№ 1283
гр. Пазарджик, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220100092 по описа за 2022 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС и се намира
във фазата по допускането и.
Ищецът Д. Г. Г. твърди, че с ответницата К. А. К. са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на
18.12.2011 г. и прекратен по молба за развод, подадена през 2019 г., а по време на брака им
върху дворно място, лична собственост на ответницата, намиращо се в с. Ц., общ. Л., е
построена нова сграда - жилищна, на мястото на съществувалата дотогава друга жилищна
сграда, която е разрушена, и по силата на законовите норми за съпружеската имуществена
общност, отразени в постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на ВС, новопостроената
сграда е станала съпружеска имуществена общност. С развода СИО се е превърнала с
обикновена съсобственост върху сградата и се иска нейната делба.
Твърди се, че строежът е извършен между 2012 и 2016 г. със средства и труд само на ищеца,
който още преди сключването на брака работел във Франция от 6 години и бил реализирал
лични спестявания, а при строежа ползвал и помощта в труд на свои приятели. След
сключването на брака ответницата заминала при него във Франция, като не участвала с
парични средства в строежа, а му обещала да му роди дете и заедно да го отглеждат в
новопостроената къща - двамата по взаимно съгласие решили да съборят старата къща, която
била в много лошо състояние. При строежа били използвани частично основите на тази
стара къща, но била изградена изцяло нова, двуетажна сграда, в която двамата се нанесли
през 2017 г. и живели в нея до раздялата си през 2019 г., когато ищецът напуснал семейното
жилище.
1
С отговора ответницата отрича твърдението за принос на ищеца в построяването на къщата,
така и - индиректно - твърдението за построяване на нова сграда на мястото на старата, като
твърди, че става дума за "ремонт и надстрояване" на съществувалата в имота до 2012 г.
къща, нейна лична собственост. Твърди, че ищецът през цялото това време е пребивавал във
Франция, никога не е влагал средства в ремонта и надстрояването и всъщност не е имал
сигурни и постоянни доходи от работата си във Франция; всички средства са дадени от нея,
а трудът - от двамата и братя; двамата съпрузи никога не са живели заедно в имота, а при
завръщанията си в България по време на брака ответницата е отсядала у брат си М., който
живее в бащиния им дом. Към момента на развода на страните къщата била на тухли, без
извършени довършителни работи.
Ответницата в отговора прави искане да се извърши делба и на придобити по време на брака
движими вещи: лек автомобил "Мерцедес", бус "Мерцедес Спринтер", джип "Гранд Чероки",
мотоциклет "Кавазаки", пушка "Уинчестър" и вещо, обозначена като "картинг" (без
уточнение дали това е автомобил), като в първото заседание е уточнила, че поддържа
искането само за първите четири от тях (три автомобила и мотоциклет), тъй като пушката и
картингът не могат да бъдат индивидуализирани и не е ясно дали са налични. Ищецът е
изразил становище, че лекият автомобил "Мерцедес" и бусът са били негова собственост
отпреди брака и вече се е разпоредил с тях.
В хода на делото страните поддържат становищата си, представят писмени защити.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Не е спорно, че бракът на страните е сключен на посочената в исковата молба дата -
18.12.2011 г., и е прекратен по взаимно съгласие с решение на Пазарджишкия районен съд от
04.04.2019 г., в сила от същата дата. Не е спорно, че на 15.12.2011 г. К. К. се е снабдила с
нотариален акт за собственост по наследство и делба върху поземлен имот № 86 в кв. 7 по
плана на с. Ц., общ. Л., с площ 970 кв.м., ведно с построената в имота масивна едноетажна
жилищна сграда със застроена площ 54 кв.м.
В периода от 2012 г. в имота са предприети строителни работи, като старата къща е съборена
изцяло, с изключение на основите и, а на нейното място е построена нова масивна жилищна
сграда със застроена площ 92 кв.м. Заключението на вещото лице, изслушано за изясняване
на спорния въпрос дали става дума за ремонт, пристрояване и надстрояване, или за
новопостроена сграда, гласи: "Изградената масивна двуетажна сграда със застроена площ от
92,00 кв.м. (...) не е идентична с описаната в нотариален акт за собственост № 4/15.11.2011 г.
(...). Старата съществуваща сграда е съборена и върху част от основите е изградена новата
сграда". Допълнителното заключение за времето на производство на кабелите, тръбите и
други части, вложени при строежа, не опровергава, а потвърждава този извод, като
например за част от тръбите вещото лице е установило, че този вид и марка се внасят в
България от около 2010 г. насам.
Отново от заключението на вещото лице става ясно, че за сградата е издадено удостоверение
за търпимост на строеж № 9/22.03.2022 г. на Община Л., като за издаването му е прието, че
2
за сградата със застроена площ от 92 кв.м. са налице условията по §127, ал. 1 от ДР на ЗУТ,
включително и че строежът е изграден до 31.03.2001 г. За издаването му е извършено
геодезично заснемане на сградата. Издадена е и скица-виза № 71/11.03.2022 г. по чл. 140 от
ЗУТ, с която се разрешава проучване и проектиране на надстройка и пристройка на
съществуваща жилищна сграда.
Ако изводите се основават само на описаните документи - удостоверение за търпимост и
скица-виза, би се оказало, че сградата, предмет на делбата, която е и единствената масивна
жилищна сграда, намираща се към момента в дворното място, е била налична още към 2001
г., т.е. че това е сградата, описана в нотариалния акт от 2011 г., или евентуално друга сграда,
съществувала преди нея, а от 2022 г. нататък би могло да са извършени пристрояване и
надстрояване на тази стара сграда. Установеното от вещото лице при оглед на място обаче
опровергава приетото в издадените от Община Л. документи, които не обвързват съда по
отношение на времето на построяване на сградата. От данните на заключението се вижда, че
старата сграда е съборена и е построена изцяло нова, при използване само на старите
основи, но това е станало без строителни книжа. Този извод се подкрепя от показанията на
свидетелите, доведени от Д. Г., за които следва да се отбележи, че не се намират в роднинска
връзка с него. Всички те разказват за строеж, , извършван след 2012 г. и след сключването на
брака на Д. и К.. Свидетелите, водени от К. К., конкретно нейните двама братя, говорят за
преустрояване на старата къща в периода на брака им, като е безспорно, че ако е имало
такова преустрояване, за него също липсват строителни книжа - по тази причина не може да
се счете, че липсата на строителни книжа за построяване на нова къща в периода 2012 - 2019
г. доказва, че нова сграда не е била строена. Констатацията в удостоверението за търпимост
за построяване на сградата преди срока по ЗУТ - 2001 г., също би могла да бъде неточна,
доколкото при издаването му най-вероятно е констатирано, че към 2001 г. в имота е имало
някаква сграда и на приблизително същото място към момента на издаването на
удостоверението също има сграда, без да са събирани повече доказателства дали това е
наистина една и съща сграда, доколкото спор не е имало. Съдът приема за неточна
констатацията в удостоверението за търпимост и не кредитира показанията на свидетелите
К. и С., братя на ответницата, като счита, че показанията им се обясняват с тяхната
заинтересованост. Свидетелят А. Н. не установява времето на построяване на наличната в
момента сграда, а само разказва, че е участвал в довършването и от есента на 2019 г., когато
къщата е била във фаза груб строеж. Самото довършване се изразявало в изграждане на
отоплителна и соларна инсталация и частично довършване на В и К инсталацията.
По тази причина следва да се приеме за установено, че изграждането на съществуващата в
момента сграда със застроена площ 92 кв.м. е започнало от 2012 г. след събарянето на
старата сграда в имота, описана в нотариалния акт от 2011 г., и към датата на прекратяването
на брака на страните е била завършена вече до степен груб строеж ("на тухла"“. Свидетелите
не конкретизират датата на завършване на грубия строеж, но говорят за време на строежа от
"около 4-5-6 години" (Д. Г.). От показанията на А. Н. става ясно, че завършването на грубия
строеж е станало преди есента на 2019 г. В решението за развода на страните е посочено, че
3
семейното им жилище представлява къща в с. Ц. и се предоставя за ползване на
молителката - наистина не е индивидуализирана къщата, нито се сочи чия собственост е, а
твърдението на ответната страна е, че при завръщанията си в България са отсядали в къщата
на М. К., която е същевременно родна къща на двамата със сестра му, така че възможно е в
молбата за развод страните да са имали предвид и нея, но е по-вероятно да става дума за
вече построената нова къща, и наред с другите данни по делото уговорката в
споразумението за развод също подкрепя извода за завършване на строежа на новата къща
преди развода. Допълнително, адресът на Д. Г. в представения по делото като доказателство
документ за застраховка "ГО" на автомобила "Гранд Чероки" от 2017 г. е посочен като "с. Ц.,
ул. "******". Процесният имот, по данни от вещото лице, се намира на ул. "******2, докато
бащината къща на К. К., в която живее нейният брат, е на ул. "******, и може да се допусне,
че в адреса, посочен пред застрахователя, е допусната грешка и става дума за адреса на
процесния имот; в удостоверенията, издадени от Пътна полиция, адресът на Г. също е на ул.
"******2 в с. Ц.. Разбира се, не е невъзможно да се направи адресна регистрация на адреса
на все още необитавана къща, но по-вероятно е към момента на адресната регистрация
двамата все още неразведени съпрузи да са се били вече нанесли там.
Обстоятелството, че след развода са извършвани ремонтни и довършителни работи по
новопостроената къща, за което по делото са представени и фактури с дати след април 2019
г., не се отразява на извода за момента на изграждането до фаза груб строеж, който момент е
преди прекратяването на брака.
Не се опровергава предположението на СК за принос и на двамата съпрузи в изграждането
на къщата. От писмените доказателства се установява, че всеки от тях в периода на брака им
е работил и е имал доходи, свидетелите също говорят за строеж, в който са участвали и
двамата, като им е помагал братът на К. М..
Видно от удостоверенията за регистрирани МПС, не се установява страните да притежават в
съсобственост други автомобили извън джипа "Гранд Чероки". Мотоциклетът "Кавазаки
Нинджа" е бил регистриран като притежаван от Д. Г. само до август 2019 г., т.е. тогава е
отчужден от него, а за придобиването на двата автомобила "Мерцедес" по време на брака и
за притежаването им към момента не са представени доказателства.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Сградата в притежавания еднолично от К. К. поземлен имот е построена по време на брака
на страните и за нея правилото на чл. 21 от СК за общо притежаване изключва това на чл. 92
от ЗС, като представлява установено друго по смисъла на този текст - това разрешение е
възприето в ППВС № 5 от 31.10.1972 г. при действието на аналогичното правило на СК от
1968 г. ("Включва се в съпружеската имуществена общност сградата, построена през време
на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било
учредено право на строеж в полза на другия съпруг"), като презумпцията за съвместен
принос не е опровергана. Моментът на възникването на сградата като вещ е изграждането и
до степен груб строеж, което също е станало по време на брака. Така с довършването си
сградата е възникнала като притежавана в режим на СИО и с развода на страните е
4
преминала в обикновена съсобственост, подлежаща на делба. В такава съсобственост се
притежава към момента и придобитият по време на брака на името на Д. Г. автомобил
"Гранд Чероки". Делба на тези две вещи, сграда и автомобил, следва да се допусне.
Отчужденият мотоциклет вече не е собственост на страните, независимо, че е отчужден
само от Г..
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Допуска делба между ищеца Д. Г. Г., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес в гр.
Пазарджик, и ответницата К. А. К., ЕГН **********, с адрес в с. Ц., ул. "******2, на
следния недвижим имот: масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 92 кв.м.,
намираща се в УПИ-II-86 в кв. 7 по плана на с. Ц., община Л., при съседи и граници на
дворното място: УПИ I-85, УПИ Х-106, УПИ IХ-105, УПИ VIII-105, УПИ III-87 и улица, при
квоти по 1/2 идеална част за всяка от двете страни,
и делба на следната движима вещ: лек автомобил (джип) "Гранд Чероки", рама
1J8G2E8A04Y106211, при квоти по 1/2 идеална част за всяка от двете страни,
като отхвърля иска за делба на лек автомобил „Мерцедес”,Е клас-комби внесен от Франция
в България с френски рег. № ****** и последвала българска регистрация рег. №РА9277КН;
бус „Мерцедес Спринтер”, внесен от Франция в България с френски рег. № ****** и
мотоциклет „Кавазаки” - внесен от Франция в България с френски рег. №******.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
След влизането му в сила да се докладва за продължаване на производството по
извършването на делбата.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5