Р Е Ш Е Н И Е
№ 3647
30.10.2018г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8190 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.22 от Закона за потребителски кредит.
В исковата молба от Т.Н.Д. против „Изи Асет Мениджмънт” АД се твърди, че между страните по делото е сключен договор за паричен заем № *** на ***, по силата на който дружеството е предоставило в заем на ищеца сумата от 5 500 лв. Бил определен фиксиран годишен лихвен процент от 30 %, който бил част от годишния процент на разходите, в размер на 33,80 %. Общата дължима сума била в размер на 5 972.12 лв., която следвало да се изплати на 28 месечни вноски, всяка в размер на 213.29 лв., които обхващали периода от *** до ***. Твърди се, че договорът е недействителен на две основания – тъй като ищецът не бил подписвал общи условия, както и доколкото в договора не била посочена общата сума, дължима от него, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В чл.2 не се съдържали конкретни параметри на общата дължима сума. Не било ясно какъв е размерът в лева на възнаградителната лихва и на ГПР. Липсвала такава информация и в погасителния план. Твърди се също, че нямало погасителен план към договора, а дори и такъв да се представи по делото, в него не било посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми, нито бил посочен размерът на всяка вноска в лева. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае, че договорът за паричен заем от ***, е недействителен.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Изи Асет Мениджмънт” АД, с който предявеният иск се оспорва. Посочено е, че на ищеца е предоставен още преди сключване на договора стандартен европейски формуляр, като е предоставена от дружеството цялата необходима информация, за да се вземе информирано решение за сключване на договор за паричен заем. В случая на ищеца действително не били представени Общи условия, но поради причина, че дружеството не работило с Общи условия на отделен хартиен носител. Всички условия по договора били поместени в него. Освен това, в договора бил посочен фиксиран лихвен процент от 30 %, както и ГПР – 33,80%, като размерът на ГПР бил изцяло съобразен с императивните разпоредби на ЗПК. Размерът от 5 972.12 лв. включвал общо дължимата сума като главница и договорна лихва. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представено е предложение за сключване на договор за паричен заем от дата ***.
По делото е представен договор за паричен заем № *** от ***, сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Т.Н.Д., в качеството им съответно на заемодател и заемател, по силата на който е предоставена заемна сума в размер на 5 500 лв.
При така възприетата
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца за недействителност на договора за потребителски кредит, свързани с неподписване на общите условия на всяка страница от страна на кредитополучателя. Действително според разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Посочената разпоредба обаче според съда касае случаите, в които общите условия са на отделен документ, а в настоящата хипотеза не се твърди ответникът да разполага с общи условия на отделен документ. Възраженията на ответника са, че всички условия по процесния договор за потребителски кредит са включени в допълнителните разпоредби, като в същото време договорът за кредит е подписан на всяка от страниците му, от представител на заемодателя и от заемателя. Поради това и не е налице недействителност на договора на това, сочено от ищеца основание.
В исковата молба се твърди още, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в договора не била посочена общата сума, дължима от потребителя, като не били посочени нейните конкретни параметри. Твърди се и липса на погасителен план по чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, и какво е разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми и размер на вноските в лева. Според разпоредбата на параграф 1, т.2 ДР на ЗПК общата сума, дължима от потребителя, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а общ разход по кредита, според т.1 ДР на ЗПК са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая в чл.2, т.6 от договора е посочен фиксиран лихвен процент по заема – 30 %, а годишният процент на разходите на заема е 33,80 %, посочен в чл.2, т.8 ЗПК. Общата сума, дължима от заемателя, е 5 972.12 лв. Липсва обаче яснота относно конкретните параметри на общо дължимата сума. Не е ясен размерът на възнаградителната лихва, дължима по договора, както и годишният процент на разходите. Не става ясно разликата от 3.80 % между ГПР и лихвения процент по заема какви разходи покрива.
Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК погасителният план трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността, датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая погасителен план отделно от договора не е представен, като част от посочената информация се съдържа в самия договор за кредит, като са посочени броят вноски, размерът на всяка от тях в лева, периодичността на вноските, датата, на която трябва да се прави всяка от вноските. И от тази информация обаче не могат да се направят изводи за конкретните параметри на дължимите суми, тъй като не е посочен размер на главница и лихви във всяка една погасителна вноска.
При тези данни и на основание чл.22 ЗПК съдът намира, че процесният договор за кредит е недействителен на две основания – поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК. При недействителност на договора за потребителски кредит е приложима разпоредбата на чл. 23 ЗПК, а именно, че потребителят в този случай дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая обаче въпросът за дължимостта на сумите не стои, тъй като предявеният иск е с предмет признаване за установена недействителността на договора.
При този изход на
делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
внесена държавна такса в размер на 220 лв. От
ищцовата страна се претендира и заплащане на пълномощника на ищеца на
възнаграждение, при условията на чл.38 ЗА, поради което и на основание чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съдът намира, че на адв. Д.Б. следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото в
размер на 628.60 лв., платимо от ответното дружество.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Н.Д., ЕГН ********** *** и
„Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със ****
С. К. К., че сключеният между тях договор за паричен заем № *** от *** е
недействителен, поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 от Закона за
потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център,
ет.2, офис 40-46, със *** С. К. К. да заплати на Т.Н.Д., ЕГН ********** ***
сумата от 220 лв. /двеста и двадесет лева/ направени по делото разноски за
внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център,
ет.2, офис 40-46, със *** С. К. К. да заплати на адв.Д.Г.Б.,*** сумата от
628.60 лв. /шестстотин двадесет и осем лева и 60 ст./ адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с
оригинала.
М.К.