О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……
гр. Русе, 08.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Русе, VI-ти състав, в публично заседание на 15 октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 445 по описа за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Овергаз
Мрежи“ АД със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу заповед №
РД-01-2176 от 03.09.2015 г. на кмета на Община Русе. С нея на основание чл.59,
ал.1 от АПК във вр. с §1, т.2, б.в от ДР на ЗА е
постановен отказ за извършване на административна услуга, представляваща
предоставяне на копия на хартиен носител от всички документи, съдържащи се в
преписките по издаване на Разрешение за строеж № 268/11.06.2014 г. (РС № 268) и
Разрешение за строеж № 270/11.06.2014 г. (РС № 270) по искане на „Овергаз
Мрежи“ АД. С жалбата се твърди незаконосъобразност на процесната
заповед поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно-производствените правила и противоречие с материално-правните
разпоредби – отменителни основания по чл.146, т.2, 3
и 4 от АПК. Обосновава правен интерес от обжалване на база лицензии за
разпределение и снабдяване с природен газ на територията на община Русе,
издадени от КЕВР и разрешение за строеж № 462/07.06.2005г. с презаверка от 26.06.2008г., а проводите, разрешени с РС 268
и РС 270 /и двете от 11.06.2014г./ са били предвидени и вече изградени в имоти,
в които дружеството има право да строи газопреносната
си мрежа по силата на РС 462, за което твърди, че е валидно и се позовава на чл.67
ЗЕ вр.чл.149 ал.2 т.1 ЗУТ.
Иска се заповед
РД-01-2176/03.09.2015 г. да бъде отменена, а кметът на Община Русе – задължен
да предостави достъп на жалбоподателя до преписката по издаване на РС № 268 и РС
№ 270, в това число с правото да прави бележки и извадки, а при техническа
възможност - и хартиени копия. Претендират се и разноски.
Ответникът – кметът на Община Русе,
представляван от ст. юрк. Г. в открито съдебно
заседание и в представени по делото писмени бележки изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Счита, че
„Овергаз Мрежи“ АД не е носител на законен интерес за извършване на исканата
административна услуга, тъй като нито е бил страна, нито притежава качеството
на заинтересовано лице в административното производство по издаване на процесните разрешения за строеж, от преписките по издаване
на които са поискани копия. Твърди, че за да
е налице правен интерес, т.е. за да се премахнат чрез обжалването
неблагоприятни правни последици, жалбоподателят следва да се легитимира с
действащо разрешение за строеж, а не само като носител на ограничено вещно
право по силата на специален закон/сочените от същия норми от ЗЕ/ върху имоти,
в които е разрешен строеж на дружествата, конституирани като трети
заинтересовани лица. Твърди, че презавереното разрешение за строеж № 462, издадено на
"Газоснабдяване Русе" ЕАД с универсален правоприемник "Овергаз
Мрежи" АД не би могло да легитимира жалбоподателя като възложител с право
да строи в чужд имот по силата на специален закон, тъй като същото не е в сила
към настоящия момент. Посоченото PC е изгубило правното
си действие с изтичане на 10- годишния срок, установен от правилото на чл.153,
ал.2, т.З ЗУТ. Посочва, че само на база издадените лицензии и презавереното разрешение за строеж жалбоподателят не
доказва, че с настоящото обжалване на отказ за предоставяне на административна
услуга, ще постигне премахване на неблагоприятни за него правни последици,
респективно предотвратяването им или постигане на положителни правни резултати
и обосновава извод за липса на пряк/непосредствен/ правен интерес от обжалване
на отказа на Кмета на Община Русе,т.е. за процесуална недопустимост на жалбата.
По същество счита жалбата за неоснователна.
Конституираните в указание на
решение № 10534/05.07.2019г. по адм.дело 6088/19г.на
ВАС , с което решение е обезсилено решение № 4/ 26.03.2018г. по адм.д.440/2015г. на АдмС-Русе
заинтересовани страни „ М –газ”ЕООД и „Булгартрансгаз”ЕАД
считат жалбата за недопустима, а по същество и неоснователна. В писмено
становище от „М- Газ”ЕООД се излагат подробни съображения за липса на правен
интерес у жалбоподателя.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
В молбата от
09.07.2015г., с която „Овергаз мрежи“ АД е поискало да му бъдат предоставени
копията на хартиен носител от всички документи, съдържащи се в преписките по
издаване на Разрешения за строеж № 270 от 11.06.2014 г. и Разрешение за строеж
№ 268 от 11.06.2014 г. по реда на чл. 34 АПК, дружеството обосновало искането
си с качеството си на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ вр.чл.67 ЗЕ/л.42 от преписката/.
С писмо от 20.07.2015 г. кметът на Община Русе уведомил „Овергаз мрежи“ АД, че
няма качеството на страна в административното производство по издаване на
разрешенията за строеж и му указал да направи уточнение представлява ли за
дружеството законен интерес представянето на исканата документация, както и с
каква точно информация иска да се сдобие в случай, че същата представлява
обществена информация по смисъла на ЗДОИ/л.43 от преписката/. В отговор на л.
45 от преписката „Овергаз мрежи“ АД се позовало на издадените му от КЕВР
лицензии за разпределение и снабдяване с природен газ на територията на Община
Русе №№ Л-441-08/ 30.03.2015г. и Л-441-12/30.03.2015г., по силата на които
имало изключителното право и задължение да извършва дейностите по разпределение
и снабдяване с природен газ на територията на община Русе. Дружеството е
посочило още, че газопроводът, разрешен с РС 270/11.06.2014г. е съоръжение с
повишена опасност, предназначено също за транспортиране на природен газ, а като
лицензиант имало интерес транспортирането на природен
газ по газопроводи да се изпълнява безопасно и имало задължение по силата на
лицензиите постоянно да присъединява нови клиенти, като по този начин се
засягали интересите му да изпълнява задълженията си. На следващо място се
позовало на факта, че е уведомено за издаването на разрешенията за строеж, тъй
като било заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Накрая обусловило
правния си интерес и с издаденото му Разрешение за строеж № 462 от 07.06.2005
г., с което било предвидено изграждане на съоръжения в имотите, в които е предвидено изграждане на съоръженията ,
разрешени с посочените по – горе разрешения за строеж/ РС №№ 268 и 270/ и се
позовал на възможността трасетата по тях да засегнат трасето на дружеството.
С писма от 20.07.2015 г. кметът на
Община Русе е уведомил титулярите по РС № 268 и РС № 270 - „Булгартрансгаз“
ЕАД и „М-Газ“ ЕООД, че от страна на „Овергаз Мрежи“ АД е поискана информация от
преписките по издаването на двете разрешения за строеж. С оглед на това и
съобразно изискванията на ЗДОИ е указал на двете дружества, че следва да
изразят писмено съгласие, респ. несъгласие за предоставянето на тази информация.
В отговор „М-Газ” ЕООД/ л.52 от
преписката/ категорично се противопоставил на искането за предоставяне на
молителя на копия от документи по РС 270 и 268, като е представило
доказателства за множество образувани административни производства пред Адм.съд-Русе, по които страна са били „Овъргаз
Мрежи” АД и „М-Газ” ЕООД във връзка с обжалване на РС, в чиито рамки „Овъргаз Мрежи” АД е имало достъп до исканата с молбата
информация по реда на АПК. Посочило е ,че са налице основания по чл.37 ал.1 т.2
ЗДОИ за отказ от предоставяне на достъп до информация, като по този начин би се
заобиколила закрилата на търговската тайна, забраната
за нелоялна конкуренция, авторските права и правата на интелектуалната
собственост на архитектурните проекти, правата на проектантите. В подобен
смисъл е и отговора на „Булгатрансгаз”. Допълнително
по преписката е поискана информация относно издадени заповеди на РДНСК- СЦР по
повод на оспорване на РС 268, 270 и 462, като са приложени множество заповеди
на Началник РДНСК-СЦР и резултата от оспорването им от „Овъргаз
Мрежи”АД и „М-Газ” ЕООД, като са приложени преписи от влезли в сила съдебни
актове.
Не се спори, че с разрешение за
строеж № 462 от 07.06.2005 г., издадено на основание чл.150 във вр. с чл.142, ал.4 и ал.6, т.2, чл.144, ал.1, чл.145, ал.1,
чл.148, ал.2 от ЗУТ и чл.67 от ЗЕ, на “Газоснабдяване Русе” ЕАД, чийто
правоприемник е „ Овъргаз Север” АД, сега „Овергаз
Мрежи“ АД – жалбоподател в настоящото производство, е учредено право на строеж
със следния предмет - да бъдат извършени строително-монтажни работи, съгласно
одобрения работен инвестиционен проект като втора част на комплексен проект за
инвестиционна инициатива и комплексен доклад за оценката на съответствие,
направена за обект втора категория, представляващ: „Газификация на гр. Русе“.
Подобект: „Разпределителен газопровод от Автоматизирана газоразпределителна
станция „Запад“ до границите на регулация на гр. Русе, сигнатура Рс-01-А4/3 с
местонахождение община Русе със следната мощност: разпределителен газопровод 2622
м“. Това разрешение за строеж е презаверено на
основание чл.153, ал.3 от ЗУТ, считано от 26.06.2008 г. Жалбоподателят е
представил и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия от 04.05.2011г.
По делото са представени: Лицензия №
Л-441-08 от 30.03.2015 г. за осъществяване на дейността разпределение на
природен газ на обособена територия “Дунав” и общините Русе, Горна Оряховица,
Велико Търново, Лясковец, Попово, Разград, Исперих, Ловеч, Павликени и Левски и
Лицензия № Л-441-12 от 30.03.2015 г. за осъществяване на дейността снабдяване с
природен газ от краен снабдител на същата територия, и двете издадени на
„Овергаз Мрежи“ АД от КЕВР.
На 11.06.2014 г. са издадени РС №
268 и РС № 270. Съобщения за издаването на разрешенията за строеж са изпратени
на „Овергаз Мрежи“ АД с изричното указание, че същите могат да бъдат обжалвани
по реда на чл.149, ал.3 от ЗУТ, възможност от която жалбоподателят се е
възползвал. Жалбите на дружеството са били прекратени от началника на РДНСК – Северен
централен район. Заповедите за прекратяване са били обжалвани пред
Административен съд – Русе, който се е произнесъл с определение от 08.10.2014
г. по адм. дело № 284/2014 г., постановено по повод
обжалване заповедта за прекратяване на производството по обжалване на РС №
268/11.06.2014 г. и с определение от 06.10.2014 г. по адм.
дело № 285/2014 г., постановено по повод обжалване заповедта за прекратяване на
производството по обжалване на РС № 270/11.06.2014 г. Съдът се е произнесъл по
идентичен начин по двата сходни казуса, като в мотивите си е приел, че
жалбоподателят не се легитимира като носител на ограничено вещно право върху процесните имоти, върху които е разрешен строеж, каквото се
явява сервитутното право по ЗЕ, тъй като същото било
погасено. В същото време обаче административният орган не бил изследвал другата
законова хипотеза на заинтересованите лица по чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, а
именно - на лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален
закон, какъвто е ЗЕ вр. чл.161 от ЗУТ. Това му
качеството се обосновавало от обстоятелството дали е стабилен административен
акт презавереното разрешение за строеж № 462,
издадено на „Газоснабдяване Русе“ ЕАД с универсален правоприемник „Овергаз
Мрежи“ АД, което ще легитимира жалбоподателя като възложител с право да строи в
чужд имот по силата на специален закон. След връщането на преписките са
постановени заповед № ДК-10-СЦР-18/03.08.2015 г. и заповед №
ДК-10-СЦР-19/12.08.2015 г., и двете на началника на РДНСК – Северен централен
район, с които производствата отново са прекратени. По делото е налична
информация, че тези заповеди са обжалвани пред АС – Русе през м.август 2015г., както
и са представени в тази насока доказателства за резултата от заинтересованото
лице „ М-газ” ЕООД- окончателни съдебни актове. След извършена служебна справка
се установява, че с определение № 51 /20.11.2015г. по адм.д.
384/2015г. е отхвърлена жалбата на „Овъргаз Мрежи”АД
срещу заповед № ДК-10-СЦР-18/03.08.2015г./ по оспорване на РС 268/. С
определение № 398 /23.11.2015г. по адм.д. 398/2015г.
е отхвърлена жалбата на „Овъргаз Мрежи”ЕАД срещу заповед
№ ДК-10-СЦР-19/12.08.2015 г. по оспорване на РС 270, и двете на началника на
РДНСК – Северен централен район. И в двата съдебни акта е прието, че „Овъргаз Мрежи“ АД не попада в нито една от категориите на
чл.149 ал.2 т.1 ЗУТ и в негова полза не е учредявано право на строеж в
поземлените имоти ,засегнати от РС 268 и РС 270 ,като не са изпълнени
предпоставките на чл. 64 ал.2 ЗЕ и не е налице хипотезата на чл.67 ал.2 ЗЕ, тъй
като не е представило доказателства, че някои от засегнатите с РС 270 и Рс 268
имоти е публична собственост. Съдът е приел, че РС 462/2005г. е изгубило
действието си.
От представените по преписката и от
страните писмени доказателства и от приложените съдебни актове от фактическа
страна допълнително се установява , че : РС №270/11.06.2014г. се отнася
за обект: «Газопроводно
отклонение от АГРС Русе Запад ДО ПИ с идентификатор
63427.309.30 с ГЗП DN 100 и кранов възел DN 100 ПРЕЗ ПИ с
идентификатор 63427.310.70, местност "Караач", землището на кв."Средна кула" в гр.Русе, обща дължина трасе -163.27 метра». Посочено е още, че се изгражда газопроводно отклонение
ф114.3x4,5 изцяло в ПИ 63427.310.70 /с начин на ползване
- за селскостопански, горски,
ведомствен път, собственост на „Булгартрансгаз"
ЕАД, и носители на други вещни
права: „М-ГАЗ "ЕООД-сервитут, съгласно скица № 15-177570-04.06.2014г. на СГКК-Русе/,
стигащо изградена пълначна станция за транспортируеми
съоръжения под налягане за компресиран природен газ до ПИ
63427.309.30 с ГЗП Dn 100 и кранов възел
Dn 100 с
Рраб.=25,0 bar до 54,0 bar. ПИ с идентификатор 63427.309.30, местност „КАРААЧ", землище на квартал „Средна кула", гр.Русе е собственост на „Фрешауто" ООД, Русе, който върху обособена част от ПИ с идентификатор
63427.309.30 е отстъпил право на строеж на „М-ГАЗ" ЕООД, ЕИК *********.
ПИ с
идентификатор 63427.310.70 е собственост на „БУЛГАРТРАНСГАЗ"
ЕАД, като със Заповед № РД-01-1287/10.05.2014г. на кмета
на община Русе на „М-ГАЗ" ЕООД е учредено възмездно право на прокарване и сервитут за газопроводно
отклонение през ПИ с идентификатор 63427.310.70. На
12.05.2014г. между „БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД /собственик
на ПИ с идентификатор 63427.310.70/ и „М- ГАЗ" ЕООД е сключен
договор на основание чл.193, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, с който
„БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД учредява на „М-ГАЗ"
ЕООД възмездно и безсрочно
право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура в ПИ с идентификатор 63427.310.70, като
в имота на собственика ще се изгради газопроводно
отклонение от стомана с диаметър
ф 114x6, обща дължина 160,20м и площ на сервитутното право в размер на 0,320 дка.
В ПИ с
идентификатор 63427.310.70 е било предвидено да преминава
част от трасето на строеж:
"Газификация на гр.Русе", подобект „Разпределителен
газопровод от Автоматизирана газоразпределителна
станция „Запад" до границите на регулация на гр.Русе, сигнатура
Рс-01-А4/3, с местонахождение община Русе, със следната мощност:
разпределителен газопровод 2622м., за който е бил представен одобрен
комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/
одобрен инвестиционен проект и е издадено Разрешение за строеж
№ 462/07.06.2005г.,на името на „Газоснабдяване
Русе" ЕАД, чиито
универсален правоприемник е „Овергаз
Север" ЕАД ,а сега „Овергаз
Мрежи" АД.
РС № 268/2014г
на името на «М-Газ» ЕООД е за обект
първа категория : подобект
1: захранващ кабел средно напрежение към трансформаторен пост в ПИ
63427.309.30, местността КАРААЧ, подпобект
2 : водопроводно отклонение за пълначна
станция за транспортируеми съоръжения
под налагане за компресиран
природен газ в същото ПИ., през ПИ 63427.309.42 до ПИ 63427.309.30, което ПИ
63427.309.30, е собственост
на «Фрешауто» ООД, който е отстъпил право на строеж на
«М-Газ» ЕООД.
В ПИ с
идентификатор 63427.309.42 , собственост на община Русе , като със заповед
РД – 01-1287/10.05.2014г.вписана в Служба вписвания
на «М-Газ» ЕООД е учредено възмездно
право на прекарване и сервитут за водопроводно
отклонение и за кабелно ел.захранване.
През ПИ с идентификатор 63427.309.42 преминава и част от трасето на строеж: "Газификация на гр.Русе",
ПОДОБЕКТ „Разпределителен газопровод от Автоматизирана газоразпределителна
станция „Запад" до границите на регулация на гр.Русе, сигнатура
Рс-01-А4/3, с местонахождение община Русе, със следната мощност:
разпределителен газопровод 2622м., за който е бил представен одобрен
комплексен проект за инвестиционна инициатива и е издадено РС № 462/2005г, на името сега на «Овъргаз Мрежи»АД
Т.е трасето на газопровода, разрешен с РС № 462/07.06.2005
г. преминава през част от имотите, в които преминава и трасето на обектите,
разрешени с РС № 268/14 и РС № 270/14г: ПИ 63427.309.42/ общинска собственост с учредено възмездно право на прокарване и сервитут за водопроводно
отклонение на «М-Газ» ЕООД/ и ПИ с идентификатор 63427.310.70 / частна собственост на «Булгартрансгаз»ЕАД и
с учредено възмездно право
на прокарване и сервитут за водопроводно
отклонение на «М-Газ» ЕООД/
Ответника е мотивирал отказа си да
представи копия на хартиен носител от всички документи, съдържащи се в
преписките по издаване на РС 270 и 268 и двете от 11.06.2014г., издадени по
искане на „М-Газ”ЕООД в качеството му на възложител на строеж, поради това, че
е приел че „Овъргаз Мрежи” АД не е заинтересовано
лице по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 ЗУТ и не притежава законен интерес поради
това, че нормата на чл. 67 ал.2 ЗЕ има действие само по отношение на имоти, публична
собственост, която в случая не е приложима с оглед на нормата на чл.64 ал.2 т.2
ЗЕ.
С влязло в сила решение от 25.09.2014 г., постановено по адм. дело № 280/2014 г., с което Административен съд – Русе
е отменил по жалба на “Овергаз Север” ЕАД, чийто правоприемник е „Овергаз
Мрежи“ АД заповед № ДК-09-Р-01/10.07.2014г. на Гл. Инспектор в Отдел
“Координация и контрол” към РДНСК – Северен централен район за Началника на РО
„НСК” Русе към РДНСК – Северен централен район за спиране на строителството на
строеж: “Газификация на гр. Русе”, подобект “Разпределителен газопровод от
Автоматизирана газоразпределителна станция „Запад” до
границите на регулация на гр. Русе, сигнатура Рс-01-А4/3, с местонахождение
Община Русе, със следната мощност: разпределителен газопровод 2622м“, като към
момента на проверката 25.06.2014г.е установен строеж-частичен незавършен изкоп
в ПИ 63427.310.70. За да
постанови този резултат, съдът е приел, че спорен от правна страна е въпросът
относно срока на действие на разрешението за строеж № 462/07.06.2005 г., като е приел, че същото
е самостоятелен акт, чийто срок на действие, предвид презаверката
му от 26.06.2008 г. (от която дата е в сила разрешението за строеж), изтича на
26.06.2018 г. с оглед на редакцията на чл.153 ал.2 ЗУТ / ДВ. 82 от
26.11.2012г./
При предходното
разглеждане на делото състав на Адм.С-Русе по адм.д. 440/2015г. е приел жалбата за допустима, а по
същество за основателна. Съдът приел, че исканата административна услуга е по пар. 1, т. 2, б. „в“ от Допълнителните разпоредби на ЗА,
предвид което следвало да се изясни дали „Овергаз мрежи“ АД притежава законен
интерес да се запознае с материалите по преписката за издаване на двете
разрешения за строеж. Последното, според съда, се обуславило
от решението по адм. д. № 280 по описа на АС – Русе
за 2014 г., като въз основа на него приел, че разрешението за строеж е валидно
и има действие до 26.06.2018 г. Предвид последното обстоятелство и това, че
трасето на газопровода, разрешен с Разрешение за строеж № 462 от 07.06.2005 г.
преминава през същите имоти, в които преминава и трасето на обектите, разрешени
с Разрешения за строеж № 268 и № 270, съдът приел, че за „Овергаз мрежи“ АД е
налице законен интерес да получи търсената информация. Дружеството, според
съда, се явява заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ в хипотезата –
лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон –
Закона за енергетиката (ЗЕ). Предвид това отменил заповедта и върнал преписката
на административния орган за извършване на исканата административна услуга, при
съобразяване на указанията, дадени в решението, вкл. това, че органът следва да
прецени кои от документите по преписките съдържат информация, която е защитена.
Решението по адм.д.440/2015г. е обезсилено с решение № 10534/05.07.2019г. по адм.дело
6088/19г.на ВАС, като са дадени задължителни указания за конституиране като
заинтересовани лица „М
– газ“ ЕООД и „Булгартрансгаз“ ЕАД, в чиято полза са
Разрешения за строеж № 270 от 11.06.2014 г. и Разрешение за строеж № 268 от
11.06.2014 г.
За да обоснове правния си интерес от
обжалването по настоящето производство, „Овъргаз
Мрежи”АД счита, че разрешението за
строеж № 462/07.06.2005 г. не е изгубило
правното си действие, макар че строежът, предмет на посоченото разрешение не е
изпълнен към настоящия момент, като са реализирани строежите, разрешени с издадени
РС № 268 и РС № 270 и двете от 11.06.2014г. в полза на заинтересованите страни,
които според оспорващия били препятствали продължаването на строителните
мероприятия от негова страна. Не твърди, че изпълнените строежи по РС 268 и РС
270 са засегнали или биха могли да засегнат сервитутните
зони. Твърди, че съгласно чл.67 ал.2 ЗЕ не е длъжен да заплаща обезщетение на
собствениците на терените. Извежда краен извод за допустимост на жалбата от
нормата на чл.149 ал.2 т.1 ЗУТ вр.чл.67 от ЗЕ, както
и от тълкуване на нормата на чл.153 ЗУТ, като твърди, че валидността на презавереното РС № 462/07.06.2005г. не е до 07.06.2018г., а
е валидно и към настоящия момент. Извежда краен извод за допустимост на жалбата
от нормата на чл.149 ал.2 т.1 ЗУТ вр.чл.67 от ЗЕ,
както и от тълкуване на нормата на чл.153 ЗУТ, като твърди, че валидността на презавереното РС № 462/07.06.2005г. не е до 07.06.2018г., а
е валидно и към настоящия момент.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на обжалването:
Дефиницията
за "административна услуга" се съдържа в § 1,
т. 2 от ДР на Закона за администрацията (ЗА). Според § 1, т. 2 б. "в" от ДР на ЗА
разпоредба "Административна услуга" е извършване на други
административни действия, които представляват законен интерес за физическо или
юридическо лице и се поставя на
обсъждане въпроса, дали е налице отказ по чл.
21, ал. 3 от АПК за извършване на административна услуга по искането на
жалбоподателя, Кмета на Община Русе да му предостави копия на хартиен носител
от всички документи, съдържащи се в преписките по издаване на РС 268 и РС 270 и
дали исканата услуга представлява
законен интерес за юридическото лице. За
извършването на административна услуга не е достатъчно подаване на искане от
страна на гражданин или организация, а е свързано и с проверка за наличие на
правен интерес у заявителя. Административна услуга, по см. на § 1, т. 2 ДР ЗА е
индивидуален административен акт по см. на чл. 21 АПК. Ето защо се налага
изводът, че правен интерес за оспорване на отказ за извършване на
административна услуга по параграф1, т.2, б."В" от ДР на ЗА ще е
налице в случай, че се засягат законни интереси на лицето, които то следва да е
имало, за да е легитимирано да иска извършване на търсената административна
услуга. Кръгът на лицата, които имат право да обжалват административен акт е
ясно очертан в АПК - право да оспорват административния акт имат лицата, чиито
права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за
които той поражда задължения. На тези разпоредби кореспондира разпоредбата на
чл. 159, ал. 1, т. 4 от АПК, според който жалбата се оставя без разглеждане,
когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. Правната доктрина и практиката на
Върховен административен съд и КС са
установили, че интересът следва да е личен, пряк и непосредствен. Правният интерес от съдебното оспорване следва да
съществува не само към момента на подаване на жалбата, а и по време на целият
съдебен процес. Наличието на правен интерес за обжалване на административните
актове (индивидуален, общ, нормативен) е процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. Правният интерес е
пряк и личен, когато с административният акт се извършва пряко засягане на
правната сфера на субекта -
когато със самият акт се отнемат, изменят и/или ограничават права, т. е. административният акт
правно уврежда жалбоподателя,
т. е.
обжалването следва да е насочено
към премахване на неблагоприятни за него правни последици, респективно към
предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати. Наред с това, правният интерес на
жалбоподателя следва да е личен, пряк и непосредствен - т. е. административният
акт/ отказът/ трябва пряко да засяга правната сфера на оспорващия като
непосредствено отнема, изменя или
ограничава негови права
или противозаконно създава задължения за жалбоподателя.
Критериите на
това засягане са идентични с тези, тълкувани от Конституционния съд в Решение №
21 от 26.10.1995 г. по конст. д. № 18/95 г. на
Конституционния съд. Според ВАС,
при наличие на накърнен икономически интерес, "този икономически интерес
обаче не е лично, пряко и непосредствено накърнен с обжалваното решение, поради
което за жалбоподателя
не е налице личен, пряк и непосредствен правен интерес да обжалва същото... "
В
тази връзка трябва да се изясни спорният въпрос дали "Овергаз Мрежи"
АД притежава законен интерес да обжалва отказа на кмета на Община-Русе се
запознае с материалите по преписките за издаването на PC № 268 и PC № 270 и да му бъдат предоставени
копия от материалите или има накърнен икономически интерес.
В случая не се спори, че РС 268 и РС
270 са съобщени на жалбоподателя и той е упражнил правото си на жалба/
нееднократно/ срещу тези административни актове на главния архитект и на издадените
заповеди на Началник РДНСК-СЦР, значително във времето преди да поиска
предоставяне на всички документи по преписките/ през 2014г. и последно през
м.август 2015г./. В обосновката на искането си за предоставяне на документите/
л.45 от преписката/ дружеството „Овъргаз Мрежи” АД,
освен като титуляр на лицензиите от КЕВР и издаденото РС 462/2005г. , е
посочило че тези документи са необходими във връзка с участието му в
производство по проверка на законосъобразността на РС. Към момента на
депозиране на искането и допълнението, жалбоподателят вече е упражнил правото
са на обжалване по административен и съдебен ред, при което въпреки многократно
обжалване на РС 268 и РС 270, като страна в производството не е упражнил
правото си да се запознае/ да изиска да се запознае/ с документите по
обжалваните от него РС в конкретните производства съгласно чл.34 АПК, което не
се твърди, че е реализирано,респ.отказано. Ако неизпълнението на задължението
по чл.34 ал.1 АПК в конкретните посочени по-горе производства бе констатирано
или наведено като основание, съдът изрично би го посочил като процесуално
нарушение, а жалбоподателят не твърди, че се е възползвал от това свое право,
след като е реализирал „ право на проверка за законосъобразност” на РС, до
чиито правопораждащи факти и документи цели да се
сдобие като информация. В тази връзка са основателни възраженията на „М-ГАЗ”
ЕООД . С аргумента от чл.
12, ал. 2 АПК страните в административното производство осигуряват достъпа
си до информацията в производството по реда на кодекса, което включва и правото
им по чл.
34, ал. 1 АПК да преглеждат документите по преписката с корелативното задължение
на администрацията да осигури достъп до документите. Неосигуряването на достъп
до информация в рамките на висящо/висящи към момента на подаване на
искането/ административни производства
се преценява при оспорването на заключителния акт в производствата и не
представлява друго административно действие, като вид административна услуга по
смисъла §
1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията при наличието
на различен ред за получаване на информация за хода на административното
производство и за защита срещу отказа за предоставянето й. Адресирането в
случая на искането за предоставяне на достъп до всички материали по преписките
за издаване на РС 268 и 270 към м. юли/август 2015г. и обжалването на отказа на
Кмета от 03.09.2015 г. цели да поддържа привидна висящност
на производството по обжалване на РС 268 и 270 , при положение, че жалбите на „Овъргаз Мрежи” АД са оставени без уважение и че РС са
влезли в сила и строежите са реализирани, чрез опосредено
сезиране на кмета по реда на чл.34 АПК посочен от жалбоподателя / квалифицирано
от органа по § 1, т. 2 б. "в" от ДР на ЗА/ и
така да се съхрани правото на оспорване на изричния неблагоприятен акт на Началник
РДНСК-СЦР, тъй като отново се поставя за пререшаване основния спор по всички
приключили производства доколко
разрешението за строеж № 462 от 07.06.2005 г., издадено на праводателя
на "Овергаз Мрежи" АД и презаверката му от
26.06. 2008г. е действащо към момента и дали е възникнал сервитут
по чл.64 и чл.67 ЗЕ. Всички наведени от страните правни съображения са били
вече предмет на обсъждане по горепосочените административни дела. Доколко дали
правилно или не, „Овъргаз мрежи“АД не е бил конституиран нито като страна, нито
като заинтересовано лице в административните производства по издаване на РС 268
и РС 270 , които вече са приключили и разрешените с тях строежи са реализирани,
не е предмет на настоящето производство, тъй като настоящия съд не би могъл да
извърши косвен съдебен контрол на влезлите в сила РС, чийто строежи са
завършени.
Това
обаче поставя въпроса към настоящия момент не толкова дали РС 462/2005г. с
оглед на презаверката и измененията на чл.153 ал. 2 ЗУТ - ДВ,
бр. 82 от 26.11.2012 г. и ЗИД ЗУТ ДВ.
бр.13 от 7.02.2017 г. е действащо и валидно и дали действително жалбоподателят
има право да строи в чужд имот по силата на специалния ЗЕ, т.е дали е и
възникнал законов квазиличен сервитут
на енергийното предприятие, а дали е налице законов интерес да се сдобие с
преписи от всички документи по реализираните с РС 268 и 270 строежи,
включително и тези защитени със чл.3 и § 2, т. 9 от ДР на ЗАПСП.
В
настоящото съдебно производство не се установява безспорно/ дори не се твърди от жалбоподателя/,
че с посочените две разрешения за строеж се засяга трасето на газопровода,
предмет на РС 462/2005г. , още повече е и налице признание, че към настоящия
момент дружеството жалбоподател не е изградил свои съоръжения, които да засягат
сервитутите на съоръженията, разрешени с РС 268 и РС
270., или обратното, и така да възникне задължение за преместването им. А
именно това са допълнителните съображения относно искането за представяне на
преписи от цялата документация по издадените РС 268 и 270/ изпълнени
понастоящем/.
Жалбоподателят
не доказва, че отказът го уврежда правно. Не доказва и че с обжалването ще
постигне премахване на неблагоприятни за него правни последици, респективно
предотвратяването им или постигане на положителни правни резултати. Нещо
повече, строежите предмет на посочените PC с оглед на твърдението в становището от 14.08.2019г.,
и писменото становище от заинтересованата страна „М Газ” ЕООД са извършени и
въведени в експлоатация, поради което към настоящия момент на съдебно обжалване
не е налице пряк интерес, тъй като с обжалването не би могло да се постигне
премахване на неблагоприятни за „Овъргаз Мрежи” АД
правни последици при влезлите в сила РС 268 и РС 270. Извършените, от
заинтересованите страни в настоящото
производство, с оглед на резултатите от обжалването, строежи са законни и не
подлежат на премахване. Такъв правен резултат не би могъл да се постигне от
жалбоподателя чрез това съдебно производство.
Накърнения
икономически интерес с оглед на твърдението, че строежът с РС 462/2005г. не е
изпълнен,/ макар, че от строителната линия през 04.05.2011г. до настоящия
момент няма данни да е извършвано строителство освен изкоп през 2014г./ или
евентуално ще се намали пазарния дял на дружеството от неприсъединяване на
клиенти, обаче не е лично, пряко и непосредствено накърнен с обжалваната
заповед, поради което за жалбоподател не е налице личен, пряк и непосредствен
правен интерес да обжалва процесния отказ и жалбата
се явава недопустима. Дори да се приеме,че към
момента на подаване на жалбата на 18.09.2015г.е бил налице правен интерес,
такъв понастоящем не е налице, поради отчетените по-горе факти на завършено
строителство, за което не се доказва, че засяга издаденото в полза на
жалбоподателя РС.
Дори
да се приеме, че с оглед на измененията в чл.153 ал.2 ЗУТ от 2017г. срокът на
строителното разрешение няма да е до 26.06.2018г. при старата редакция на
нормата от 2012г/ 10 години от влизане в сила на РС, с оглед на презаверката от 2008г., а валидността му ще е до 10 години
от започване на строителството,т.е. до 04.05.2021г. , това не променя горния
извод , защото жалбоподателят не доказва необходимостта да премества свои
бъдещи съоръжения.
Безспорно
е, че дейността по снабдяване с енергия - електрическа, топлинна или с природен
газ, е държавно регулирана дейност, ориентирана към създаване и развитие на
конкурентен и стабилен енергиен сектор. Обществените отношения в тази област,
както и правомощията на държавните органи по определяне на енергийната политика,
регулирането и контрола, са предмет на уреждане в Закона за енергетиката.
Спецификата на дейността по снабдяване с природен газ и вменените със закона
обществени задължения на енергийните предприятия са мотивирали законодателя да
въведе лицензионен режим за субектите на тази дейност. Наличието на лицензиант за територията на община Русе не е пречка за
изграждане на други газопроводи към съществуващата газопреносна
мрежа до небитови потребители, каквато възможност дава чл.
197, ал.2 от ЗЕ. След като не съществува уреден със закон държавен монопол
в областта на енергетиката, то не би могъл да бъде въведен такъв и по отношение
на строителството на енергийни обекти и съоръжения от лица, различни от лицензианта. Съгласно разпоредбата на чл.
64, ал.1 от ЗЕ при изграждане на нови надземни и подземни газопроводи, в
полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути, от което следва, че няма пречка заинтересованите
дружества „Булгартранстгаз” ЕАД и „М-Газ”ЕООД , комуто
е отстъпено правото на строеж да
изгражда такива съоръжения за свои нужди, още повече, че в случая не се касае
до изграждане на газоразпределителна мрежа. Не е
налице нормативна забрана за изграждане на съоръжения от потребители на
природен газ за собствени нужди. В този смисъл е разпоредбата на чл.
197, ал.2 от ЗЕ, съгласно която към преносната мрежа могат да се
присъединяват и обекти на небитови клиенти на природен газ. Настоящетото
производство няма за предмет/ а и не се твърди и доказва/ засягане на сервитутната зона или неспазени
правила при пресичане на газопроводи, включително нормативно определените
разстояния и сервитутни зони. Справка в деловодната
програма на АдмС-Русе сочи на наличие на образувано адм.д. 458/2014г. по повод на оспорване от М-Газ ЕООД на РС
462/2005г., по което видно от протоколите са представени книжа и документи по
РС 270 и 268 и РС 462 и е назначена експертиза дали има припокриване между
разрешените строежи, но делото е прекратено, поради оттегляне на жалбата.
В чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ е предвидено, че сервитут е правото
на прокарване на въздушни подземни електропроводи, на надземни и подземни
хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия,
топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи
в полза на енергийното предприятие. Сервитутът
възниква при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: когато има
влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти и
когато титулярят на сервитута изплати еднократно
обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху
засегнатия имот - чл.
64, ал. 4 ЗЕ. Според чл.
67, ал. 2 (изм. бр. 54/2012 г. ДВ, в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ лицата по чл.
62, ал. 1 и чл.
64, ал. 1 ЗЕ имат право безвъзмездно
да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост за прокарване, скачване, преминаване и
поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи,
водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи,
като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на
щети. Анализът на нормата налага извод, че същата обхваща текста на чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ и пресъздава
определението относно сервитута за прокарване на
въздушни и подземни електропроводи,газопроводи и т.н. по отношение на
изброените имоти, представляващи публична собственост, като е предвидено
използването им да бъде безвъзмездно. Следователно, когато при осъществяване на
дейността на лицата, които ще изграждат или експлоатират енергийния обект се
засягат имоти, които не са публична собственост, в тяхна полза ще възникне сервитут след заплащане на еднократно обезщетение на
собственика или носителя на ограничено вещно право в засегнатия имот,
определено по реда на чл.
64, ал. 6 ЗЕ. В случаите, когато се засягат имоти - публична общинска или
държавна собственост, правото да бъдат използвани следва да възниква
безвъзмездно по силата на закона и обезщетение не се дължи, като в този смисъл
е и трайната практика на ВАС с аргумент, че имотите - публична собственост са с
предназначение за обществено ползване и не могат да са предмет на възмездни
сделки - чл.
7, ал. 2 ЗОбС, т. е. са изключени от гражданския
оборот.
|
Случаят, обаче не
попада изцяло под действието на специалната уредба на чл.67 ал.2 ЗЕ, тъй като
само при попадане на учредените по силата на чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ сервитути в имот - публична общинска собственост е
приложим режимът по чл.
67, ал. 2 ЗЕ, който дерогира общото правило по чл.
64, ал. 4 ЗЕ за изплащане на еднократно обезщетение като предпоставка за
възникването им. Жалбоподателят не представя доказателства, че към момента на
възникване на законовия „квазиличен” сервитут / учреден в полза на определени лица ,енергийни
предприятия, с оглед на обслужване на извършваната от тях лицензионна
дейност/ трасето е било предвидено да
минава само през имоти публична собственост. Действително промяната на собствеността на имота не прекратява
действието на сервитутите
като неделими права по отношение на господстващия и по отношение на служещия
имот; но чл.64 ал.4 вр. т.2 ЗЕ няма да намери
приложени, само ако служещия имот е публична / общинска/ собственост и защото
само в тази хипотеза е достатъчно да има влязъл в сила ПУП. |
Нещо повече, ако предходните лицензии
са била издадени на името на „Овъргаз север” ЕАД /
данни за това се намират в приложеното решение по адм.д.280/2014г.
на АДмС-Русе/, което се е вляло чрез преобразуване в
„Овъргаз Мрежи” ЕАД ,/извадка от търговския
регистър/, то по силата на чл.55 ал.1 т.3 ЗЕ лицензията на първото дружество е
прекратена и сега „Овъргаз мрежи”ЕАД се явават лицензиант по силата на
новоиздадените лицензии от 2015г., а дружеството жалбоподател не е представило
доказателства / а и не твърди/, че е изпълнено задължението по чл.64 ал.2 т.2
ЗЕ по отношение на частните дружества, собственици на терените и носители на
ограничени вещни права, през които е предвидено да преминава трасето, разрешено
с РС 462/ 2005г.
Предвид изложеното съдът намира, че „Овергаз“
АД не доказва, че с настоящото обжалване на отказ за предоставяне на
административна услуга, ще постигне премахване на неблагоприятни за него правни
последици, респективно предотвратяването им или постигане на положителни правни
резултати. Това води на извод за липса на пряк/непосредствен/ правен интерес от
обжалване на отказа на Кмета на Община Русе, респ. до процесуална недопустимост
на жалбата.
С оглед на горното съдът счита, че
следва да отмени определението за даване ход по същество в съдебно заседание на
15.10.2019 г. и да остави жалбата на „Овъргаз
мрежи“АД без разглеждане като недопустима като производството по делото следва
да се прекрати.
Предвид изхода на делото, съдът следва
да се произнесе и по направеното от процесуалния представител на ответника и на
заинтересованата страна „ М-Газ“ ЕООД искане за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение и възнаграждение за един
адвокат. „М-ГАЗ” ЕООД, със седалище гр.Русе, е конституирано по
делото, в качеството на заинтересовано лице, тъй като има качеството на лице, за което административния акт е
благоприятен.
Съгласно разпоредбата на чл.
143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата си, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на чл.
36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В
конкретният случай производството по делото се прекратява на основание чл.
159, т.4
от АПК, поради недопустимост на жалбата. Тъй като нормата на чл.143 АПК не
урежда изрично хипотези на прекратяване на производството поради липса на
правен интерес, субсидиарното приложение на чл.78
ал.4 ГПК вр.чл.14 АПК позволява присъждане на
разноски и при прекратено производство.
Съгласно чл.
78, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144
от АПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, а
според чл.
81 от ГПК във връзка с чл. 144
от АПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски.
При позитивния по същество за ответника
краен резултат основателно се явява своевременно заявеното искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
пред съда. Поради това и на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144
от АПК в полза на Община Русе следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер от 200 лева (платимо от жалбоподателя), определен
съгласно чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По делото направените от заинтересованата
страна „М-ГАЗ” ЕООД, със седалище гр.Русе, разноски в
съдебното производство са надлежно доказани с договор за правна защита и съдействие съответно от 16.09.19г., в размер на 840лв.с ДДС.По делото
е представено подробно мотивирано възражение от адв.Андреев,
процесуален представител на заинтересованата страна, с вх.№ 3435/26.09.2019г.,
поради което е налице и осъществено процесуално представителство на страната по
сключения договор за правна защита и съдействие. Съгласно практиката на ВАС по адм. д. № 13007/2015 г., II о., по адм.
д. № 2329/2019 г., VI о., на страните,
които с поведението си не са предизвикали образуването на съдебното
производство, винаги се дължат разноски. Представени са и доказателства за
реалното им извършване. Съдът счита, че на заинтересованото лице „
М-Газ“ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 840лв., тъй като
разноските са направени в резултат от неоснователно предизвикания правен спор и
е постановен съдебен акт, който потвърждава правното твърдение на претендиращия
за разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски,вкл.и
възражението му за прекомерност.
Водим от горното и на
основание чл.
159, т.4
от АПК и чл.78 ал.4 ГПК вр.чл.144 АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено
в открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2019 г. за даване ход по
същество на адм. дело № 445/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Русе
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на „Овергаз Мрежи“ АД със седалище и адрес на управление в гр. София,
срещу заповед № РД-01-2176 от 03.09.2015 г. на кмета на Община Русе.
ОСЪЖДА
„ОВЕРГАЗ МРЕЖИ” АД,
със седалище гр.София, с адрес на управление: ул.”Филип Кутев”
№ 5, с ЕИК *********, представлявано от С.И.,*** сумата от 200лв,
представляващи разноски по делото
ОСЪЖДА
„ОВЕРГАЗ МРЕЖИ” АД,
със седалище гр.София, с адрес на управление: ул.”Филип Кутев”
№ 5, с ЕИК *********, представлявано от С.И., да заплати на „М-ГАЗ” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище гр.Русе, с адрес на управление : пл.”Хан Кубрат” № 1, ет.8,
представлявано от С.М. сумата от 840.00лв., представляваща разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 445 по описа за 2019 г. на Административен съд гр.Русе .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:
.