РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 18.09.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на единадесети септември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ПЪРВАНОВ
при секретаря ПавлинаПлючарска,
като разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 798 по
описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.28 ал. 1 от Закона за
закрила на детето
Пред съда е представена молба от
Дирекция “Социално подпомагане”, отдел “Закрила на детето” гр. Червен бряг, в
която на основание чл.28, във вр. с чл.26 от Закона за закрила на детето е
направено искане съдът да постанови решение, с което да настани детето Х.И.К.,
с ЕГН ********** в професионалното приемно семейство на П.М.В., с ЕГН ********** и М.Т.В., с ЕГН **********,
и с постоянен и настоящ адрес:*** за срок от една година или до промяна на
обстоятелствата, наложили настаняването. Иска се съдът да се произнесе и че при
нужда детето може да ползва заместваща приемна грижа.
Приложени са следните писмени доказателства: Решение №
152/18.07.2017 г. на ЧРС;Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-054/02.08.2018 г.; социален доклад;
у-е за раждане на детето;Заповед № РД-РДПС-0033/15.05.2018г.
В молбата се твърди, че с Решение № 152/18.07.2017 г. на ЧРС , в сила
от 02.08.2017 г. Х. е настанена в
семейството на професионален приемен родител
П.М.В. и М.Т.В. за срок от една година. Майката И. Й. *** след раждането на детето е напуснала и
е оставила малолетната Х..
Молителят Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Червен бряг редовно
призована в съдебно заседание се представлява от социалния работник С.П., който поддържа молбата.
Районна прокуратура – гр.Червен бряг – редовно призована не се представлява
и не взема становище.
Родител Й.Д.Й. – редовно призована в съдебно заседание се явява и желае да
отглежда детето след приключване на процедурата по реинтеграцията му.
Приемен родител П.М.В.- редовно призована в съдебно заседание се явява.
Изразява становище, че желае да се грижи за детето.
Приемен Родител М.Т.В.- редовно призована в съдебно заседание се явява. Изразява становище, че желае да се
грижи за детето.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно
чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
От приетите от съда писмени доказателства се установява, че детето Х.И.К.,
с ЕГН ********** е дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето и престоя
му в приемното семейство се отразява изключително благоприятно по
отношение на неговото психично и физическо развитие. Детето се е адаптирало,
изградило е близки взаимоотношения с други деца, среща се с биологичния си
баща. Х. е на 16 години, емоционално стабилна. Не проявява индикации за
отклонения.
Видно от социалния доклад е, че майката ги е напуснала и е установила
съжителство с друг мъж. Детето не се чувствало спокойно и удобно в жилището
находящо се в с. Горник, тъй като има само две стаи и няма елементарни условия
за живот, както и липсва санитарен възел. До момента родителите не са показали
готовност да променят условията и начина си на живот, както и да осигурят
стабилна семейна среда за дъщеря си,за да бъде върната в семейството им. Липсва
емоционална близост от страна на майката. Бащата е направил постъпки за
реинтеграция на детето. Твърде, че си е намерил работа и квартира и желае да
отглежда детето си.
С оглед задоволяване основните
потребности на детето – режим на хранене съобразен с възрастта, осигуряване на
позитивна подкрепяща среда и изграждане в него на чувство за сигурност и
спокойствие, Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” Червен бряг е приел, че настаняването в професионално
приемно семейство на П.М.В., с ЕГН ********** и М.Т.В., с ЕГН **********, и с
постоянен и настоящ адрес:*** се явява
най-подходящата мярка за правилното обгрижване, израстване и отглеждане на
малолетната Х.И.К., с ЕГН **********,
и е издал заповед по реда на чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето до
произнасяне на съда с решение.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съгласно т. 1 на чл. 3 от
Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите интереси
на детето са "... първостепенно съображение във всички действия, отнасящи
се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции
за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи".
В унисон с тази уредба е и
нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на детето, прогласяваща правото
на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и
социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Безспорно е
установено от доказателствата по делото, че поведението на майката и близките
на малолетната Х.И.К., с ЕГН ********** създават реална опасност от увреждане
на нейното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие, и то представлява "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11,
б. "в" от Допълнителната разпоредба на ЗЗДет. Посредством
предприетата мярка /чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД/ се постига целта на закона да
бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. В
случая административният орган е преценил, че са изчерпани възможностите за
оставането на детето в семейна среда, и е пристъпил към настаняването му в дома
на приемен родител, с цел защита на висшите интереси на детето, които имат
приоритет пред желанията или интересите на родителите.
В конкретния случай са налице
предпоставките на чл.25, ал.1 т.1 и т.2 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба може да
бъде настанено дете извън семейството, чийто родители са починали или без
основателна причина трайно не полагат грижи за него. Мерките за закрила са
визирани в чл. 4 от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка
следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да
определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки",
"приемно семейство" или "настаняване в специализирана
институция", но след като извърши преценка дали са предприети други мерки,
които са се оказали безрезултатни.
Съдът приема, че с оглед
законодателните изисквания, охрана интересите на детето и изследване на
настъпването на промени в поведението му, адекватен срок за настаняване на
детето е една година.
Поради това съдът намира, че
следва да настани Х.И.К., с ЕГН ********** в семейството на приемните родители П.М.В. и М.Т.В.
за срок от една година или до промяна на
обстоятелствата, наложили настаняването.
Искането за предоставяне на
услугата, заместваща приемна грижа също е основателно и следва да се уважи.
Същото е основано на необходимост от нарочно произнасяне на съда в тази посока
по смисъла на чл. 20 ал.4 т.3 от ППЗЗД, съобразно процесите на развитие на
детето, както и отношенията му с приемащите го за отглеждане. Тъй като е налице
постоянен контрол на молителя в тази посока е наложително, с цел бързина на
регулиране на проблеми в отношенията да му се даде възможност в кръга от
неговата компетентност да замести грижата по отношение на детето без да
преминава през съдебна процедура по смисъла на чл. 30а от Закона за закрила на
детето.
Воден от горното и на основание
чл.28, ал.1 от Закона за закрила на детето, съдът
Р Е Ш И :
ВЗЕМА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА „настаняване в приемно семейство” по отношение на Х.И.К., с ЕГН ********** и я НАСТАНЯВА в семейство на
професионалните приемни родители П.М.В., с ЕГН ********** и М.Т.В., с ЕГН **********,
и с постоянен и настоящ адрес:*** ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА от датата на
постановяване на решението или до промяна на обстоятелствата, наложили
настаняването.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл.20 от Наредба за условията и реда за кандидатстване,
подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване
на деца в тях, възможност детето Х.И.К., с ЕГН ********** да ползва „заместваща приемна
грижа” през периодите, в които за
професионалните приемни родители са възникнали извънредни обстоятелства,
непозволяващи им да полагат грижи за детето.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение, на основание чл.28 ал.4 от Закона за закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване и протест в едноседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: