№ 226
гр. Сливен, 28.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230201242 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от ИВ. Т. Г. с ЕГН
********** срещу Наказателно постановление № 7446/04.10.2021 год.,
издадено от Началника на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа",
Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", АПИ - София, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
3000,00 лева на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие, който моли обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Алтернативно моли размерът на наложеното наказание да бъде намален.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и моли издаденото НП да
бъде потвърдено.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
1
На 09.09.2021 год. бил съставен АУАН № 0008255 против
жалбоподателя за това, че на същата дата в 08.50 часа на път I-6 км. 387,
посока София - Бургас управлява МПС с четири оси с две управляеми оси
марка "Скания" модел "Р 114" с peг. № .................. В акта било отразено, че
водачът осъществява движение без разрешение за дейности от специалното
ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя
(АПИ) на извънгабаритно ППС по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС - тежко ППС по чл. 3, т. 2 на Наредбата. В акта било посочено, че
необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване, при
което било констатирано надвишаване на нормите на Наредбата, както
следва: при измерено разстояние между осите 1.40м, сумата от натоварването
на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 32.150т. при максимално
допустимо натоварване 19т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" на Наредбата.
В акта било отразено, че измерването е извършено с техническо средство
ролетка № 1301/18 (5 м) и електронна везна DFW-KR 118829, като ППС
превозва чакъл. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба №
11/03.07.2001 год. на МРРБ. Актът бил връчен на 09.09.2021 год., като е
отразено, че нарушителят няма възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено Наказателно постановление
№ 7446 от 04.10.2021 год. от Началника на отдел "Контрол по
републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол", АПИ - София, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 3000,00 лева на основание
чл. 53, ал. 1 от ЗП, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП във вр. с
чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
От приложената по делото кантарна бележка се установява, че
измерването е извършено с електронна везна модел 118829. Съдът намира
същата за годно доказателствено средство и кредитира, отразената в нея
информация, доколкото тя представлява разпечатка от Система за измерване
на оси тип DFW-KR, предназначена за измерване на оси на тежкотоварни
превозни средства за определяне на масата им, в която са отразени
констатираните данни относно процесното ППС, а именно натоварване на
2
осите, надвишаващо нормите по чл.7, ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, отразеното в нея с химикална
паста е именно регистрационният номер на процесното МПС и същата е
посочена като доказателство в АУАН, който жалбоподателят е подписал без
възражения. Ето защо, съдът не споделя направените възражения от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя при нейното оспорване, а и
видно от приложените по делото заверени копия от сертификати за проверка
и декларация за съответствие се установява, че измерванията са извършени с
одобрени технически средства ролетка 1301/18 (5м.) и електронна везна
модел DFW-KR 118829.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично
основателна.
От разпита на свидетелите, безспорно се установява, че на посочената
дата в АУАН жалбоподателят е управлявал МПС с четири оси с две
управляеми оси, без разрешение за дейности от специалното ползване на
пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на
извънгабаритно ППС, като при направеното измерване било констатирано
надвишаване на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно: сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 32.150т при
измерено разстояние между осите 1.40м и максимално допустимо
натоварване 19т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" на Наредбата
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства. Следователно жалбоподателят е управлявал
извънгабаритно ППС, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от
03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
тъй като съгласно посочената разпоредба такива са тежките ППС по чл. 3, т. 2
от Наредбата, т.е. тези които имат натоварване на ос, по-голямо от
3
стойностите по чл. 7 от Наредбата, какъвто е и настоящия случай - съгласно
чл.6 ал.1 т.6 буква "в" от Наредбата, допустимата максимална маса за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване е 32 тона за МПС с
четири оси с две управляеми оси. По силата на чл. 7 ал.1 т.5 буква "в" от
Наредбата, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл.6 ал.1 е 19т, когато разстоянието между осите е от
1.3м до 1.8м включително, като съответно при разстояние над 1.3м
натоварването може да бъде до 19т. Тежки ППС по смисъла на чл.6 от
наредбата са тези ППС, които имат допустима максимална маса по-голяма от
стойностите по чл.6; натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7,
който съответно и изрично посочва, че за ППС, които отговарят на
ограниченията по чл.6, важат натоварванията на ос, за да се определят като
тежки и извънгабаритни. Настоящият казус е именно такъв предвид
установеното натоварване от 32.150т, което е повече от 19тона
С оглед изложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 53, ал.
1 от ЗП административнонаказателна отговорност.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на
акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа
на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е
описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че процесните АУАН
и наказателно постановление са издадени от некомпетентни органи, тъй като
видно от приложената по делото Заповед № РД – 11-1266/17.10.2019 год. на
Председателя на УС на АПИ издалият наказателното постановление
Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция
"Анализ на риска и оперативен контрол" към АПИ – Виолета Богданова
Асенова е овластена за това, а актосъставителят – Т.М. е сред лицата
оправомощени със Заповед № РД-11-1267/17.10.2019 год. от Председателя на
УС на АПИ да извършват проверки на ППС , движещи се по Републиканската
пътна мрежа и съответно да съставя актове за установяване на
4
административно нарушение.
Настоящия съдебен състав не споделя и другото възражение, че
жалбоподателят е бил шофьор и е изпълнявал превоза и не е негово
задължение да не допуска масата на натовареното ППС да надвишава
допустимата маса. Това е така, тъй като разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б."а"
от ЗП не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с
разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено
забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата
чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има
надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на това
нарушение е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на
пътя, като управлява извънгабаритно ППС. В тази връзка е и разпоредбата на
чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ
Относно размерът на наложеното на жалбоподателя наказание – същото
е предвидено в разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗП и е определено в рамките
от 1000 до 5000 лева. Съдът намира, че наложената глоба в размер на 3000
лева на жалбоподателя макар и да попада в обхвата на нормата на чл. 53, ал.1
от ЗП не съответства на степента на извършеното нарушение. Съдът счита
също, че неправилно административнонаказващият орган е преценил като
отегчаващо обстоятелство степента на надвишаване на нормите на Наредба №
11 от 03.07.2001 г. и неизпълнение на условията по чл. 37, ал. 3 от Наредбата,
тъй като надвишаването на нормите е било взето вече предвид от
санкционирация орган при определяне липсата на маловажност на деянието, а
относно неизпълнението на чл. 37, ал.3 от Наредбата по делото липсват
доказателства, че жалбоподателя е продължил управленито на автомобила.
Освен това съгласно разпоредба на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне на
наказанието административнонаказващият орган е следвало да вземе предвид
и имотното състояние на нарушителя, данни в която насока липсват. /в този
смисъл Решение от 17.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2022 г. на
Административен съд – Сливен/. Ето защо, настоящият състав счита, че в
конкретния случай предвид факта, че извършеното нарушение е извършено за
първи път и липсата на отегчаващи обстоятелства, следва да се определи
административно наказание в минимално предвидения в нормата на чл. 53,
ал.1 от ЗП размер , а именно 1000.00 лева. Така определеното наказание съдът
счита за отговарящо на тежестта на нарушението и с него биха се
5
осъществили в достатъчна степен целите на наказанието, предвидени в чл.
12 от ЗАНН.
С оглед изхода от спора в административнонаказателното
производството, образувано пред него, съдът дължи произнасяне по
възможността за присъждане на разноски, за които субсидиарно се прилагат
тправилата на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Доколкото с жалбата срещу процесното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 лева е поискано от съда да отмени
обжалвания акт като незаконосъбразен и доколкото съдът е постановил
изменение на административното наказание от 3000 лева на 1000 лева, то
съобразно цитираната разпоредба на чл. 78, ал.1 от ГПК – ответникът, в
случая въззиваемата страна следва да заплати разноските за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
В настоящия случай по делото е представен договор за правна защита и
съдействие, видно от който жалбоподателят е заплатил на доверителя си в
брой сумата от 600.00 лева. От въззиваемата страна не е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Доколкото с
постановеното решение обжалваното наказателно постановление не е
отменено, а изменено, като размерът на наложената санкция е намален от
3000 на 1000 лева, то и размерът на адвокатското възнаграждение, който
следва да плати Агенция „Пътна инфраструктура“ на жалбоподателя следва
да бъде намален от 600.00 лева на 400.00 лева.
Относно претендираното възнаграждение от страна на въззиваемата
страна е приложима разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК, съобразно която
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съобразно чл. 78, ал.8 от
ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като законът не прави разграничение дали са държавни
служители или не. По аргумент от чл. 32, т. 3 от ГПК в съдебната практика
при присъждане на юрисконсултско възнаграждение не се разграничават
6
случаите, когато процесуалният представител е назначен на длъжност
юрисконсулт, от тези, когато е назначен на друга длъжност, но разполага с
юридическо образование и юридическа правоспособност, какъвто е
настоящия казус. / в този смисъл Решение № 3337 от 07.04.2022 г. по адм. д.
№ 11889/2021 на ВАС/.Доколкото за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120 лева, а производството по делото не се отличава с особена фактическа
или правна сложност то на въззиваемата страна следва да се присъди
възнаграждение в размер на 90.00 лева. Тъй като обжалваното наказателно
постановление е изменено и размерът на наложената санкция е намален от
3000 на 1000 лева, то и размера на възнаграждението, който следва да плати
жалбоподателят на АПИ следва да бъде определен не на 90, а на 30 лева.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7446/04.10.2021 год., издадено
от Началника на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция
"Анализ на риска и оперативен контрол", АПИ - София, с което на ИВ. Т. Г. с
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
3000,00 лева на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т.
1, б. "а" от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 год.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание "глоба" от
3000.00 /три хиляди/ лева на 1000.00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Т.
Г. с ЕГН ********** сумата от 400.00 лева, представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ИВ. Т. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Пътна инфраструктура“ сумата от 30.00 лева, представляваща направени
разноски по делото за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
7
Административен съд Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8