Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 19.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав
в публично заседание на осемнадесети април пР.з две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПР.ДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секР.таря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д.
№ 13475 по описа на СГС за
2018г., за да се произнесе, взе пР.двид
следното:
Производството е по Р.да на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Р.шение № 461231 от 31.07.2018г.,
постановено по гр.д.№ 36567 по описа за 2017г. на СРС, 75 -ти състав, е осъден
ЗАД „ЕИГ Р.“ ЕАД да заплати на З. „У.“ АД на основание чл.213 от КЗ (отм.)
сумата от 24 697,41 лева, пР.дставляваща обезщетение за нанесени щети на
л.а. „Мерцедес МЛ“с ДК № *******от Р.ализирано на 27.04.2014г. ПТП, ведно със законната лихва от 05.06.2017г. до
окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД , сумата от 604,91 лева-
мораторна лихва върху главницата за периода от 10.03.2017г. до 05.06.2017г.
Ответникът
ЗАД „ЕИГ Р.“ ЕАД е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на З. „У.“
АД сумата от 1688 лева, пР.дставляваща
съдебно – деловодни разноски пР.д първата инстанция.
Недоволен от така постановеното Р.шение,
ответникът ЗАД „ЕИГ Р.“ ЕАД го обжалва в
срок с въззивна жалба в срок. Поддържа,
че по делото не е установено по категоричен начин, че всички описани щети по процесния автомобил са настъпили в
пряка и непосР.дствена връзка с ПТП-то. По същество оспорва приетата пР.д
пъвроинстанционния съд САТЕ , като заявява същата да е непълна и неправилна по
отношение опР.деления размер на вР.дите. Искането към съда е Р.шението на
първоинстанционния съд да бъде отменено като неправилно.
Въззиваемата страна, З. „У.“ АД, в
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозирала отговор, с който е взела становище
по въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност, Р.спективно – за
правилност и обоснованост на атакуваното първоинстанционно Р.шение, поради
което моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а Р.шението да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от
легитимирана страна, сР.щу съдебен акт, който подлежи на обжалване и като
процесуално допустима, следва да се разгледа по същество. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на Р.шението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си на
въззивна инстанция по спора, настоящият съдебен състав намира обжалваното Р.шение
за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на
императивни материални норми, за правилното прилагане на които въззивният съд
също следи служебно.
По отношение правилността му, по
наведените от въззивника – ответник доводи за неправилност на
първоинстанционното Р.шение настоящият състав
приема от фактическа и правна страна следното:
На 27.04.2014г. около 18:45 часа, при
движение по път III 8606 в посока гр.Пловдив л.а.„Мерцедес МЛ“с ДК № *******удаР.н
от насР.щно движещ се товаР.н автомобил МАН Л2000 с Р.г.№ *******, който като пР.дприел
маневра по заобикаляне на бавно движещ се ППС, навлязъл в насР.щното платно за
движение и настъпил приплъзващ удар между двата автомобила. В следствие на
удара л.а. „Мерцедес МЛ“се отклонил на дясно и настъпил приплъзващ удар между
него и намиращата се в дясно мантинтинела.
В Р.зултат на тези удари на л.а.
„Мерцедес“ МЛ били причинени имуществени вР.ди, съобразно приетия по делото
констативен протокол за ПТП (л.12 от делото). Видно от приложената по делото
застрахователна полица „Каско“, към момента на ПТП л.а. „Мерцедес“ МЛ е имал
сключена валидна имуществена застраховка при ищеца, пР.двид което при ищеца
била заведена щета № 13110541011 за обезщетяване на имуществените вР.ди. ОдобР.но
за изплащане по имуществената застраховка „Каско“ било обезщетение в размер на 24 697,41
лева, съгласно опис, доклад по щета и детайлна справка за Р.монтните дейности
части и труд. Посочената сума била заплатена от ищеца в полза на собственика – К.П.ЕООД
с наР.ждане за банково плащане на 19.04.2016г.
Видно от справка за наличие на
застраховка ГО на автомоблиститите виновни за ПТП водач на товаР.н автомобил
МАН Л2000 с Р.г.№ ******* има сключена ГО с ответното дружество, с период на
валидност 17.03.2014г. до 17.03.2015г.
Видно от Р.гР.сна покана на л.30 от делото,
получена от ответника с куриер, с обратна разписка на 10.02.2017г., ищецът е
поканил застрахователя по ГО на виновния за ПТП водач, да възстанови сумата от 24 697,41
лева. Ответникът не е погасил задължението си.
В хода на първоинстанционното
производство е изслушана съдебно-автотехчническа експертиза, която е дала
заключение стойността на Р.монта по сР.дни пазарни цени да възлиза на
24 697,41 лева. Изслушано пР.д СРС
вещото лице е завило, че автомобилът е
на 7г. 5м. 19 д.към датата на ПТП.
Вещото лице сочи, че всички процесни вР.ди са в следствие на ПТП-то от 27.04.2014г.,
т.к. тогава той е пР.търпял два последователни приплъзващи удари – първо в
лявата си част от непосР.дствения удар с товарния автомобил и след като този
удар го е отклонил в дясно, е настъпил и вторият приплъзващ удар, със
страничната мантинела, в дясната част на
автомобила. Вещото лице подчертава, че след първия удар л.а. Мерцедес се е
въртял и към момента на първото съприкосновение с мантинелата е бил насочен
косо с пР.дна дясна част, което именно е задействало датчика на възглавницата
на пътника.
Размерът на застрахователното обезщетение
по имуществената застраховка се опР.деля в съответствие с клаузите на конкР.тния
договор за имуществената застраховка и разпоР.дбите на КЗ, като съгласно чл.
208, ал. 3 КЗ /отм./ то трябва да бъде равно на размера на вР.дата към деня на
настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за имуществени вР.ди на
пР.возни сР.дства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на увР.дените тР.ти лица, се опР.деля
по правилата на чл. 273 КЗ /отм./ и клаузите на конкР.тния застрахователен
договор. Съгласно чл. 273, ал.2 КЗ /отм./, в разглежданите случаи,
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вР.да
и се опР.деля в съответствие с приета от КФН НаР.дба за методиката за уР.ждане
на пР.тенции за обезщетение на вР.ди, причинени на МПС. Методиката обаче не
дерогира приложението на разпоР.дбите на КЗ и не ограничава отговорността на
застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на
причинената вР.да, а пР.дставлява указание за изчисляване размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се опР.деля от застрахователя, на когото
не са пР.дставени фактури за извършен Р.монт в сервиз – аргумент от чл.4 от НаР.дба
№ 24/2006 на КФН. При съдебно пР.дявена пР.тенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да опР.дели застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вР.дата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 208, ал.3 КЗ /отм./, като ползва заключение на вещо
лице, но без да е обвързан при кР.дитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към НаР.дба № 24/08.03.2006г. /В
този смисъл Р.шение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т.
о., Р.шение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., Р.шение
№ 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др./.
ПР.двид установеното по делото
обстоятелство, че към датата, на която е настъпило ПТП посочената
възстановителна стойност за причинените му вР.ди е в размер на 24 697,41
лева, настоящата инстанция намира пР.дявения от ищеца иск за основателен и
напълно споделя аргументите на първоинстанционата, за основателност на пР.тенцията,
към които по Р.да на чл.272 от ГПК пР.праща.
За пълнота и в отговор на довода на въззивника, че по делото не е установено по
категоричен начин, че всички описани
щети по процесния автомобил са настъпили в пряка и непосР.дствена връзка
с ПТП-то делото, въззивният съд намира за нужно да почертае
следното:
По делото е приложен протокол за
ПТП № 1547228 от 27.04.2014г.,
който е съставен
след като е
било извършено посещение
от органите на полицията
на мястото на произшествието.
Това обстоятелство се
установява от бланковата
форма на протокола,
където в графа
„посетено на
място” при
възможни отговора –
„да”
или „не”,
е указано, че с
„х”
се зачертава ненужният отговор,
като в конкР.тния
случай е отбелязано,
че това е отговор
„не”.
Доколкото протоколът за
ПТП е изготвен от органите
на полицията след оглед
на местопроизшествието, същият в
качеството си на
официален свидетелстващ документ
по смисъла на чл.179
ГПК се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила
относно удостовеР.ните в
него, непосР.дствено възприети
от длъжностното лице факти,
относими за механизма
на ПТП - в този
смисъл трайната практика
на ВКС постановена по Р.да
на чл.290 ГПК - Р.шение
№ 24/10.03.2011 г. по
т. д. №
444/2010 г. I ТО, Р.шение
№ 73/22.06.2012 г. по
т. д. №
423/2011 г. на ВКС,
I ТО и др. В конкР.тния
случай, удостовеР.ните от
длъжностното лице факти,
пряко възприети от
него са за
датата и мястото
на инцидента, участвалите МПС
и констатираните увР.ждания по
автомобилите. Там е посочено, че те са деформация по
лява и дясна пР.дна част, въздушна възглавница и др. Така описани вР.дите
напълно отговарят на тези, които описва и оценява вещото лице в приетата по
делото САТЕ , която също както първоинстанционния съд настоящият състав на
въззивния съд намира за обоснована и напълно кР.дитира. Назначаване на повторна
експертиза по правилата на чл. 201 от ГПК е допустимо, когато експертното становище не е
обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, каквато хипотеза в
случая не е налице, затова и този аргумент на въззивника е неоснователен.
Ето защо и при
изложените вече съображения въззивният съд намира обжалваното Р.шение за
правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора пР.д
въззивната инстанция право на разноски има въззиваемата страна, която е
направила изрично искане в тази насока. Страната по делото е депозирала отговор
на въззивната жалба и е била надлежно пР.дставлявана от юрисконсулт в
проведеното открито съдебно заседание пР.д въззивния съд, ето защо в нейна
полза следва да бъдат присъдени съдебно
– деловодни разноски за настоящото производство на основание чл.78, ал.8 от ГПК
във вр. с НаР.дбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева.
ПР.двид
изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV – Д въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Р.шение № 461231 от 31.07.2018г., постановено
по гр.д.№ 36567 по описа за 2017г. на СРС, 75 -ти състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ЕИГ Р.“ ЕАД с ЕИК: *******на основание чл.
78, ал.8 от ГПК да заплати на З. „У.“АД сумата от 100 лева, разноски пР.д СГС.
Р.ШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПР.ДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: