Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,04.12.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски Окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Евгения Генева
При участието на секретаря Даниела Ангелова разгледа докладваното от Генева гр.д. № 131/2017г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.№ 1830/22.02.2017г. на В.М. П. с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове против ОББ“АД гр.С., ул.“С.С.“№ 00 на осн.чл.49 вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000лв. и имуществени вреди в размер на 990лв.
В исковата молба и уточнителните молби от процесуалния му представител вх.№ 3704/11.04.2017г. и вх.№ 7848/29.08.2017г.Ищецът твърди,че ответникът неправомерно наложил запор за сумата 965лв. върху банковата му сметка,по която била превеждана пенсията му в размер на 169 лв.,а така също му събрал такса в размер на 25 лв. за извършване на това неправомерно действие.Ответникът лишил ищеца от възможността да се разпорежда и със сумата от продажбата на наследствено жилище, която била внесена по същата сметка.Изобщо не дължал парите по изпълнителното дело, тъй като не бил сключвал договори за кредит.Алтернативно-сумите по кредита били погасени по давност.“Ищецът твърди,че „ОББ“ АД по вина на директорите й незаконно е превело спестяванията му по сметка на ЧСИ Б. и се е подчинила на неправомерно разпореждане на последния, което банката не е следвало да изпълни“/цит. От уточнителна молба вх.№ 3704811.04.17/Противозаконното поведение на ответника му причинило големи морални страдания-стрес и притеснения от факта,че останал без средства за живеене,обида от неоправдаване на“голямото доверие,което ищецът е имал в ответника за запазване на собствените му средства“/цит.уточнителна молба вх.№ 7848/29.08.2017г./. Здравословното му състояние се влошило.Претендира присъждане на законната лихва върху сумите на обезщетенията,считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди,че поведението му е законосъобразно, защото като трето задължено лице ,получило запорно съобщение от съдебен изпълнител, е бил длъжен да запорира сметките на длъжника по изпълнението.Законността на запора бил доказан с отхвърлително решение на РС-Враца по иск против ЧСИ.Твърденията за увреждания на здравето били необосновани.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема от фактическа и правна страна следното:
От разпореждане № **********/01.07.2017г. на НОИ се установява,че ищецът получава лична пенсия поради инвалидност от 29.08.2002г. със срок на инвалидността до 01.02.2019г., в размер на 189 лв.От приложената справка е видно, че към 01.07.2016г. размерът на пенсията възлиза на 169.45лв.
От удостоверение за декларирани данни изх.№ 11.03.2009г. се установява,че ищецът не притежава собствено жилище към 02.02.2009г.В подкрепа на твърдението си,че сумата 965 лв. произхождала от продадено жилище ищецът представя пълномощно,заверено на 04.10.2010г., с което В.Ц. упълномощава ищеца да я представлява при продажбата на ½ ид.ч. от дворно място в гр.Козлодуй ведно с ½ ид.ч. от построената в него жилищна сграда.От представения с пълномощното нотариален акт № 34/1978г. на РС-Козлодуй/ копие от първа страница/ е видно,че Д.Ф.Ц. е закупил от ГНС-Козлодуй дворно място пл.№ 175.От удостоверение за наследници рег.№ 347/08.05.2013г.на Община Козлодуй е видно,че ищецът е наследник на В. Ц., починала на 12.01.2012г. и същата е оставила втори наследник-брат на ищеца.Въз основа на тези данни не може да се направи категоричен извод,че имотът на наследодателката е продаден от наследниците и че получената сума е внесена от ищеца в запорираната банкова сметка, ***.Пълномощното за сделката е дадено на 04.10.2010г., а упълномощителката е починала на 12.01.2012г., следователно имотът може да е бил продаден още приживе и сумата от продажбата изобщо да не е постъпвала в имуществото на ищеца.При положение,че банковата сметка е открита и сумата 890 лв. е внесена четири години след смъртта на наследодателката,вероятността тази сума да е от продажбата на имота е малка.Решаващ извод в този смисъл съдът прави въз основа на факта,че процесуалният представител на ответника,твърдейки,че е запорирана сума от трансформиран несеквестируем имот, не представя доказателст,че ищецът е продал свой имот преди внасянето на сумата по процесната сметка. От писмо изх. № 11.03.-28/04.02.2009г. на Община Козлодуй се установява,че ищецът притежава 1 /6 ид.ч. земя в с.Бутан с площ 1540 кв. м,но липсват твърдения и данни да е продал тази земя; съгласно приложената към изпълнителното дело справка от АвпСлВп-Козлодуй липсват вписвания,заличавания и отбелязвания от 01.01.2002г. до 16.03.2009г.От банковото извлечение се установява,че сумата 890 лв. е внесена на 29.01.2016г. и впоследствие са внасяни неколкократно суми между 120 и 60 лв.Ето защо съдът не приема за доказано,че произходът на сумата е от несеквестируем имот или доходи.
От решение ,постановено на 09.09.2008г. от Арбитражния съд при „СА“ гр.П. по дело № 28/2008г. се установява,че между ищеца и „К.“ АД имало сключен договор за потребителски кредит № ./ 18.02.2008г.за сумата 940 лв. със срок за погасяване две години при месечна вноска 55.74лв. Длъжникът не погасил нито една вноска,поради което е осъден да заплати 1337.76лв. главница, законната лихва,считано от 18.07.2008г. до окончателното плащане на сумата и 150 лв. разноски. С разпореждане от 05.11.2008г. по т.д. № 1952/2008г. на СГС ТД шести-1 състав е разпоредено да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение и В.П. е осъден да заплати 50 лв. разноски.С молба вх.№ 00028/14.01.2009г. „К.“ АД е инициирал изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист по т.д. №1952/2008г. по т.д. № 1952/2008г. на СГС 1 с-в.С молба вх.№ 01068/09.01.2013г. „Агенция за събиране на вземания“ ООД –София е поискала да бъде конституирана като взискател по изпълнителното дело ,тъй като вземането било цедирано на 25.12.2012г.; приложен е договорът за цесия.От писмо изх.№ 11310/18.06.2013г. се установява,че ищецът е подал жалба против действията на ЧСИ, която е оставена без движение поради невнесена държавна такса.Жалбата е била депозирана директно в ОС-Враца и пратена на ЧСИ за администриране,видно от приложеното писмо с дата 13.06.2013г.Самата жалба е приложена, входирана под № 4388/13.06.2013г.Следователно, към м. юни 2013г. ищецът е знаел за воденото срещу него изпълнително производство.Съобщението за отстраняване на нередовностите е получено на 20.06.2013г. и поради неотстраняването им жалбата е върната. От определение № 1880/07.06.2017г. по в.ч.гр.д. № 2839/2017г. на САС се установява,че ищецът е депозирал частна въззивна жалба против разпореждането на СГС за издаване на изпълнителен лист.Видно от приложената към делото жалба,същата е депозирана на 04.05.2017г. в СГС.Софийски апелативен съд е оставил жалбата без разглеждане като е прието,че поканата за доброволно изпълнение е връчена на 02.02.2009г. и срокът за обжалване е изтекъл на 16.02.2009г.Определението е потвърдено с определение № 593/17.10.2017г. по ч.т.д.№ 1578/2017г. на ВКС ТК Второ отделение, в което е прието,че срокът за обжалване е започнал да тече на 07.02.2017г., когато ищецът получил призовката за доброволно изпълнение, и изтекъл на 21.02.2017г.
Видно от приложените към исковата молба договори ,ищецът има в ответната банка две банкови сметки,както следва: BG. ,открита на 29.01.2016г. при сключване на договор за срочен депозит в ОББ-клон Л.,прекратен на 07.11.2016г. и BG.-спестовна сметка привилегия,по която получавал само пенсия.С писмо от 17.08.2017г. ответникът признава,че върху втората сметка бил наложен запор,но след указание от ЧСИ средствата били отблокирани. Запорът бил наложен на 20.01.2017г. по изп.д. № 2009722040036 и от първата сметка била преведена сумата 965 лв. ,произхождаща от срочния депозит и вноски по сметката.От приложеното към писмото запорно съобщение № 933 се установява,че изпълнителното дело е образувано от ЧСИ Г. Б. рег.№ 722 с район на действие ВОС.Взискател е „Агенция за събиране на вземание“ ЕАД гр.София; вземането е по изпълнителен лист от 07.11.2008г. на СГС по ч.гр.д. № 1952/2008г.;главницата възлиза на 1337.76лв., дължи се законната лихва от 07.11.2008г. до окончателното плащане на сумата; разноски по изпълнителен лист 247.46лв., разноски по изпълнителното дело 520.24лв. и такса по чл.26 от ТЗЧСИ 200 лв. с ДДС.Съобщението е изпратено на 16.01.2017г. и видно от съдържанието му, ЧСИ е поканил ответника в тридневен срок да съобщи на ЧСИ дали признава за основателно вземането,върху което се налага запорът и готов ли е да го плати.С писмо изх.№ 230-ОПЗ/*********/24.01.2017г. ответникът отговаря,че признава вземането за основателно и сметките на ищеца са блокирани като е преведена сумата 965 лв. на 24.01.2017г.На 09.02. 2017г. ЧСИ изпраща указания до банката ,че „запорът не тежи върху дохода,получаван от лицето от НОИ и представляващ инвалидна пенсия“.На 24.02.2017г. ЧСИ изпраща до банката второ разпореждане, с което указва да се извърши проверка дали сумата от 965 лв. има характер на спестявания по смисъла на мотивите по т.13 от ТР от 26.06.2015г. по ТД 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.С писмо от 28.02.2017г. банката отговаря,че сумата била от „натрупани собствени средства“.ЧСИ е изпратил до ищеца писмо на 01.02.2017г. , с което го уведомява за наложения запор и постъпилата сума в размер на 965 лв. като му указва ,че в едноседмичен срок може да обжалва запора, ако счита,че сумата е несеквестируема.От съвкупната преценка на тези данни се налага изводът,че ответната банка неправомерно е запорирала несеквестируем доход на ищеца за период от един месец.Съгласно чл.446,ал.1 ГПК доходът от пенсия на длъжника е несеквестируем при положение ,че е под размера на минималната работна заплата,както е в случая.Банката е била длъжна да провери дали по разплащателната сметка се превеждат доходи от труд или пенсия,в какъвто смисъл са били дадени указания в запорното съобщение, и да заяви,че не признава вземането.Вместо това тя е изпратила до ЧСИ уведомление в обратния смисъл.Видно от приложения договор за откриване на сметка на клиент от 06.10.2016г./л.283 от делото/ и договора от 08.11.2016г. за „сметка-привилегия“/л.29 от делото/ сметката, по която е превеждана пенсията, е „разплащателна-обикновена“като от размера и периодичността на внасяните суми и данните за платеца е било лесно установимо,че произхождат от пенсия. Банката е била длъжна по реда на чл.508,ал.1 от ГПК да информира ЧСИ в 3-дневен срок признава ли за основателно вземането по запора.Видно от запорното съобщение /л.219/, ЧСИ е отправил изрично такава покана на осн.чл.508 ал.2 ГПК.Както бе отбелязано по-горе, ответната банка е отговорила,че е готова да плати.От самото запорно съобщение е видно,че сумата произтича от вземане с лихва върху главницата ,считано от 07.11.2008г., което поражда основателни съмнения дали вземането може да бъде обект на принудително изпълнение предвид разпоредбата на чл.433,ал.1 т. 7 от ГПК в редакцията му към момента на получаване на запорното съобщение,съгласно която изпълнителното производство се прекратява,ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.Случаят е именно такъв, видно от данните в изпълнителното дело.Същото е образувано по молба на „К.“ АД на 14.01.2009г. ,след което дружеството не е предприемало никакви действия,докато след почти четири години-на 09.01.2013г. „АСВ“ ООД е сезирало ЧСИ с молба да го конституират като взискател на осн.чл.426 ГПК.Въпреки,че банката не е могла да извлече тези данни директно от запорното съобщение,в последното е имало достатъчно информация,въз основа на която да оспори плащането или да поиска допълнителни сведения от ЧСИ. Налице е неправомерно действие на служители на ответната банка по смисъла на чл.49 вр.чл.45 ЗЗД.
От приложения амбулаторен лист , издаден на 19.08.2016г., е видно,че ищецът е имал оплаквания от разширени вени и увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб , радикулопатия и коксартроза неуточнена.От амбулаторен лист ,издаден на 18.08.2016г. е видно,че има варикозни вени без язви и увреждане на нервни коренчета и плексуси.От приложеното удостоверение ,издадено на 07.06.2017г. от общопрактикуващ лекар се установява,че има варикозни вени и заболяване на очите. Според последното решение на ТЕЛК ЕР 2142/116/21.06.2017г. ищецът страда от болести на очната ябълка, катаракта, спондилоза,гонартроза,спонзилатроза,радикулопатия с хронично рецидивиращо протичане.От констатациите в експертното решение е видно,че ортопедичните оплаквания са от десет години.Оценката на нетрудоспособността е завишена от 73% на 83.5%.Заболяванията на опорно-двигателния апарат са констатирани през месец август 2016г., т.е. пет месеца преди налагане на запора,поради което съдът счита,че не е налице причинно-следствена връзка между негативните емоции и тези увреждания.Независимо от това, налагането на запор върху пенсията на ищеца е довело до силен стрес и притеснение.Ищецът е бил лишен от средства за физическо оцеляване, което е причина за тежки морални страдания.Периодът на тези страдания обаче е бил кратък поради вдигането на запора вследствие указанията на ЧСИ и предприетите от ищеца действия/депозиране на жалба против действията на ЧСИ/.Не се доказва,че неправомерното поведение на ответника действително е довела до влошаване на здравето на ищеца.Ето защо съдът достига до извода,че справедливото обезщетение за причинените по вина на служители на банката морални страдания възлиза на 2000 лв.Предвид основателността на главния иск до посочения размер, следва да се уважи акцесорния иск за законната лихва върху обезщетението,считано от 21.02.2017г.- датата на изпращане на исковата молба,видно от пощенското клеймо и съгласно уточнителната молба от 11.04.2017г. ,до окончателното заплащане на сумата.За разликата до предявения размер иска за неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлен като неоснователен.
Не се доказва, че сумата от 965лв. произхожда от продажбата на несеквестируем имот,но е било налице друго основание ,което задължава банката да оспори вземането- разпоредбата на чл.433,ал.1 т.8 /отм./ ГПК.Независимо,че вземането произтича от изпълнителен лист по влязло в сила съдебно разпореждане и арбитражно решение,то не е подлежало на принудително изпълнение към момента на налагане на запора.Неоснователно е възражението на ответника в писмените бележки,че искът против ЧСИ бил отхвърлен от Районен съд -Враца и това доказвало законосъобразността на наложения запор.Видно от решение № 366/11.07.2017г. по гр.д. № 1241/2017г. на РС-Враца,шести състав,влязло в сила на 03.08.2017г.,предмет на делото са само неимуществени вреди и то произтичащи от други обстоятелства/свързани с пътувания на ищеца от Видин до Враца във връзка с изпълнителното дело/.Ето защо искът за имуществени вреди в размер на 990 лв., от които 965 лв.преведени неправомерно на ЧСИ и 25 лв. такса за банковата операция,следва да бъде уважен изцяло,както и иска на осн.чл.86 ЗЗД за законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до окончателното и плащане,съгласно искането в уточнителната молба.
Предвид изхода на делото и обстоятелството,че ищецът е освободен от държавна такса и му е предоставена правна помощ ,ответникът следва да заплати на СОС на осн.чл.78, ал.6 ГПК държавна такса в размер на 120 лв. и на НБПрП на осн.чл.78, ал.7 ГПК адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.2 т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004г. на САК в размер на 670 лв.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „О“ АД със седалище и адрес на управление *** с ЕИК . да заплати на В.М.П. с ЕГН ********** ,с адрес ***, обезщетение за имуществени вреди на осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД в размер на 990 /деветстотин и деветдесет/лева,ведно със законната лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД,считано от 21.02.2017г. до окончателното и плащане, и обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в силно притеснение , стрес и чувство на обида от накърненото доверие, на осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД в размер на 2000/две хиляди /лева,ведно със законната лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД, считано от 21.02.2017г. до окончателно заплащане на сумата за това,че на 20.01.2017г. е наложила неправомерно запор върху банковите сметки на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „О.“АД с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** да заплати на СОС на осн.чл.78, ал.6 ГПК държавна такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
ОСЪЖДА „О.“ АД с ЕИК. със седалище и адрес на управление ***, да заплати на осн.чл.78,ал.7 от ГПК адвокатско възнаграждение в полза на Националното бюро за правна помощ в размер на 670/шестотин и седемдесет/ лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: