Решение по дело №59/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 68
Дата: 8 април 2020 г. (в сила от 8 април 2020 г.)
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20201500500059
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

68

гр. Кюстендил, 08.04.2020 г.

B  ИМЕТО HA НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:              ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

СИМОНА НАВУЩАНОВА

при участието на секретаря: В. Б.,

разгледа докладваното от младши съдия Симона Навущанова в.гр.д. № 59/2020 г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение  № 703 от 18.11.2019 г., постановено по гр. дело № 655 по описа за 2019 г., Районен съд Дупница е признал за установено, че А.Й.Л., с ЕГН ********** ***, дължи на Д.А.П. ***, сумата от 2500 лева,  ведно с законна лихва от 23.10.2018 г. Със същото решение е осъдил А.Й.Л. да заплати на Д.А.П. 455 лева деловодни разноски.

Постъпила е въззивна жалба от А.Й.Л., ЕГН **********, чрез адв. Ю.Д., с която се оспорва изцяло постановения от първата инстанция съдебен акт. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, немотивирано и противоречащо на материалния и процесуалния закон.

Счита се за неправилен извода на съда, че в хода на първоинстанционното производство са събрани доказателства, че ответникът не е заплатил договорената сума в размер на 2500, представляваща цената за закупуване на процесния лек автомобил. На следващо място, се сочи, че ДнРС е допуснал съществено процесуално нарушение като е допуснал разпит на свидетел за доказване на обстоятелства, за който гласни доказателствени средства са недопустими съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ГПК.  Въззивникът твърди, че още с отговора на депозираната искова молба не е оспорил обстоятелството, че закупил процесния автомобил от ищеца, но изрично е посочил в самият договор, че сто процента от цената е заплатена при получаване на автомобила, който му е бил предаден и съответно последният го е регистрирал в КАТ- гр. Дупница на свое име. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Не са въведи искания по доказателствата.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.А.П., с ЕГН **********, чрез „Адвокатско дружество *****.“, БУЛСТАТ: *****, представлявано от адв. Е.А.П.,***. Въззиваемата страна счита подадената жалба за неоснователна и необоснована, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено изцяло. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът правилно е обсъдил събраните писмени доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. Възразява се срещу изложеното от въззивника твърдение за наличието на съществено процесуално нарушение с оглед допуснатите от ДнРС свидетелски показания. В тази връзка се твърди, че изложеното твърдение за недопустимостта им, с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ГПК е неоснователно и неприложимо в настоящия случай, като се цитира съдебна практика в тази насока. Иска се потвърждаване на постановения от ДнРС съдебен акт и присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Не са релевирани искания по доказателствата.

B открито съдебно заседание на 12.03.2020 г., жалбоподателят А.Й.Л., редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.  

B съдебното заседание пред КнОС въззиваемата страна – Д.А.П., редовно призована не се явява лично, представлява се от адв. П., която поддържа изложеното в депозирания отговор.  Моли за потвърждаване на постановения съдебен акт и присъждане на сторените разноски.

Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира депозираната въззивна жалба за редовна и допустима.

Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 258 и следващите от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд - Дупница.

При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно. Съображенията за това са следните:

Пред Дупнишкия районен съд се е развило производство по предявен по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, иск с правно основания чл. 79 от ЗЗД  срещу А.Й.Л. за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2500 лева, съставляваща главница във връзка със сключен между страните договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 22.03.2018 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда- 23.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.10.2018 г. по ч.гр. д. № 2106/2018 г. по описа на ДнРС, срещу която отвтеникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК и съгласно разпореждане на съда ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.

В депозираната искова молба ищецът сочи, че на 22.03.2018 г. между него, в качеството му на продавач и ответникът, в качеството му на купувач, бил сключен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с номер на двигател ****, чиито подписи били надлежно нотариално заверени. Уговорената между страните цена била в размер на 2500 лева, която отвтеникът следвало да  заплати разсрочено, в срок до 22.09.2018 г.. Ищецът се съгласил на разсроченото плащане, тъй като отвтеникът бил негов служител и той знаел, че баща му е болен и че се намира във финансово затруденено положение. Страните подписали бланкетен договор, в който не била посочена договорената цена. Същият бил заверен в този вид от нотариус, на който те обяснили каква е договорката им относно размерът и начинът за плащането. За ищецът останал неясен въпросът защо нотариусът не е вписал цената в договора. В деня на подписване на договора, присъствала позната на страните – М. С. Х., която помогнала на ответника и при регистрацията в КАТ на автомобила. Ищецът на наяколко пъти провел разговори с ответника с молба да му бъде заплатена дължимата продажна цена, но той всеки път го молел да изчака още малко и обещавал, че ще я заплати. Въпреки това дължимата сума не била заплатена, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор от ответника А.Л., с който последният оспорва изцяло по основание и по размер подадената искова молба, с твърдение че изложеното в нея не отговаря на действителното положение. Ответникът не оспорва факта, че е закупил процесния автомобил от ищеца, както и че за продажбата е подписан договор с нотариална заверка на подписите. Сочи обаче, че в договорът било записано, че 100 % от цената е заплатена при получването на автомобила, а той му бил предаден и съответно била извършена регистрация в КАТ на негово име.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че на 22.03.2018 г. между ищецът, в качеството му на продавач и ответникът, в качеството му на купувач, е сключен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с номер на двигател ***, заверено копие от който е приложен по делото. Нотариална заверка на подписите, положени върху договора, е извършена на същата дата от нотариус Я. Т., район на действие РС Благовград, рег. № **** на НК.

В хода на производството пред ДнРС са събрани и гласни доказателства, посредством разпита на свидетелката очевидец М. Х.. Същата свидтелства, че познава и двете страни от няколко години. Ищецът Д. имал няколко автомобила, един от които бил и процесният „Сеат Леон“, който бил внесен от Англия. Свидетелката разказва, че автомобилът бил прехвърлен в КАТ на името на Д. на 22.03.2018 г. и понеже това се случило в края на работния ден, страните попълнили бланка на договор за покупко-продажа, която взели от КАТ, която заверили при нотариус Т.. Свидетелката присъствала и в КАТ и при заверката на договора. Уговорката между страните била да се заплати разсрочено цена в размер на 2500 лева, тъй като на ответника С. му било невъзможно да я заплати наведнъж. Свидетелката разказва, че ищецът й споделил, че е търсил парите си няколко пъти, но Д. все казвал, че в момента няма възможност да ги заплати.

Пред настоящата съдебна инстанция не са събрани други гласни и писмени доказателства, освен тези събрани в хода на първоинстанционото производство.

На база изложеното в депозираната искова молба и събраните доказателсства, ДнРС е приел, че продажната цена не е заплатена от ответника и е уважил изцяло предявения положителен установителен иск.

Решението на ДнРС е правилно като резултат, макар да липсват мотиви и съображенията за това са следните:

Предявен е по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, иск с правно основания чл. 79 от ЗЗД  срещу А.Й.Л. за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2500 лева главница, съставляваща главница във връзка със сключен между страните договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 22.03.2018 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда- 23.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.10.2018 г. по ч.гр. д. № 2106/2018 г. по описа на ДнРС

В тежест на ищеца е да докаже наличие на облигационни отношение по силата на договор за продажба на МПС, както и че ищецът е предал на ответника лекия автомобил, т.е. е изпълнил задълженията си, породени от договора. В случай, че ищеца изпълни тази доказателствена тежест, на ответника е възложено да докаже, че е изпълнил задължението си за плащане на продажната цена изцяло /в уговорените срок и размер и по уговорения начин/ или друг способ за погасяване на задължението си, както и да докаже правоизключващите възражения, на които се позовава.

Не спорно по делото, че на 22.03.2018 г. са сключили договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с номер на двигател *****, с нотариалана заверка на подписите, положени върху договора, извършена на същата дата от нотариус Я. Т., район на действие РС Благовград, рег. № ***** на НК. Не спорно межу страните и че владението върху автомобила е предадено на отвтеника, като последният е регистрирал МПС-то на свое име в КАТ. Спорните между страните са два момента- какъв е размерът на договорената продажна цена и дали последната е надлежно заплатена от ответника на ищеца.

От съдържанието на приложения по делото договор не се установява размера на договорената продажна цена, тъй като такава не е вписана. За установяване размерът на договорената цена и договрките на страните относно начинът на заплащането й,  в хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелката М. Х.. Същата се явява пряк свидетел –очевидец на подписването, нотариалната заверка на договора и самите договорки между страните относно съществени клаузи от договора- размер, срок и начин на плащане на цената. От показанията на същата, които КнОС кредитира като обективни и всестрани се установява, че страните са договорили продажна цена в размер на 2500 лева, която е следвало да бъде заплатена от ответника на ищеца разсрочено, тък като финансовото състояние на отвтеника, който бил служител на ищеца не било добро. В доказателствена тежест на ответника, при условие на пълно и главно доказване е да установи положителния факт, че заплатил договорената продажна цена. Доказателства в тази насока не са събрани нито в  хода на първоинстанционното производство, нито в настоящото производство. Същият единствено е твърдял, както е посочил и депозираната въззивна жалба, че в подписаният договор е записано, че цената се заплаща при предаване на автомобила. Автомобилът обаче е предаден в деня на подписване на договорът и няма как при договорено разсрочено плащане на същия, той да е заплатен в размките на същия ден. Между страните е подписан бланков договор, взет на място в самия КАТ, където е извършена и регистрация на МПС-то на името на ответника.

В тази връзка КнОС намира за неоснователни възраженията на въззивника изложени в депозираната от него въззивна жалба, касаещи недопустимост на свидтелските показания на разпитаната свидетелка, поради действие на забраната предвидена в разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед конкретиката на отделния казус, съдът тълкува договора, изследвайки доколко буквалния смисъл на текста изразява действителната обща воля на страните; как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното и място в договора и общия му смисъл; може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора. При изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва и обстоятелствата, при които е сключен договора; поведението на страните преди и след сключването му – характера на преговорите за сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. Ограничението по чл. 164, ал.1, т.1 и т. 6 от ГПК не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. (в този смисъл Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявения иск е изцяло основателен и правилно е уважен за пълния претендиран размер. Решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При изхода на спора пред въззивния съд, право на разноски има въззиваемата страна Д.А.П.. Същата е релевирала своевременно искане и е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за втората инстанция в размер на 405 лева, което следва да бъде възложено в тежест на въззивника А.Й.Л..

По обжалваемостта:

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5000 лева за граждански дела, каквото е и настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, КнОС

 

P ЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 703 от 18.11.2019 г., постановено по гр. дело № 655/2019 г. по описа на Дупнишкия районен съд, с което е признато за установено в отношенията между страните, че А.Й.Л., ЕГН **********, дължи на  Д.А.П., с ЕГН ********** сумата от 2500 лева, съставляваща главница във връзка със сключен между страните договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 22.03.2018 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда- 23.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 455 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.10.2018 г. по ч.гр. д. № 2106/2018 г. по описа на ДнРС.

 

ОСЪЖДА А.Й.Л., с ЕГН ********** да заплати на Д.А.П., с ЕГН **********, сумата от 405 (четиристотин и пет) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждения за въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:     1.                                     2.