Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Н., 25.02.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Н. в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД № 414 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 от ЗАНН.
В нея жалбоподателят Х.В.Х. *** заявява несъгласието си с Наказателно постановление №19-0307-000900/04.12.2019 г. на Началника на РУ на МВР Н., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за деяние по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Счита, че същото е незаконосъобразно и недоказано. С постановлението нажа лбоподателя е наложено наказание и за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, което същият не оспорва.
Жалбоподателят твърди, че на посочените в наказателното постановление дата и час, докарал майка си в гр. Н. на пазар и за да си закупи лекарства. Спрял на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания, докато изчаквал своята майка. Автомобилът, който жалбоподателят управлявал в деня на съставяне на акта за административното нарушение, бил собственост на майка му, която била инвалид с 90% намалена работоспособност, но въпреки това от длъжностното лице – мл. автокотрольор му бил съставен акт за извършено административно нарушение.
Жалбоподателят оспорва констатациите в акта за установяване на административно нарушение, както и в наказателното постановление и счита, че от негова страна не е налице осъществен състав на административно нарушение. Поради тези обстоятелства, подробно изложени в жалбата, жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В съпровождащо жалбата писмо се твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна, в хода на административно наказателното производство не били допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, а наложеното наказание било съобразено със законовата рамка. Затова моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение №22999 от 29.10.2019 г. актосъставителят Т.А.М. е констатирал, че на същата дата, около 16:50 часа в гр. Н., обл. Ш., на пл. “***“ жалбоподателят е паркирал моторно превозно средство – лек автомобил Фолксваген „Пасат“, с рег. №***, собственост на друго лице, на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания, без да има това право. Жалбоподателят не носил и контролния талон към свидетелството за управление. Актосъставителят е отбелязал, че с това са нарушени разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение наказващият орган е издал наказателно постановление №19-0307-000900/04.12.2019 г., с което на жалбоподателя за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, ПР.2 от ЗДвП е наложил административно наказание глоба от 10 лв., а за нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, на основание чл.178Д от ЗДвП е наложил административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи, предвид приложената по делото заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР. Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя и са основания за отмяна на наказателното постановление на това основание.
От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Т.А.М. и Д.И.Д., както и писмените доказателства – копие на пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №2094/09.08.2017 г. на нотариус Т. С.с район на действие РС – Н.; копие на полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и талон за застраховка;копие на свидетелство регистрация на МПС-Част І; копия на експертни решения от 2004 г., изд. от МБАЛ „***“ – ЕООД – Н.; докладна записка и справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобил съдът, счита за установени безспорно следните факти: На 29.10.2019 г. след обяд, около 16:00 ч. свидетелите М. и И. *** били на работа, изпълнявайки задълженията си по контрол на движението по пътищата. Извършвайки обход по маршрута си те установили, че в гр. Н. на пл. „***“ е паркирано моторно превозно средство – лек автомобил Фолксваген „Пасат“ с рег. №***, собственост на А.Н. Д., на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Двамата изчакали водача на автомобила да пристигне. След кратко до автомобила пристигнал жалбоподателят, който имал намерение да потегли с колата. Тогава актосъставителят М. поискал от жалбоподателя да представи документ, даващ правото да ползва това място (в случая карта, издадена от кмета на общината, съгласно чл.99а от ЗДвП). Същият не представил картата, която, съгласно закона, трябва да бъде поставена на видно място на прозореца в дясната страна. Вместо нея, жалбоподателят представил епикризи и становища от лекарски комисии, с които да докаже, че неговата майка е лице с трайно увреждане, както и че автомобилът е на майка му. Наред с това, актосъставителят установил и че жалбоподателят не носи контролния талон към свидетелството за управление. При така установените обстоятелства на жалбоподателя бил съставен актът за административно нарушение.
Горепосочените факти съдът приема за доказани категорично по делото от събраните доказателства и въз основа на тях се налага изводът, че от страна на жалбоподателя са налице осъществено нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП (нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП не се оспорва). Без съмнение той е паркирал моторно превозно средство на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания, без да има това право. Доказва се, че на самия автомобил не е имало поставена карта за паркиране на специално предвидените за хора с трайни увреждания места, нито жалбоподателят е представил такава при поискването от страна на проверяващите. Наред с това от показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят в същия ден е бил сам и не е извършвал превоз на лице с трайни увреждания, нито е споменал на полицейските служители, че извършва подобен. Но дори и в този ден той да е превозвал своята майка, която без съмнение, предвид представените документи, е лице с трайно увреждане, то жалбоподателят не е разполагал със съответния документ, издаден по надлежния ред и даващ му право да паркира на място, определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания. Предвид това законосъобразно спрямо жалбоподателя е издадено наказателното постановление и му е наложено административно наказание на основание чл.178д от ЗДвП.
Относно размера на наложеното наказание глоба, то същото е законосъобразно определен в конкретно предвидения в законовата разпоредба размер, който е точно фиксиран, без предвидени минимум и максимум.
Предвид гореизложеното и считайки обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0307-000900/04.12.2019 г. на Началника на РУ към ОДМВР – Ш., РУ – Н., с което на Х.В.Х., с ЕГН **********,***, на основание чл.178д от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба от 200 (двеста лева) за осъществено административно нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: