Р Е Ш Е Н И
Е
№ 434/22.10.2018 г., град
Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито
съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, V състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при участието
на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 494/2018
г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, подадена
от Г.Т.Г. ***, чрез адв. В.Д., срещу ОД на
МВР – Добрич, представлявана от Директора, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
С исковата молба се сочи, че с Решение
№48 от 27.04.2016 г. по НАХД №111/2016 г. на Районен съд – Генерал Тошево е
отменено Наказателно постановление № 15-0265-000191/13.11.2015 г. на ВНД Началник
РУП към ОД на МВР – Добрич, РУ – Генерал Тошево, с което на Г. е наложена глоба
в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца,
както и глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.185 от ЗДвП. Решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила на 27.06.2016 г.
Ищецът изтъква, че за защита на интересите си
в съдебното производство пред РС е упълномощил адвокат и сключил договор за правна
защита, по силата на който е заплатил възнаграждение в размер на 360 лв. По този начин обосновава незаконосъобразните последици
от отмененото НП. Иска от съда, след като се съберат доказателства в подкрепа на
твърденията, да осъди ответника да му заплати претендираната сума, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и да му присъди сторените в настоящото производство съдебно – деловодни
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът,
редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Д., редовно
упълномощен. Поддържа исковата молба, излага становище по съществото на спора,
съответно по основателността на иска, като настоява за уважаване на исковата
претенция – заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 360 лв., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както
и присъждане на разноски за настоящото производство, вкл. адвокатски хонорар.
Излага подробни съображения и в писмените си бележки, че следва ответника да
бъде осъден да заплати и сторените разходи за заверка на преписи, както и
транспортни разходи.
Ответната
страна – Областна дирекция на МВР - Добрич, редовно призована, се представлява
от гл. юрисконсулт Максим Желев, който оспорва иска и моли да бъде отхвърлена
исковата молба като неоснователна и недоказана. Счита, че
исковата претенция е недоказана, понеже по нахд № 111/2016 по описа на РС
Генерал Тошево не бил приложен договорът за правна защита и съдействие при
оспорване на процесното НП. Изразява и
становище, че размерът на наказанията по отмененото НП не съответства на
размера на договореното адвокатско възнаграждение
Окръжна
прокуратура - Добрич, конституирана като страна по делото на основание чл. 10,
ал. 1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор Милена Любенова, дава
заключение, че исковата молба е основателна, тъй като ищецът е ползвал
адвокатски услуги по повод обжалване на наказателно постановление, което е било
отменено. Затова заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е пряка и
непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно
постановление.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, на доводите в исковата молба и изразените становища,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Срещу Г.Т.Г.,
ВНД началникът на Районно управление Генерал Тошево при ОД на МВР Добрич издал
наказателно постановление № 17-0265-000191 от 13.11.2015 г., с което за
извършване на две нарушения по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата
са му наложени две наказания глоба в размер на 100 лв. и в размер на 20 лв.,
както и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 2 месеца, на основание
съответно чл.175, ал.1, т.1, пр.1, чл.185 от ЗДвП. Наказателното постановление
е обжалвано пред компетентния Районен съд – Генерал Тошево, пред който е било
образувано нахд № 111/2016 г. Видно от писмените доказателства, съдържащи се в
кориците на приложеното нахд № 111/2016 г. по описа на Генералтошевския районен
съд, процесуалният представител на ищеца е представил само пълномощно /лист 10
от нахд 111/16/. С пълномощното са
предоставени права на адв. Д. да представлява Г. пред всички съдилища в
страната, с всички права, необходими за защитата му. За защита срещу
конкретното НП е сключен между наказаното лице и адв. Д. договор за правно
обслужване (л. 30), който е представен с подаване на настоящата искова молба, с
който е договорено възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС. Възнаграждението е
заплатено на 27.04.2016 г. в 09.13 часа, за което е приложена фактура с касов
бон /л. 31/. Видно от
материалите по нахд №111/2016 г. по описа на РС Генерал Тошево упълномощеният
адвокат В.Д. е изготвил въззивната жалба срещу Наказателното постановление и я
е подал в качеството си на процесуален
представител като е посочил адреса на своята адвокатска кантора, на който да се
връчват съобщения и книжа по делото, а именно гр.Варна, ул.“Страхил Войвода“ №
14. По делото е проведено на 27.04.2016 г. едно съдебно заседание, на което
упълномощеният адвокат се е явил, правил е доказателствени искания, участвал е
в разпита на свидетелите и е пледирал за отмяна на наказателното постановление
при дадения ход на делото по същество. Делото е приключило
с решение №48/27.04.2016 г., с което съдът е отменил изцяло наложените
наказания глоба и наказателното постановление. Решението на Районен съд –
Генерал Тошево не е било обжалвано и на 27.06.2016 г. е влязло в сила, видно от
извършеното удостоверяване и от липсата на депозирани касационни жалби.
В настоящото
производство е представена фактура № **********/ 17.10.2018
г. с касов бон към нея за сумата от 474.00 лв., която според описаното във
фактурата включва – процесуално представителство по адм. дело № 494/2018 г. –
300.00 лв.; транспортни разходи – 30.00 лв.; заверяване на преписи – 65.00 лв.
и 20% ДДС върху общия размер от изброените суми. (л. 57)
При така събраните доказателства и
установена фактическа обстановка от правна страна се налага следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
Искът е предявен пред компетентен
съд, предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/ 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, съгласно която точка делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Искът
се явява допустим, като предявен с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК срещу
юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен
акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди и
след като е отменен актът, във връзка с чиято незаконосъобразност се
претендират вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от
закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ -
незаконосъобразен акт, действие или бездействие, при или по повод изпълнение на
административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от
фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/ 2014 г., ОСГК и
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд за квалифициране на иска
като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.
Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията
на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава
от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
С оглед на това настоящият състав счита, че първите от изискуемите по закон
предпоставки за основателност на претенцията са налице – незаконосъобразен акт,
издаден при или по повод административна дейност.
В случая се касае до наказателно
постановление, издадено от административнонаказващ орган, в кръга на
правомощията му, което наказателно постановление е отменено като
незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.
За да бъде уважен искът, следва да са
налице останалите, кумулативно изискуеми предпоставки – вреда и причинна връзка
между незаконосъобразния акт и вредата. Събраните по делото доказателства
установяват наличието на всички предпоставки за уважаване на иска за
обезщетение. За да стигне до този извод, съдът съобрази следното:
По отношение на заявените имуществени вреди,
представляващи платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна
защита, съдействие и процесуално представителство, съдът намира, че е доказано
по делото извършеното плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
за правна защита и съдействие по нахд № 111/2016 г. по описа на РС-Генерал
Тошево. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че иска е
неоснователен, тъй като в производството по делото пред районния съд не са били
представени доказателства за заплащането на процесното адвокатско
възнаграждение, както и че представените такива в настоящото производство са
изготвени за нуждите на процеса. Договорът за правна защита и съдействие има
значение само за вътрешните взаимоотношения между адвоката и неговия клиент,
като с него се определя размера и начина на заплащане на адвокатското
възнаграждение съгл. чл.36 от ЗА. Действително договорът не е бил представен в
производството по обжалване на НП, но това не променя факта, че уговорените с
договора разноски за адвокатско възнаграждение са били заплатени именно по
повод това производство. Този извод се подкрепя от представената фактура и
касов бон, от които е видно, че на датата на провеждане на съдебното заседание
в РС Ген. Тошево – 27.04.2016 г. е заплатено адвокатското възнаграждение в
размер на 360 лева. Обстоятелството, че доказателствата за плащане на
разноските са представени по-късно, а не в самото производство по ЗАНН е
правоирелевантен за отговорността на ответника. Така направените разноски са
вреди, настъпили в резултат на неправомерното наказване на ищеца и явяващи се
пряка последица от проведеното срещу него административнонаказателно
производство, завършило с отмяната на наказателното постановление по съдебен
ред, поради което ответникът дължи репарирането им.
Що се отнася до възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, същото е процесуално
недопустимо в настоящото производство, поради което съдът счита, че не следва
да го разглежда. Независимо от това, дори да се приеме, че възражението е
допустимо, то същото е неоснователно, защото заплатеното възнаграждение е в
размер на 300 лева, съгл. чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В теорията и съдебната практика се приема, че
отговорността за разноски е изградена върху разбирането за неоснователно
предизвикания правен спор и е своеобразна санкция за страната, която е станала
причина за това. Единственият правен способ за защита на правата на гражданите
и на юридическите лица, на които са причинени щети в резултат на
незаконосъобразни наказателни постановления, е този по реда на чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Заплатените разноски за адвокат от
спечелилата отмяната на незаконосъобразно наказателно постановление страна
следва да се възстановят от държавата под формата на обезщетение за имуществени
вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като е несправедливо тази страна
да понесе направените не по нейна вина разноски за адвокатска защита пред съд
по повод обжалване на един незаконосъобразен акт на държавен орган.
По отношение последната предпоставка
за наличие на причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата, на
основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, следва да се съобрази
Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/ 2016 г.
на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, според което при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена
последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В този смисъл въз основа на
приетото в тълкувателните актове, които са задължителни за съдилищата, се
налага изводът, че при отмяна на наказателните постановления като
незаконосъобразни Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В
пряка причинна връзка с издаденото Наказателно постановление № 15-0265-000191/
13.11.2015 г. на ВНД Началник РУП към ОДМВР Добрич, РУ Генерал Тошево, отменено
от съда като незаконосъобразно, ищецът е понесъл имуществена вреда, изразяваща
се в разноски за възнаграждение на адвокат. Адвокатската защита е била
необходима за обезпечаване на успешния изход на спора и не би била ангажирана,
ако наказателното постановление не беше издадено. С оглед на това направените
разноски за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване, като
искът следва да бъде уважен и на ищеца се присъди търсената сума от 360 (триста
и шестдесет) лева като дължимо
обезщетение на заявеното с исковата молба основание.
По отношение на
претенцията за законната лихва върху сумата от 360 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба, настоящият състав счита също, че е основателна.
Ищецът претендира и присъждане на направените
в настоящото производство разноски по представен списък в размер 484.20 лв. с
вкл. ДДС, а именно: 10 лв. за държавна такса, 0.20 лв. такса за заплащане на държавната
такса, 65 лв. – заверка на документи за дело, 360 лв. адвокатско възнаграждение, 30 лв. – транспортни разходи, съгласно представен
договор за правна защита от 17.10.2018 г., фактура, касов бон и списък на разноските.(л.
57 – 60)
Предвид изхода от спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК като разноски на ищеца следва да се присъдят заплатеното възнаграждение
за адвокат в размер на 360 лв. с ДДС и платената държавна такса, ведно с банковия
превод за внасянето й в размер на 10.20 лв. общо.
Претенцията на ищеца за заплащане на разноски
за заверка на преписи на документи и за транспортни
разходи е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съображенията за
това са следните:
Не следва да бъдат присъждани разноски за
заверка на документи, тъй като тази услуга е предвидена в чл. 6, т. 13 от Наредбата,
раздел "Възнаграждения за съвет, справки, изготвяне на книжа и договори и заверяване
на преписи от документи по чл. 32 от Закона за адвокатурата" и не се дължи
в хипотезата на възнаграждение, определено по правилото на чл. 7, ал. 2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), каквато е настоящата
- "Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция".
С изменението с ДВ, бр. 84 от 2016 г., в т. 13 на чл. 6 е въведено като отделен
вид възнаграждение за адвоката заплащането на цена за услуга по заверяване на преписи
от документи, предоставени от клиента. Систематичното място на нормата налага
извода, че този вид обслужване е отнесено към извънсъдебната защита, тъй като е
включено към възнагражденията за съвет, справка и изготвяне на книжа и договори
в чл. 6, за разлика от възнагражденията за съдебно представителство по чл. 7 от
Наредбата. Вярно е, че и при осъществяване на защитата пред съда адвокатът изготвя
в писмен вид процесуалните си становища и ги обосновава със заверени документи,
но чл. 32 от Закона за адвокатурата допуска такава заверка да се прави не само за
доказване на верността на преписа пред съд, а и в други процедури, когато интересът
на клиента налага това. Възнаграждението по т. 13, на чл. 6 от Наредбата се дължи, само когато заверяването
на преписите от документи не може да се свърже с процесуално представителство и
да бъде възмездено в рамките на общо уговорен хонорар за защита по делото, при
което тази услуга следва да бъде заплатена отделно от правния съвет. В останалите
случаи, ако конкретната съдебна защита налага това, тази допълнителна работа може
да бъде отчетена при договарянето на по-висок размер на хонорар по чл. 7 от Наредбата,
но не и да се начислява и плаща отделно.
В конкретния случай, заплащането на разноски
за заверка на документи е неоснователно и поради обстоятелството, че се отнасят
до доказателства, които се съдържат в НАХД № 111/ 2016 г. по описа на РС - Генерал
Тошево, прието като доказателство в настоящото производство, което изрично се изисква
в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По тези съображения съдът не намира основание за
присъждане на исканата сума за заверка на документи.
Не са дължими и разноските, направени
за пътни разходи. От една страна, за пълнота следва да се отбележи, че по
делото няма представени доказателства за претендираните пътни разходи. От друга
страна, това не са разноски, направени от страната по водене на делото и съответно
не попадат в приложното поле на чл. 143 АПК във връзка с чл. 78 от ГПК,
приложим на основание чл. 144 от АПК.
По тези съображения в частта на
разноските по настоящото съдебно производство съдът намира за основателно единствено
искането за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса
в размера посочен по - горе.
Така мотивиран и на основание чл.
203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, чл. 4 от ЗОДОВ, Административен
съд – Добрич, V едноличен състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич, представлявана от
Директора, да заплати на Г.Т.Г., ЕГН **********,***, сумата от 360.00 лв.
(триста и шестдесет лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
–изплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие
- процесуално представителство по НАХД № 111/ 2016 г. по описа на Районен съд -
Генерал Тошево, по което е отменено Наказателно постановление №
15-0265-000191/13.11.2015 г. на ВНД Началник РУП към ОДМВР Добрич, РУ Генерал Тошево,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба, 06.08.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич, представлявана от Директора,
да заплати на Г.Т.Г., ЕГН **********,***, сумата от 370.20 лв. (триста и седемдесет
лева и двадесет стотинки), представляваща направени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Препис от решението, на основание чл.
138, ал. 1 от АПК, да се изпрати/връчи на страните по делото.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба, подадена чрез Административен съд - Добрич, пред Върховния административен
съд на РБ, в четиринадесетдневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
СЪДИЯ: