РЕШЕНИЕ №
Гр. Разград 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд на двадесет и осми октомври
две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
НЕЙЧЕВА
Мл.съдия АНГЕЛ ТАШЕВ
Секретар:
Дияна Георгиева
Прокурор:
Емил Енчев
Като
разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
ван дело
№ 321 по описа за 2019 г. и на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 2
от НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 388/15.08.2019 г.,
постановено по ан дело № 531/2019
г. по описа на РС-Разград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
обвиняемата П.Ц.А., родена на *** г. в гр. Кубрат, български
гражданин, неосъждана, със средно образование, безработна, омъжена, ЕГН **********
за ВИНОВНА в това, че в периода от 28.05.2019 г. до
11.07.2019 г. в местността “Арменски лозя“, находяща се в землището на гр.
Разград, в условията на продължавано престъпление, не изпълнила заповед за
защита от домашно насилие – съдебна заповед за незабавна защита от 21.05.2019
г., издадена въз основа на съдебно решение от 21.05.2019 г. по гр. дело №
821/19 г. по описа на РС-Разград, в частта относно забраната да приближава на
по-малко от 200 метра жилището, което обитават родителите й Р.Д.В.и Ц.Р.Ц.,
находящо се в местността „Арменски лозя“ № 308, в землището на гр. Разград, за
срок от 12 месеца, като в периода от 03.07.2019 г. до 07.07.2019 г. на три пъти
приближавала на по-малко от 200 метра посоченото жилище и влизала в него, както
и относно задължението й да посещава специализирана програма към “Център за
съзидателно правосъдие“, находящ се в гр. Разград, ж.к. Освобождение № 34, като
осъществи контакт с представител на “Център за съзидателно правосъдие“ в срок
до 27.05.2019 г., като в периода от 28.05.2019 г. до 11.07.2019 г. не
осъществила контакт с представител на „Център за съзидателно правосъдие“ гр.
Разград и не започнала да посещава специализирана програма към „Център за
съзидателно правосъдие“ гр. Разград -
престъпление по чл. 296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал.
1 от НК я ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност, като й налага
административно наказание глоба в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: Членове: 1. 2.
МОТИВИ към Решение № /28.10.2019 г.,
постановено по ван дело № 321/2019 г. по
описа на ОС – Хасково, съдия-докладчик Лазар Мичев
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С решение № 388/15.08.2019 г.,
постановено в производство по реда на глава двадесет
и осма от НПК по
а.н. дело № 35182019 г., РС-Разград признал обвиняемата П.Ц.А. за невиновна в това, че в периода от 28.05.2019 г. до 11.07.2019 г. в
местността “Арменски лозя“, находяща се в землището на гр. Разград, в условията
на продължавано престъпление, не изпълнила заповед за защита от домашно насилие
– съдебна заповед за незабавна защита от 21.05.2019 г., издадена въз основа на
съдебно решение от 21.05.2019 г. по гр. дело № 821/19 г. по описа на РС-Разград,
в частта относно забраната да приближава на по-малко от 200 метра жилището,
което обитават родителите й Р.Д.В.и Ц.Р.Ц., находящо се в местността „Арменски
лозя“ № 308, в землището на гр. Разград, за срок от 12 месеца, като в периода
от 03.07.2019 г. до 07.07.2019 г. на три пъти приближавала на по-малко от 200
метра посоченото жилище и влизала в него, както и относно задължението й да
посещава специализирана програма към “Център за съзидателно правосъдие“,
находящ се в гр. Разград, ж.к. Освобождение № 34, като осъществи контакт с
представител на “Център за съзидателно правосъдие“ в срок до 27.05.2019 г.,
като в периода от 28.05.2019 г. до 11.07.2019 г. не е осъществила контакт с
представител на „Център за съзидателно правосъдие“ гр. Разград и не е започнала
да посещава специализирана програма към „Център за съзидателно правосъдие“ гр.
Разград - престъпление по чл. 296, ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК вр. чл. 9, ал. 2 от НК я признал за
невиновна и я оправдал по повдигнатото обвинение.
Недоволен от решението останал прокурор при РП-Разград, който го
протестира като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Прокурора сочи,
че не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК. Иска отмяна на решението
и постановяване на ново, с което обвиняемата да бъде призната за виновна в
извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като
бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК. В подкрепа на становището си прокурора
депозира и допълнителни съображения.
С
протеста не са направени доказателствени искания.
Писмени възражения срещу протеста не са
постъпвали
В проведеното на 28.10.2019 г. съдебно заседание пред въззивната инстанция е приет като писмено
доказателство Отговор от
Център за съзидателно правосъдие гр. Разград, вх. № 4092/21.10.2019 г.,
изпратен в резултат на отправено от съда искане, към който е приложено копие на
проведен първи разговор с извършител на домашно насилие от 15.07.2019 г.
Пред въззивния съд представителя на Окръжна
прокуратура-Разград поддържа депозирания въззивен
протест.
Обвиняемата
П.А., редовно призована, не се явява и не сочи уважителни причини за
неявяването си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
изложените доводи и след като провери изцяло правилността на постановеното
решение съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна и постановяване на ново решение поради следните
съображения:
При преценка на доказателствените материали по делото и съобразно разпоредбата на чл. 378, ал. 3 от НПК, въззивният
съдебен състав прие следното:
Обвиняемата П.А. живеела с
родителите си - свидетелите Р.В.и Ц.Ц., във вила с № 308, находяща се в
местността “Арменски лозя“, в землището на гр. Разград. През последните три години обвиняемата употребявала наркотици и в тази
връзка постоянно вземала вещи от дома им, искала пари от родителите си и им
нанасяла побои, поради което те подали молба по реда на Закона за защита от
домашно насилие. В РС-Разград било
образувано гр. дело № 821/2019 г. и на 21.05.2019г. по делото било постановено
съдебно решение, съгласно което съдът наложил мярка за защита спрямо родителите
на обвиняемата-Р.В.и Ц.Ц.. Въз основа на съдебното решение била издадена
съдебна заповед за защита от 21.05.2019г., съгласно която обвиняемата А. била
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
свидетелите Р.Д.В.и Ц.Р.Ц., като съдът; Отстранил П.А. от съвместно обитаваното жилище,
находящо се в местността “Арменски лозя“ № 308, в землището на гр.Разград, за
срок от 12 месеца; Забранил
на обвиняемата А. да приближава на повече от 200 метра, жилището, което
обитават Р.Д.В.и Ц.Р.Ц., находящо се в местността „Арменски лозя“ № 308, в
землището на гр.Разград и местата за социални контакти и отдих, за срок от 12
месеца; Задължил обвиняемата А. да посещава специализирана програма към „Център
за съзидателно правосъдие“, находящ се в гр. Разград, ж. к. “ Освобождение “ №
34, като осъществи контакт с тях в срок до 27.05.2019 г.
Обвиняемата П.А. била
запозната с тази съдебна заповед за защита от домашно насилие, тъй като
присъствала лично в съдебното заседание по гр. дело 821/2019 г. по описа на РС-
Разград
През
нощта на 03/04.07.2019 г., обвиняемата П.А. отишла до вилата на родителите си и
влязла в нея през незаключената й входна врата. Тя легнала да спи на диван,
находящ се в коридора на вилата, където била намерена в 05:10 ч. на 04.07.2019 г.
от майка си - свидетелката Роза Ветринска. Тя събудила обвиняемата и я помолила
да напусне вилата и да не идва повече там, защото не искала проблеми. Въпреки
това обвиняемата не напуснала вилата, като продължила да спи. Към обяд тя
станала, окъпала се, нахранила се и излязла. Поради това, че не е създавала проблеми,
майка й не уведомила полицейските служители за нарушаването на издадената
заповед за защита.
През
нощта на 05/06.07.2019 г., обвиняемата П.А. отново отишла до вилата на
родителите си и влязла в нея през незаключената й входна врата. Тя пак легнала
да спи на дивана в коридора на вилата, където сутринта първоначално била
намерена от майка си, която не успяла да я събуди. Към 09:00 ч. на 06.07.2019 г.
тя била събудена от баща си - свидетеля Ц.Ц., който й казал да напусне вилата, при
което тя си тръгнала. Поради това, че не е създавала проблеми, родителите й отново
не уведомили полицейските служители за нарушаването на издадената заповед за
защита.
През
нощта на 06/07.07.2019 г., обвиняемата П.А. отново отишла до вилата на
родителите си, но не могла да влезе в нея, тъй като входната врата била
заключена. Поради това тя легнала на пейките в беседката, находяща се в
непосредствена близост до вилата, където около 05:00 ч. на 07.07.2019 г. била
намерена от майка си. Свидетелката Р.В.събудила дъщеря си като й казала да
става и да си тръгва, защото ще се обади в полицията. Обвиняемата П.А. станала
от пейките в беседката, отишла до входната врата на вилата и започнала да я
дърпа, като се опитвала да я отвори, за да влезе. В този момент свидетелят Ц.Ц.
отключил вратата на вилата и излязъл навън, след което обвиняемата влязла във
вилата и си легнала на дивана в коридора. Когато около 09:30 ч. същия ден свидетелката
Р.В.се върнала във вилата, тя заварила обвиняемата да спи все още на посоченият
диван. Тя събудила обвиняемата, помолила я да си тръгне и да не идва повече във
вилата. Обвиняемата отговорила: „ти не можеш да ми забраниш, когато искам,
тогава ще идвам“. Тогава свидетелката Р.В.уведомила дежурния в РУМВР-Разград за
извършеното от страна на обвиняемата нарушение на издадената спрямо нея съдебна
заповед. След проведения телефонен разговор обвиняемата започнала да се държи
агресивно, като дори ударила сестра си – свидетелката Станислева Русева, като й
нанесла шамар в областта на лявата част на главата. Изпратените на сигнала
полицейски служители поставили белезници на ръцете на обвиняемата и я отвели в
сградата на РУМВР-Разград за изясняване на случая.
След
издаване на съдебната заповед за защита от домашно насилие по гр.№ 821/2019г.
по описа на РС-Разград, за времето от 21.05.2019г. до 11.07.2019г. включително,
обвиняемата П..А. не е осъществила контакт с представител на „Център за съзидателно правосъдие“, находящ се в гр.Разград, ж.к. “Освобождение“
№ 34, въпреки, че била задължена от съда да стори това в срок до 27.05.2019 г.
и не е посещавала специализирана програма към “Център за съзидателно
правосъдие“ - гр. Разград.
Обвиняемата П.А. е неосъждана и не е освобождавана
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
В резултат на искане от страна на въззивната
инстанция, с вх. № 92/21.10.2019 г. по делото е постъпило писмо от Център за
съзидателно правосъдие гр. Разград. В същото се сочи, че Специализираната
програза за извършители на домашно насилие е за срока на действие, посочен в
съдебната заповед, но при изрично изпълнение на нейните параметри, а именно:
- Минимум шест консултации с
психолог;
- Решаване на тестове, от които
поне два теста Бъс Дюрки;
- Минимум една консултация със
социален консултант и
- Минимум две срещи с юрист, част
от екипа на Консултативен център по проблемите на домашното насилие.
Към 18.10.2019 г. обвиняемата А. е
участвала в:
- Две консултации с психолог;
- Две консултации с юрист;
- Три консултации със социален консултант и
- Решаване на два теста Бъс Дюрки.
До момента на издаване на писмото
обвиняемата А. е поканена за участие в консултации общо три пъти (03.09.2019 г., 04.09.2019 г.
и 16.10.2019 г.), като
отказала с мотив заетост и ангажименти. На 16.10.2019 г. съобщила, че в момента
е в чужбина и скоро няма да се върне в България (работи
в Австрия) и не може да участва в консултации, съобразно съдебното
решение.
Обвиняемата е информирана от ЦСП, че
трябва да продължи участието си в специализираната програма, на основание
постановеното съдебно решение.
Към момента на изпращане на писмото
обвиняемата А. не е приключила участието си в специализираната програма.
Очертаната фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по приложеното
досъдебно производство гласни доказателства - обясненията на обвиняемата П.Ц.А. и показанията на разпитаните свидетели Роза Ветринска, Ц.Ц., Георги Ганчев, Николай Иванов,
Станислава Русева и Георги Милков Димитров, както и от писмените доказателства и доказателствени средства. Обсъдени в
своята съвкупност и по отделно всички те
взаимно се допълват и са без съществени противоречия, като по този начин изясняват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло основава на тях своите
фактически изводи.
Поначало по делото няма спор относно
изложените от прокурора в постановлението фактически обстоятелства, нито пред
първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция.
Важно значение за установяване на правно
релевантните по делото факти имат гласните
доказателствени средства. Показанията на свидетелите, както
и обясненията на обвиняемата А. са последователни, еднопосочни и в достатъчна степен
обективни относно обстоятелствата, свързани с хода
на събитията през инкриминирания период, попадащ в обхвата на
предмета на доказване по делото. Съдът кредитира показанията на родителите на обвиняемата и в контекста
на
предисторията в семейните отношенията, по-конкретно относно поведението на
обвиняемата свързано с
употребата на наркотици, изразило се в нанасяне на обиди и побои спрямо тях.
Всички тези обстоятелства станали и причина за предприемане на действия от
страна на родителите за издаване на заповед за защита. От гласните доказателства
се установяват и случаите на нарушаване на заповедта, периода, през който за
извършвани тези нарушения, както и конкретиката в отношенията между обвиняемата
и родителите й, в случаите на нарушаване на заповедта. От тези показания се
установява също, че родителите на обвиняемата са били против тези нейни
посещения в жилището им, в нарушение на заповедта. Нещо повече, от тяхна страна
било изразявано лично пред нея нежелание да посещава жилището им. Единствената
причина при първите две посещения родителите й да не съобщят за нарушаването на
заповедта била, че тя не създавала проблеми.
Приетата по делото фактическа обстановка се установява и посредством
събраните писмени доказателства и доказателствени средства. От съществено
значение е заповедта за защита от домашно насилие, издадена на 21.05.2019 г. по гр. д. № 821/2019 г. по описа на РС-Разград, която
удостоверява факта на наложените за защита от домашно насилие на свидетелите Р.В.и Ц.Ц. мерки по ЗЗДН спрямо обвиняемата П.А.. Видно от
приложените мотиви по гр. дело № 821/2019 г. на РС-Разград, обвиняемата е
присъствала лично в съдебно заседание, при постановяване на решението и е добре
запозната със съдържанието му, респ. със съдържанието на заповедта. Със същото
решение обвиняемата е предупредена и за последствията при неизпълнение на
заповедта.
От представената от “Центъра за
съзидателно правосъдие“ гр. Разград, се установява неизпълнението на заповедта
и в частта досежно вмененото й задължение за посещение на специализирана
програма към този център.
При така установената фактическа обстановка и направените изводи
относно доказателствата по делото, настоящият въззивен състав намери, че от
обективна и субективна страна обвиняемата
П.Ц.А. е
осъществила състава на престъплението по чл.
296, ал. 1 от НК, за което й е било
повдигнато обвинение по досъдебното производство и е внесено в съда изготвено
от прокурора постановление по реда на глава двадесет и осма от НПК.
От обективна страна в периода от 28.05.2019 г. до
11.07.2019 г. в местността “Арменски лозя“, находяща се в землището на гр.
Разград, в условията на продължавано престъпление, обвиняемата А. не изпълнила
заповед за защита от домашно насилие – съдебна заповед за незабавна защита от
21.05.2019 г., издадена въз основа на съдебно решение от 21.05.2019 г. по гр.
дело № 821/19 г. по описа на РС-Разград, в частта относно забраната да
приближава на по-малко от 200 метра жилището, което обитават родителите й Р.Д.В.и
Ц.Р.Ц., находящо се в местността „Арменски лозя“ № 308, в землището на гр.
Разград, за срок от 12 месеца, като в периода от 03.07.2019 г. до 07.07.2019 г.
на три пъти приближавала на по-малко от 200 метра посоченото жилище и влизала в
него, както и относно задължението й да посещава специализирана програма към
“Център за съзидателно правосъдие“, находящ се в гр. Разград, ж.к. Освобождение
№ 34, като осъществи контакт с представител на “Център за съзидателно
правосъдие“ в срок до 27.05.2019 г., като в периода от 28.05.2019 г. до
11.07.2019 г. не е осъществила контакт с представител на „Център за съзидателно
правосъдие“ гр. Разград и не е започнала да посещава специализирана програма
към „Център за съзидателно правосъдие“ гр. Разград
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
пряк умисъл, като обвиняемата А. е
съзнавала противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвала. От доказателствата по делото се установява, че към
момента на деянието обвиняемата е знаела за издадената заповед за защита от домашно насилие,
нейното съдържание и произтичащите за нея задължения. Обяснението на обвиняемата, че нарушила на три пъти
заповедта да не приближава на по-малко от 200 метра обитаваното от
родителите й жилище, тъй като нямало къде да отиде да се изкъпе, да пренощува и
да се нахрани, не променя съставомерния характер на действията й. Относно
неизпълнение на заповедта в останалата й част, обвиняемата също е действала при
форма на вината пряк умисъл. Същата признава, че знае и за тази част от
заповедта, но независими от това в посочения период не посетила Центъра за
съзидателно правосъдие нито веднъж, без да дава обяснения за бездействието си.
Настоящият въззивен състав не
споделя становището на първоинстанционния съд за малозначителност на
извършеното от обвиняемата А. деяние. За
да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е необходимо да се достигне до
еднозначния извод, че деянието се явява лишено от обществена опасност или е с
незначителна такава, което обуславя оправдаване на дееца за извършеното от него
престъпление. При преценката за степента на
обществена опасност на деянието следва да се вземат предвид редица
обстоятелства като обективното отрицателно въздействие на извършеното върху
обекта на престъплението - конкретния престъпен резултат, други несъставомерни
вредни последици, начинът и средствата за въздействие и др., но също и
субективните му характеристики извън вината - подбудите за извършването му,
мотивите и целите на дееца и др. /в този смисъл Решение № 132 от 05.03.2012 г.
по н. д. № 335/2012 г. на ВКС/.
Обект на престъплението по чл.
296, ал. 1 от НК са обществените отношения свързани с нормалното функциониране
на правосъдието. Въпреки че престъплението е на просто извършване и в неговия
състав не е предвиден престъпен резултат, липсата на съставомерни последици не
означава явна незначителност или отсъствие на обществена опасност на деянието.
Разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК охранява с особен приоритет интересите
най-вече на лицата, получили закрила срещу домашно насилие. Уредбата в
специалния Закон за защити от домашно насилие цели да предостави защита на
лица, пострадали от домашно насилие в рамките на семейството и дома и намиращи
се в реален риск от засягане на техния физически интегритет и/или въздействие
върху тяхното психическо и емоционално състояние. От събраните по делото
доказателства става ясно, че родителите
на обвиняемата А. са инициирала
производство по ЗЗДН подтикната от системно упражняван върху тях психически тормоз и обиди в случаите на превъзбудата на обвиняемата след употреба на наркотици.
Настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционният съд е отдал неоправдано преимущество на изявлението на майката на обвиняемата, че същата с тяхно
съгласие отново живеела в дома на родителите си, както и че започнала да
посещава “Центъра за съзидателно правосъдие“, и започнала да поправя
поведението си. Това първоинстанционният съд приел към датата на проведеното
съдебно заседание – 15.08.2019 г. Видно от
изпратеното от “Център за съзидателно правосъдие“ гр. Разград писмо вх.
№ 4092/21.10.2019 г., обвиняемата А. е била поканена за участие в консултации общо три пъти (03.09.2019 г., 04.09.2019 г. и 16.10.2019 г.), като отказала с мотив заетост и ангажименти. На последната
дата съобщила, че в момента е в чужбина
и не може да участва в консултации. Горното идва да покаже, че
независимо от провеждането наказателно производство против нея, след постановяване
на решението от първоинстанционния съд, обвиняемата продължила да не изпълнява
постановеното по ЗЗДН решение в частта досежно задължението й да посещава
специализирана програма към ЦСП-Разград. От друга страна доброволния отказ на
родителите да се възползват от издадената заповед за защита също касае период,
относим към момента на произнасянето, а не периода, посочен в обвинениетоа. При това
положение, като се отчетат всички обстоятелствата по делото, въззивната инстанция не споделя извода, че в случая може да
се приема малозначителност на деянието, тъй като обществената опасност на извършеното от обвиняемата А. деяние не е
толкова ниска и пренебрежима, че да обуслови приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. По тези съображения настоящият състав отмени първоинстанционното
оправдателно решение и постанови ново, с което призна обвиняемата П.Ц.А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 296,
ал. 1 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на обвиняемата А., съдебният състав намери, че са налице предпоставките
за приложение на института по чл. 78а, ал. 1 от НК. За извършеното престъпление
по чл. 296, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или глоба до пет хиляди лева. Видно от приложената справка за съдимост
обвиняемата не е осъждана и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. С
престъплението не са причинени имуществени вреди. Липсват и отрицателните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, които изключват
приложението на обсъждания институт. По отношение на размера на наложената
глоба въззивният състав прецени, че следва да се определи в размер малко
над предвидения от закона такъв, съобрази чистото съдебно минало, тежкото финансово положение на обвиняемата, подбудите й за извършване на
престъплението, и проявената от нея упоритост. Предвид
тези съображения съдът освободи обвиняемата
П.Ц.А. от наказателна отговорност и й наложи административно наказание глоба в размер на 1100 лв.
Председател: Членове:1. 2.