Р Е Ш
Е Н И Е
№ 612/26.10.2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
При
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1098/2022год., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 45, ал. 11 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).
Образувано е по жалба на Областния управител на област
Пазарджик, срещу Решение № 959/31.10.2022 г., прието на заседание на Общински
съвет гр. Септември по Протокол № 47, с което е прието повторно решение №
924/28.09.2022 г., взето по протокол № 46/28.09.2022г.
В жалбата се
посочва, че обжалваното Решение е неправилно, незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че процесното
новообразувано УПИ е ситуирано върху
тротоарна площ, поради което има публичен характер, и в този смисъл противоречи на чл.6, ал.1 от
ЗОбС. Прави се искане оспорения административен акт да бъде отменен.
Ответникът - на Общински съвет гр. Септември, редовно призовани, изпращат
процесуален представител, който счита жалбата за процесуално недопустима,
алтернативно за неоснователна, претендира се разноски, съгласно представен списък
Административен
съд – гр. Пазарджик, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
С Решение № 698 по
Протокол № 35 от 30.11.2021 г., Общински съвет Септември, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11
от ЗМСМА и чл. 134, ал. 2, т. 6
от ЗУТ дал съгласие за изработване на проект за частично
изменение на подробния устройствен план-план за регулация на улици с осови
точки 122-123 и 123-46а до кв. 20 по плана на гр. Септември, с който част от
тротоара да се обособи в самостоятелен УПИ с отреждане „за рекламна дейност“ в
кв. 20.
Със Заповед № 34/06.06.2022г. зам.кмета на
Община-Септември одобрил проект за изменение на ПР на улици с осови точки 122-123
и 123-46а до кв. 20, с който част от тротоара се обособява в самостоятелен УПИ
ХХIII - За рекламна дейност в кв.20,
съгласно представения проект за ПР, по предложение на кмета на Община –
Септември, в което е посочено, че като част от тротоара този имот е публична
общинска собственост, като след изменението от „част от тротоар“ в „рекламна
дейност“ имота е загубил предназначението си на имот публична общинска
собственост.
С Решение № 924, взето с Протокол № 46/28.09.2022г. от
редовно заседание на ОбС-Септември УПИ ХХIII – За рекламна дейност до кв. 20 по
плана на гр. Септември с площ от 20 кв.м. била обявен за Частна общинска
собственост / ЧОС /.
Със Заповед №
ПО-206/11.10.2022г. Областния управител на гр. Пазарджик върнал за ново
обсъждане приетото решение, като незаконосъобразно, на основание чл. 45, ал.4
от ЗМСМА, вр.чл.32, ал.1 от ЗА. Областния
управител се мотивирал с това, че
решението на общинския съвет не съдържа мотиви, които да обосноват извършваната
промяна от публична в частна общинска собственост на процесния имот, терена
който неправомерно е включен в новообразувания УПИ, съставляващ част от
улицата, предвидена за тротоар - елемент от общинската транспортна техническа
инфраструктура, представляващ имот със статут по закон и по предназначение на
публична общинска собственост съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1
от ЗОбС във връзка с чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата - част
от повърхността в обхвата на общински път /улици/, отредена за разполагане на
тротоар.
С Решение № 959, взето по протокол №
47/31.10.2022г. ОбС – гр. Септември
приел повторно Решение № 924, взето с
Протокол № 46/28.09.2022г., като е посочено, че като част от тротоара имота
е публична общинска собственост, като
след изменението от „част от тротоар“ в „рекламна дейност“ имота е загубил
предназначението си на имот публична общинска собственост по смисъла на чл.3,
ал.2, т.1 от ЗОбС. Посочено е и, че Закона за пътищата, цитиран в Заповед №
ПО-206/11.10.2022г. Областния управител на гр. Пазарджик е неприложим, тъй като предмет на взетото
решение не е път, а улица.
Жалбата
е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като в подадена в срок / оспореното Решение е връчено
на 04.11.2022г., а жалбата срещу него е депозирана чрез Български пощи на
18.11.2022г./, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Оспореното Решение, е издадено на основание чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА, според който Общинският
съвет може да отмени, да измени или да приеме повторно върнатия за ново
обсъждане акт. Решението е прието от
компетентен по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 6
от ЗМСМА орган, в предвидената за това форма и с изискуемото се
от закона мнозинство, след проведено поименно гласуване, съгласно разпоредбата
на чл.45, ал.10 от ЗМСМА - актът, върнат за ново обсъждане, се приема повторно
с мнозинството, определено в закон, но с не по-малко от повече от половината от
общия брой на общинските съветници. Процедурата по вземане и гласуване на
решението от колективния орган е спазена, но същото е прието в нарушение на
материалния закон.
Според чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, областният управител упражнява
контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в
закон е предвидено друго. Той може да върне незаконосъобразните актове за ново
обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен
съд. Оспорването спира изпълнението на индивидуалните и на общите
административни актове и действието на подзаконовите нормативни актове, освен
ако съдът постанови друго.
В чл. 45, ал. 7 и ал. 8 от ЗМСМА е предвидено, че върнатият за ново обсъждане акт
не влиза в сила и се разглежда от общинския съвет в 14-дневен срок от
получаването му. Върнатият за ново обсъждане акт може да бъде оспорен пред
съответния административен съд от кмета на общината, съответно от областния
управител, в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 7, ако в този срок
общинският съвет не се произнесе по него.
Правомощията на общинския съвет във връзка с върнатия
акт са установени в чл. 45, ал. 9 и ал. 10 от ЗМСМА и се свеждат до възможността, да отмени, да
измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт, като актът,
върнат за ново обсъждане, се приема повторно с мнозинството, определено в
закон, но с не по-малко от повече от половината от общия брой на общинските
съветници.
Според чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА, измененият или повторно приетият
акт на общинския съвет може да бъде оспорван пред съответния административен
съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС публична общинска собственост са
имотите и вещите, определени със закон. Съобразно чл.6, ал.1 от ЗОбС имотите и
вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат
предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна
общинска собственост.
Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС гласи, че общинска собственост са
имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон, а
според § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните
държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.
Легалната дефиниция на понятието „тротоар“ е дадена в § 6, т. 6 от ДР на Закона за движението по пътищата а именно изградена, оградена
или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци.
В чл. 167, ал. 1, изр. последно от ЗДвП е установено императивното
правило, че в населените места тротоарите могат да се използват за търговски и
други цели само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците с широчина не
по-малка от 2 метра.
При тази хронология е несъмнено, че тротоара, като
елемент на пътя (включително и на общинските пътища) е публична държавна,
съответно общинска собственост. Единствената допустима с оглед правилото на
чл.6, ал.1 от ЗОбС възможност характера на собственост на имота да бъде
променена от публична в частна е той да е престанал да има предназначението
по чл. 3, ал. 2 от ЗОбС, т.е. имота реално да е престанал
да служи за трайно задоволяване на обществени потребности. Следователно формалната
промяна на предназначението на имота, когато той фактически продължава да служи
за трайно задоволяване на обществени потребности, няма за последица осъществен
юридически факт, от категорията на този, възведен в хипотезата на чл.6, ал.1 от
ЗОбС. Дали е съответно на
закона отреждането на урегулиран поземлен имот с площ от 20 кв.м. е извън
рамките на текущия спор, поради което не следва да бъде обсъждан.
В случая не се твърди и не се установява, улици с горепосочените
осови точки до кв.20 по плана на гр. Септември, да са престанали да бъдат път
по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, респ. като общински пътища, да
съставляват публична общинска собственост. В този смисъл процесния имот,
съставляващ част от въпросните общински пътища и представляващ тротоар,
предназначен само за движение на пешеходци,
по правното си естество е публична общинска собственост. Както беше посочено
промяната на характера на тази собственост в частна такава, не зависи от волята
на общинския съвет или от взетите от него решения, а от фактическото
предназначение и използване на имота.
Въз основа на гореизложеното оспореното Решение на
Общински съвет Септември, не е съответен на правилото, визирано в чл.6,
ал.1 от ЗОбС, поради което настоящият
съдебен състав приема, че обжалвания административен акт се явява неправилен и
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на жалбоподателя се дължат
разноски, но доколкото такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Областния
управител на област Пазарджик, Решение № 959/31.10.2022 г., прието на заседание
на Общински съвет гр. Септември по Протокол № 47, с което е прието повторно
решение № 924/28.09.2022 г., взето по протокол № 46/28.09.2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/