РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 391
Гр.
Пловдив, 10.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XX касационен състав, в
публично съдебно
заседание на десети февруари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЧО ДИЧЕВ
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и
участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 3164 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба,
предявена от Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Н. Г. срещу Решение
№ 89 от 26.10.2021г. на Карловския районен съд, I – ви н.с. постановено по АНД № 273 по описа на същия съд за 2021 г., с което е ОТМЕНЕНО наказателно
постановление № 48 от 11.05.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, с което на „Х. -60“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с. В., ул.“***“ № 22, представлявано от С. М. Г. е наложена
имуществена санкция на основание чл.200 ал.1 т.31 от ЗВ в размер на 1000 лв. за
нарушение на чл.48 ал.1 т.13 от ЗВ.
Релевираните
касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати приетите от
първоинстанционния съд съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, и като е приел противното първоинстанционния съд е постановил
решението си в противоречие със закона.
Иска
се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено и
наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба „Х. - 60“ ЕООД оспорва
основателността на касационната жалба в депозирано по делото писмено становище.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Карловският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от
„Х. -60“ЕООД против НП № 48 от 11.05.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция на основание чл.200 ал.1 т.31
от ЗВ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.48 ал.1 т.13 от ЗВ.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 3/15.01.2021г., съставен от инж.Д. Б. Р. на длъжност мл. Експерт -
контрол, дирекция „Контрол“ в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.
Първоинстанционният съд е приел за
установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е възприел следната фактическа
обстановка :
Експерти на БДИБР
извършили проверка на дружеството - жалбоподател във връзка със стопанисван от
него обект в с. В., оборудван с водовземно съоръжение. При проверката било
установено, че за водоизточника нямало учредена санитарно- охранителна зона,
съгласно изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. В тази връзка със
съставения за целта на проверката Констативен протокол № ПВ1-213 от 28.10.2020
г. били дадени предписания на управителя на дружеството - жалбоподател да
подаде в БДИБР заявление за учредяване на СОЗ около водоизточника, съгласно
изисквания на Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране,
утвърждаване и експлоатация на санитарно- охранителните зони около водоизточниците
и съоръженията за питейно- битово водоснабдяване, със срок за изпълнение на предписанието
30.11.2020 г.
От извършена проверка
в деловодството на БДИБР било установено, че към 14.12.2020г. така даденото
предписание не било изпълнено, тъй като не постъпили документи, удостоверяващи
неговото изпълнение, за което бил съставен Констативен протокол
ПВ1-256/14.12.2020 г.
Във връзка с
констатираното била изпратена покана на дружеството чрез неговия управител за
явяване на 15.01.2021 г. от 10,00 до 12,00 часа в БДИБР във връзка със
съставяне на АУАН, която била връчена на 22.12.2020 г.
На 15.01.2021 г. в
присъствие на управителя на дружеството- жалбоподател бил съставен от
оправомощено длъжностно лице АУАН, с който било прието, че констатираната на
14.12.2020 г. липса на представени документи в БДИБР, съгласно издадените и
надлежно получени от дружеството предписания представлява извършено на
01.12.2020 г. нарушение на чл.48 ал.1 т.13 от ЗВ, а именно неизпълнение на
задължително предписание, издадено от компетентно длъжностно лице.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от
административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно
постановление.
7.
В хода на първоинстанционното
производство е разпитан съставителя на АУАН Д. Б. Р., който е потвърдил
фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд, при извършената служебна
проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, е
приел, че същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му
съдържание, поради което се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено
само на това основание, без да е необходимо се изследва въпроса дали
санкционираното лице е извършило вмененото му нарушение. В тази насока съдът е приел, че в случая АУАН е
съставен в нарушение на разпоредбата на чл.42 т.3 от ЗАНН, регламентираща
изискването за посочване в него на мястото на извършване на административното
нарушение, което нарушение е пренесено и в атакуваното наказателно
постановление. Съдът е приел, че в текстовото описание на наказателното постановление е посочено, че
деянието е установено при проверка по документи за обект, находящ се в
землището на с. В., стопанисвано от „Х.- 60“ЕООД със седалище в с. В.. Извършено е препращане
към констативен протокол за извършена проверка от 14.12.2020 г., в който е
отразено, че същата е извършена на място в БДИБР. Все в тази насока, Съдът е
приел, че описано по този начин мястото на извършване на нарушението е неясно. Приел
е, че за да е налице яснота относно този задължителен реквизит на акта и на
наказателното постановление, следва освен индивидуализирано по начина, посочен
от актосъставителя, да е посочено кое е населеното място, в което се приема, че
е извършено нарушението. Съдът е приел за безспорно, че в случая, мястото, където
е било дължимо съответното действие, което е следвало да предприеме
жалбоподателят в изпълнение на даденото му предписание, е в гр. Пловдив, където
се намира компетентната БДИБР и където изрично му е било предписано да
представи документацията. Според съда, прието е от контролния и наказващия
орган жалбоподателят да е осъществил процесното нарушение чрез бездействие,
което се осъществява на мястото на дължимото действие, а именно в гр. Пловдив,
а същевременно неправилно е обвързано с адреса на обекта, намиращ се в с. В..
Първоинстанционния
съд е приел, че мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит за
съставения акт за установяване на нарушението и за издаденото въз основа на
него наказателно постановление, и неясното му и неточно посочване, е нарушение
на императивните разпоредби, съответно на чл.42 т.3 и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено, ограничаващо правото на защита на наказаното лице,
тъй като води до невъзможност да разбере къде точно е извършено нарушението, за
което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. На следващо
място съдът е приел, че посочването на мястото на извършване на нарушението е
задължителен реквизит на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление и предвид разпоредбата чл.59 ал.1 от ЗАНН, относно
местнокомпетентният съд за разглеждане на делото и в този смисъл условие за
тяхната редовност и законосъобразност. Посоченото нарушение според приетото от
първоинстанционния съд е достатъчно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
IV. За правото :
9.
Обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав не споделя
изложените по-горе изводи на районния съд за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, обуславящи незаконосъобразността на наказателното постановление и
отмяната му само на това процесуално основание. Тези изводи на съда са
неправилни. Видно от съдържанието на съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото
наказателно постановление, в случая не са налице сочените пороци на чл. 42, т.3
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, досежно
посочване в актовете на административнонаказателното производство на мястото на
извършване на административното нарушение. В случая, както в АУАН, така и в НП
е посочено по ясен и недвусмислен начин мястото на извършване на нарушението, а
именно - Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район", така, че
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере, кое е
точното място на извършване на административното нарушение, и правото му на
защита не е накърнено, във възприетия от съда аспект. Също така, правилно е определена от
административнонаказващия орган и датата на извършване на нарушението, а именно
01.12.2020г., доколкото срокът за
изпълнение на даденото предписание е бил 30.11.2020г. В случая проверката за
изпълнение на предписанието е извършена на
14.12.2020г. в деловодството на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и
е установено, че не е представено необходимото заявление, посочено в
Констативен протокол № ПВ1-213/28.10.2020г., като за извършената служебна
проверка е изготвен също и Констативен
протокол № ПВ1-256/14.12.2020г.
10.
Приемайки, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, обуславящи незаконосъобразността на
наказателното постановление и отмяната му само на това процесуално
основание,първоинстанционния съд не е изложил каквито и да е мотиви по съществото на правния спор, а именно дали
при възприетата фактическа обстановка е налице извършено административно нарушение
от сочения в НП нарушител, тоест не са изложени мотиви по съществото на спора.
Единственото основание за отмяната на НП е приетото съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразността на наказателното
постановление, което каза се според настоящия състав не се възприема. Липсата
на мотиви по съществото на спора, съставлява нарушение на съдопроизводствените
правила от категорията на абсолютните, и само по себе си безусловно основание
за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2 от НПК и
връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Задължението за
мотивиране на съдебните актове е конституционно установен принцип в чл. 121,ал.
4 от Конституцията на РБ. Изискването за обосноваване на съдебните актове е една от гаранциите за
законосъобразност на същите, които законът е установил за защита правата и
правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в съдебното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресатите съображенията, въз основа на които
решаващият съд е постановил своя съдебен акт. Това подпомага страните в процеса
в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу
актовете, които не са благоприятни за тях. От друга страна пък, наличието на
мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и
правилността на съответния съдебен акт, упражняван при обжалването му пред
горестоящия съд.
11.С оглед изложеното настоящият
касационен състав намира, че в случая е реализирано касационно основание за
отмяна на въззивното решение по чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, приложим в
настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл.63, ал.1 от ЗАНН,
което не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, с оглед забраната на
чл.220 от АПК и правомощията на касационната инстанция да прилага материалния
закон въз основа на фактите, така както са установени от първоинстанционния
съд. При това положение произнасянето по същество от настоящата инстанция е
недопустимо, и доколкото, районният съд не е обсъдил изцяло правилността и
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, и не се е
произнесъл по въпросите относно извършеното административно нарушение и
авторството на същото, то на практика произнасянето по тези въпроси за първи
път от касационната инстанция, би довело до лишаване на страните от една
инстанция по установяване и преценка на фактите.
По
изложените съображения касационната жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена, като се отмени атакуваното съдебно решение и делото се върне за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – гр. Пловдив.
С
оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания, при новото
разглеждане на делото от първоинстанционния съд, съдът следва да се произнесе и
по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция.
По
изложените съображения и на основание чл. чл.222, ал.2, т.1 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, Административен съд – гр.Пловдив, ХІХ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 89 от 26.10.2021г.
на Карловски районен съд, I -
ви наказателен състав, постановено по а.н дело № 273 по описа на същия съд за
2021 г. в обжалваната част.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.