РЕШЕНИЕ
№68
гр. Кюстендил, 08.04.2020 г.
B ИМЕТО HA НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно
заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря: В. Б.,
разгледа докладваното от младши
съдия Симона Навущанова в.гр.д. № 59/2020 г. по описа на Окръжен съд-
Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 703 от 18.11.2019 г., постановено по гр. дело № 655
по описа за 2019 г., Районен съд Дупница е признал за установено, че А.Й.Л., с
ЕГН ********** ***, дължи на Д.А.П. ***, сумата от 2500 лева, ведно с законна лихва от 23.10.2018 г. Със
същото решение е осъдил А.Й.Л. да заплати на Д.А.П. 455 лева деловодни
разноски.
Постъпила е въззивна жалба от А.Й.Л., ЕГН **********, чрез адв. Ю.Д., с
която се оспорва изцяло постановения от първата инстанция съдебен акт. Твърди
се, че решението е незаконосъобразно, немотивирано и противоречащо на
материалния и процесуалния закон.
Счита се за неправилен извода на съда, че в хода на първоинстанционното
производство са събрани доказателства, че ответникът не е заплатил договорената
сума в размер на 2500, представляваща цената за закупуване на процесния лек
автомобил. На следващо място, се сочи, че ДнРС е допуснал съществено
процесуално нарушение като е допуснал разпит на свидетел за доказване на
обстоятелства, за който гласни доказателствени средства са недопустими съгласно
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ГПК. Въззивникът твърди, че още с отговора на депозираната
искова молба не е оспорил обстоятелството, че закупил процесния автомобил от
ищеца, но изрично е посочил в самият договор, че сто процента от цената е
заплатена при получаване на автомобила, който му е бил предаден и съответно
последният го е регистрирал в КАТ- гр. Дупница на свое име. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и
присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Не са
въведи искания по доказателствата.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.А.П.,
с ЕГН **********, чрез „Адвокатско дружество *****.“, БУЛСТАТ: *****,
представлявано от адв. Е.А.П.,***. Въззиваемата страна счита подадената жалба за неоснователна и необоснована, а постановеното от районния съд решение
като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено
изцяло. Излагат се подробни
съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата
молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.
Съдът правилно е обсъдил събраните писмени доказателства, въз основа на което е
постановил и своя акт. Възразява се срещу изложеното от въззивника
твърдение за наличието на съществено процесуално нарушение с оглед допуснатите
от ДнРС свидетелски показания. В тази връзка се твърди, че изложеното твърдение
за недопустимостта им, с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ГПК е неоснователно и неприложимо в настоящия случай, като се цитира съдебна
практика в тази насока. Иска се потвърждаване на постановения от ДнРС съдебен
акт и присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Не са
релевирани искания по доказателствата.
B открито
съдебно заседание на 12.03.2020 г.,
жалбоподателят А.Й.Л., редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален
представител.
B съдебното
заседание пред КнОС въззиваемата страна – Д.А.П., редовно
призована не се явява лично, представлява се от адв. П., която поддържа
изложеното в депозирания отговор. Моли за
потвърждаване на постановения съдебен акт и присъждане на сторените разноски.
Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната
жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и
прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивният съд намира депозираната въззивна жалба за редовна и
допустима.
Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи
на обжалване, съгласно чл. 258 и следващите от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с
правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт
Районен съд - Дупница.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата
инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от
съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването
е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че
обжалваното решение е правилно. Съображенията за това са следните:
Пред
Дупнишкия районен съд се е развило производство по предявен по реда на чл. 422
от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, иск с правно основания чл. 79 от ЗЗД срещу А.Й.Л. за установяване в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 2500
лева, съставляваща главница във връзка със сключен между страните договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 22.03.2018 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда- 23.10.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.10.2018 г. по ч.гр. д. № 2106/2018 г. по описа на ДнРС, срещу която
отвтеникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК и съгласно разпореждане на съда ищецът е предявил иск за установяване
на вземането си.
В
депозираната искова молба ищецът сочи, че на 22.03.2018 г. между него, в
качеството му на продавач и ответникът, в качеството му на купувач, бил сключен
договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с
номер на двигател ****, чиито
подписи били надлежно нотариално заверени. Уговорената между страните цена била
в размер на 2500 лева, която отвтеникът следвало да заплати разсрочено, в срок до 22.09.2018 г..
Ищецът се съгласил на разсроченото плащане, тъй като отвтеникът бил негов
служител и той знаел, че баща му е болен и че се намира във финансово
затруденено положение. Страните подписали бланкетен договор, в който не била
посочена договорената цена. Същият бил заверен в този вид от нотариус, на който
те обяснили каква е договорката им относно размерът и начинът за плащането. За
ищецът останал неясен въпросът защо нотариусът не е вписал цената в договора. В
деня на подписване на договора, присъствала позната на страните – М. С. Х.,
която помогнала на ответника и при регистрацията в КАТ на автомобила. Ищецът на
наяколко пъти провел разговори с ответника с молба да му бъде заплатена
дължимата продажна цена, но той всеки път го молел да изчака още малко и
обещавал, че ще я заплати. Въпреки това дължимата сума не била заплатена,
поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК.
В срока по
чл. 131 от ГПК пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор от ответника
А.Л., с който последният оспорва изцяло по основание и по размер подадената
искова молба, с твърдение че изложеното в нея не отговаря на действителното
положение. Ответникът не оспорва факта, че е закупил процесния автомобил от
ищеца, както и че за продажбата е подписан договор с нотариална заверка на
подписите. Сочи обаче, че в договорът било записано, че 100 % от цената е
заплатена при получването на автомобила, а той му бил предаден и съответно била
извършена регистрация в КАТ на негово име.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че на
22.03.2018 г. между ищецът, в качеството му на продавач и ответникът, в
качеството му на купувач, е сключен договор за покупко-продажба на лек
автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с номер на двигател ***, заверено копие
от който е приложен по делото. Нотариална заверка на подписите, положени върху
договора, е извършена на същата дата от нотариус Я. Т., район на действие РС
Благовград, рег. № **** на НК.
В хода на производството пред ДнРС са събрани и гласни доказателства, посредством
разпита на свидетелката очевидец М. Х.. Същата свидтелства, че познава и двете
страни от няколко години. Ищецът Д. имал няколко автомобила, един от които бил и
процесният „Сеат Леон“, който бил внесен от Англия. Свидетелката разказва, че
автомобилът бил прехвърлен в КАТ на името на Д. на 22.03.2018 г. и понеже това
се случило в края на работния ден, страните попълнили бланка на договор за
покупко-продажа, която взели от КАТ, която заверили при нотариус Т.. Свидетелката
присъствала и в КАТ и при заверката на договора. Уговорката между страните била
да се заплати разсрочено цена в размер на 2500 лева, тъй като на ответника С.
му било невъзможно да я заплати наведнъж. Свидетелката разказва, че ищецът й
споделил, че е търсил парите си няколко пъти, но Д. все казвал, че в момента
няма възможност да ги заплати.
Пред настоящата съдебна инстанция не са събрани други гласни и писмени
доказателства, освен тези събрани в хода на първоинстанционото производство.
На база
изложеното в депозираната искова молба и събраните доказателсства, ДнРС е приел,
че продажната цена не е заплатена от ответника и е уважил изцяло предявения
положителен установителен иск.
Решението на ДнРС е правилно като
резултат, макар да липсват мотиви и съображенията за това са следните:
Предявен е по реда на
чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, иск с правно основания чл. 79 от ЗЗД срещу А.Й.Л. за установяване в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 2500
лева главница, съставляваща главница във връзка със сключен между страните
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 22.03.2018
г. с нотариална заверка
на подписите, ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението в съда- 23.10.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
23.10.2018 г. по ч.гр. д. № 2106/2018 г.
по описа на ДнРС
В тежест на ищеца е да докаже наличие на
облигационни отношение по силата на договор за продажба на МПС, както и че ищецът е предал на ответника лекия
автомобил, т.е. е изпълнил задълженията си, породени от договора. В случай, че ищеца изпълни тази доказателствена
тежест, на ответника е възложено да докаже, че е изпълнил задължението си за
плащане на продажната цена изцяло
/в уговорените срок и размер и по уговорения начин/ или друг способ за
погасяване на задължението си, както и да докаже правоизключващите възражения,
на които се позовава.
Не спорно по делото, че на 22.03.2018
г. са сключили договор
за покупко-продажба на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с
номер на двигател *****, с нотариалана заверка на подписите, положени върху
договора, извършена на същата дата от нотариус Я. Т., район на действие РС
Благовград, рег. № ***** на НК. Не спорно межу страните и че владението върху
автомобила е предадено на отвтеника, като последният е регистрирал МПС-то на
свое име в КАТ. Спорните между страните са два момента- какъв е размерът на
договорената продажна цена и дали последната е надлежно заплатена от ответника
на ищеца.
От съдържанието на приложения по делото договор не се установява размера
на договорената продажна цена, тъй като такава не е вписана. За установяване
размерът на договорената цена и договрките на страните относно начинът на
заплащането й, в хода на
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетелката М. Х.. Същата се явява пряк свидетел
–очевидец на подписването, нотариалната заверка на договора и самите договорки
между страните относно съществени клаузи от договора- размер, срок и начин на
плащане на цената. От показанията на същата, които КнОС кредитира като
обективни и всестрани се установява, че страните са договорили продажна цена в
размер на 2500 лева, която е следвало да бъде заплатена от ответника на ищеца
разсрочено, тък като финансовото състояние на отвтеника, който бил служител на
ищеца не било добро. В доказателствена тежест на ответника, при условие на
пълно и главно доказване е да установи положителния факт, че заплатил
договорената продажна цена. Доказателства в тази насока не са събрани нито в хода на първоинстанционното производство, нито
в настоящото производство. Същият единствено е твърдял, както е посочил и
депозираната въззивна жалба, че в подписаният договор е записано, че цената се
заплаща при предаване на автомобила. Автомобилът обаче е предаден в деня на
подписване на договорът и няма как при договорено разсрочено плащане на същия,
той да е заплатен в размките на същия ден. Между страните е подписан бланков
договор, взет на място в самия КАТ, където е извършена и регистрация на МПС-то
на името на ответника.
В тази връзка КнОС намира за неоснователни възраженията на въззивника
изложени в депозираната от него въззивна жалба, касаещи недопустимост на
свидтелските показания на разпитаната свидетелка, поради действие на забраната
предвидена в разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ГПК. Съгласно
константната практика на ВКС, при наличие на спор
относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно
изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки
действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка
едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед конкретиката
на отделния казус, съдът тълкува договора, изследвайки доколко буквалния смисъл
на текста изразява действителната обща воля на страните; как следва да се
тълкува отделната уговорка предвид систематичното и място в договора и общия му
смисъл; може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент за противното
или за по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в
отношенията между страните по договора. При изясняване на действителната обща
воля на страните съдът може да изследва и обстоятелствата, при които е сключен
договора; поведението на страните преди и след сключването му – характера на
преговорите за сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с
това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. Ограничението по чл.
164, ал.1, т.1 и т. 6 от ГПК не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо
договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай,
когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът
не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване
на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната
обща воля на страните. (в този смисъл Решение № 546 от 23.07.2010 г. по
гр. д. № 856/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
Поради изложените съображения, съдът намира, че
предявения иск е изцяло основателен и правилно е уважен за пълния претендиран размер. Решението на първоинстанционният съд като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При
изхода на спора пред въззивния съд, право на разноски има въззиваемата страна Д.А.П.. Същата е релевирала своевременно искане и е
представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за втората
инстанция в размер на 405 лева, което следва да бъде възложено в тежест на
въззивника А.Й.Л..
По
обжалваемостта:
Съгласно разпоредбата на
чл. 280, ал. 3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с
цена на иска до 5000 лева за граждански дела, каквото е и настоящото
производство.
Водим от горното и на
основание чл. 271, ал.1 от ГПК, КнОС
P ЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 703 от 18.11.2019 г.,
постановено по гр. дело № 655/2019 г. по описа на Дупнишкия районен съд,
с което е признато
за установено в отношенията между
страните, че А.Й.Л., ЕГН **********, дължи на Д.А.П., с
ЕГН ********** сумата от 2500 лева, съставляваща главница във връзка със
сключен между страните договор за покупко-продажба на моторно превозно средство
от 22.03.2018 г. с нотариална заверка
на подписите, ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението в съда- 23.10.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата и разноски в размер на 455 лева, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.10.2018 г. по ч.гр. д. № 2106/2018 г. по описа на ДнРС.
ОСЪЖДА
А.Й.Л., с ЕГН **********
да заплати на Д.А.П., с ЕГН **********, сумата от 405 (четиристотин и пет) лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждения за въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.