МОТИВИ по НАХ дело №17/2010г. по описа на ВОС
Съдебното производство пред
Врачанският окръжен съд е образувано по предложение на Врачанската окръжна
прокуратура, обвиняемата И.М.А. *** да бъде освободена от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание за престъпление по чл.245 от НК.
В съдебно заседание обвиняемата
се явява лично. При упражняване на правото си на обяснение по чл.277 ал.2 от НПК А. не се признава за виновна. Поддържа, че е била излъгана за неистинската
банкнота и никога не би си позволила да даде фалшива банкнота на своята колежка.
Твърди, че не е знаела, че паричният знак е фалшив. При предявяване на вещественото доказателство на осн. чл.284 НПК,обвиняемата
заявява, че представената й банкнота е
идентична с тази, която е получила от магазина и е дала на свидетелката И., но не
може категорично да каже дали е същата.
В хода на съдебните прения пред настоящата
инстанция А. поддържа посочените по-горе обяснения. Твърди, че е изчистила
взаимоотношенията с колежката си и й е
възстановила дължимата сума.
В последната си дума обвиняемата предоставя решението на съда.
Представителят
на Врачанска окръжна прокуратура, редовно призован не се явява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Обвиняемата И.М.А. ***. Работила
е в шивашка фирма “М. 2008”-гр.В., където със св. И. И. били колежки. Последната
често предоставяла заеми на обвиняемата, които същата впоследствие й връщала.
Към средата на месец юли 2009г. обвиняемата поискала от И. на няколко пъти заем, като общата сума, която
получила от нея била в размер на 20лв.
На 24.07.2009г. обвиняемата И.А.
е пазарувала в квартален хранителен магазин, находящ се в гр.В., ул.”Н.В.” до
бл.№. Като ресто от покупката получила 1
бр. банкнота от 20.00лв. емисия №1999, серия и номер ЯФ 2929316.
На 27.07.2009г. А. сутринта
посетила кафене-гостилницата на ЕТ “И.-98”-гр.В., разположена в района около II
Градска болница, в непосредствена близост до горепосоченият магазин и до жилищният блок, в който живеела.
Поръчала си кафе и закуска като за сметка***.00лв. Щом получила парите, барманката Д. Т. се усъмнила, че банкнотата е
фалшива. Впечатление й направил нейният особен цвят, а при пипане установила,
че е и по-гладка от другите банкноти, които имат грапавина в края си. Заявила
на обвиняемата, че тази банкнота е неистинска. А. възразила, като казала, че
току-що я е изтеглила от банкомат. Барманката отказала да приеме банкнотата и поискала
да й се заплати с други пари. А. прибрала банкнотата и платила сметка***.
Веднага след това Д. Т. съобщила за случилото се на колежката
си-С. Ц.-продавачка в хранителният
магазин, от който според твърденията на обвиняемата била върната процесната
банкнота. Т. описала своята клиентка на
Ц. и я предопредила да внимава. По описанието, Ц. веднага се сетила за коя жена
става въпрос, тъй като същата идвала да пазарува всяка вечер от магазина й.
Щом като отишла на работа, същият
ден-на 27.07.2009г. обвиняемата върнала даденият от колежката й И. И. заем от общо 20.00лв. като за целта дала
банкнотата, за която разбрала от Т., че е неистинска.
След като приключил работният ден
И. отишла да пазарува в Т-Маркет. При
заплащане на покупките използвала дадената й от А. банкнота. На касата
продавачката й казала, че процесната банкнота е фалшива и й я върнала.
И. се притеснила и обяснила, че парите й са дадени от нейна колежка и тъй като не
разполагала с други пари върнала стоките. Като се прибрала отишла до
братовчетката си и й разказала за случилото се. Помолила я да й даде пари за
храна, тъй като нямала в себе си. Братовчетка й дала 2.00лв. и я посъветвала да
предаде фалшивата банкнота в полицията. И. я послушала и сезирала органите на МВР. Там предала банкнотата, за което бил съставен протокол за
доброволно предаване с дата 27.07.2007г., в който отразила, че парите / тази
банкнота/ и е дадена от колежката И., с която работят заедно.
На другия ден казала на А., че й
е дала фалшива банкнота, при което последната първоначално си замълчала, след
това отвърнала, че е изтеглила
процесната банкнота от банкомат, а впоследствие сменила версията си, че й е
върната магазин .
Продавачката от хранителният
магазин-С. Ц. разбрала от полицията, че в показанията си подсъдимата е заявила,
че фалшивата банкнота й е върната от нея
като ресто при пазаруване от магазина. Останала учудена, че обвинява нея, тъй
като логично според нея било, след като е разбрала, че банкнотата е неистинска
да поиска обяснение от продавачката, дала й инкриминираната банкнота. Нямала
спомен какви покупки е реализирала обвиняемата при нея и какви пари са си
разменили двете. Търговският обект, в който работи не разполагал с помощни
средства за проверка на банкнотите и в този аспект разчитала единствено на
уменията си. Същата свидетелка не отрича, че обвиняемата А. често пазарува в
хранителния магазин, в който тя работи, но няма точен спомен дали е пазарувала
на 24.07.2009год.
След като Ц. била извикана в
полицията, А. спряла да идва и да
пазарува от хранителният магазин, в който продава свидетелката.
От заключението на назначената
техническа експертиза за истинност на
Българската Народна Банка-управление-“Емисионно”, отдел ”Национален център за
анализ”, обективирано в протокол №8074/08.09.2009г се установява, че представената
за изследване банкнота от 20.00лв. е неистинска и е оставена за съхранение в
БНБ до унищожаването й. Изследваната банкнота е отпечатана върху хартия, която
се различава по плътност и морфологични знаци от хартията на оригиналните
банкноти, емисия на БНБ. Липсват вградени в хартията разноцветно флуоресциращи
нишки. Холограмната лента е имитирана чрез отпечатване на изображения и
залепване на фолио, но липсва холограмният ефект на образите и мини-текста
„лева”. В печатните изображения се установяват много различия, микротекстът не
се чете. Водният знак и осигурителната нишка са имитирани чрез отпечатване
между двата пласта хартия. Липсва характерният за банкнотите релеф и
флуоресценция в печата.
От възложената експертна справка
№93 на Областна дирекция на МВР-Враца, базова научно-техническа лаборатория се
установява, че представената за изследване банкнота с номинал 20.00лв. емисия
1999г., серия и №ЯФ 2929316 е фалшива и
не е редовно платежно средство.
Така изложените фактически
положения се подкрепят по несъмнен начин от показанията на свидетелите И. И., Д.
Т., С. Ц., отчасти от обясненията на обвиняемата А., протокола за доброволно
предаване на процесната банкнота от св.И./л.6 от досъдебното производство/,
експертна справка №93 на Областна дирекция на МВР-Враца базова
научно-техническа лаборатория /л.11/, техническа експертиза за истинност на Българската Народна
Банка-управление-“Емисионно”, отдел ”Национален център за анализ”, обективирано
в протокол №8074/08.09.2009г./л.22 /.
Обясненията на обвиняемата са
приети за достоверни, в частта им, в която А. поддържа, че процесната банкнота
й е върната като ресто от хранителният магазин на ул.”Н.В.” до бл.№*. По делото
е безспорно, че обвиняемата пазарува всеки ден от този магазин. Този факт е
потвърден и от продавачката в магазина-св.С. Ц., в който А. е редовен клиент. Вероятността
за попадане на фалшива банкнота в магазина е значителна, тъй като от показанията
на Ц. се установява, че магазинът не разполагал със специални уреди за проверка на
банкнотите. Досежно твърденията на обвиняемата пред св.Ц., че е изтеглила
фалшивата банкнота от банкомат, съдът ги приема изцяло като защитна реакция, в
стремежът й да убеди продавачката, че представената й банкнота е редовно
платежно средство.
Съдът кредитира изцяло показанията
на барманката Д. Т.-работеща в заведението, в което обвиняемата е опитала да
плати сметка***. Основани са на нейни преки възприятия за действията на
подсъдимата при заплащане с фалшивата банкнота. Св.Т. е категорична, че е
установила неистинността на представената й банкнотата още при пипане, именно
при първият си досег с нея и е обърнала внимание на обвиняемата за това. Посоченият
паричен знак се е отличавал от истинските такива, както по цвят, така и по
повърхност-същата е била значително по-гладка, докато истинските имат грапавина
в края си. Установените от свидетелката факти, приети за достоверни от съда са
пряко доказателство в подкрепа на обвинението. Показанията й са доказателствено средство за установяване на
един от главните доказателствени факти, в подкрепа на обвинителната теза, а
именно-узнаването от подсъдимата, че процесната банкнота е фалшива. Свидетелката е пряк очевидец и в същото време
е и участник наред с подсъдимата в събитията подлежащи на доказване.
Показанията на продавачката от хранителният
магазин-св.С. Ц. се подкрепят изцяло от тези на св.Д. Т.. Същите пресъздават изключително
точно в синхрон с показанията на св.Т. пред съда, споделеното й от барманката,
в деня, в който А. й е подала инкриминираната банкнота. Съдът приема
установените от св.Ц. факти като косвено доказателство относно един от
съставомерните признаци на престъпното деяние посочени по-горе и
установени от показанията на св.Т.-довеждането до знанието на обвиняемата, че представената от нея банкнота е фалшива.
Двете разпитани свидетелки не са
заинтересовани като страни в процеса. Показанията им са изключително последователни
и възпроизвеждат подробно, последователно и безпротиворечиво хронологията на
събитието станало в процесното кафене.
Съдът приема за достоверни в
цялост и показанията на св.И. И., приела като върнат заем от обвиняемата процесната
банкнота. От данните по делото се установява изключителната близост между
момента на узнаване от обвиняемата, че държи неистинска банкнота и момента, в
който е върнала заема на св.И. под формата на банкнота от
20.00лв. Неистинската банкнота е дадена
от А. на И. същия ден-на 27.08.2009г. в който последната е отишла в супермаркета и е била единствената с номинал
от 20.00лв., с която е разполагала, за да напазарува. Анализа на свидетелските
показания по делото сочат, че предоставената от св.И. банкнота за заплащане на напазаруваните
от нея стоки е същата като тази, която св.Т. е върнала на подсъдимата като
фалшива и тази дадена от обвиняемата на И.. Този факт е подкрепен от твърденията
на И. пред касиерката на Т-Маркет, че процесната банкнота й е върната от
нейната колежка, а не и от друго място и от силното й притеснение в магазина.
Освен това тя е разчитала само на нея за да изплати избраните стоки, тъй като
не е разполага с други пари, което е наложило отказ от избраните от нея
покупки. Още същата вечер свидетелката доброволно е предала парите в полицията.
Състоянието на тази свидетелка в момента
на връщане на банкнотата в магазина и заявеното от продавачката, че е фалшива е
обективирано в протокола за разпит пред съдия от 27.10.2009год., а именно:
“краката ми се подкосиха, притесних се” свидетелства, че И. не е знаела, че
разполага с фалшива банкнота-единствената, с която е разполагала и същата дадена
й в този ден от обвиняемата.
Показанията на основната
свидетелка по делото Д. Т. са поставени в основата на обвинителната теза.
Посоченото доказателствено средство се отличава с последователност, вътрешна
логичност и съответствие с други достоверни източници на доказателства по
делото. Така, казаното от Т. се подкрепя от предаденото веществено
доказателство - банкнота, която впоследствие е било предмет на експертно
изследване, което е установило неистинския й характер; показанията на свидетелката
Ц. по същество подкрепят казаното от Т. за случилото се.
Съдът приема обясненията на
обвиняемата, че е “излъгана за банкнотата” и никога не би си позволила да даде фалшива
банкнота на своята колежка изцяло като защита в подкрепа на оправдателната
теза, а не и като доказателствено средство, поради същественото им противоречие
с целият събран по делото доказателствен материал. От свидетелските показания
на С. Ц. и Д. Т., на които съдът е дал пълна вяра, се установява, че св.Т. изрично
е обяснила на обвиняемата, че тази банкнота е фалшива. Въпреки този факт А. е върнала инкриминираната банкнота на своята колежка
като погасен заем.
