№ 127356
гр. София, 09.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110142455 по описа за 2024 година
При подготовка на делото в закрито съдебно заседание по реда на чл.140 ГПК съдът
констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на процесуалне закон - чл.128,
т.2 ГПК, тъй като не е внесен пълния размер на дължимата държавна такса.
В конкретния случай производството по делото е образува по изпратена по подсъдност от
Административен съд - гр.София искова молба. Видно от същата е, че ищцата *** предявява
два обективно съединени иска срещу Прокуратурата на Република България - за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени вследствие на
внасянето на незаконно искане за принудително настаняване за лечение, по което е било
образувано, но прекратено ЧНД №3749/2024г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав, както и
за имуществени вреди в размер на 1300,00 лева.
Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря пряко за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон,
уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни
органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на
основание чл. 49 ЗЗД (решение №110 от 14.06.2013г. по гр.д.№93/2012г. на IV г.о. на ВКС).
Функционалният имунитет на прокурора не изключва отговорността на държавата за вреди
от незаконосъобразен съдебен акт. Държавата, чрез процесуалният си субституент, в случая
Прокуратурата на Република България, отговаря за вреди, когато те са причинна връзка с
постановения акт, съответно извършеното от прокурор незаконосъобразно действие или
бездействие.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че е сезиран с искове с правно основание
чл.49 ЗЗД, а не по ЗОДОВ, поради което размерът на държавната такса се определя по реда
на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Тъй
като са предявени два иска в защита на различни интереси таксата се определя по реда на
1
чл.72, ал.2 ГПК. При съобразяване с доказателствата за внесена държавна такса в размер на
10,00 лева, на ищцата следва да бъдат дадени указания да представи по делото документ за
довнесена дължавна такса в размер на 442,00 лева.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищцата, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението ,
следва да представи по делото документ за довнесена по сметка на СРС държавна
такса в размер на 442,00 лева /по предявените срещу ответника два обективно
съединени иска/, изчислена съгласно чл.72, ал.2 ГПК и съобразно правилото на чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, след
приспадане размера на платената държавна такса в размер на 10,00 лева
НАПОМНЯ на ищеца, че при неизпълнение на дадените от съда указания в срок
исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се изпрати на ищеца чрез пълномощника му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2