РЕШЕНИЕ
№ 416
гр. Враца, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 07.11.2023 г. /
седми ноември две хиляди двадесет и
трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 591
по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „С.Т.С.Р.“ ООД, ЕИК ********* с * С.В.Т., против РЕШЕНИЕ № 260013/25.08.2023г., постановено по
АНД №66 по описа на Районен съд – Мездра за 2020г., с което е потвърдено НП №06-001223/30.01.2020г. на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда“- Враца. Иска се отмяна на оспореното решение като
неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон и явна несправедливост на наложеното наказание и да се реши делото по
същество, като се отмени наказателното постановление, по изложените в
касационната жалба съображения. От оспорващото дружество е депозирана молба по
делото на 01.11.2023г. с изложени съображения по съществото на спора.
Ответникът- Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца в с.з., чрез
процесуалния си представител * М.К. моли за решение, с което да се остави в
сила решението на РС-Мездра и потвърденото с него НП. Посочва се, че при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, същото е
издадено от директора при изрично произтичащи правомощия по закон и заповеди.
Нарушението не може да се квалифицира като маловажно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представена е и
писмена защита с изложени съображения по съществото на спора.
Участващият по делото
прокурор от ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
оставяне в сила на оспореното решение, като правилно. Дирекция „Инспекция по труда“ е
компетентен АНО, налице е извършено нарушение, като същото правилно е
квалифицирано.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд – Враца, в
настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във
връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационен
контрол за законосъобразност е Решение № 260013/25.08.2023г., постановено по
АНД №66/2020г. по описа на Районен съд –
Мездра, с което е потвърдено НП
№06-001223/30.01.2020г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по
труда“ гр. Враца с наложена имуществена санкция на основание чл.75а,
ал.5 вр. чл.75а, ал.2 от Закон за трудовата миграция и трудовата
мобилност/ЗТМТМ/ на „С.Т.С.Р.“ ***, ЕИК ********* в размер на
2000 лева за извършено нарушение на чл. 8,ал.1,т.2 ЗТМТМ. За да потвърди
оспореното НП, въззивният съд е приел в решението си, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Издадени са от компетентни органи, като в тях достатъчно
подробно са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, начина
на констатиране на същото, точно е описана и правната квалификация, както и кой
текст по кой закон е нарушен. По съществото на спора е прието, че
дружеството - касатор в качеството си на местен работодател по см. на §1,т.11
ЗТМТМ е извършил нарушение на чл.8,ал.1,т.2 ЗТМТМ, като е нарушило правилата на
достъп до трудовия пазар на лица от трети страни. Правилно е определен размера
на санкцията, както и не е налице маловажност на случая по чл.28 ЗАНН. Изложени
са мотиви в тези насоки, въз основа на които и оспореното наказателно постановление
е потвърдено изцяло, като законосъобразно. С решението са присъдени разноски на
ответника в размер на 100.00 лева, платими от дружеството –жалбоподател.
Решението
на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за
отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния
съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за
съставомерност и доказаност на вмененото на касатора деяние. Ето защо правните изводи
на районния съд се споделят от настоящата инстанция и на основание чл.
221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях
и не следва да бъдат повтаряни.
Споделят се изводите на въззивния съд, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи. Съгласно чл.79,
ал.1 ЗТМТМ, нарушенията по този
закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а
според ал.
4 на чл.79 ЗТМТМ, наказателните постановления се издават от ръководителя на
съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица
съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове. В УП на ИА
„ГИТ“ е регламентирано че директорът на ДИТ осъществява правомощията на АНО по
см. на чл.47, ал.2 ЗАНН по съставените от трудовите инспектори актове. Ето защо
липсата на изрично упълномощаване с издаване на нарочен акт не възпрепятства
директора на инспекцията по труда да издава наказателни постановления. Обстоятелството,
че издадените заповеди на изп.директор на ГИТ от 18.10.2004г. и от 13.06.2008г.
предхождат обнародването на ЗТМТМ през 2016г., не
обосновава извод за липсата на материална компетентност на наказващия орган. Не
са допуснати съществени нарушения в административно-наказателното производство,
акта и НП съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в тях точно и ясно е
описано нарушението, дата на неговото извършване и обстотятелствата при които е
извършено, като нарушението е подведено
под правилната норма на ЗТМТМ, санкционната норма също е определена правилно от
АНО. В тази насока се споделят и изводите на въззивния съд, а възраженията на
касатора за липса на компетентност на издателя на наказ.постановление, както
и за
нарушения на чл.42 и чл.57 ЗАНН са неоснователни с оглед на
изложеното.
Правилно
е прието с оглед събраните по делото доказателства от въззивния съд, че касаторът в качеството си на местен работодател по
смисъла на §
1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ е извършил нарушение на чл.8,ал.1,т.2 ЗТМТМ, като е
нарушил правилата на достъп до трудовия
пазар на лица от трети страни. Правилно е приложена и санкционната разпоредба
на чл.75а, ал.5 вр. чл.75а, ал.2 ЗТМТМ, като наложеното наказание е в минимален
размер. В тази насока се споделят изцяло изводите на въззивния съд.
Споделят
се и изводите на районния съд, че нарушението не представлява маловажен случай
по см. на чл.28 ЗАНН. За прилагането на института "маловажност" е
нужно случаят да разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
нарушения от този вид. Напротив, обстоятелствата, при които е извършено и
установено нарушението разкриват типичните степен и характер на обществената
опасност на нарушенията от този вид, като липсват доказателства за по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради
което нарушението не следва да се квалифицира, като „маловажно“. Извършеното нарушение е формално и на просто
извършване и се осъществява чрез бездействие.
В тази насока и възраженията на касатора за маловажност на случая са
неоснователни.
Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха
обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта
и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване
на НП, като законосъобразно.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира подробно изложените
в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за неоснователни.
По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на
районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха
основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с
материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е
постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно
прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде
оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на
ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, а именно
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 лева.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260013/25.08.2023г., постановено по
АНД №66 по описа на Районен съд – Мездра
за 2020г.
ОСЪЖДА „С.Т.С.Р.“ ***, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца
сумата от 100.00 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.