Решение по адм. дело №2003/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. А. А., [ЕГН], срещу отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), обективиран в писмо изх. № 67-00-23-499/2 от 13.08.2025г. Обжалваният административен акт се атакува като незаконосъобразен и в уточняваща жалба се сочи, че жалбоподателят е заявил искането си не за анулиране на резултатите от изпита му за придобиване на правоспособност за управление, а за привеждане на информационната система на изпълнителната агенция в съответствие с действителното фактическо положение, съгласно описаното в заявлението.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява лично и чрез адв. Д.П.-пълномощник, който поддържа обжалването и моли да се отмени отказът на ответния административен орган. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, редовно призован, в писмено становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата, моли да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установени следното:

Производството е започнало по повод Заявление с вх. № 67-00-23-499 от 15.07.2025г. от М. А., чрез адв. А.А.- пълномощник, до ИА“Автомобилна администрация“ чрез началник на ОО“Автомобилна администрация“-[област]. За подаване на заявлението е ползвана бланка и е поискано следното: „…Моля да ми бъде анулиран изпита за придобиване на правоспособност за управление на МПС кат. „В“, поради това, че СУМПС ми е отнето поради отнети контролни точки в Кралство Дания по чл. 157, за което прилагам официални документи оттам, а в същото време в системата на Автомобилна администрация фигурира, че имам в Р.България шофьорска книжка. Моля да се отрази коректно горното обстоятелство с цел да ми бъде позволено да се явя отново на изпит за придобиване на правоспособност“. Приложени са били документ от Кралство Дания, писмо от сектор „ПП“, ОДМВР-[област], декларация за обичайно пребиваване, кореспонденция с транспортните власти в Кралство Дания, пълномощни.

Последвало е издаването на обжалваното писмо, с което ответникът е приел, че настоящият жалбоподател не попада в хипотезата на чл. 56, ал. 1 от Наредба № 38 от 16 април 2004г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на проверочните изпити и не са налице правни основания за започване на производство по издаване на заповед за анулиране на резултатите на М.Апти от успешно положените изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“.

По делото е приет Протокол № 2982/20.11.2013г. за провеждане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“.

С оглед на така установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване пред съда и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК е процесуално допустима.

В конкретния казус не е било възможно признаване и подмяна на чуждестранно с национално свидетелство за управление на МПС, поради безспорното по делото обстоятелство, че чуждестранното свидетелство на Апти е било отнето от датските власти и е нямал валидно чуждестранно СУМПС.

Съдът приема, че в случая е налице хипотезата по чл. 17, ал. 18 от Наредба № I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина - лице, установило обичайното си пребиваване в Република България, което е притежавало българско свидетелство за управление на МПС и го е подменило с чуждестранно такова по ал. 1, т. 3, но е изгубило правоспособност поради отнемане на всички контролни точки, и чието свидетелство е отнето или обявено за отнемане, може да възстанови правоспособност на основание чл. 157, ал. 5 ЗДвП, като за това обстоятелство представи официален документ от компетентните чуждестранни органи, придружен от легализиран превод на български език. На лицето се издава ново свидетелство по реда на чл. 14, ал. 1, като при връчване на новото свидетелство за управление на МПС лицето връща чуждестранното свидетелство за управление за изпращането му на държавата, която го е издала. Текстът на чл. 17, ал. 19 от посочената наредба доразвива хипотезата като предвижда, че в случаите по ал. 18, когато чуждестранното свидетелство за управление на МПС не се представя, се уведомяват компетентните чуждестранни органи за издаденото ново българско свидетелство за управление.

Предвид неприложимостта на реда за подмяна на чуждестранно СУМПС с българско такова- не са налице предпоставките на нормата на чл. 162, ал. 6, вр. с ал. 8 от ЗДвП, единствената възможност за жалбоподателя е да се яви на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“, за да му бъде издадено СУМПС за съответната категория.

Видно е от представения от жалбоподателя към заявлението му до ИА“Автомобилна администрация“ документ на датски език, с легализиран превод на български, че съответният административен орган в Кралство Дания е лишил М. А. от право на управление на МПС поради неполагане на теоретичен и практически шофьорски изпит преди крайния срок, съгласно датската наредба за шофьорските книжки, § 102, подраздел 4, т. 1. На 12.10.2023г. Апти е предал датското СУМПС в съответната служба. При това положение съдът приема, че фактът на отнемане на датското СУМПС следва да се тълкува като загуба на правоспособност по отношение на М.Апти.

Оспореният акт е индивидуален административен акт по дефиниция. Специалният закон - ЗДвП не съдържа административнопроизводствени правила за неговото издаване. Поради това изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ е бил длъжен да спази правилата, установени с глава пета, раздел първи на АПК. Съгласно императивната разпоредба на чл. 26, ал. 1 от кодекса за започване на производството (по издаване на индивидуалния административен акт) се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Според чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. За да могат те да направят възражения и да дадат обяснения, преди всичко трябва да знаят, че е образувано производство по издаването на административен акт с определени последици.

Това правило обезпечава задължението на административния орган, регламентирано с нормата на чл. 35 от АПК да издаде административния акт след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересуваните граждани и организации. А за да могат последните да направят възражения и да дадат обяснения, преди всичко трябва да знаят, че е образувано производство по издаването на административен акт с определени последици.

В случая ответният административен орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, ал. 1 и чл. 35 от АПК, поради което не е изяснил действителната воля на жалбоподателя за явяване на изпит за придобиване на провоспособност за управление на МПС, кат. „В“. Противно на поддържаното от процесуалния представител на административния орган, в подаденото заявление, въпреки неправилната бланка, има индиции, че лицето изразява желание да получи възможност да се яви на изпит за придобиване на правоспособност, за да му бъде издадено СУМПС за съответната категория. Това не е било изяснено от ответния орган в производството пред него във фазата преди издаване на индивидуалния административен акт. Още повече, че към заявлението са приложени съответния документ от Кралство Дания за отнемане на шофьорската книжка на Апти и декларация за обичайно пребиваване, също индиции, че молителят желае да се развие производство по придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответната категория.

Допуснатото от ответника нарушение в процесния случай е съществено, защото има за последица лишаването на жалбоподателя от възможността да упражни правото си на защита като даде обяснения или направи възражения, които да бъдат обсъдени по силата на чл. 35 от АПК. Съгласно правната теория и трайната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос.

За пълнота следва да се отчете и това, че когато административният орган счете, че сезиращо заявление не удовлетворява някои изисквания на закона, следва да уведоми заявителя по реда на чл. 30, ал. 2 АПК и да даде на лицето изричен срок за отстраняване на недостатъците в заявлението му. Заявителят следва да бъде предупреден, че при неотстраняването им в срок производството ще бъде прекратено с изричен акт, арг. по чл. 56, ал. 2 АПК.

Съдът счита, че в случая е налице съществено нарушение на административно-производствените правила, представляващо основание за отмяна на акта по чл. 146, т.3 от АПК.

Вярно е, че липсата на уведомяване на лицето преди започване на производството, представляващо нарушение на чл. 26, ал.1 от АПК, според константната съдебна практика, никога не е само по себе си основание за отмяна на акта. Съгласно чл. 146, т.3 от АПК основание за отмяна на административния акт е само извършено „съществено“ нарушение на административнопроизводствените правила. Съществено, от своя страна, отново с оглед на правната теория и съдебната практика е процесуалното нарушение, изразяващо се в неизвършване на съответното задължително действие, само в два случая: 1. когато е довело до нарушаване на процесуалните права на защита на лицето и 2. когато в случай, че не е било извършено, би довело до постановяването на различен по съдържание административен акт.

Съдът при горната фактическа обстановка смята, че в случай, че жалбоподателят беше уведомен за започване на процедурата, съответно заявлението бе оставено без движение и даден срок за отстраняване на нередовности и събрани съображенията и доказателствата, изложени в жалбата и допълнението ѝ, бяха посочени и пред административния орган, последният нямаше да издаде акт с такова съдържание и при неизяснена фактическа обстановка, също в нарушение на чл. 35 от АПК.

Въз основа на представените от страните доказателства и техните становища и като провери законосъобразността на оспорения административен акт по отношение на всички основания по чл. 146 АПК, съдът счита, че той е постановен от компетентен орган и в изискуемата форма, но при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение, поради което следва да бъде отменен на основание чл. 146, т.3 от АПК.

Делото ще се изпрати на изп. директор на ИААА като преписка по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК, за ново произнасяне след установяване на всички релевантни за спора юридически факти от значение за спора и обсъждане доводите и възраженията на заявителя М.Апти.

При този изход на спора и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи. Такива се установиха в размер на 1000 лева- платен адвокатски хонорар. Договореното адвокатско възнаграждение следва да остане в размера, заплатен от страната, тъй като е на минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното съдът,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М. А. А., [ЕГН], отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, обективиран в писмо изх. № 67-00-23-499/2 от 13.08.2025г.

ИЗПРАЩА делото като преписка на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, за произнасяне по Заявление с вх. № 67-00-23-499 от 15.07.2025г. от М. А., при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на решението.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на М. А. А., [ЕГН], сумата в размер на 1000(хиляда) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.