Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1571

 

град Пловдив, 26.07.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 449  описа за 2021 година, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба, предявена от С.Д.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Л.С. срещу НЕЛК, обективираща иск  за обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за причинени неимуществени вреди в размер на 6000 /шест хиляди /лв. вследствие от незаконосъобразни и неправилни действия на служителите при НЕЛК при издаване на ЕР на НЕЛК № 2900/06.10.2020 г.

В съдебно заседание – ищцата лично и с  адв.С.  поддържат предявения иск, претендират разноски, представят се писмени бележки.

Ответникът – НЕЛК не се представя. С молба-становище по делото  юрк. А. оспорва предявената претенция, счита същата за неоснователна и необоснована и в този смисъл моли искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен, претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на исковата претенция.

Пловдивският Административен Съд – десети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира предявения иск за неоснователен, поради следното:

ЕР на НЕЛК № 2900/06.10.2020 г. е издадено в административното производство по оспорване на ЕР на ТЕЛК №2290/07.05.2020 г. издадено от ТЕЛК при УМБАЛ“Пловдив“АД по отношение на освидетелстваното лице  - ищцата С.Д.В..

По жалбата на  С.Д.В., по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, против ЕР на НЕЛК №2900/06.10.2020 г. пред Административен съд Пловдив е била представена административната преписка представляваща  Медицинското експертно досие  /МЕД/ на С.В., в цялост и в оригинал, ведно с надлежно волеизявление по реда на чл.156, ал.1 АПК от страна на органа издател на оспорения административен акт, за оттегляне на оспорения акт.  С Определение № 71/15.01.2021 г. /л.9/, производството по административно  дело № 3177 от  2020г. по описа на Административен съд  Пловдив е прекратено, като Медицинското експертно досие е върнато при НЕЛК /л.53/ за продължаване на производствените действия по жалба с вх. № 6377/11.06.2020 г., против ЕР на ТЕЛК  № 2290/07.05.2020 г.

Няма спор между страните, че в законоустановените срокове е издадено ЕР на НЕЛК № 0859/21.04.2021 г. /л.46/, с което НЕЛК се е произнесъл по реда на чл.45, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ, а ЕР на ТЕЛК № 2290/07.05.2020 г. е отменено и съгласно дадените указания е върнато за ново произнасяне от страна на ТЕЛК.

Именно в изпълнение на дадените от страна на НЕЛК указания, ТЕЛК следва да издаде експертно решение, с което да се произнесе по установеното здравословно състояние на С.В. и определи процентите трайно намалена работоспособност, противопоказните условия на труд, дата и срок на инвалидизация и др., съобразно чл.45, ал.2, и при спазване на чл.15, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. В това административно производство след преосвидетелстването на В. от страна на ТЕЛК, административният акт, с оглед обективираните заключения, ако се счете за неблагоприятен, подлежи на изпълнение или евентуален  административен контрол по реда предвиден в ЗЗ.

В исковата си молба ищцата В. твърди, че в резултат от дейността на служители при НЕЛК, е „незаконосъобразно и неправилно лишена от право на инвалидна пенсия, поставена е в неравностойно и унизително социално положение, без никакви доходи и възможност за такива, без здравно и социално осигуряване и право".

 

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

Съдът намира за недоказани твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно и неправилно лишаване  от право на инвалидна пенсия, поставяне в неравностойно и унизително социално положение, без никакви доходи и възможност за такива, без здравно и социално осигуряване.

Обезщетение се дължи за всички преки и непосредствени претърпените неимуществени вреди. Претърпените неудобства и страдания, като резултат от изпълнението на незаконосъобразен акт, нямат материален еквивалент за пострадалия, но затова именно законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта, съобразно чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на гражданското законодателство не е абстрактна категория.

При преценката за справедливост на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които са релевантни за определяне действителните преки и непосредствени вреди, причинени от съответното увреждащо деяние (в случая изпълнението на нищожен акт) - начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, степента на увреждането, особеностите на всеки конкретен случай, характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последиците за психичното здраве на ищеца, продължителността и степента на интензитет, възрастта на ищеца, общественото и социалното му положение.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се доказа наличието на пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между административният  акт  - ЕР на НЕЛК №2900/06.10.2020 г. и настъпил от него вредоносен резултат. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от адм. дейност не са налице.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Тази отговорност произтича от общото задължение на държавата/общините при осъществяване на правомощията им техните органи и длъжностни лица да спазват правата и не накърняват законните интереси на гражданите, респ. юридическите лица. За разлика от тази отговорност, деликтната отговорност, уредена в ЗЗД произтича от общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените в закона предпоставки и не е обусловена от наличието на виновно поведение от страна на конкретно длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл. 4 ЗОДОВ.

За реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да е осъществен фактическият състав, изискващ кумулативното наличие на три предпоставки – незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред, респективно обявен за нищожен, или незаконосъобразно действие или незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице при или по повод упражняване на административна дейност; настъпила вреда; причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Отсъствието на която и да е от трите предпоставки е пречка за реализиране отговорността на държавата по този ред.

Следва да се уточни, че под действия и бездействия, както ЗОДОВ, така и АПК имат предвид фактическите действия по чл. 250, ал. 1 АПК и фактическите бездействия по чл. 256 АПК. Съгласно първата разпоредба незаконосъобразно фактическо действие е това действие, което се извършва от административен орган или длъжностно лице и което не се основава на административен акт или на закона. Според втората посочена разпоредба незаконосъобразно фактическо бездействие е налице, когато административният орган бездейства и не извършва действие, за което е задължен пряко по силата на силата на закона или подзаконов нормативен акт. И в двата случая действието и задължението, по което се бездейства, не следва да касаят правни действия или издаване на административен акт, т. е. когато административният орган е извършил действие, което представлява индивидуален административен акт това няма да бъде фактическо действие по см. на чл. 250, ал. 1 АПК, както и когато административният орган бездейства по задължение, което е задължение за издаване на индивидуален административен акт няма да е налице незаконосъобразно фактическо бездействие, а мълчалив отказ по см. на чл. 58, ал. 1 АПК, който кодексът приравнява на индивидуален административен акт – чл. 21, ал. 1 АПК.

В настоящия случай ищцата основава претенцията си на  незаконни действия и бездействия на ответника, вследствие на което е лишена от правото на инвалидна пенсия..

Правото на пенсия за инвалидност е регламентирано в КСО – Раздел втори от Глава шеста, чл. 71 и сл. Съгласно чл. 71 КСО лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, а според чл. 72 КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Съгласно чл. 73, ал. 1 КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а според ал. 2 на с. р. пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността. Според чл. 90а, ал. 1 КСО право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава като размерът й за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто е 120 на сто, а за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 110 на сто от социалната пенсия за старост – ал. 2 на чл. 90а. В чл. 95 КСО са посочени случаите, в които пенсията се спира, а в чл. 96 – случаите, когато пенсията се прекратява.

Анализът на посочените факти и правни разпоредби сочи, че незаконосъобразно лишаване на ищцата от получаването на инвалидна пенсия не е налице. Последиците от изпълнението на издадения индивидуален административен акт – ЕР на НЕЛК № 0859/21.04.2021 г. следва да се зачитат в хода на продължаващото административно производство, а това води до извод, че не е налице незаконосъобразно фактическо действие по см. на чл. 250, ал. 1 АПК от страна на длъжностни лица в структурата на ответника, съответно липсва първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността по този ред на ответника НЕЛК.

От страна на ищцата не са ангажирани доказателства за незаконоксъобразни действия и/или бездействия от  длъжностните лица и административните органи на НОИ, а и в случаите като описания, същите действат в условията на обвързана компетентност, т. е. при наличие на съответните предпоставки не разполагат с възможност за преценка дали да прекратят конкретната пенсия или не.

Според чл. 101 от Закона за здравето /ЗЗ/ за установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза. Медицинската експертиза се организира и ръководи от министъра на здравеопазването и от регионалната здравна инспекция. Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. Въз основа на посочената разпоредба с ПМС № 120/23.06.2017 г. е приета Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, обн. ДВ, бр. 51/27.06.2017 г., в сила от същата дата.

Според чл. 103 от ЗЗ медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност. Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии /ЛКК/, териториални експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ и от НЕЛК. Това са и органите на медицинската експертиза като с отделни правомощия разполагат министъра на здравеопазването и регионалната здравна инспекция.

Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 5 от ЗЗ Националната експертна лекарска комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, което осъществява експертни, контролно-методически и консултативни дейности по експертизата на работоспособността.

Съгласно чл. 108 от ЗЗ дейността по регистрация, обработка и съхраняване на здравна информация за освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица се осъществява от регионални картотеки на медицинските експертизи /РКМЕ/. Регионалните картотеки на медицинските експертизи са структурни звена на регионалната здравна инспекция /РЗИ/.

Съгласно чл. 109 от ЗЗ устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103 и на РКМЕ се определят с правилник на Министерския съвет. В съответствие с посочената разпоредба с ПМС № 83 от 26.04.2010 г., обн. ДВ, бр. 34/2010 г. е приет Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. В него детайлно са разписани правомощията на всеки орган на медицинската експертиза, както и задълженията по предвижването на медицинската документация на лицата от съответната РКМЕ. Съгласно чл. 66 от правилника, когато НЕЛК е отменила решението на ТЕЛК и е върнала преписката за ново освидетелстване или преосвидетелстване на лицето, както е в настоящия случай, медицинското експертно досие се изпраща от РКМЕ на съответната ТЕЛК в срок от два работни дни от получаването му.

Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Според ал. 2 на с. р. по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Според чл. 179 ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия като официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Следователно за доказване на твърденията си страните могат да представят както оригинали на документи, така и официално заверени преписи. Липсата на конкретна правна норма, разписваща задължение за ответника НЕЛК да представя по образуваните по жалби и искови молби на ищеца, по които НЕЛК е страна, заверени преписи от документите, съдържащи се в МЕД на С.В., обуславя извод за отсъствие на незаконосъобразно фактическо действие на негов орган или длъжностно лице по см. на чл. 250, ал. 1 АПК.

Не се установява и незаконосъобразно фактическо бездействие на органите на медицинската експертиза по см. на чл. 256 АПК – задължението за преосвидетелстване на ищцата В. на ТЕЛК, на основание ЕР на НЕЛК № 0859/21. 04.2021 г., /л.46/. За да се произнесе ТЕЛК обаче е необходимо да разполага с МЕД на лицето, в което се съдържат всички доказателства, необходими за извършване на експертизата на работоспособността. Досието, както се установи, е част от доказателствата по адм. д. № 449/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Предвид изложеното липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника НЕЛК по предявения иск, тъй като не е осъществен първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – не се установи наличието на незаконосъобразно действие или бездействие по см. на чл. 250, ал. 1 и чл. 256 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В тежест на ищеца е при условията на пълно, главно доказване да установи настъпването на реални вреди – т. е., че вследствие недействителния акт/действие или бездействие са претърпени вреди. За да бъде ангажирана отговорността на държавата не е достатъчно лицето да посочи своеволно определена сума на която то определя вредите си, а следва да докаже по несъмнен начин, че за него в действителност са настъпили вреди, какъв е техният размер и, че незаконосъобразният акт, действие или бездействие на администрацията е единствената причина за настъпване на тези вреди. Законът не презюмира настъпването на вреди като последица само поради факта на отмяна на административен акт, действие или бездействие. В този смисъл е и трайно установената практиката на Върховния административен съд /решение № 2719/25.02.2014 г. по административно дело № 5729/2013 г., решение № 4390/31.03.2014 г. по административно дело № 7731/2013 г., решение № 8343/19.06.2014 г. по административно дело № 11204/2013 г. /. В тежест на ищца е да докаже, че тези вреди са причинени при или по повод изпълнението на административна дейност на държавни или общински органи.

Фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не е изпълнен и не следва да се ангажира отговорността на НЕЛК, след като по делото  не се доказа наличие на причинна връзка между административния акт - ЕР на НЕЛК № 2900/06.10.2020 г. и вредоносен резултат.

Разпитаната свидетелка М.Л.Г.-А. даде показания в съдебно заседание, които в общ план като фактологическо изложение повтаря същото изложено с исковата молба, а по отношение на възприятията за болки и затвореност от страна на С.В., съдът намира, че не обосновават извод за основателност на исковата претенция.

В случая ищцата  не  се е справила с доказателствената тежест. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства които евентуално да сочат за настъпили за нея вреди с неимуществен характер. Събраните доказателства безспорно говорят за здравословни проблеми на ищцата, влошаващи или подобряващи се във времето, но те по никакъв начин не се дължат на поведение на ответника. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействие на административния орган. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Законът е категоричен, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по справедливост, по реда на чл. 52 от ЗЗД единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В негова тежест е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, които да са в причинна връзка с незаконосъобразни действия на ответника.

Предвид горното, съдът приема исковата молба за неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.

При посочения изход на спора, в полза на НЕЛК за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 144 от  АПК.

Водим от горното и на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 144 от АПК вр. 235 и сл. от ГПК Административен съд Пловдив, Х състав,

                                                  Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от С.Д.В., с ЕГН **********, срещу НЕЛК, за обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди в размер на 6000 /шест хиляди /лв. в следствие от незаконосъобразни и неправилни действия на служителите при НЕЛК при издаване на ЕР на НЕЛК № 2900/06.10.2020 г.

ОСЪЖДА С.Д.В., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на НЕЛК юрисконсултско възнаграждение  в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: