Р Е Ш Е Н И Е
…/ 25.6.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14 състав в открито съдебно заседание, проведено на 11.6.2019 година, в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 450 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството се движи по
реда на чл. 310, ал.1, т.2 от ГПК и е образувано по предявен иск с пр.осн.чл.233 ЗЗД от Б.К.Х.
с ЕГН **********,***, чрез ****от БАК срещу
Ц.А.А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** за опразване на нает под наем
недвижим имот по силата на
договор за наем от 30.5.2011 г. в гр.Варна, ул. ****, бл.4, вх.А, ап.26.
Ищцата твърди, че по силата на сключения договор за
наем наследодателката й **** Х.,*** в качеството на
наемодател е предоставила на ответницата по иска Ц.А.А.
в качеството на наемател описания по-горе недвижим имот. Поради неспазване на
задълженията по договора от страна на наемателя да заплаща наемната цена от
края на 2016 г. и задължения за ел.енергия и вода, собственикът е поискал предаване държането на имота. Установила, че
входната врата е заключена и достъпа до апартамента е ограничен. След
многократни разговори по телефона и обещания за освобождаване на имота, до
подаване на исковата молба не са заплатени задълженията и не е осигурен достъпа
до имота. Държането на имота не е предадено на собственика. Ищецът моли предявеният иск да бъде уважен
и ответникът да му заплати
разноски за производството.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е
представила отговор на молбата, наименован
„възражение“. Изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че
е напуснала жилището на 10.11.2016 г., но в него останал да живее бившият й
приятел ****. При напускането е заплатила всички сметки и наемни вноски без
последните три вноски за вода. Уведомила ****, че напуска, защото към него
момент г.жа Б.Х. е била починала. **** й се е обадил в началото на 2019 г. за
да поиска съдействие за заплащане на сметките. Преди това е разговарял с
Валентин Павлов, но сега не може да го открие. Отказва да заплаща чужди
задължения.
В
съдебно заседание ищцата чрез процесуалния й представител поддържа молбата. Във връзка с отговора
уточнява, че договорът за наем е
прекратен и поради това на ответника е връчена покана за доброволно изпълнение в която е определен едномесечен срок за
предаване владението на имота. След
изтичането му същото не е предадено на собственика. Поканата е получена на 29.11.2018 год. и от
тази дата ищцата счита договора за наем
за прекратен. Не оспорва извършени
плащания на разходи за ел.енергия и вода от страна на ответницата. Във връзка с
възраженията в отговора ищцата заявява, че договорът за наем е сключен само с
ответницата по иска Ц.А., а вписаното в
същия лице Валентин Павлов не го е подписал. Няма информация кой е останал да
живее в имота и кой го е напуснал. Релевира, че няма
достъп до имота си, тъй като
заключващите устройства са подменени и не й е предаден ключът за тях.
Ответницата се явява лично в съдебно
заседание. Признава, че е получила покана за предаване държането на отдадения
под наем недвижим имот. Относно владението на имота поддържа, че същият е напуснат от нея като в
жилището е останал да живее бившият й
партньор Валентин Павлов, който също е вписан в договора. Заплатила всички
разходи за консумативи.
Съдът, след като се запозна със становищата
на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
приложимите правни норми, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Ищцата се легитимира като
собственик на процесния имот, чието опразване се претендира, въз основа на правна
сделка, а именно договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 190, том XXІX, дело № 7912 от 28.08.1996 г. на нотариус при РС Варна.
С договор за наем на
недвижим имот от 25.05.2011 г. ищцата Б.К.Х. е предоставила за временно и
възмездно ползване, за срок от една година на **** **** Х. собствения си
недвижим имот в град Варна, ул.****, бл.4, вх.А, представляващ апартамент № 26 с площ от 34.76
кв.м. В чл.4, ал.3 страните са договорили, че наемателят има право да преотдава имота на трети лица, а съгласно ал.4 в този
случай наемателят е длъжен да подпише договор за наем с новия наемател и да
предава наемната цена на наемодателя.
С договор за наем на
недвижим имот от 30.05.2011 г. **** **** Х.
е предоставила за временно и възмездно ползване, за срок от една година
на ответницата Ц.А.А. и на трето за спора лице ****
същия недвижим имот. Договорът е подписан от наемател Ц.А.А.
и от наемодател **** **** Х.. Същият не е подписан от третото лице и между
страните няма спор относно този факт. Поради липса на подпис в договора от
лицето Валентин Павлов, съдът не може да презумира,
че същото лице е приело условията на договора, поради което намира, че това лице
не е страна по договора за наем от 30.05.2011 г.
От удостоверение за
наследници, издадено от Община Бургас – лист 11 от делото се установява, че
ищцата Б.К.Х. е наследник по закон на **** **** Х..
С покана, връчена от ЧСИ Дарина
Сербезова-Славова с район на действие района на ВОС, ищцата е уведомила ответницата, че прекратява сключения от наследодателката й договор за наем от 30.05.2011 г. и я кани в едномесечен срок от получаване на
поканата да й предаде владението върху отдадения под наем недвижим имот в
гр.Варна, ул.**** № 4, бл.4, вх.А, ап.26, както и да заплати всички дължими
суми. Уведомила я е също така, че поради смяна на заключващите устройства,
собственика няма достъп до имота си и ще потърси съдействие на компетентните
органи за ангажиране на наказателна отговорност. Поканата е получена лично от
адресата на 29.11.2018 г.
По предявения
иск с правно основание чл. 233 от ЗЗД ищецът не е длъжен да доказва правото си
на собственост, но тъй като се твърди от ищцата, че притежава това право въз
основа на правна сделка и не е оспорен по съдебен ред титула за собственост,
съдът приема, че ищцата се легитимира като собственик на процесния имот на
основание договор за продажба от 1996 г. Материалноправната
легитимация по предявения иск произтича
само от твърдение за наличие на облигационна връзка по договор за наем.
Възможно е наемодателят да не е собственик на вещта, като уговорките между него и собственика не могат да се оспорват от наемателя
доколкото същите представляват тяхни вътрешни отношения.
Ответницата е възразила срещу иска като е
заявила, че е напуснала наетият
имот през м.ноември 2016 г.,
заплатила е дължимите суми и в него е останал
да живее бившият й партньор В.Павлов като именно той има задължения по договора
за наем към ищцата в качеството й на наемодател. Тези възражения не се подкрепят от
доказателствата по делото. Видно от
получената от А. покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, ответницата по
иска е получила лично поканата за
доброволно изпълнение, уведомена е, че считано от 29.12.2018 г. /един месец
след получаване на поканата/ договорът за наем от 30.05.2011 г. ще се счита за прекратен и че
тя следва да върне държането на имота на неговия собственик, тъй като
всички заключващи устройства са сменени
и последният няма достъп до имота си.
Такова фактическо предаване не е установено от доказателствата по
делото, а възраженията на ответницата са останали недоказани. След изтичане на
срока на договора за наем от 30.05.2011 г., с продължаването на неговото
действие по съгласие на страните без определен срок, същият
се е трансформирал в безсрочен
такъв.
След
като договорът е бил безсрочен, право на всяка от страните е да се откаже от
него като предизвести другата страна един месец по рано. Поканата се счита за връчена след изтичане на едномесечния
срок, посочен в нея, който в настоящия
случай, тече от 29.11.2018 г. След изтичане на един месец, считано от тази дата,
т.е. от 29.12.2018 г. ответницата дължи фактическото
предаване държането на наетия имот на
неговия собственик. След прекратяването
на договора и при наличието на
категорично изразено противопоставяне от страна на наемодателя, достигнало до ответницата с получаване на
поканата за доброволно изпълнение, ползването на вещта при условията на
наемното правоотношение не може да продължи, поради което наемателят дължи
връщане на наетата вещ.
След като между страните има
спор относно държането на имота, непредаване на ключовете за него на
собственика и подмяна на заключващите устройства, в резултат на които
действия собственикът няма достъп до
имота си, наемателят следва да бъде
осъдена да опразни наетият недвижим имот като предаде реално неговото държане
на собственика по силата на съдебното решение. От изложеното следва, че предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода от спора и
направено искане от ищцата за присъждане на разноски до размера
на внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ответницата следва да бъде осъдена да й заплати сумата от
1000 лева, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. Не е заявено възражение по чл.78, ал.5 ГПК от
страна на задълженото лице, поради което молбата на ищцата следва да се уважи
за сумите по представения списък на
разноски по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.А.А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА
ОПРАЗНИ и ВЪРНЕ на
Б.К.Х. с ЕГН **********,***, чрез ****от БАК държането на отдаден под наем недвижим имот по силата на договор за наем от 30.5.2011 г., представляващ
ап.№ 26 в гр.Варна, ул. ****, бл.4, вх.А, ап.26, на осн.чл.233 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц.А.А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на
Б.К.Х. с ЕГН **********,***, чрез ****от БАК сумата
от 1000 /хиляда/ лева, представляваща разноски
за производството пред първата инстанция, на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението
до страните.
Районен съдия: