Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА МЛАДЕНОВА
ри участието на секретаря Виктория Иванова като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №1094
по описа за 2021година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №70927 от 05.04.2020г., постановено по
гр. д. №47116/2019г. по описа на СРС, 41-ви състав е признато за установено по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Т.С."
ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал 1 предл първо
ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу А.П.И., ЕГН:**********,
с адрес *** и съдебен адрес ***, че последния дължи на „Т.С.’’ ЕАД сумата от 1 906,67лева,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2016г. - 30.04.2018г. до топлоснабден недвижим имот - апартамент № 16, находящ се в гр.София, ж.к. „*****с аб. № 120287, сумата от 35,61 лева, представляваща
стойност на услугата дялово разпределение за периода от месец 03.2016г. до месец 04.2018 г., ведно със законна лихва
върху сумите от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
(21.03.2019 г.) до окончателното
плащане и сумата от 77,55 лева - обезщетение за забава за
периода 15.09.2017 г. - 06.03.2019 г. върху главница за доставена топлинна
енергия, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК на 26.03.2019 г. по ч.гр.д. № 16305/2019 г. по описа на CPC, I ГО, 41-ви състав. Отхвърлени са исковете за разликата
над сумата от 1 906,67лева до пълния предявен размер на претенцията
за доставена топлинна енергия от 2 281,11 лева и за периода 01.05.2015 г. —
28.02.2016 г.. за разликата
над 35,61 лева до пълния предявен
размер на сумата за дялово
разпределение от 36,98 лева и за месец
02.2016 г., за разликата над сумата от
77,55 лева до пълния предявен размер на претенцията
за обезщетение за забава върху
главница за топлинна енергия в размер на 446,40 лева и за периода
15.04.2016г. - 14.09.2017г., както и за сумата
от 7,29 лева - обезщетение за забава върху сума
за дялово разпределение в размер на законната лихва
за забава за периода от
30.03.2016 г. До 06.03.2019г. С решението е осъден на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, А.П.И. да заплати на
..Т.С.“ ЕАД сумата от
427,96 лева, представляваща
разноски по делото за първа
инстанция, както и сумата от 76,84 лева - разноски в заповедното производство. Осъдена е
на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.
чл.38, ал.2 във вр.чл.38. ал.1. т.2 ЗАдв., „Т.С.” ЕАД да заплати на адв.В.П.К.
от АК - Благоевград сумата от 115,03лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
С решение от 12.10.2020год. е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на първоначално постановеното решение, като е добавено
изрично, че „Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ищеца- „Т.с.“ЕООД.
Срещу така постановените решения са постъпили въззивни жалби от ответника А.П.И.,
чрез адв.Ковечев, негов
пълномощник в които сочи, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и моли да се отменят и
да се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Посочва, че неправилно
първоинстанционният съд е определил количеството доставена ТЕ за процесния
период след като се е позовал на съобщенията към фактури, които не носят
подписа на потребител, както и с оглед на това, че е оспорена експертизата по
делото, но и с оглед на която е постановено решението. Сочи също така, че
неоснователно са начислени суми и за лихва за забава, като се имат в предвид
различните ОУ. Смята, че необосновано е уважена претенцията за дължима сума за
дялово разпределение. Направени са доказателствени искания, които се оставени
без уважение от въззивния съд. Посочва, че няма основание за поправка на
решението по отношение на третото лице помагач, още повече, че не е имало
основание за конституирането му. В съдебно заседание пред въззивния съд, пълномощникът
на въззивника поддържа въззивните жалби, заявява, че в процесното жилище е
живял един човек и приетата в първоинстанционното производство експертиза не е
отчела реалното количество потребена вода. Претендира за присъждане на
разноските по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор на втората въззивна жалба от въззиваемата
страна ищец „Т.С.“ЕАД. В молба до въззивния съд оспорва въззивната жалба и иска
да се потвърди първоинстанционното решение.
Третото лице помагач “Т.С.“ ЕООД не е взело
становище по въззивните жалби.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 3020663/2019г. срещу А. П.И. за заплащане на посочените суми и по което е
образувано гр.д. №16305/2019г. по описа на СРС, 41-ви състав. Посочено е, че
претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода
от месец 05.2015год. до месец 04.2018г. в размер на 2281,11лв.-главница, сумата от 36,98лв.
–за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ЖК “*****, с аб. №120287 и 446,40лв.-мораторна
лихва за забава за периода от 15.04.2016год. до 06.03.2019год. и 7,29лв.-лихва върху сумата за дялово
разпределение от 30.03.2016год. до 06.03.2019год., както и законната лихва
върху главницата от 21.03.2019год.-датата на подаване на заявлението до
окончателното и изплащане. След като е подадено възражение в срок срещу заповедта с оглед на дадени указания до заявителя и в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен
иск спрямо длъжника за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение и е образувано гр.д. №16305/2019г. СРС, 41-ви състав.
В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответника и в който оспора
исковете. Смята, че няма качеството на
потребител на ТЕ и да е страна по договор за доставка на такава до процесния
имот. Оспорва до него да е отправена покана за заплащане на претендираните
суми. Навежда възражение за изтекъл погасителен давностен срок за вземанията в
периода месец 05.2015 г. - месец 03.2016 г. Възразява срещу искането на ищеца
за допускане на експертизи, оспорва представените писмени доказателства от
ищеца, като заявява, че процесния имот не е топлоснабден и на общите части и в
тази връзка заявява, че претендираните
суми за посочените периоди не почиват на действително доставяните количества
топлоенергия.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел
за установено, че ответникът се явява потребител на ТЕ, дължи сума за ТЕ от 1906,67лв., съобразно заключението на
СТЕ и при наличие на погителна давност за част от вземането и за периода до
28.02.2016год. е отхвърлил предявения иск за главница за стойност на ТЕ до
пълния претендиран размер от 2 281,11лв.. Уважен е предявения иск за
сумата от 35,61лв. за дялово разпределение, като е отхвърлен до пълния
претендиран размер, както и е уважена претенцията за лихва за забава върху главницата за периода
15.09.2017год.-06.03.2019год. и то само върху главницата за незаплатена ТЕ от
376,28лв., считано от 15.09.2017год./45 дни от 31.07.2017год., издаване на
фактурата по реален отчет изравняването и съгласно ОУ от 2016год.-чл.33, ал.2
от същите, както и върху главница от 443,83лв., считано от
15.09.2018год./45-дни от 31.07.2018год. и общо лихвата в размер на 77,55лв. и е
отхвърлена претенцията в останалата част до пълния претендиран размер и период.
Постановеното първоинстанционно решение в отхвърлителните части не е обжалвано
от ищеца и е влязло в сила.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално
допустими. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение, включително и второто са валидни и допустими,
поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор, но само в рамките на заявените с въззивните жалби
доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК. Въззивната жалба срещу
основното решение е частично основателна по следните съображения:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения главен иск, че ответникът дължи процесните
суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът
следва да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
имот, че в сградата, където е имотът на ответника, за които се твърди, че е потребител
при учредено право на ползване върху същия от собственика на имота и с
адрес в гр. София, ЖК “*****, има
монтиран топломер в АС, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на
индивидуалните разпределители от ФДР и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия.
По делото не се оспорва от ответника и с
оглед на приложените писмени доказателства се установява, че ответникът е вещен
ползвател, чието право на ползване е учредено върху процесния имот от
собственика му, видно от приложените нот. акт 193/09.09.2013год. и
№43/15.08.2013год. по описа на нотариус Д.по
н.дело №1047/2013год. и нот.дело №933/2013год. и съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, който
регламентира, че потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или титулярът на вещно право
на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление за домакинството си, има качеството на потребител на топлинна
енергия, поради което е материалноправно
легитимирана да отговарят по предявените искове. Още повече, че в случая въззивникът А.П.И. е подал заявление декларация до ищеца с
искане да му се открие партида за имота, който ще ползва от 23.11.2013год.,
както и не се оспорва, че за процесния период е ползвал същия имот.
Съобразно чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната
енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото
разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна
уредба- чл. 139-чл. 148 ЗЕ и Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. В тази връзка е приложен протокол от ОС на ЕС
на процесния адрес от 23.01.2015год., от който е видно, че е взето решение
дяловото разпределение на ТЕ в сградата да се извършва от Т.С.“ЕООД и са
приложени индивидуални справки за отопление и топла вода с корекции, както и главен отчет от 28.05.2017год., който
ответникът изрично е заявил, че носи неговия подпис и в който е отбелязан отчет
при наличие на тръбно тяло без уред за отчет и отчет за водомер за топла вода с
нов отчет.
От разпита на
свидетеля на ответника Х.М.Х.се установява че в периода 2015-2018год.
свидетелят е живял в процесния имот заедно с ответника, като се отоплявали с
електрчески радиатор и в имота няма поставени радиатори, като уточнява, че са
по-скоро демонтирани, но минават тръби през всяка стая. Ползва се топла вода в
имота, не е получавал фактури от ищеца и никой не е идвал да отчита уредите.
По делото в първоинстанционното производство е приета комплексна СТЕ и ССЕ, изготвена с
участието на вещо лице специалист по топлотехника
и от която се установява, а и не се спори по делото, че сградата, в която
е процесното жилище, за което ответникът има учредено вещно право на ползване е била топлоснабдена, ТЕ е отчитана с топломер, който е преминал
метрологична проверка и съответства на одобрения тип, при електронно отчитане
на данните ежемесечно, като не са констатирани несъответствия в отчетите и
показанията в абонатната станция, независимо, че не са представени оригинали на
отчетите, като също така се установява, че са приспаднати технологичните
разходи в АС, извършвани са годишни отчети на уредите в отделните обекти и
количеството ТЕ за разпределение, като
са изготвяни и изравнителни сметки. За процесното жилище е посочено, че няма
отоплителни тела-радиаторите са демонтирани/затапени/, има 1 брой отоплително тяло-тръбно без уред, за което
липсва възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се
определя по изчислителен път и са начислявани разходи за ТЕ за сградната инсталация и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база
начислед разход за брой ползватели- четири лица, поради неосигурен достъп за
периода 05.2015-04.2016год., а за периода 05.2016год. до 04.2018год. на база на
реален отчет на показанията на един
узаконен водомер за топла вода. Посочено е в експертизата, че за целия процесен
период 01.05.2015год. до 30.04.2018год. стойността на ТЕ е от 2 291,76лв.
след като от общата стойност на фактурираната/начислената/ сума за ТЕ по
прогнозен дял от 2 363,92лв. е извадена сумата от 72,17лв.-обща стойност
на сумата от изравнителните сметки за процесния период. Посочено е, че дължимите
суми след изравняване са за първия период от 01.05.2015год. до
30.04.2016год. от 1 471,63лв., за
периода 01.05.2016год.-30.04.2017год. от 376,28лв. и за периода от
01.05.2017год.-30.04.2018год. от 443,83лв. Също така вещото лице е посочило, че е
работило по отчетите за имота, предоставени му от дружеството, извършващо
дялово разпределение и трето лице помагач по делото.
Независимо, че в случая е оспорена от
ответника комплексната СТЕ и ССЕ в техническата част са направени искания за
събиране на доказателства от третото лице помагач, не е поискана в заседанието
в което е оспорена експертизата повторна или допълнителна експертиза и е
поискано да се зачетат отчетите от „Софийска вода“ за разход на вода по
издадените фактури, но които касаят друг начин на отчитане на показанията на
два водомера, а искане за нова експертиза при съобразяване на тези отчети е
направено едва с въззивната жалба пред въззивния съд и което искане е оставено
без уважение по съобжания изложени в протокола от съдебното заседание, в което
е разгледано искането. С оглед на чл.202 ГПК настоящият състав на въззивния съд
при съобразяване на комплексната експертиза, намира, че следва да се кредитира
същата, но и с оглед на останалите събрани по делото доказателства, а именно
свидетелските показания на свидетелят Х.по отношение на това, че в процесния
апартамент са живеели двамата с ответника за процесния период или за БГВ потребителите
са двама при липсата на отчет за първия отоплителен период, а не четирима потребители, както са направени
изчисленията в техническата част на експертизата и с оглед също така на главен отчет от 28.05.2017год. за периода
01.05.2016год.-30.04.2017год., който отчет е подписан от потребителя, не е оспорен, ответникът е признал, че е
подписан от него и в който е посочено наличието на тръбно отоплително тяло без уред за измерване, както и има отчет на
водомера за топла вода и по който са изчислявани сумите на ТЕ за БГВ.
След като правилно първоинстанционният
съд е приел, че вземанията за ТЕ за
периода 05.2015год. до 02.2016год. са погасени по давност, дължими се явяват вземанията
за стойността на ТЕ за периода м.03 и 04.2016год. / като част от първия
отоплителен период/, както и изцяло за
ТЕ за периодите 05.2016год.- 04.2017год. и от 05.2017год. до 04.2018год. По
отношение на определяне на дължимите
суми за ТЕ следва да се вземе в предвид, че през целия период потребителите на
топла вода са били двама, а не четирима, както и, че в имота има тръбно тяло
без уред, за което няма данни да е демонтирано в последствие или да е поставен
уред за измерване и в тази връзка при съобразяване на данните в таблица №4 от
комплексната експертиза с оглед на отношението на сумите за ТЕ за БГВ по
фактури с ДДС за месец 03. и м. 04.2016год. от 68,25лв. към сумата по фактури с
ДДС за целия процесен период за БГВ от
385,08лв. с ДДС и което съотношение представлява 17,72% и отнесено към стойността на ТЕ за БГВ
за целия период, но с оглед на реалното отчитане и след изравнителните сметки от 1270,01лв. дължима за двата месеца за БГВ се явява сумата от 225,09лв., но също така
оглед на това, че се установява реално ползване на топла вода от двама
потребители, а не от четирима сумата следва да бъде намалена с ½ или
дължим се явява сумата от 112,55лв.-ТЕ
за БГВ за м.03. и 04.2016год. Същото
отношение следва да бъде приложено и
към сумата за ТЕ на сградна инсталация и за имот от 34,44лв. по фактури с ДДС
съотнесена към сумата по фактури от 192,42лв.с ДДС за целия период или от 17,90
% към стойността на ТЕ след изравнителните сметки и от 201,62лв. с ДДС или
дължима се явява сумата от 36,09лв. Или
за периода м. 03. и м. 04.2016год. дължима се явява сумата от 148,63лв./сбор от
112,55лв.-за БГВ и 36,09лв..за сградна инсталация и имот, както и следва да се
прибавят сумите за ТЕ за втория и третия процесен период, с оглед на СТЕ и общо за 820,11лв./ 376,28лв. и 443,83лв./
дължимата сума за ТЕ за процесния период от м.03.2016год. до 30.04.2018год. е от 968,74лв. и до който размер искът е
основателен и доказан. В останалата част до уважения размер от
първоинстанционното решение от 1 906,67лв. искът следва да се отхвърли.
С оглед на уважения размер от главницата
и при заявената акцесорна претенция за лихва за забава, настоящия състав
намира, че следва да бъде съобразено, че за
процесния период са приложими различни ОУ- от 2014год. и от 2016год., което е взето в
предвид от първоинстанционния съд и който правилно е съобразил, че при действието на ОУ от 2014год. и след като
съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, както по прогнозните суми по ежемесечните
фактури, така и сумата по общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача и за публикуването на които няма доказателства по делото. В тази връзка правилно е съобразил ОУ от
2016год., където в чл.33, ал.4 от същите е предвидено, че клиентите дължат
обезщетение за забава ако не са заплатили суми след издаване на фактурите и
изготвяне на изравнителните сметки и реалното отчитане в четиридесет и пет
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят и в случая от
15.09.2017год. по фактурата от 31.07.2017год. и нейната главница, както и от
15.09.2018год. по фактурата от 31.07.2018год. и нейната главница до
06.03.2019год., както се претенздира и за сумата, както е посочено общо в
първоинстанционното решение.
Неоснователни
са доводите относно претенцията за дължима сума за дялово разпределение след като с оглед на
чл.36 от ОУ от 2016/ аналогична разпоредба и в ОУ от 2014год./ клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършена от избран от клиента
търговец и в случая няма спор, че такава услуга реално е извършвана от третото
лице помагач с оглед на приложения главен отчет, както и е установено по размер
задължението с оглед на приетата комплексна СТЕ и ССЕ и е отчетено и погасяване
на вземането за м.02.2016год. или задължението възлиза на 35,61лв. за процесния
период/ или по 1,37лв. за всеки месец/.
Неоснователни
са доводите във въззивната жалба, че неправилно е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в основното
решение на съда като е посочено изрично
третото лице помагач на страната на ищеца и след като същото е било надлежно
конституирано, по съображения изложени от първоинстанционния съд и които и
настоящия състав, счита за основателни, но в диспозитива на решението не е
имало отразяване на това обстоятелство. След като е налице такова
несъответствие между мотивите на постановеното решение, където е посочено
участието на третото лице помагач на страната на ищеца, но липсва посочването
му в диспозитива на решението и което е от значение за очертаване на предмета
на делото и неговите страни, това несъответствие се отсранява по реда на чл.247 ГПК, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС-решение №37/15.07.2020год.,
постановено по гр.дело №3440/2019год. по описа на ВКС І ГО.
Поради изложените съображения и поради частичното
несъвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, решението на
първоинстанционният съд, следва да бъде отменено в частта, в която е уважен искът за
сумата над 968,74лв. до уважения размер в обжалваната част от 1906,67лв.—стойност
на ТЕ за периода 03.2016год. до 30.04.2018год. и постановено друго решение, с
което искът за тази разлика се отхвърли, а в останалата обжалвана уважена част,
както по главните искове, така и по акцесорния за лихва решението следва да се потвърди.
При
този изход на делото се дължат разноски на въззиваемата страна ищец с оглед на
уважената част от исковете спрямо ответника и от общо направените разноски за
заповедното производство от 105,44лв. и
в размер на 41,15лв. с оглед на уважената част и за първоинстанционното
производство от общо направени разноски от 657,28лв. се дължат 256,55лв.
с оглед на уважената част от исковете, като не следва да се присъждат разноски
за въззивното производство след като такива не са направени. С оглед на отхвърлената част от исковете се дължат
разноски на ответника, който е представляван от адв.К.,
осъществил безплатна правна помощ с
оглед на чл.38, ал.1,т.2 ЗА и за която адвокатското възнаграждение с оглед на
чл.7, ал.2,т.2 НМРАВ е от 424лв. и с оглед на отхвърлителната част за
първоинстанционното производство следва да се присъди сума в размер на още 143,45лв./ или от дължимото
възнаграждение на 258,48лв. се приспадне сумата присъдена с
първоинстанционното решение от 115,03лв./, а за въззивното производство с оглед
на обжалвамия интерес при възнаграждение от 371,38лв. с оглед на
отхвърлителната част следва да се присъди сумата от 172,45лв. На
въззиваемата страна следва да се възложи държавната такса за въззивното
производство с оглед уважената част от въззивната жалба/отхвърлената част от
исковете/ и с оглед на това, че въззивникът е освободен от държавна такса и за
сумата от 50,87лв.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №70927 от 05.04.2020г., постановено по гр.д.
№47116/2019г. по описа на СРС, 41-ви състав, в частта, в която е признато за
установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С." ЕАД
искове с правна квалификация чл. 79, ал 1 предл първо ЗЗД във връзка с чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на А.П.И., че дължи на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК *****сумата над 968,74лв. до 1906,67лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до апартамент
№16, в гр.София, ж.к.“*****, с aбонатен №120287, през
периода от 01.03.2016г. до 30.04.2018г. ведно със законна лихва върху тази
разлика за периода от 21.03.2021г. до изплащане на вземането, както и в частта
в която е осъден А.П.И. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78. ал.1 и ал.8 ГПК сумата от
над 41,15лв. до 76,84лв. - съдебни разноски за заповедното производство и сумата над 256,55лв. до 427,96лв - разноски за първоинстанционното
производство производство и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С." ЕАД искове с правна квалификация чл.
79, ал 1 предл първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
отношение на А.П.И., с ЕГН **********,
че дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****сумата над 968,74лв. до 1906,67лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до апартамент №16, в гр.София, ж.к.“*****,
с aбонатен №120287, през периода от 01.03.2016г. до
30.04.2018г. ведно със законна лихва върху тази разлика за периода от 21.03.2021г.
до изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана уважена част, както и в частта в която
е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение от 12.10.2020год.,
постановено по гр.дело№47116/2019год., 41-ви състав.
Решението
в отхвърлителната част е влязло в сила.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. В.К. от АК.Благоевград на основание чл.38
от ЗА сумата от още 143,45лв./ или общо
от 258,48лв.-за първоинстанционното производство/ -адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство и сумата от 172,45лв –адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати държавна
такса по сметка на СГС в размер на 25лв.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.