Р Е Ш Е Н И Е
№ 1789 /14.10.2016 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В. ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря М.М. и прокурор Милена Кирова, след като разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 4627 по описа за 2016 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството по ч.н.д. № 4627 по описа на Районен съд –
Варна за 2016 г. е образувано във връзка с депозирано в съда по реда на чл. 157 от Закона за здравето
предложение на Д. Йотова – прокурор при Районна прокуратура – Варна за
иницииране на производство, в което да бъде назначена съдебно – психиатрична
експертиза на лицето С.Н.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 159
от Закона за здравето, с оглед установяване на евентуални данни за наличието на
медицински критерий за настаняване на лицето в специализирано лечебно
заведение.
В проведеното на 14.10.2016 г.
открито съдебно заседание по делото, представителят на Районна прокуратура –
Варна изразява своята позиция, че са налице в условията на
съвкупност медицинския и социален критерий, обуславящи необходимостта осв. Ш. да бъде настанена за задължително лечение в
психиатрично лечебно заведение, мотивирайки своята позиция със заключението на изготвената по делото съдебно – психиатрична
експертиза. Представителят на държавното обвинение пледира съда изцяло да се
съобрази с предложението на вещото лице д-р. Б. и да настани осв. Ш. за срок от 3 (три) месеца в Държавната психиатрична
болница в с. Карвуна, общ. Балчик.
Служебният защитник на осв. С.Н.Ш. – адв. В.В. ***, в пледоарията си по същество на делото, изразява
своята позиция, че не са налице предпоставките, очертани в Закона за здравето
за принудително хоспитализиране на неговата подзащитна
в психиатрично лечебно заведение. Адв. В. подчертава,
че липсват данни по някакъв начин осв. Ш. да
представлява опасност за себе си, за свои близки хора или за други граждани на
Република България, каквито изискавания поставя
разпоредбата на чл. 155 от Закона за здравето, за да бъде дадено лице
принудително лекувано в лечебно заведение.
Лицето, чието освидетелстване се
иска – С.Н.Ш., в предоставената й възможност да изрази своята последна дума, посочва,
че не желае да постъпва в специализирано психиатрично лечебно заведение, като
акцентира, че сама се грижи за себе си и по принцип би приемала лекарства за
лекуване на психичното си заболяване, но също така желае да изслуша и друго
мнение на специалист – психиатър.
От фактическа страна се установи следното:
Лицето, чието освидетелстване се
иска – С.Н.Ш. е на 64 години, като живее сама в свой собствен недвижим имот
(къща), находящ се в гр. Варна, местност „Акчелар – 1“ № 231. Последните няколко месеца работела като
сервитьор в търговски обект в к.к. „Златни пясъци“,
но през месец септември 2016 г. трудовото й правоотношение било прекратено,
поради приключване на летния сезон и респ. приключване на работата в самото
заведение.
От около 20 – 22 години осв. Ш. страда от персистиращо налудно разстройство (параноя – персекутория),
но не е постъпвала никога в лечебно заведение. Същата започнала да обвинява
мъж, че като баща на детето й я преследва, заплашва и тормози, обвинявайки я,
че са отнели детето им в родилния дом през 70 – те години на 20 век.
Поради тази причина, Ш. има
съзнание, че някой понякога я преследва, поставя пестициди в дома й, за да я
отрови, като тези нейни опасения и страхове я мотивират да депозира много на
брой жалби до правораздавателните и правоохранителни
органи в Република България, вкл. и до Районна прокуратура – Варна.
Преди
около 7 години осв. Ш. посетила дома на св. Х. ***,
държала се изключително неадекватно и го обвинила, че се опитва да я умъртви
чрез отрова.
В
следващите няколко години, осв. Ш. пуснала няколко на
брой жалби срещу св. Г. в различни териториални подразделения на ОД на МВР –
гр. Варна, твърдейки, че същият се опитва да я убие, като св. Г. бил канен да
даде обяснения, но впоследствие полицейските преписки приключвали без резултат.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
За да бъде настанено лице за
задължително лечение в лечебно заведение е необходимо да бъдат налице
кумулативно, предвидените в Закона за здравето предпоставки, които условно
могат да бъдат обособени в две групи – от медицински и от социален характер.
Самият медицински критерий – основанието за настаняване на лице за задължително
лечение е рамкиран в разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за
здравето – лицето следва да страда от психично заболяване, характеризиращо се
със сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно
разстройство) или трайна психична увреда, в резултат
на психично заболяване, умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или
съдова и сенилна деменция.
От заключението на назначената
съдебно – психиатрична експертиза, което съдът намира за обективно,
безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че С.Н.Ш. страда от персистиращо налудно разстройство
(параноя – персекутория). Вещото лице допълва, че
заболяването се дефинира като персистираща налудна система, развила се в резултат на болестна
структура на характера, на базата на болестна интерпретация на някои реални
факти и събития. В конкретния случай заболяването протича със систематизирани пароноялни персекуторни налудности, дълбоко ирационални по своя характер и
неподлежащи на разубеждаване по пъти на логичните доводи. Вещото лице
предупреждава, че поведението на пароноялно болните
твърде често представлява значителна обществена опасност – те могат да извършат
инкриминирани деяния, стигащи до хомицид.
Преценявайки заключението на съдебно
– психиатричната експертиза, съдът намира, че в конкретния случай е налице медицинския
критерий за приложението на разпоредбата на чл. 157 от Закона за здравето.
Същевременно обаче съдът застъпва
категорична позиция, че от събраните по делото доказателства липсват данни за
наличието на социален критерий за настаняване на осв.
Ш. за принудително лечение в психиатрично болнично заведение. Съображенията на
съда за тази позиция са следните:
На първо място видно от
обясненията на самата освидетелствана, същата сама се издържа и сама се грижи
за себе си. Съдът няма причина да не вярва на обясненията на осв. Ш., че е работила до преди няколко месеца като
сервитьор в заведение в к.к. „Златни пясъци“. Още
повече, че съдът изцяло кредитира показанията на св. Н.Л.Н. – племенник на
освидетелстваната, който сподели пред съда, че леля му живее в съвсем нормални
и прилични социално – битови условия и сама се грижи за себе си. Св. Н. споделя
също така, че контактува почти ежедневно с осв. Ш.,
но не е забелязъл същата да проявява някакво странно
поведение или държание, още по – малко такова поведение, което да го обезпокои
по някакъв начин.
А също така, стъпвайки изцяло и
чисто върху житейската логика, съдът не вижда как едно лице, което проявява
неадекватно, обезпокоително и смущаващо поведение би могло да полага труд (при
това в продължение на няколко месеца) като сервитьор в заведение – работа,
изискваща непрекъснати социални контакти и общуване с най – различни хора. Факт
е, че не са постъпвали никакви сигнали от обезпокоени граждани, които по –
някакъв начин да са били смутени от поведението на освидетелстваната.
В тази посока са и показанията на
св. М.Г.Ш., който призна, че никога не е ставал свидетел на някаква
противообществена проява от страна на осв. Ш.. Св. Ш.
посочи, че е очевидно, че освидетелстваната има някакво психично заболяване, но
той никога не е бил притеснен, че тя може да застраши или да нарани някого или дори
самата себе си. Показанията на св. Ш. също са от изключително важно значение,
защото той е съсед на осв. Ш. и има преки наблюдения
върху поведението и държанието.
Св. И.А.Ж. също чистосърдечно
призна пред съда, че не е бил обезпокоен или смутен от поведението на осв. Ш. при разговора си с нея, а следващия път, когато тя
го е заговорила, той й е обяснил, че няма време за разговори, при което тя се е
оттеглила и не го е обезпокоявала повече.
На практика единственият потърпеш от поведението на осв. Ш.
е св. Х.А.Г.. Съдът по принцип кредитира показанията на този свидетел и то в
цялост, но самият свидетел призна, че един единствен път е виждал осв. Ш., при това преди цели 7 години (при това за по –
голяма прецизност следва да се посочи, че св. Г. не беше напълно сигурен, че осв. Ш. е жената, която го е постила в дома му преди 7
години).
Действително осв.
Ш. е депозирала няколко на брой жалби срещу св. Г. и се установи, че веднъж е
ходила в дома му и е разпитавала за него съседите му
на ул. „Усмивка“, но с това се изчерпва на практика така наречения от самия св.
Г. „тормоз“ срещу него. Следва да се отбележи, че ако по някакъв начин св. Г.
се счита за наклеветен от освидетелстваната, че я преследва, че е възнамерявал
да я убие или, че поставя пестициди и друг вид отрова в дома й, съществува
набор от правни инструменти, с които св. Г. може да защити правата си и доброто
си име.
Впечатление прави, че на практика
самото производство, въз основа на което Районна прокуратура – Варна е внесла
предложение за изготвяне на съдебно – психиатрична експертиза е образувано не
по нарочна жалба от дадено лице срещу осв. Ш., а
защото последната е депозирала многобройни жалби (макар и неоснователни), в
които твърди, че е пострадала от престъпление.
Съдът се доверява на вещото лице
д-р. Б., че поведението на пароноялните болните
граждани твърде често представлява значителна обществена опасност, но дали осв. Ш. ще извърши някаква противообществена проява е едно
бъдещо, несигурно събитие и на практика представлява едно предположение (макар
и изготвено от експерт психиатър), което обаче не представлява годно правно
основание осв. С.Н.Ш. да бъде настанена в лечебно
заведение.
Липсват каквито и да е било
доказателства, че осв. Ш. е правила опити да нарани
себе си, някой свой близък човек или да представлява непосредствена опасност за
който и да е било гражданин на Република България, каквито са императивните изисквания
на разпоредбата на чл. 155 от Закона за здравето, за да се приеме аргументирано,
че е налице и социален критерий за настаняването й в лечебно заведение.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че в конкретния случай не е налице социалния
критерий за настаняване на С.Н.Ш. в психиатрично лечебно заведение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от Закона за здравето, съдът
Р Е
Ш И:
ОТКАЗВА ДА НАСТАНИ С.Н.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: *** в специализирано психиатрично лечебно
заведение.
Решението може да се обжалва и
протестира в 7 – дневен срок от датата на постановяването му пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: