, поради
което следва да се приеме, че за така посочения период от 6 дни, претенцията му
за пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал, се явява доказана с
оглед разпоредбата на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС.
По
отношение на периода от 28.11.2017г. до освобождаването му - на 10.09.2019г. от
представените от страна на ответника данни се установява, че л.св. С. е
пребивавал в помещения, заедно с повече от допустимия брой лица, при което не е
било спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м. на човек за общо 495
дни в така посочения период, поради което претенецията на ищеца в тази ѝ част
се явява основателна.
От
данните, посочени в становището на ГДИН е видно, че С. *** на 03.02.2020г. като
е настанен в Приемно отделение, Помещение Оп-2, където престоява до
07.02.2020г. За периода, заключен между тези две дати (5 дни) липсват данни за броя на лицата
пребиваващи в посоченото помещение, поради което, с оглед разпоредбата на чл.284,
ал.3 от ЗИНЗС, твърдението на ищеца за пренаселеност се явява доказано. За останалата
част от исковия период от 07.02.2020г. до 24.08.2020г., за който са налице
данни за населеността в помещенията, в които е пребивавал, съдът намира, че за
общо 38 дни С. е пребивавал в помещения, заедно с повече от допустимия брой
лица, при което не е било спазено изискването за минимална жилищна площ от 4
кв.м. на човек, поради което претенцията на ищеца, свързана с посоченото
оплакване, в тази ѝ част, е основателна.
По
отношение на останалите твърдения в ИМ, досежно пребиваването на С. ***, съдът
намира следното:
Оплакванията
на ищеца за лоши битови условия - липса на светлина и вентилация, както и
наличие на мухъл и плесен не се доказаха, с оглед на посочените по-горе данни
от страна на ответника за отопляване на помещенията с централно парно,
съответно – възможността за проветряването им по желание на лишените от
свобода, чрез отваряне на прозорците, отговорност за хигиената в помещението на
самите лишени от свобода, като за целта
получават съответните прибори от администрацията, а и имат възможност да
закупуват такива от лавката на затвора или да се снабдяват с такива от близките
си.
Не
се доказват и твърденията на ищеца за лошо състояние на банята и на санитарния
възел, липса на шумоизолация на същия, липса на вода през месеците юни и юли,
2019г. Установи се от неоспорените по делото писмени доказателства, че
тоалетните са обособени помещения с отделен вход, на които са извършвани текущи
ремонти, смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, поставяне на
гранитогрес. Банята е обща като е осигурена топла вода от котел, който работи
на въглища (редовно осигурявани) на територията на затвора (становище на л.87)
като за поддържането ѝ е разкрит работен обект, на който е назначен л.св.
Течаща студена вода е достъпна денонощно, а достъпът до топла вода е съобразно
времеви график (становище на л.88). Изслушания по делото свидетел също сочи, че
състоянието на банята е задоволително. В този аспект оплакванията на ищеца се
явяват неоснователни.
По
отношение на твърденията в ИМ за липса на светлина, на изолация на стените, ниски
температури през зимния сезон и наличието на мухъл и плесен в помещенията,
съдът намира същите за неоснователни, тъй като, видно от представените и
неоспорени по делото писмени доказателства, помещенията, в които е пребивавал
ищецът са разполагали с прозорци (таблици на л.45-48), извършвани има са текущи
ремонти и боядисване, дограмата е подменена с нова, отоплението се осигурява от
централно-локално парно през
отоплителния сезон. Няма данни ищецът да е искал да му бъдат предоставени
допълнителни завивки. Не се доказват и твърденията за неподменяне на спалното
бельо на л.св.
Не
отговарят на действителното положение, респ. не се доказаха твърденията за неназначаване
на корекционна работа на ищеца от страна на администрацията на Затвора. Налице
са данни по делото, че същия е бил назначаван на работа в обособено
производство към ДП ФЗД-ТП Пловдив, като има отработени 228 работни дни. Тук е
мястото да се посочи, че С. е спрян от работа поради серия от дисциплинарни
прояви, за което му поведение не следва да носи отговорност администрацията на
пенитенциарното заведение. Отделно от посоченото няма данни лицето да е
осъществявало трудова дейност при влошени условия през 2017г. – 2018г. Тези
твърдения на ищеца не се подкрепиха с доказателства по делото, вкл. и от
събраните гласни такива.
Що
се отнася до твърденията за липса на медицинско обслужване, предоставяне на медикаменти, назначаване на
терапии и преглед при невролог по делото са представени докладни записки от Д-р
Румяна Даскалова, лекар ординатор в Затвора Пловдив, както и множество
медицински документи (епикризи, разултати от проведени изследвания, амбулаторни
прегледи), находящи се в медицинското досие на л.св. С.. От съдържанието на
същите не може да се изведе извод за доказаност на твърденията на ищеца, че при
боледуването и за заболяванията, с които е диагностициран не са му предоставени
адекватни медицински грижи от затворническата администрация. Напротив по делото са представени писмени данни,
от които е видно, че престоят на л.св. С. е съпроводен с провеждането на
множество прегледи, както в МЦ на Затвор Пловдив, така и във външни здравни
заведения, в т.ч. и в затворническата болница в гр.София. От страна на
затворническата администрация са полагани грижи за снабдяването на С. с
предписаните му медикаменти, видно от докладна записка на л.72. В тази посока
са и показанията на свидетеля Б..
В
този смисъл съдът намира, че от страна на ответника ГДИН са представени са
полагани достатъчно и адекватни медицински грижи за л.св. С., с оглед
заболяванията му и не се доказва същите да са се обострили от бездействието на
затворническата администрация. Твърдението в ИМ, че лицето не е преглеждано от
невролог, е оборено от представените по делото епикризи, от които е видно, че С.
е осъществявал консултации с невролог неврохирург (л.70). Отделно от това по
данни от ГДИН, поради влошаване състоянието на С. и по-трудното му раздвижване
в първата половина на деня му е предоставена възможност за престой на открито
следобед, когато се чувства по-добре. Установява се също така, че му е назначен
социален асистент, който го съпровожда постоянно. За удобство на С. в
затрудняващите го моменти, храната му се предоставя в спалното помещение. В
този смисъл съдът намира, че към л.св. от страна на администрацията на Затвора
е осъществявана максимално необходимата медицинска грижа и обслужване с оглед
състоянието му, което води до неоснователност на твърденията му тази връзка,
изложени в ИМ.
По отношение на оплакването на ищеца, че документите
му за определяне на процент нетрудоспособност не са изпращани от лекаря на Затвор
Пловдив до ТЕЛК, от страна ответника е посочено, че същите са депозирани пред
комисията като съответно му е издадено експертно решение, т.е. и това твърдение
се оказва недоказано.
На
следващо място съдът, намира твърденията за бездействие на затворническата
администрация по отношение наличието на хлебарки, дървеници и плъхове, които не
са оборени от ответника за основателни. От една страна се посочва в становището
от ГДИН за фирма, която е ангажирана с осъществяване на ДДД обработка, но от
друга – не се представят никакви доказателства в тази връзка - сключени
договори и протоколи за извършена ДДД обработка и др. на спалните помещенията в
Затвор Пловдив и за двата периода на престой на ищеца там. Ето защо, предвид дадените от съда указания по доказателствената
тежест на ответника и липсата на представени доказателства от него по отношение
на посоченото оплакване на ищеца, като взема предвид и свидетелските показания
в тази насока, съдът намира, че оплакванията относно наличие на насекоми –
дървеници и бълхи в периодите на престой на ищеца в Затвора Пловдив – от
22.11.2017г. до 11.09.2019г. и от 03.02.2020г. до 24.08.2020г. се явяват
доказани.
При
така изложеното действително се установяват част от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, както са описани по-горе, при което
на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото
осъщественото доказване е за част от исковите периоди, както е посочено
по-горе, както и поради това, че са доказани само част от твърдените нарушения,
а именно поставянето на ищеца в неблагоприятни условия, изразяваши се в
обитаване на помещения, без да му е осигурена законоустановената жилищна площ
от 4 кв.м. и при наличие в същите на инсекти, обезщетението следва да бъде
определено, като се вземе предвид частично успешното доказване, както и размерът
на претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца - в общ размер
на 40000 лв. за двата искови периода, от които 10000 лв. за престоя му в ЗООТ
„Кремиковци“ и 30000 лв. за престоя му в Затвора – Пловдив. В тази връзка, справедливият
размер на обезщетение, според настоящия съдебен състав, възлиза на сумата от 93
(деветдесет и три) лв. за посочения исков период, в който ищецът е пребивавал в
ЗООТ „Кремиковци“ и на сумата от 2660 (две хиляди шестстотин и шестдесет) лв. за
периода, в който ищецът е пребивавал в Затвор Пловдив.
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
на ищеца ще следва да бъдат присъдени и сторените в настоящото производство
разноски в размер на 10 лева за държавна такса, внесена за образуване на
настоящото производство. Дължимо е и възнаграждение за един адвокат, съразмерно
на уважената част от иска, което се претендира да бъде присъдено на основание
чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. От приложения договор за правна защита и
съдействие /л.4/ се установява, че адв.М. е представлявал ищеца безплатно на
основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, поради което ще следва да му се присъди адвокатско
възнаграждение в размер, определен съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и в случая, съобразно с нормата на чл. 8, ал. 1, т.
1 от Наредбата, което с оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на
уважената част на иска, възлиза на 264,97 (двеста шестдесет и четири лева и
деветдесет и седем ст.) лева.
По отношение на претендираното от ответника
възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи,
че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по
специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на
общите разпоредби на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК и чл.143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че
такова не се дължи. Или, искането на ответника за присъждане на разноски следва
да се остави без уважение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, ул. „Н. Столетов“ № 21, да
заплати на Е.И.С., ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 93 (деветдесет и три) лева, за периода от 23.11.2015г.
до 11.12.2015г. за причинени
неимуществени вреди в рамките на престоя му в ЗООТ „Кремиковци“ като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за
разликата до пълния му предявен размер от 10000 (десет хиляди) лв. и за останалите
периоди в обхвата на претендирания – от 01.03.2014г. до 11.12.2015г.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, ул. „Н. Столетов“ № 21, да
заплати на Е.И.С., ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 2660 (две хиляди шестстотин и шестдесет) лева,
за периодите от 22.11.2017г. до 10.09.2019г. и от 03.02.2020г. до 24.08.2020г, за причинени неимуществени вреди в
рамките на престоя му в Затвор Пловдив като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата до пълния му
предявен размер от 30000 (тридесет хиляди) лв. и за останалите периоди в
обхвата на претендирания – от 04.07.2017г. до 24.08.2020г.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на Е.И.С., ЕГН **********
сума в размер на 10 (десет) лева, представляваща сторените по делото
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на адв.Г.Г.М.,
със служебен адрес ***3, сумата от 264,97
(двеста шестдесет и четири лева и деветдесет и седем ст.), съставляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно
на уважената част от исковите претенции.
ОТХВЪРЛЯ направеното искане за
присъждане на разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ -
София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: