Решение по дело №5505/2010 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1937
Дата: 22 ноември 2010 г.
Съдия: Милен Павлов Петров
Дело: 20104520105505
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2010 г.

Съдържание на акта

                                                   Р Е Ш Е Н И Е №1937

 

                                                        гр. Русе , 22.11. 2010 г.

 

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      II-ри гр.с.          в публично заседание на   18-ти ноември през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                                    Председател:   МИЛЕН ПЕТРОВ

                                     

при секретаря  Т.П.      и   в   присъствието на прокурора…………………….. като разгледа докладваното от съдията  гр. дело 5505 по описа за 2010 год. за да се произнесе съобрази:

                      Ищецът А.В.М. *** твърди,че е работил в ответното дружество по трудов договор на длъжността „фаянсаджия”. Твърди,че  работодателят  не му е изплатил дължимото трудово възнаграждение за периода 23.06.2009г.-09.07.2010г. в размер на 5500.00лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди „КЛ Инженеринг”ЕООД- гр.Русе   да му заплати сумата от 5500.00лв. – представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 23.06.2009г.-09.07.2010г., сумата от 1000.00лв. – обезщетение за забавено изплащане на трудово възнаграждение за периода 25.06.2010г.-09.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2010г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

                         Съдът като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и формулираните петитуми квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.245,ал.1 и ал.2 КТ- искове за изплащане на дължимо трудово възнаграждение и лихва за забава.                       

                    Ответното дружество „КЛ Инженеринг”ЕООД- гр.Русе  не признава исковете. Възразява, че на  ищецът му е било заплатено изцяло дължимото трудово възнаграждение. Моли съда да отхвърли исковете изцяло. Претендира разноски.

                   Съдът като взе предвид събраните по делото доказателсва намира за установено от фактическа страна следното:

                   Не се спори между страните по делото, а и е видно от представените  писмени доказателства- трудов договор №20/2009г., че за процесния период, страните по делото са били в трудовоправни отношения  като ищеца е заемал длъжността „фаянсаджия” с основно месечно трудово възнаграждение-530.00 лв.По делото липсват доказателства, че трудовото правоотношение е прекратено. По изложените факти страните по делото не спорят.По делото са представени от ответната страна разчетно платежни ведомости и РКО, от които е видно, че за процесния период трудовото възнаграждение на  ищеца е начислявано текущо през всички месеци, съобразно отработените дни и размера уговорен в трудовия договор, начислени и удържани са задължителните осигурителни вноски за ДОО и ЗО, както и дължимия данък по ЗДДФЛ.      

                       От приетата по делото и неоспорена от страните икономическа експертиза е видно, че трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период е начислено и изплатено, съгласно договорения в трудовия договор размер и към момента на изготяне на експертизата/10.11.2010г./ не се дължат суми на ищеца за трудово възнаграждение, а работодателят му е надплатил сума в размер на 16.37лв.

                   При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

                   Не се спори по делото, че за процесния период, страните са били в трудовоправни отношения  като ищеца е заемал длъжността „фаянсаджия” с основно месечно трудово възнаграждение-530.00 лв. По делото липсват доказателства, че трудовото правоотношение е прекратено.

                   Съгласно чл.245 ,ал.1 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната, като остатъкът остава изискуем и се заплаща , ведно с обезщетение в размер на ОЛП за страната. Аналогичен е смисъла на нормата на чл.128 КТ, посочваща основно задължение на работодателя по трудово правотношение- дължи заплащане на възнаграждение за извършената от работника или служителя работа. Съдът намира, че не   е налице правопораждащия вземането на М. фактически състав предвиден в цит.правни норми. Ищецът безспорно през процесния период е бил в трудовоправно отношение с ответника. Работодателят не оспорва добросъвестното изпълнение на възложените му трудови функции. Ответникът навежда възражения за изпълнение на неговите задължение за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца, които възражения  са доказани по делото. По аргумент от чл.164,ал.1,т.4 ГПК заплащането на трудовото възнаграждение може да се доказва пред съда само с писмени доказателствени средства. Такива доказателства по делото  са представени от ответника. Назначената по делото икономическа експертиза категорично установява, че на ищеца не се дължат суми за процесния период и че дори му е надплатена сумата от 16.37лв.  Предвид изложеното съдът приема, че по делото ответника  е доказал ,че е заплатил на ищеца за процесния период дължимото му се  трудово възнаграждение за действително отработено време, което прави исковата претенция недоказана по основание.

                          Неоснователността на главния иск прави неоснователен и иска за заплащане на  обезщетение за забавено изплащане на възнаграждението в размер на 1000.00лв.

                     Предвид изложеното съдът намира,че предявените искове следва да бъдат отхвърлени  като неоснователни и  недоказани.

                     На основание чл.359 КТ ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото дело. Ищецът дължи на ответника разноски в размер на 200.00лв.-изплатено адвокатско възнаграждение.

                   Мотивиран така съдът

                                                  Р       Е       Ш       И       :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявените от А.В.М., ЕГН:********** *** против „КЛ Инженеринг”ЕООД,ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.Русе, ул.”Ген.Винаров”№8, представлявано от К. Х. Л искове  за заплащане на сумата от  5500.00лв. – представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 23.06.2009г.-09.07.2010г., сумата от 1000.00лв. – обезщетение за забавено изплащане на трудово възнаграждение за периода 25.06.2010г.-09.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2010г. до окончателното плащане.

         ОСЪЖДА А.В.М., ЕГН:********** ***  да заплати на „КЛ Инженеринг”ЕООД,ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.Русе, ул.”Ген.Винаров”№8, представлявано от К. Х. Л., сумата от 200.00лв.-разноски по делото.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 22.11.2010г. на осн.чл.315,ал.2 ГПК.

                                                                           

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :