Р Е Ш
Е Н И Е
№ 637/18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№371/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).
С Определение №8867/26.09.2023г. по
адм.дело №8379/2023г. по описа на ВАС е върнато делото на настоящият съдебен
състав за разглеждане на жалба на Кмета на Община Вършец против Предписание изх.№413/03.02.2023г. на Директора на
РИОСВ Монтана, с което на основание чл.14, ал.4 от Закон за опазване на
околната среда (ЗООС) на Кмета на Община Вършец е предписано в срок до
20.03.2023г. да предприеме мерки за почистване и недопускане на наличието на
нерегламентирани замърсявания (сметища), вкл. и на речните легла и прилежащите
им територии, попадащи на територията на община Вършец, по отношение на
доводите за нищожност на административния акт и е оставено в сила
прекратителното определение на Административен съд Монтана по отношение на
недопустимостта на жалбата с доводи за незаконосъобразност на административния
акт. В жалбата се сочи, че административният акт е незаконосъобразен на всички
основания посочени в разпоредбата на чл.146 от АПК. В съдебно заседание,
оспорващият, чрез пълномощника си юрисконсулт Т*** , поддържа жалбата си и моли
да бъде уважена, като развива доводи за нищожност.
Ответника не взема становище по същество
на делото.
Настоящият състав на Административен съд
Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки
служебна проверка на обжалваният административен акт по реда на чл.168 от АПК
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима, тъй като в случая се иска прогласяване на нищожност на
административен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на спора е искането за
прогласяване на нищожност на Предписание
изх.№413/03.02.2023г. на Директора на РИОСВ Монтана, , с което
на основание чл.14, ал.4 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС) на Кмета
на Община Вършец е предписано в срок до 20.03.2023г. да предприеме мерки за
почистване и недопускане на наличието на нерегламентирани замърсявания
(сметища), вкл. и на речните легла и прилежащите им територии, попадащи на
територията на община Вършец, по отношение на доводите за нищожност на
административния акт и е оставено в сила прекратителното определение на
Административен съд Монтана по отношение на недопустимостта на жалбата с доводи
за незаконосъобразност на административния акт. В мотивите на административния
акт е посочено, че се издава във връзка с задължения на Кмета на Община Вършец
посочени в чл.19, ал.3, т.15 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО).
Настоящата съдебна инстанция въз
основа на събраните доказателства, като взе предвид становищата на страните,
формира следните правни изводи по същество на спора:
Неоснователно в
жалбата се поддържа, че оспореният административен акт е нищожен. В АПК не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове. В правната теория и съдебната практика е възприето, че основания за
обявяване на нищожност на административен акт са предпоставките по чл.146, т.1
и т.2 от АПК,
а тези по т.3 – т.5
обосновават незаконосъобразност на административния акт. Като критерии за
нищожност в правната литература се посочват липсата на компетентност на органа,
издал оспорения акт, неспазване на установената форма, особено съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния
закон – акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт,
лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или
съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено.
Съдебната практика
в преобладаващата си част възприема част от изложените в доктрината критерии –
липса на компетентност и липса на форма, като основания за прогласяване на
нищожността на оспорения акт. Изолирани са съдебни актове, които са възприели
нищожност на акта, поради толкова съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, че не
могат да породят правни последици. Нищожен е само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че изначално, от момента на издаването му, не поражда
правните последици, към които е насочен.
Съдебната проверка по настоящото дело не
установи пороци, водещи до нищожност на заповедта. Оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган – Директора на РИОСВ Монтана. Съгласно
разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗООС, Директорите на РИОСВ, директорите на
националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят
предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.
Следва да се посочи, че правомощията по чл.14, ал.4 от ЗООС са свързани с
правомощията на Директора на РИОСВ Монтана по чл.113, ал.2 от ЗУО в това число
за изпълнение на задълженията на Кмета на Община Вършец по чл.19, ал.3, т.15 от
ЗУО, тоест налице е компетентност на административния орган.
Порокът във формата е основание за нищожност,
само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма
и оттам – на липса на волеизявление. В случая актът е издаден в писмена форма и
съдържа реквизитите, изброени в чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаване.. Формулиран е
ясен диспозитив. Липсата на указание относно реда, срока и органа, пред който
подлежи на обжалване не е съществен порок на формата, тъй като оспорващият има
възможност да защити правата си и да оспорва административния акт по съдебен
ред.
При постановяване на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочат
оспорения акт до степен на нищожност. Административният орган е издал
административния акт във връзка с упражняваните от него законови правомощия по
контрол и административният акт не свързан с изискване за водено
административно производство.
Както стана дума по-горе, основания свързани
с нарушения на материалния закон и противоречие с целта на закона не могат да бъдат
обсъждани при оспорване свързано с искане за обявяване на нищожност на
административен акт, респективно настоящата съдебна инстанция не ги обсъжда.
Настоящият съдебен състав счита
за необходимо да посочи, че административният акт, с който са дадени общи
предписания на Кмета на Община Вършец не би могъл на общо основание да породи
предприемането на административнонаказателни мерки предвидени в ЗООС и ЗУО,
както е посочено от административния орган. Така дадените предписания имат общ
характер и в тях липсва индивидуализация на подлежащите на почистване,
респективно недопускане на наличието на нерегламентирани замърсявания
(сметища), вкл. и на речните легла и прилежащите им територии, попадащи на
територията на община Вършец, тоест това предписание не би могло да служи да
налагане на административни наказания за неизпълнението му, тъй като предмета
на контрол не е ясно очертан, респективно липсва основание да се търси
административнонаказателна отговорност по реда на ЗАНН. В тази връзка следва да
се посочи, че действително в случая административният орган има правомощия да
издаде административния акт, тъй като е овластен с компетентност, но
упражняването на тази компетентност не следва да се извърша формално и да се
дават предписания без да се конкретизират и индивидуализират конкретните обекти
по отношение на които следва съответния кмет да предприеме необходимите мерки.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания Предписание изх.№413/03.02.2023г. на Директора на
РИОСВ Монтана, с което на основание чл.14, ал.4 от Закон за опазване на
околната среда (ЗООС) на Кмета на Община Вършец е предписано в срок до
20.03.2023г. да предприеме мерки за почистване и недопускане на наличието на
нерегламентирани замърсявания (сметища), вкл. и на речните легла и прилежащите
им територии, попадащи на територията на община Вършец да бъде обявено за нищожен административен
акт, което налага жалбата в частта с която се иска обявяване на нищожност на
административният акт да се отхвърли като неоснователна, предвид което на основание
чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Кмета на Община Вършец против Предписание изх.№413/03.02.2023г. на Директора на
РИОСВ Монтана, в частта с която се иска обявяване на административният акт за
нищожен. Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: