№ 64
гр. Елхово, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Н.Д.З.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело №
20232310100538 по описа за 2023 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 вр.с
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата – Д. И. Д., с посочен съдебен адрес за призоваване и получаване на книжа
– чрез пълномощника й по делото – адв.К. Х. от АК-Велико Търново, на посочен адрес в
гр.Велико Търново, с исковата си молба и допълнителна уточнителна молба към нея,
насочени против ОБЩИНА ЕЛХОВО, БУЛСТАТ ***, представлявана от П.Г., твърди, че
срещу нея е образувано изпълнително дело № 20232310400139 по описа на ДСИ при
Районен съд - Елхово за вземане съгласно Акт за установяване на задължение по декларация
№ АУ000027/12.06.2023 г., издаден от Община Елхово, Отдел „Местни данъци и такси",
като с цитирания акт, са установени задължения за данъци и такси за периода от 2008г до
2022 г., в общ размер от 597.25 лв., като към настоящия момент изп. дело е прехвърлено към
СИС при Районен съд - Севлиево под номер – изп.д. №20234230400188. В иск.молба се
сочи, че към датата на издаване на Акта за установяване на задължение по декларация №
АУ000027/12.06.2023 г. по-голямата част от посочените в него задължения, са били погасени
с общата 5- годишна давност, посочена в чл. 171, ал. 1 от ДОПК, а за задълженията за
периода от 2008г. до 2012 г., е изтекла и абсолютната 10-годишна давност съгласно чл. 171,
ал. 2 от ДОПК и е следвало на основание чл. 173 от ДОПК същите да бъдат отписани
служебно. Освен това се твърди, че на ищцата й е известно, че имотите, за които са били
дължими данъците, са продадени от трето недобросъвестно лице, което преди продажбата е
платило наличните данъчни задължения по партидите на имота. Това става ясно и от
отговор с peг. № ДТ-02-186 от 19.10.2023 г. от Община Елхово, Отдел „Местни данъци и
такси", копие от който е приложен към исковата молба. Предвид на тези си съображения,
ищцата моли съда да се произнесе с решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на ответника - Община Елхово, че ищцата не му дължи заплащане на данък
върху недвижим имот и такса битови отпадъци, както следва: 1. Задълженията, посочени в
Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000027/12.06.2023 г. за периода от
2008г. до 2012г., включително, в размер на 241.93 лв., поради изтичане на абсолютната 10-
годишна давност на основание чл.171, ал. 2 от ДОПК; 2. Задълженията, посочени в Акт за
установяване на задължение по декларация № АУ000027/ 12.06.2023 г. за периода от 2013г.
1
до 2017г., включително, в размер на 206.88 лв., поради изтичане на 10-годишна давност на
основание чл.171, ал.1 от ДОПК и 3. Задълженията, посочени в Акт за установяване на
задължение по декларация № АУ000027/12.06.2023г. за периода от 2018г. до 2022г.,
включително, в размер на 148.44 лв., тъй като същите вече са заплатени от друго лице. С
иск.молба е заявена и претенция за присъждане на направените по настоящото производство
разноски. Съобразно процесуалните правила, с исковата си молба ищцата е представила
писмени доказателства и е направила и доказателствено искане.
В съдебно заседание за ищцата, редовно призована, се явява пълномощникът й –
адв.Х. от АК-гр.Велико Търново, която от името на доверителката си заявява, че поддържа
исковата молба на същите основания и със същите искания. Ангажира доказателства и прави
доказателствени искания в подкрепа на исковата претенция. В хода на устните прения
пълномощникът на ищцата по изложени доводи и съображения, доразвити и в представени
по реда на чл.149 ал.3 предл.1-во от ГПК писмени бележки, прави искане за постановяване
на решение, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция и да се приеме, че ищцата
не дължи на ответника сумите – предмет на предявения иск. Заявена е и претенция за
присъждане на направените по делото разноски по представен списък на същите по смисъла
на чл.80 от ГПК.
Ответникът – ОБЩИНА ЕЛХОВО, БУЛСТАТ ***, представлявана от Петър
Георгиев Гендов, в качеството му на Кмет на общината, с писмения си отговор с вх.№ 224/
18.01.2024г., в законоустановения 1-месечен срок, след като е счел предявения иск за
допустим, е оспорил основателността на исковата претенция. По изложени доводи и
съображения ответникът с отговора си, е оспорил възраженията на ищцата за изтекла
погасителна давност. В тази насока се изтъква, че съставеният Акт за установяване на
задължение по декларация № АУ000027/12.06.2023 г. на ищцата Д. И. Д., е законосъобразен
и е влязъл в сила на 30.06.2023 г., като същият е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл. 4, ал. 1 и чл. 96 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ), въз основа на подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ с
вх. № 625/22.08.2006 г. и № 316/27.03.2007 г., в писмена форма и съдържа изискуемите
задължителни реквизити, като е съставен поради неплатени задължения за данък върху
недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Връчен е на данъчно задълженото лице на
15.06.2023 г. и не е обжалван в законоустановения срок по административен ред пред
Началника на отдел „Местни данъци и такси" при Община Елхово, на основание чл. 107,
ал.4 от ДОПК. Впоследствие след влизането му в сила на 30.06.2023 г. се сочи, че са
предприети действия за принудително събиране на задълженията от ДСИ по реда на ГПК,
като е образувано изпълнително дело срещу ищцата – длъжник Д. И. Д.. В отговора си
ответникът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК изтъква, че с
издаването на процесния Акт за установяване на задължение по декларация №
АУ000027/12.06.2023 г., е прекъсната започналата да тече погасителна давност, като е
започнала от този момент да тече нова давност. Предвид факта, че към датата на издаване
на акта - 12.06.2023 г. давността за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци
(задължения по декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 625/22.08.2006 г. за имот в с. Г.
Дервент, представляващ земя с площ 800 кв. м. и вх. № 316/27.03.2007 г. за имот в с. Г.
Дервент, представляващ земя с площ 1 430 кв. м.), за периода 2008 г. - 2022 г. не е изтекла,
поради което правните последици на изтекла погасителна давност, не следва да бъдат
приложени за тези задължения. Твърди се, че ответникът с писмо с изх. № ТД-02-147 от
30.08.2023 г. до ДСИ, е поискал освен образуване на изпълнително дело и предприемане на
конкретни изпълнителни действия, а именно: - справка за местоработата на длъжника, както
и насочване на изпълнението към получаваните възнаграждения и срещу откритите
движими и недвижими имущества. Според ответника обстоятелството, че със съобщение с
изх. № 3338 от 26.09.2023 г. образуваното изпълнително дело № 20232310400139 на ДСИ
при Районен съд – Елхово, е изпратено по компетентност на ДСИ при Районен съд -
2
Севлиево е доказателство, че към настоящия момент се развива редовно изпълнително
производство за събиране на непогасените публични задължения. В отговора се сочи, че по
подадено от ищцата възражение с вх. № 92-00-132 от 19.10.2023г. относно получена покана
за доброволно изпълнение по изп. дело № 2023231040139 на ДСИ при Районен съд –
Елхово, Началник отдел „Местни данъци и такси" е изразил своето официално писмено
становище с писмо с изх. № ДТ-02-186 от 19.10.2023 г., получено от адвокат К. Х. на
27.10.2023г. На следващо място, ответникът не е съгласен с твърдението на ищцата, че
задълженията, посочени в Акт за установяване на задължение по декларация №
АУ000027/12.06.2023 г. за периода от 2018 г. до 2022г . включително, в размер на 148.44 лв.
не са дължими, тъй като същите са заплатени от друго лице. В тази насока се изтъква, че
данъкът върху недвижим имот и такса битови отпадъци са публични общински вземания,
които имат своето основание в принадлежността на правото на собственост върху имота по
смисъла на чл.11, ал.1 от ЗМДТ и чл.64, ал.1 от същия нормативен акт, поради което
плащането на задълженията от друго лице, различно от собственика на недвижимия имот, е
несъотносимо към дължимостта на публичните вземания. В случая, предвид императивната
норма на чл. 11, ал.1 от ЗМДТ Д. И. Д. безспорно е данъчно задължено лице като
собственик на описаните дворни места, находящи се в с. Г. Дервент. Същият факт не е и
оспорен от ищцата по делото. С оглед изложеното, ответникът оспорва твърдението на
ищцата по настоящото дело, че не дължи претендираните суми, тъй като правото на Община
Елхово да иска събирането им по принудителен ред е погасено по давност и прави искане за
постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Релевирано е с отговора на иск.молба възражение по чл.78 ал.5 от ГПК – за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се изтъкват доводи, че претендираният
размер на адвокатското възнаграждение надвишава този, определен в чл.7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
който е в размер на 400 лв. В тази връзка се прави искане за редуциране на претендираното
адвокатско възнаграждение до предвидения минимален размер в случай, че предявеният с
иск.молба иск бъде уважен. С отговора си ответникът съобразно процесуалните правила е
представил писмени доказателства.
В съдебно заседание ответната Община Елхово, редовно призована, не изпраща
представител, както и не депозира писмено становище.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С оглед писмените изявления на страните по делото, съдът с доклада си по чл.146,
ал.1, т.3 от ГПК, е приел за безспорно обстоятелството, че срещу ищцата е издаден Акт за
установяване на задължение по декларация № АУ000027/12.06.2023 г. на Община Елхово,
Отдел „Местни данъци и такси“ за задължения за периода от 2008г. до 2022 година
включително, формирани от данък „недвижим имот", такса „битови отпадъци", и начислени
лихви за забава върху главницата, всички възлизащи общо на 597.25 лв.
Не е спорно и обстоятелството, че въз основа на влезлия в сила Акт за установяване
на задължение по декларация № АУ000027/12.06.2023 г., е образувано изпълнително дело
20232310400139 по описа на ДСИ при ЕРС, което към настоящия момент е прехвърлено към
СИС при РС-Севлиево под номер - изп.дело №20234230400188, за събиране по
принудителен ред на сумите, установени с Акта.
Видно от приетия към доказателствата Акт за установяване на задължение по
декларация № АУ000027/12.06.2023 г. на Община Елхово, Отдел „Местни данъци и такси“,
същият е издаден на посочената дата - 12.06.2023 година от старши експерт в Отдел МДТ
при Община Елхово, въз основа на подадени от ищцата декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.
3
№625/ 22.08.2006г. и №316/27.03.2007г. Актът обхваща задължения за недвижима
собственост – два жилищни имота в с.Голям Дервент – дворни места 800 кв.м. и 1430 кв.м.,
собственост на ищцата. С Акта са установени за периода от 2008г. до 2022г. следните
задължения - данък недвижими имоти в общ размер 124.84 лв. и такса битови отпадъци в
общ размер 211.35 лв. или общо 336.19лв., посочени в таблица по години. Начислени са и
лихви до 12.06.2023г., съответно 96.38 лв. върху първата сума и 164.68 лв. върху втората
сума.
Актът е връчен на ищеца на 15.06.202023г. видно от приложеното към него известие
за доставяне на Български пощи, удостоверяващо връчването на Акта, по реда на ДОПК и
същият е влязъл в сила на 30.06.2023г.
На 31.08.2023 г. Община Елхово е депозирала молба с вх. № 1701/31.08.2023
година за образуване на изпълнително производство пред ДСИ при СИС РС-Елхово с
правно основание чл.426, ал.1 от ГПК във вр. с чл.4, ал.2 от ЗМДТ, за което е образувано
изпълнително дело № 20232310400139, което след изпращането на Поканата за доброволно
изпълнение с изх. № 3084/31.08.2023г. до длъжника – ищцата Д. И. Д. за дължими суми,
съгласно Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000027/12.06.2023 г.,
връчена й на 08.09.2023г., с Постановление от 26.09.2023г. на ДСИ при РС-Елхово е
прекратено и изпратено съгласно чл.427 от ГПК по правилата на местната подсъдност на
ДСИ при Районен съд – Севлиево, в която СИС е образувано въз основа на Разпореждане от
04.10.2023г. под номер ИД №20234230400188.
За изясняване на спорните по делото обстоятелства, е изискано посоченото изп.д.
№20234230400188 на Служба ДСИ при РС- Севлиево, от материалите по което е видно, че
същото е образувано на основание чл.427, ал.1, т.5 от ГПК – като изпратено по подсъдност
изп.д.№139/2023г. по описа на СИС при РС-Елхово и на основание чл. 426, ал.1 и ал.2 от
ГПК. По делото са приложени Акт за установяване на задължение по декларация №
АУ000027/12.06.2023 г. на Община Елхово, Отдел „Местни данъци и такси“. По
посоченото изп.дело по описа на СИС при РС- Севлиево са изискани единствено справки за
установяване на банковите сметки на длъжника и за установяване на притежаваното от
ищцата Д. като длъжник недвижимо и движимо имущество, като не са предприети
принудителни действия.
По настоящото гр.д. не е спорно, че ищцата не е платила задълженията си
представляващи данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 01.01.2008 г.
до 31.12.2022 година, както и дължимите върху тях лихви.
От представената от ответника по искане на ищцата справка с рег.№11-03-103-001
от 15.03.2024г., е видно, че на 14.06.2023г. е подадено заявление с вх.№714 от Х.Д. П., с
ЕГН ********** за издаване на данъчна оценка на имот, находящ се в с.Голям Дервент,
представляващ къща с дворно място, въз основа на което е издадено Удостоверение за
данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ДО000714 от 14.06.2023г. на заявителя П.
за имот, находящ се в с.Голям Дервент, планоснимачен №60, УПИ №10,11,12, кв.30,
представляващ земя с площ 2 230.00 кв.м.
От справка с рег.№11-03-142-001, представена от ответната община Елхово, е видно,
че на 14.06.2023г. е подадена приложената данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижими имоти с вх.№412 от Х.Д. П. с ЕГН ********** за земя с
площ от 2 230.00 кв.м., находяща се в с.Голям Дервент, в която посоченото лице е посочило
като начин на придобиване – по наследство и е приложило скица с изх.№С-243 от
14.06.2023г. и Удостоверение за наследници на Х.П.П. с изх.№94-03-791_001 от 12.06.2023г.
По делото от страна на ищцата са представени Констативен нотариален акт за право
на собственост върху недв.имот акт №95 от 21.06.2023г., т.1, рег.№763, нот.д.№88 от 2023г.
и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт №96 от 21.06.2023г., т.1, рег.
№764, нот.д.№89 от 2023г., и двата по описа на Нотариус Ж. Р. с рег.№452 на НК с район на
4
действие – съдебния район на РС-Елхово, от които се установява, че след като Х.Д. П. с ЕГН
**********, е признат за собственик по давност на следния недв.имот, находящ се в с.Голям
Дервент, общ.Елхов, а именно: дворно-място-незастроено, с площ от 2 230.00 кв.м.,
съставляващо ПИ 60, в кв.30 и кв.1, за който са отредени УПИ Х-60 и УПИ ХI-60 в кв.30 и
УПИ ХII-60 в кв.1, посоченото лице по силата на извършена покупко-продажба, се е
разпоредило с описания имот като го е продало на „Странджа Сакар 2020“ ЕООД с ЕИК
***, представлявано от Управителя В.Г.Г..
Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Съдът я прие за безспорно
установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, които са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и като такива, съда ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни
изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
като изходи и от петитума на същата, съдът с доклада си по делото, изложен в провелото се
на 07.03.2024г. открито съдебно заседание , е квалифицирал предявеният от ищеца
отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 вр.с чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване
за установено по отношение на ответника Община Елхово, че ищцата не дължи на
ответника заплащане на данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци, както
следва: 1. Задълженията, посочени в Акт за установяване на задължение по декларация №
АУ000027/12.06.2023 г. за периода от 2008г. до 2012 г., включително, в размер на 241.93 лв.,
поради изтичане на абсолютната 10-годишна давност на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК;
2. Задълженията, посочени в Акт за установяване на задължение по декларация №
АУ000027/ 12.06.2023 г. за периода от 2013г. до 2017 г., включително, в размер на 206.88
лв., поради изтичане на 5-годишна давност на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК и 3.
Задълженията, посочени в Акт за установяване на задължение по декларация №
АУ000027/12.06.2023 г. за периода от 2018г. до 2022 г., включително, в размер на 148.44 лв.,
тъй като същите вече са заплатени от друго лице.
Заявена е от ищцата с исковата й молба и претенция за присъждане на направените
по настоящото производство разноски, а от страна на ответника с писмения му отговор е
релевирано възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение.
Предявеният от ищцата иск по чл.439, ал.1 вр.с чл.124 ал.1 от ГПК се преценя
за допустим, защото наличието на изпълнителен процес за събиране на вземането по Акт за
установяване на задължение по декларация № АУ000027/12.06.2023г., към датата на
предявяване на иск.молба, е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска му, с който се оспорва изпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като искът му може да се основава само на факти, настъпили след издаването
в случая на Акта за установяване на задължение по декларация № АУ000027/12.06.2023 г. В
случая, тъй като се касае за парично вземане, което според твърденията на ищцата е
погасено по давност, тя е предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр.с чл. 439 ГПК, като е заявила твърдения, че към датата на издаване на
Акта за установяване на задължение по декларация № АУ000027/12.06.2023 г. по-голяма
част от посочените в него задължения са били погасени с общата 5-годишна давност по
чл.171, ал.1 от ДОПК, за периода от 2013г. до 2017г., а за задълженията за периода от 2008г.
до 2012г. е изтекла и абсолютната 10-годишна давност съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК.
В настоящия случай основният въпрос по делото се концентрира върху това дали
твърдените от ищеца правопогасяващи относно вземанията за данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци факти са настъпили, а именно дали са изтекли давностите по чл.171,
ал.1 и ал.2 от ДОПК
5
Данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци представляват
публични общински вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, по отношение на
които се прилагат разпоредбите на чл. 171 и чл. 173 от ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 от
ДОПК те се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок (считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение), а
чл. 171, ал. 2 от ДОПК урежда т.нар. абсолютна погасителна давност от 10 години.
Давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на
бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се
приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително
реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично
волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност, включително като заяви искане за
отписване на задължението по чл. 173, ал. 1 от ДОПК. Законът не съдържа легално
определение на понятието „отписване” на данъчно задължение. Поради това и отчитайки
общоприетото значение на думата „отписвам” в контекста на чл.173, ал.1 от ДОПК следва,
че „отписване” значи заличаване или изключване от списъка на активните задължения, на
задължението, по отношение на което е изтекла погасителна давност и от длъжника е
направено възражение за това. Съответно - отписването на вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и
т. 3 от ДОПК може да бъде извършено само от орган, който е част от структурата на
общинската администрация, защото задълженията са към общината. Компетентен да се
произнесе по искането е органът, който ръководи съответното производство. В
производството по установяване на данъчни задължения това е органът по приходите,
съответно горестоящият му административен орган (ръководителят на звеното за местни
приходи с оглед чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с чл. 152, ал. 2 от ДОПК). В производство
по принудително изпълнение, провеждано по ДОПК компетентен да се произнесе по
искането по чл.173, ал.1 от ДОПК е публичният изпълнител, съответно горестоящият му
административен орган - директорът на съответната териториална данъчна дирекция с оглед
чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ във връзка с чл. 266, ал.1 от ДОПК.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ принудителното събиране на
публични общински вземания може да се извършва освен от публични изпълнители по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, също така и от съдебни изпълнители по
реда на Гражданския процесуален кодекс. Законодателят е предоставил на органите в
общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде извършвано
принудителното събиране.
Реда по ДОПК и реда по ГПК са коренно различни с произтичащите от това
различия в правомощията на публичния изпълнител и тези на съдебния (включително –
частен) изпълнител. Когато принудително събира публично общинско вземане, съдебният
изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по
възражението за давност, основано на чл. 171 от ДОПК.
Не се спори и от приетия като писмено доказателство Акт за установяване на
задължение по декларация № АУ000027/12.06.2023 г., издаден от Отдел „Местни данъци и
такси“ към Община Елхово, са установени задължения, обективирани в табличен вид за
данък върху процесните недвижими имоти, такса битови отпадъци и лихви за периода от
2008 г. - 2022 г. за декларирани от ищцата с декларации от 2006г. и от 2007г. нейни
собствени имоти, находящи се в с.Голям Дервент, община Елхово, с обща площ от 2 230
кв.м.
Както се посочи по-горе съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1, 3 и 9 от ДОПК вземанията за
данък върху недвижимите имоти, за такса битови отпадъци и за лихвите за просрочие, са
публични общински вземания.
Съгласно чл.28, ал.1 от ЗМДТ, данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две
равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за
6
която е дължим, а съгласно чл.17, ал.1 от Наредба № 7/05.03.2003год. за определяне и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Елхово на
Общински съвет-Елхово, таксата за битови отпадъци се заплаща на две равни вноски в
следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължима.
Давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът
на едно право, губи предоставената от закона възможност да го осъществи.
Не се спори между страните, че Акт за установяване на задължения №
АУ000027/12.06.2023 г. на Община Елхово, Отдел „Местни данъци и такси“, по декларации
подадени от ищцата по чл.14 от ЗМДТ с вх. №625/ 22.08.2006г. и №316/27.03.2007г., е
влязъл в сила на 30.06.2023 г. Съобразно нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК както се посочи
и по-горе, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а чл. 172, ал. 2 от
ДОПК предвижда, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемане на действия по принудително изпълнение, като от
прекъсването започва да тече нова давност. От своя страна, нормата на чл. 171, ал. 2 от
ДОПК предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2.
вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното
задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за
разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
Действително съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването
на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
В случая обаче към датата на изготвяне на процесния Акт за установяване на публичното
вземане - 12.06.2023г. от страна на ответната Община Елхово, абсолютната погасителна
давност от 10-години по чл.171, ал.2 от ДОПК по отношение на данъците, таксите и
акцесорните вземания за лихви, за периода от 2008г. до 2011г. включително, е била изтекла,
поради и което не е налице основание за нейното прекъсване. Абсолютната погасителна
давност по отношение на вземанията за данъци и такси за 2008г. започва да тече, считано от
01.01.2009 г. и е изтекла на 31.12.2019 г.; за данъците и таксите за 2009 г. започва да тече,
считано от 01.01.2010 г. и е изтекла на 31.12.2020 г.; за данъците и таксите дължими за
2010г. и 2011г., е започнала да тече съответно на 01.01.2011г. и на 01.01.2012г. и е изтекла
както следва: на 31.12.2021 г. за данъците и таксите дължими за 2010г. и на 31.12.2022 г. за
данъците и таксите дължими за 2011г. Не се събраха за посочения период доказателства за
наличие на някоя от предпоставките, дерогиращи прилагане института на абсолютната
погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК за установените с
процесния Акт за установяване на задължения № АУ000027/12.06.2023 г. на Община
Елхово, Отдел „Местни данъци и такси“, публични вземания за периода от 2012г. до 2016г.
включително, петгодишният давностен срок е започнал да тече считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
Погасителната давност по отношение на вземанията за данъци и такси за 2012г. започва да
тече, считано от 01.01.2013 г. и е изтекла на 31.12.2018 г.; за данъците и таксите за 2013 г.
започва да тече, считано от 01.01.2014 г. и е изтекла на 31.12.2019 г.; за данъците и таксите
дължими за 2014г., 2015г. и 2016г., е започнала да тече съответно на 01.01.2015г.,
01.01.2016г. и на 01.01.2017г. и е изтекла както следва: на 31.12.2020г. за данъците и таксите
7
дължими за 2014 година; на 31.12.2021г. за данъците и таксите дължими за 2015 година и на
31.12.2022г. за данъците и таксите дължими за 2016 година.
Следва за прецизност да се отбележи, че в действителност както е посочено в
разпоредбата на § 29 т. 1 и т. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение сроковете, включително и тези по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не
течаха, но само за времето до отмяната на извънредното положение. А последното е
отменено с § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето / обн. ДВ бр. 44
от 13.05.2020 г. /. Сроковете спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДИП, обявено с Решение на народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в ДВ, т. е. от 20.05.2020 г. сроковете са продължили да текат /същите са били спрени за
малко повече от 2 месеца - 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
По отношение на вземанията за лихви за разгледаните по-горе периоди на
задълженията от 2008г. до 2011г. вкл. и от 2012г. до 2016г. вкл., следва да бъде отбелязано,
че съгласно чл. 171, ал. 3 от ДОПК, лихвите за публичните вземания се погасяват по давност
с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и ал.2 на чл.171 от ДОПК,
независимо от начина на погасяване на главницата, поради което съдът намира, че същите са
погасени по давност поради изложените по-горе съображения.
На основание гореизложеното съдът счита за основателен и доказан предявеният
иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, начислени за
данъци, такси и лихви за просрочие върху данъци и такси за 2008г., 2009 г., 2010 г., 2011г.,
2012г., 2013 г., 2014г., 2015г. и 2016г., равняващи се на общата сума от 412.11 лева /в т.ч.
данъци и такси в общ размер на 197.95 лв. и лихви за просрочие в общ размер 214.16 лв./.
Давността погасява не самото материално право, а правото на страната да търси
съдебна защита за него. Давността представлява санкция за бездействие на кредитора в
определен срок, която в случая следва да бъде приложена, защото взискателят не е
предприел действия по събиране на вземането си преди съставяне на Акта.
Предвид гореизложеното искът по чл.439, ал.1 вр.с чл.124, ал.1 от ГПК се явява
основателен и доказан в посочената му част и следва да бъде уважен като бъде
признато по отношение на ответника, че ищцата не му дължи задълженията за данък
върху недвижими имоти и такса „битови отпадъци" за данъчен период от 2008 година до
2016 година включително и начислените върху тях лихви за забава, в общ размер на 412.11
лева, от които: главница /ДНИ и ТБО/ в размер на 197.95 лева и 214.16 лева лихви за забава
по Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000027/ 12.06.2023 г., издаден от
орган по приходите при Община Елхово, като погасени поради изтичане на предвидената в
закона давност, които задължения са част от предмета на изпълнителното производство пред
ДСИ при РС-Севлиево по изп.д. № 20234230400188 и като погасени по давност всъщност не
подлежат на принудително изпълнение.
Що се касае до задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци
дължими за 2017г., давността за тях е започнала да тече на 01.01 на следващата година, т.е.
на 01.01.2018г. съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК (Решение № 4951 от 25.05.2022 г. на ВАС
по адм. д. № 677/2022 г., I о.) и към датата на издаване на процесния Акт за установяване на
задължения № АУ000027/12.06.2023 г. на Община Елхово, Отдел „Местни данъци и такси“,
не е изтекла 5-годишната давност по смисъла на чл.171, ал.1 от ДОПК. Същата изтича на
31.12.2023г., но издаването на посочения Акт на 12.06.2023г. по смисъла на чл.172, ал.2 от
ДОПК е прекъснал тази давност и съответно от този момент е започнала да тече нова
давност, която към момента не е изтекла.
За прецизност следва да се отбележи, че по образуваното по молба на ответника,
входирана на 31.08.2023г. при ДСИ при РС-Елхово, изпълнително дело № 139/2023г. по
описа на СИС при РС-Елхово, което след връчване на длъжника на 08.09.2023г. на поканата
8
за доброволно изпълнение, е изпратено по правилата на местната подсъдност на ДСИ при
РС-Севлиево, пред който към момента е висящо изп.дело №20234230400188, не са
предприети изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността. ДСИ при РС-
Севлиево е извършил единствено проучване на имущественото състояние на длъжника, като
е изискал необходимите справки, т.е. към момента няма данни да са предприемани, респ.
наложени принудителни способи за събиране на задълженията по процесния Акт за
установяване на задължение по декларация № АУ000027/ 12.06.2023 г.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, развити в Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, подаването на
молба от взискателя за образуване на изпълнително дело не прекъсва погасителната давност,
нито спира давностния срок, който продължава да тече и по време на висящия изпълнителен
процес. Съобразно изложените мотиви в т. 10 от посоченото Тълкувателно решение, в
рамките на изпълнителното производство давността се прекъсва на основание чл. 116, б. "в"
ЗЗД с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие в рамките на съответния способ, независимо дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане от взискателя. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и пр. Изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение до длъжника, проучването на имущественото му състояние,
извършването на справки и набавянето на документи от съдебния изпълнител не са
същински действия за принудително събиране на вземането, а само подготвят изпълнението,
респ. обезпечават законосъобразното му провеждане, поради което не прекъсват давностния
срок.
При съобразяване на така приетите от ВКС постановки съдът намира, че в
процесния случай не са предприети изпълнителни действия, годни да прекъснат
погасителната давност в рамките на образуваното срещу ищцата изпълнително
производство.
Следователно в случая от датата на издаване - 12.06.2023 г. на процесния Акт за
установяване на задължение по декларация № АУ000027/12.06.2023г. до датата на подаване
на исковата молба на 11.12.2023 г., а и към момента не е изтекла 5-годишната погасителна
давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за установените с процесния акт задължения на ищцата за
периода - 2017г. В тази му част отрицателният установителен иск с правно основание
чл.439, ал.1 вр.с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че ищцата не дължи на Община
Елхово поради изтекла 5-годишна давност по смисъла на чл.171, ал.1 от ДОПК, сумата от
общо 36.70 лв., съставляваща данък върху недвижими имоти и такса „битови отпадъци" за
2017 година и начислените върху тях лихви за забава /ДНИ и ТБО в размер на 23.04 лв. и
лихви за забава – 13.66 лв./, установени с Акт за установяване на задължение по декларация
№ АУ000027/12.06.2023 г., издаден от орган по приходите при Община Елхово, се явява
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
За основателен се преценя искът на ищцата по чл.439, ал.1 вр.с чл.124, ал.1 от
ГПК в частта му за недължимост на задълженията, посочени в Акт за установяване на
задължение по декларация № АУ000027/12.06.2023 г. за периода от 2018г. до 2022 г.
включително, в размер на 148.44 лв., поради това, че същите вече са заплатени от друго лице
– Х.Д. П., легитимиращ се като собственик на процесните имоти, придобити по давност, по
силата на издаден му Констативен нотариален акт за право на собственост върху недв.имот
акт №95 от 21.06.2023г., т.1, рег.№763, нот.д.№88 от 2023г. по описа на Нотариус Ж. Р..
Съгласно чл. 176, ал. 1 от ДОПК, когато по силата на закон публичното вземане се
удържа и внася от трето лице, различно от длъжника, правилата на този кодекс по
9
отношение на длъжника, се прилагат и по отношение на третото лице. Съгласно ал. 2 на чл.
176 от ДОПК, когато третото задължено лице по ал.1 не е удържало или не е внесло
публичното задължение, то отговаря солидарно за него. От това и от доказателствата по
делото се налага извода, че в процесния случай третото лице – Х. Д.П., видно от
представената по делото на л.112 справка задължения от 15.04.2024г., е заплатило като
добросъвестен владелец, по силата на текла в негова полза давност на ответната Община
начислените като дължими от ищцата с процесния Акт за установяване на задължение по
декларация № АУ000027/12.06.2023 г. за периода от 2018г. до 2022 г. включително, данък
недв.имот и такса битови отпадъци, в общ размер на 148.44 лв. С плащането на данък
недвижим имот и такса битови отпадъци за посочения период, дължими от ищцата, т.е.
погасявайки чуждо задължение, платецът – третото лице П. встъпва в правата на кредитора.
Съгласно чл. 74 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ този, който е изпълнил едно
чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на
кредитора. Законова суброгация по смисъла на чл. 74 от ЗЗД е налице при наличие на
следните предпоставки. На първо място следва да е налице изпълнение на едно чуждо
задължение. Изпълнението на това задължение следва да освобождава длъжника спрямо
неговия кредитор. Или за разглеждания период от 2018г. до 2022г. вкл. от събраните по
делото доказателства се установи задължение на ищцата в общ размер на 148.44 лв. към
ответната Община Елхово, което е платено от третото лице – Х. Д.П.. С извършеното
плащане от страна на това трето лице, се е погасил дългът на ищцата към Община Елхово.
Налице е и следващата предпоставка - правен интерес на третото лице да стори това предвид
на легитимирането му като добросъвестен владелец в посочения период с оглед
снабдяването му по реда на обстоятелствената проверка, с титул за собственост по
отношение на процесните имоти. Кредиторът по публичния дълг в лицето на ответната
Община Елхово е приела изпълнението предложено от третото лице - Х. Д.П., което е
различно от задълженото лице – ищцата Д. И. Д..
Предвид горното съдът приема, че ищецът не дължи за данъчния период от 2018г.
до 2022г. включително сумата от 148.44 лв., от които 115.20 лева главница /ДНИ и ТБО/ и
33.24 лева лихви за забава по Акт за установяване на задължение по декларация №
АУ000027/12.06.2023 г., издаден от орган по приходите при Община Елхово, които са част
от задълженията - предмет на изпълнителното производство пред ДСИ при РС-Севлиево по
изп.д. № 20234230400188, и посочените вземания всъщност не подлежат на принудително
изпълнение, тъй като същите вече са заплатени от друго лице.
Разноски:
Претенция за разноски по делото е заявила единствено ищцата, като видно от
приложения по делото списък на разноските по чл.80 от СК направените от тази страна
разноски са в общ размер от 550.00 лева, включващи – сумата от 50.00 лева, представляващи
заплатена държ.такса за образуване на настоящото производство и сумата от 500.00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 02.11.2023г.,
ведно с пълномощно към него от същата дата.
Претендираното адв.възнаграждение е над размера на дължимото минимално
възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като от ответника с писмения му отговор е
направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвижда за процесуално представителство в настоящия
случай да бъде определено възнаграждение в размер на 400 лева. Нормата на чл. 7, ал. 9 от
Наредбата предвижда също така при защита по дело с повече от две съдебни заседания,
какъвто е процесния случай, за всяко следващо заседание да се заплаща допълнително по
10
250 лв. Съдът съобрази обаче обстоятелството, че с Решение на Съда на Европейския съюз
от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, е прието, че: "... наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговия клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличие на такова
ограничение е невъзможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба пресдледва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения
и практики ".
След постановяването на посоченото Решение на СЕС, съдът не е обвързан с
размерите на адвокатските възнаграждения, включително минималните, определими
съгласно Наредбата, която според установяващата се съдебна практика, има единствено
инструктивен, незадължителен за съда характер. (В този смисъл е изрично Определение №
810 от 1.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 503/2024 г., I т. о., ТК). При това положение
настоящият състав приема за справедливо да възложи на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, които ответника следва да заплати на адв.Х.. С оглед
на това съдът намира възражението на ответника за прекомерност на претендираните от
ищцата разноски за адв.възнаграждение за неоснователно като съобрази и обстоятелството,
че оказаната от процесуалния представител – адв.Х. правна помощ се изразява както в
изготвяне на искова молба, така и в участие в проведените по делото две от общо трите
съдебни заседания. Или заплатеният от ищцата размер на адвокатското възнаграждение се
явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и
обоснован).
При изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 и чл.81 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото съразмерно с
уважената част от иска в размер на 516.20 лв.
Воден от гореизложеното, Районен съд-Елхово
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. И. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес
за призоваване и получаване на книжа: гр.Велико Търново, ***, чрез адв.К. Х. от АК-
гр.Велико Търново, НЕ ДЪЛЖИ на ОБЩИНА ЕЛХОВО, БУЛСТАТ ***, представлявана
от П.Г., в качеството му на кмет, със седалище и адрес на управление: гр. Елхово, общ.
Елхово, обл. Ямбол, ул. „Търговска" № 13, задълженията за данък върху недвижими имоти
и такса „битови отпадъци" за данъчен период от 2008 година до 2016 година
включително и начислените върху тях лихви за забава, в общ размер на 412.11
/четиристотин и дванадесет лева и 11 стотинки/ лева, от които: главница в размер на 197.95
/сто деветдесет и седем лева и 95 стотинки/ лева и 214.16 /двеста и четиринадесет лева и 16
стотинки/ лева лихви за забава по Акт за установяване на задължение по декларация №
АУ000027/ 12.06.2023 г., издаден от орган по приходите при Община Елхово, като погасени
поради изтичане на предвидената в закона давност, както и задълженията за данък върху
11
недвижими имоти и такса „битови отпадъци" за данъчен период от 2018 година до 2022
година включително и начислените върху тях лихви за забава, в общ размер на 148.44 /сто
четиридесет и осем лева и 44 стотинки/ лева, от които 115.20 /сто и петнадесет лева и 20
стотинки/ лева главница и 33.24 /тридесет и три лева и 24 стотинки/ лева лихви за забава по
Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000027/12.06.2023 г., издаден от
орган по приходите при Община Елхово, като заплатени от друго лице, които са част от
задълженията - предмет на изпълнителното производство пред ДСИ при РС-Севлиево по
изп.д. № 20234230400188.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Д. И. Д., с ЕГН **********, с
посочени по-горе данни, против ОБЩИНА ЕЛХОВО, БУЛСТАТ ***, представлявана от
П.Г., в качеството му на кмет, с посочени по-горе данни, отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 439, ал.1 вр.с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че ищцата не
дължи на ОБЩИНА ЕЛХОВО, БУЛСТАТ ***, с посочени по-горе данни, поради изтекла
5-годишна давност по смисъла на чл.171, ал.1 от ДОПК, сумата от общо 36.70 /тридесет и
шест лева и 70 стотинки/ лева, представляваща данък върху недвижими имоти и такса
„битови отпадъци" за 2017 година и начислените върху тях лихви за забава, установени с
Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000027/12.06.2023 г., издаден от
орган по приходите при Община Елхово, която е част от задълженията - предмет на
изпълнителното производство пред ДСИ при РС-Севлиево по изп.д. № 20234230400188.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЕЛХОВО, БУЛСТАТ ***, представлявана от П.Г., в
качеството му на кмет, със седалище и адрес на управление: гр. Елхово, общ. Елхово, обл.
Ямбол, ул. „Търговска" № 13, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Д., с ЕГН **********, със съдебен
адрес за призоваване и получаване на книжа: гр.Велико Търново, ***, чрез адв.К. Х. от АК-
гр.Велико Търново, сумата в размер на 516.20 /петстотин и шестнадесет лева и 20 стотинки/
лева, представляващи направени разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез
Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, чрез връчването
му.
На основание чл.7 ал.2 от ГПК препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
12