Показанията на разпитаните
свидетели и назначените по делото експертизи с изключение обясненията на А. са
взаимно допълващи се, кореспондиращи помежду си и в своята съвкупност водят до
установяване на едни и същи обстоятелства доказващи обективната и субективна съставомерност на
деянието на обвиняемата по наказателния
закон, по който е предадена на съд.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
По безспорен начин е доказана обективна и субективна страна на
престъплението против паричната и кредитната система по чл.245 от НК, както и авторството му в лицето на обвиняемата
И.А.. На 24.07.2009г. при пазаруване обвиняемата е приела като ресто
банкнота от 20.00лв. емисия №1999, серия и номер ЯФ 2929316. На 27.07.2009г. при
заплащане на сметка***-гостилница на ЕТ “И.-98”-гр.В. А. е узнала, че процесната банкнота е неистинска и още съшият ден я е предоставила на своята
колежка И., за да погаси даденият й от нея заем от 20.00лв.
С предаване на неистинската банкнота
на св.И., А. е прокарала в обръщение подправен/неистински/ паричен
знак-банкнота от 20.00лв. емисия 1999г., серия и №ЯФ 2929316. Според Тълковен речник на
българския език „прокарвам” означава и пробутване/въвеждане/ в употреба на нещо
негодно или малоценно. В настоящият казус, именно това е сторила обвиняемата-безспорно
е, че подправеният паричен знак е негодно платежно средство, но чрез своите
действия А. го е прокарала в употреба, като го е дала на своята колежка, която
впоследствие е отишла да пазарува с
него. Безспорно е, също така, че А. е знаела, че въпросната банкнота е
подправена, за което свидетелстват показанията на св.Т., които са пряко
доказателство в подкрепа на този факт и тези на св.Ц.-косвено такова. Обвиняемата се опитала и
успяла да заблуди за редовността на банкнотата своята колежка и тя я приела
като редовна.
От обективна страна е установено
и това, че процесната банкнота е подправен/неистински/ паричен знак, което се
доказва от заключенията на техническата експертиза за истинност обективирано в
протокол №8074/08.09.2009г. на Българската Народна Банка отдел „Национален
център за анализ” и от експертна справка №93 на Областна дирекция на МВР-Враца
базова научно-техническа лаборатория
Обект на посегателство са обществените отношения регулиращи паричната
система на страната.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл-обвиняемата А./ която е пълнолетно и вменяемо лице,
нестрадащо от психически заболявания, разбиращо свойството и значението на
своите постъпки и можещо да ги ръководи/, е съзнавала , че процесната банкнота
е подправена, че същата представлява неистински паричен знак, поради което е
негодно платежно средство и че давайки я на св.И. я прокарва в обръщение. А.
ясно е разбирала общественоопасните последици на своето деяние, искала е тяхното
настъпване и целенасочено се е стремяла да постигне намисления резултат. Именно
поради това, съдът намира, че деянието е извършено при пряк умисъл.
Мотив за извършеното престъпление
е желанието от една страна да погаси своето задължение към св. И., а от друга -
да се освободи от неистинската банкнота.
При горните съображения, съдът с решението
си призна обвиняемата И.М.А. за виновна в извършено престъпление по чл.245 от НК.
С оглед събраните доказателства и
гореизложените съображения, съдът с решението си прие, че са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл.78 А от НК за
освобождаване на обвиняемата по чл.245 НК с налагане на административно
наказание.
Обвиняемата А. е осъществила
състава на престъпление по чл.245 от НК, за което е предвидено наказание от
една до три години лишаване от свобода. Към момента на извършвана на деянието
обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по
чл.78А от НК.Причинените от престъплението имуществени вреди на св.И. в размер
на 20.00лв. са възстановени.
По тези съображения, съдът с
решението си освободи обвиняемата И.А. от наказателна отговорност за
извършеното от нея престъпление по чл. 245 от НК, като на основание чл. 78а от НК й наложи административно наказание - глоба.
При определяне размера на
глобата, съдът съобрази семейното и материалното състояние на обвиняемата -
същата е със сравнително нисък материален статус, работи като общ работник в
шивашка фирма от една страна, а от друга степента и
характера на извършеното от нея противоправно , при което определи размера на
глобата на 500лв. Съдът намира, че именно такова по вид наказание и в
така определеният размер в максимална степен ще съдейства, както за поправяне на
подсъдимата, така и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
На основание чл. 53 ал.2 б.”б” НК
съдът отне в полза на държавата 1бр. банкнота с номинал 20.00лв., емисия №1999,
серия и номер ЯФ 2929316, която след влизане на решението в сила да бъде предадена
на БНБ за унищожаване.
По горните съображения съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: