Р Е Ш
Е Н И Е
София, 31.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 10492/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от А.Я.Я., ЕГН **********,
като баща и законен представител на А.А.Я., ЕГН **********, чрез адв. П.К. -
САК, съдебен адрес: *** против З. „Б.И.“ АД, ***, с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 50 000
лв. – частичен иск от сумата 90 000 лв.,, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя, ведно със законната
лихва, считано от 20.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и сторените
разноски, вкл. адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 13.03.2018 г.
около 14.50 ч. в с. Манолово, общ. Павел баня, обл. Стара Загора, на ул.“Цар
Борис Ш“ до дом № 38, в посока запад-изток се движил л.а. „Рено Сценик“, Рeг. №
********, управляван от Р.И.К., която нарушила правилата за движение по
пътищата, като при движение е несъобразена скорост не осигурил предимство и не
пропуснала пресичащия на пешеходна пътека тип „Зебра“, сигнализирано с пътен
знак на пътното платно пешеходец-детето А.А.Я., в резултат на което го блъснала.
Вследствие на удара са причинени телесни повреди на А.А.Я., който е получил
следните увреждания: Множествена травма. Фрактура клавикуле синистра. Фрактура
хумери синистра ин партис проксималис.
По случая е образувано НОХД № 597/2018 г. по описа на PC-
Казанлък, водено срещу виновния водач Р.И.К., приключило със Споразумение от
05.06.2018 г., с което подсъдимата е призната за виновна по повдигнатото й
обвинение за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, пр. 2, вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК.
За увреждащия л.а. „Рено Сценик“ с peг. № ********,
ищецът твърди да има сключена застраховка “Гражданска отговорност” по ЗП №
BG/02/117002674122/06.10.2017 г. със срок на валидност една година, считано от
06.10.2017 г. до 05.10.2018 г. със З. „Б.И.“ АД, валидна към датата на
събитието.
Ищецът твърди, че е предявил претенцията за изплащане на
извънсъдебно обезщетение пред З. „Б.И.“ АД и е представил всички документи, с
които разполага. По случая е заведена преписка № **********, по която
застрахователя е отказал да изплати застрахователно обезщетение.
В тази връзка е предявил настоящия
иск срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер исковата
сума, ведно със законните последици - лихва, считано от 20.03.2018 г. до
окончателното изплащане и сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА.
Представил е писмени
доказателства, поискала е разпит на свидетели и назначаване на експертизи.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък. Прави възражение досежно размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна..
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски.
Оспорва описаното ПТП да е настъпило по посочения от
ищеца механизъм, оспорвам то да е причинено виновно от водача на лек автомобил
Рено Меган, с peг. № ******** – Р.И.К..
Оспорва представения от ищеца Констативен Протокол за ПТП
с пострадали лица № 284р-5633, досежно съдържанието му в частта „Обстоятелства
и причини за ПТП" и моли да се открие производство по оспорване на
документа реда на чл. 193 от ГПК. В съдебно заседание това искане не се
поддържа и съдът не се произнася по него.
Счита, че процесното събитие е настъпило изцяло по вина
на пострадалия, който с действията си е допринесъл в голяма степен за
настъпване на вредоносния резултат, като степента му на вина е поне 90 %.
Оспорва твърдените от ищеца увреждания да се намират в
причинна връзка и са следствие от процесното ПТП.
Оспорва твърденията, евентуални получени в следствие на
ПТП увреждания, да са довели до продължителни болки и страдания. Твърдя, че
заявените от същия увреждания и болки и страдания в следствие на тях се дължат
единствено на предходни заболявания и на хронично-дегенеративните изменения, от
които страда ищецът.
Оспорва също, че оздравителният процес е бил
продължителен, тъй като видно от представените от ищеца документи данни такъв
да е протичал като цяло липсват. В случай, че се установи някаква по-голяма
продължителност на оздравителния процес - твърди същото да е следствие на
поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца, както и
на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, както и от хронично-
дегенеративни изменения, от които същият страда и които нямат връзка с ПТП.
Оспорва и твърденията за изживян стрес и душевни
страдания на ищеца и в случай, че такива се установят, счита, че са резултат от
лабилната психика и предходна обремененост на ищеца.
Счита, че пострадалият не е претърпял посочените от него
увреждания и оспорва всичките му твърдения в тази насока.
Оспорва иска и по размер. Претенциите на ищеца са
прекомерно завишени по размер и не отговарят на критерия за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД.
Направил е искане на
основание чл. 219 ГПК по делото да бъде конституиран като трето лице – негов помагач
водачът на лекия автомобил – участник в катастрофата, Р.И.К.,
ЕГН **********,***..
Представил е писмени
доказателства. Поискал е допускане на свидетел във връзка с направеното
оспорване на механизма на станалото ПТП и назначаване на експертизи.
В хода по същество моли
съда да отхвърли предявените претенции, като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски по списък
По делото е конституирана като трето лице – помагач на
ответника Р.И.К., ЕГН **********,***, която оспорва иска,
като заявява, че липсва правен интерес от нейното конституиране по реда на чл.
219 ГПК. Съдът е приел наличие на правен интерес, пред вид факта, че третото
лице е водачът, причинил катастрофата, поради което счита, че възражението е
неоснователно.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 13.03.2018 г. около
14.50 ч. в с. Манолово, общ. Павел баня, обл. Стара Загора, на ул.“Цар Борис Ш“
до дом № 38, е станало ПТП, като водачът на л.а. „Рено Сценик“, Рeг. № ********,
Р.И.К., при движение е несъобразена скорост, не осигурила предимство, не
пропуснала и блъснала пресичащия платното за движение пешеходец А.А.Я..
В резултат на станалото ПТП е пострадал ищецът, която
получила следните травматични увреждания: счупване на лявата раменна кост в горната част и счупване на лявата
ключица.
По образуваното НОХД № 597/2018 г. по описа на РС – гр. Казанлък,
приключило със споразумение от 05.06.2018 г., водачът на лекия автомобил е призната
за виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр.
ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК и му е наложено наказание пробаация.
Във връзка с направените от ответника оспорвания на
механизма на ПТП съдът допусна, назначи и прие заключенията – първоначално и
допълнително, на съдебно – автотехническа
експертиза.
Вещото лице дава
следния механаизъм на ПТП: На 13.03.2018 г. около 14,50 ч. лек автомобил
марка „Рено” модел „Сценик” рег. № ********, управляван отР. И.К. *** на път I-6
в с. Манолово, общ. Павел баня, с посока на движение запад – изток със скорост
на движение 37-38 км/ч, средно 37,5 км/ч. В района на дом. № 38, при
кръстовището на ул. „Цар Борис III” и
ул. „Г. Николов”, на около 10-11 м. преди сигнализирана с пътен знак
пешеходна пътека тип „зебра”, лекият автомобил удря детето – пешеходец А. Я. Я., пресичащо
платното за движение на ул. „Цар Борис III”, което, вследствие на удара, е получило уврежданията, описани по делото.
Според експерта, причините за настъпване на ПТП са
подценяване на опасността която представлява наличие на дете на пътното платно
и късно реагиране за спиране от водача на лекия автомобил, като водачът е
разполагал с техническа възможност да предотврати удара с детето при условие,
че е реагирал своевременно за спиране на опасността, представляваща наличие на
дете на пътното платно.
Относно мястото
на удара експертизата заявява следното: може да се направи извод от наличните
данни, че ударът е станал по протежение на платното за движение около началото
на първите отломки от рефлектор и стъкла, или на около 21 м.преди ориентира за
посоката на движение на лекия автомобил ( посока запад – изток). Спрямо
пешеходната пътека мястото на удара е на около 10 -11 м. преди пешеходната
пътека, за посоката на движение на лекия автомобил.. По широчина на платното за
движение мястото на удара е в южната лента за движение, като ударът е настъпил
с предна дясна част на лекия автомобил в областта на десния фар. Ако се приеме,
че лекият автомобил се е движил нормално разположен в своята лента за движение
( южната лента), то дясната му част се е намирала на около 1,7 м. в ляво от
десния край на платното за движение. Следователно с достатъчна за изследването
точност може да се приеме, че мястото на удара е на около 2,2 м. вляво от
десния край на платното за движение. На 10-11 метра след мястото на удара има
пешеходна пътека тип „зебра” обозначена с пътен знак „Д 17” от ЗдвП.
Опасната зона за спиране на
лекия автомобил „Рено Сценик” в конкретните пътни условия при скорост на
движение 37,5 км/ч е била около 20 м. При сравнение между опасната зона
за спиране на автомобила при скорост на движение 37,5 км/ч – 20 м. с
отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента, в който водачът на
л.а. е могъл за пръв път да възприеме детето – пешеходец - минимум 28...58
метра за различните варианти се вижда, че водачът е разполагал с техническа
възможност да предотврати удара с детето за всички разгледани варианти.
От заключението на приетата по
делото и неоспорена от страните съдебномедицинска
експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с
останалия доказателствен материал, се установява, че, в резултат на
катастрофата, ищецът
е получил следните травматични увреждания, в пряка причинно следствена връзка с
претърпяното ПТП : - счупване на лявата раменна кост в горната част; - счупване на лявата ключица.
Счупването на лявата раменна кост е реализирало
медико-биологичния признак трайно затруднение в движенията на левият горен
крайник за повече от 30 дни.
Счупването на лявата ключица е реализирало
медико-биологичния признак трайно затруднение в движенията на левият горен
крайник за повече от 30 дни.
Проведено е лечение – мануална репозиция под обща
венозна анестезия на 13.03.2018г., мека имобилизация за срок от 4 седмици тип
„Дезо” и обезболяващи – Аналгин.
На ищеца е указано да носи меката имобилизация 4
седмици, като след свалянето й следва период на постепенно раздвижване на
ръката. Общо нормалният оздравителен период е около 2 месеца. За този период той
е търпял болки и страдания като за първия месец те са били с интензивен
характер. Няма данни за усложнения при оздравителния процес, нито за
съпътстващи заболявания.
Получените травматични увреждания от А.Я. добре
отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени
по начин и време от ПТП-то на 13.03.2018 г. от блъскане от лек автомобил и
последващо падане върху терен. Видно от приложеното Съдебномедицинско удостоверение
на живо лице № 97/2018 г., изготвено от д-р Т. Пасев специалист съдебен лекар
относно преглед на 19.03.2018,г. към 15.30ч. на А.А.Я., към тази дата ищецът е
бил с правилно телосложение и добре развита костна и мускулна система за
възрастта и умерено изразена обща охраненост и вещото лице дава заключение, че „неправилна
стойка” не може да има отношение към процесното ПТП.
От извършения личен преглед експертът
е установил, че към настоящия момент е налице пълно възстановяване, без
усложнения в оздравителния процес. Тук от ответната страна бе направено
оспорване на заключението, но, пред вид липсата на доказателства във връзка с
твърденията на ищеца, съдът приема наличие на пълно възстановяване.
По искане на ищеца и за
доказване на претърпените от нея неимуществени вреди, съдът допусна и разпита свидетелката З.Ю., близка на семейството..
В
показанията си тя заяви, че по време на катастрофата детето е било в четвърти
клас. Видяла го е веднага след нея на мястото на инцидента, защото са съседи
със семейството - на две къщи разстояние.
Бил е седнал на тротоара, където го е оставил шофьорът на лекия автомобил,
който го е блъснал, и плачел, крещял от болка и повръщал от страх. Била му
ударена ръката и казвал на майка си да я вземе от асфалта, за да не я смачкат
другите коли, не я е чувствал изобщо. Имал е посинявания по рамото и по крака.
Знае, че детето е било в болница четири дни, а после цял месец е било на легло.
Ръката му е била бинтована, целият му крак е бил син, изпитвал е силни болки.
Сега се оплаква на майка си, че когато играе с приятелите си, не може да си
вдигне ръката нагоре. На мястото е имало
и други деца, които са извикали майката и бащата да дойдат на мястото на
катастрофата.
По делото е
признато за безспорно установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. № BG/02/117002674122/06.10.2017 г. със срок на валидност една
година, считано от 06.10.2017 г. до 05.10.2018 г.
Не се спори и за образуваната при ответното дружество преписка
№ **********, по която е отказано плащане на застрахователно обезщетение.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя З. „Б.И.“ АД обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на ищцата от станалото на 13.03.2018 г. ПТП, изразяващи се
в болки и страдания в размер 50 000 лв. – частичен иск от сумата
90 000 лв., вследствие катастрофата, ведно със законните последици – лихви
и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - от съда по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищеца вследствие получените от
катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищцата са причинени както физически, така и душевни болки и страдания,
които са продължили през период от два месеца, през което време той е изпитвал
силни болки и страх – обстоятелство, което се установява от събраните и
неоспорени писмени, гласни доказателства и медицинска експертиза.
Настоящият състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а при определяне техния размер
следва да се разгледа възражението на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от страна на ищеца и
той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от
съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Доказано бе, че ищецът е претърпял травмите от инцидента, които са довели
до трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок по дълъг от
тридесет дни и по съществото си представлява средна телесна повреди, като към
момента на изготвяне на заключението на медицинската експертиза се установява,
че възстановяване е настъпило. Доказан бе и фактът, че тези травми са му
причинявали и описаните от експертизата болки и дискомфорт – както на
физическо, така и от психологическо ниво.
Съдът, обсъждайки
всички доказателства по делото и, по – конкретно, влязлото в сила решение на
наказателния съд, намира, че в конкретния случай е налице съпричиняване, както това
бе заявено и поддържано от ответната страна, пред вид факта, че пострадалото
дете, към момента на катастрофата на 8 години, се е намирало само без
родителски надзор на улицата и е пресичало пътното платно, където е осъществен
и ударът. Пред вид приетото от експертизата, че причините за настъпване на ПТП са
подценяване на опасността която представлява наличие на дете на пътното платно
и късно реагиране за спиране от водача на лекия автомобил, като водачът е
разполагал с техническа възможност да предотврати удара с детето при условие,
че е реагирал своевременно, съдът приема съпричиняване в съотношение 70 % за
водача и 30 % на родителя, който следва да упражнява надзор въргу малолетното
дете.
Като взе пред вид описаните по-горе и доказани
болки и страдания на ищеца,
техния вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки принципа за
справедливост и икономическите условия в страната през 2018 г. и към настоящия момент и, след приспадане наличието на
съпричиняване, намира, че обезщетение в размер 35 000 лв. било адекватна
обезвреда за
претърпените от ищеца
и доказани в производството неимуществени вреди За тазаи сума
искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като в останалата част,
за разликата до 50 000 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
Върху присъдените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от 13.06.2018 г. до окончателното на присъденото обезщетение.
На адвоката – повереник на ищеца, съобразно уважената
част от иска, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от
ответника, на основание чл. 38 ЗА, в размер 1 580 лв.
На ответната страна следва да бъдат присъдени разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер – депозит за експертизи в размер
150 лв. и адвокатско възнаграждение, пред вид направеното от ищцовата страна
възражение за прекомерност, в минимален размер – 980 лв.
В диспозитива на решението следва да бъде вписано, че то
е постановено при участието на трето лице - помагач.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати А.Я.Я., ЕГН **********,
като баща и законен представител на А.А.Я., ЕГН **********, чрез адв. П.К. -
САК, съдебен адрес: ***, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата
35 000
лв.,, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано
направо от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати на адв.
П.К. - САК, съдебен адрес: ***, адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в размер 1 580 лв.
ОСЪЖДА А.Я.Я., като баща и
законен представител на А.А.Я., ЕГН **********, чрез адв. П.К. - САК, да заплати на З. „Б.И.“ АД разноски по делото– депозит за експертизи в размер 150
лв. и адвокатско възнаграждение – 980 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице –
помагач на ответника Р.И.К., ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: