Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 370
гр.
Стара Загора, 20.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Пенка
Маринова
и с участието на прокурора
Петя Драганова
като разгледа докладваното от
съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 345по
описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на И.Д.Д. ***,
против Решение № 393/02.07.2019г. по АНД
№ 722/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 18-1228-004659 от 11.01.2019г., издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, с наложено на
касатора административно наказание глоба в размер на 150 лв. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на закона -
касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН. Според касатора съдът безкритично е възприел описаната
фактическа обстановка в акта за установяване на административно нарушение
/АУАН/, без мотиви е квалифицирал като неоснователно направеното възражение за
тежестта на двата автомобила, необосновано се е позовал на събраните по
преписката писмени сведения. Счита, че установеното нарушение се дължи на
превишение с власт, каквато водачите на служебното превозно средство са
упражнили спрямо него. Моли за отмяна на решението и на потвърденото с него НП.
Ответникът по касационната жалба - ОД
на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението на районния съд, като постановено при правилно приложение на
закона, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара
Загора е Наказателно постановление № 18-1228-004659 от 11.01.2019г., издадено
от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР Стара Загора, въз основа на АУАН
серия Д, бланков № 854261/19.12.2018 г., с което на И.Д.Д. ***, на основание
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 150 лв. за нарушение на чл.45, ал.1 от ЗДвП. Като административно нарушение
са преценени следните обстоятелства: На 19.12.2018г., около 19:30 ч., в гр.Стара
Загора, в местността „Събореният мост“, по асфалтов път, намиращ се над
бензиностанция „Петрол“, в посока север, Д. управлява лек автомобил марка „Ауди“,
с рег. № ***, собственост на Д.И. Д. ***, като при движение по път с надлъжен
наклон, при спускане, където
разминаването на два автомобила е невъзможно, не пропуска изкачващото се
МПС „ВАЗ“, с рег. № *** и възпрепятства движението по пътя. Същевременно за
изкачващия се товарен автомобил било невъзможно да предприеме маневра назад,
тъй като зад него имало други автомобили. За извършеното нарушение е съставен
АУАН по данни на двама свидетели.
За да потвърди НП, Районен съд Стара Загора е приел,
че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Според съда възприетата в НП фактическа обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните в съдебното производство свидетелски показания,
които съдът кредитира с доверие като последователни, убедителни и
непротиворечиви, кореспондиращи със събраните писмени доказателства. Намира за
неоснователно възражението, че санкционираното лице като водач на по-тежкото
превозно средство не следва да прави движението назад, защото зад неговия
автомобил е нямало други превозни средства, пречещи му да достигне уширена част
на 10м назад, докато за другия участник такава възможност е липсвала. Приема
нарушението за установено по несъмнен начин, за което правилно е ангажирана и
съответната отговорност на жалбоподателя, а наложеното наказание е съобразено
със санкционната норма. По изложените мотиви съдът е обоснован извод, че не са
налице отменителни основания и обжалваното НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на
Старозагорския административен съд намира, че така постановеното решение е неправилно.
Административнонаказателната
отговорност на И.Д.Д. е ангажирана за нарушение разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗДвП, която предвижда на планински пътища и на пътища с голям надлъжен наклон,
когато разминаването е невъзможно или е затруднено поради недостатъчна широчина
на платното за движение, водачът на спускащото се превозно средство задължително
да спре и да пропусне изкачващото се.
В случая от данните по делото се
установява, че Д. е управлявал лек автомобил марка „Ауди“, с рег. № *** по път
с надлъжен наклон, при спускане, където разминаването на два автомобила е
невъзможно. Място за разминаване /уширение/ имало на 10м назад от мястото на
инцидента, в посоката, от която идвал автомобила на Д., както и на 50 м назад в
посоката, от която идвал автомобил ВАЗ. При срещата на двата автомобила Д.
отказал да се върне назад, след което зад автомобил ВАЗ започнали да спират
други превозни средства. Управляваният от Д. лек автомобил „Ауди“ тежи 2350 кг,
а леките автомобили ВАЗ са около 1600-1800кг.
При тези фактически установявания необоснован
от гледна точка на доказателствата и неправилен от гледна точка на закона е
изводът на съда, че И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл.45, ал.1 от ЗДвП. Безспорното обстоятелство, че в случая
разминаването на двата автомобила е било невъзможно без който и да е от тях да
направи движение назад, означава, че не е приложимо общото правило на ал.1. Кой
от водачите следва да предприеме движението назад законът урежда в две различни
хипотези – ал.3 и ал.4 на чл.45 от ЗДвП.
В случая е приложима нормата на чл.45, ал.4 от ЗДвП, регламентираща, че
когато превозните средства са от една и съща категория, назад е длъжен да се
придвижи водачът на спускащото се превозно средство. Леките автомобили,
участвали в конкретния инцидент, „Ауди“ и „ВАЗ“, са от категория М1 и доколкото
не са налице предвидените изключения /да е очевидно, че движение назад е
по-безопасно за изкачващото се превозно средство, както и когато последното е
по-близо до специално устроеното място за разминаване/, то задължението да се
придвижи назад е било на водача на спускащото се превозно средство, т.е. на
касатора Д..
Неоснователен е доводът в
касационната жалба, че разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗДвП е съответна на
ситуацията. Тази норма разграничава превозните средства по очевидни признаци,
които биха позволили на водачите им бързо и недвусмислено да се ориентират в
пътната обстановка и да реагират своевременно – единично пътно превозно средство
или състав, по-леко или по-тежко превозно средство, товарен автомобил или
автобус. Признакът „тегло“ не е от такова безспорно естество във всеки случай,
когато се касае за превозни средства от една и съща категория, особено за леки
автомобили със сравнително сходни габарити. Не може да се изисква от водачите
да са запознати с теглото на всяка марка и модел лек автомобил. Именно поради
това законодателят е предвидил изрично правило как в подобно положение да се
осъществи разминаването и кой е длъжен да предприеме маневра назад.
Установените по делото факти сочат
неизпълнение на нормативно вмененото задължение от водача на спускащия се
автомобил И.Д. да направи движение назад, за да пропусне движещия се по път с надлъжен
наклон автомобил. Такова фактическо и правно обвинение не му е повдигнато, с което е ограничено и възпрепятствано правото
му на защита Следователно с обжалваното НП незаконосъобразно е привлечен към
отговорност за нарушение на чл.45, ал.1 от ЗДвП, който има отношение към
конкретния казус само за обосноваване причината за невъзможното разминаване, но
не от тази разпоредба произтича задължението на Д. да пропусне изкачващия се
автомобил.
С оглед на изложеното настоящият касационен състав намира, че правните
изводи за законосъобразност на НП №
18-1228-004659 от 11.01.2019г., издадено
от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Стара Загора на районния съд са направени при неправилно приложение
на материалния закон, поради което е налице твърдяното в касационната жалба
основание за отмяна на решението. Вместо него следва да бъде постановено друго,
с което НП да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 393/02.07.2019г.,
постановено по АНД № 722/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, вместо
което постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 18-1228-004659 от 11.01.2019г издадено от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР Стара Загора,
с което на И.Д.Д. ***, на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение на чл.45,
ал.1 от ЗДвП.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.