Р Е Ш Е Н И Е
№ 260044 12.04.2021 г. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 06.04.2021 г.
В публично заседание в
състав:
Председател:
Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Атанас Динков гр. дело № 83 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
В исковата молба (ИМ), подадена от ищцата М.Д.Г., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: гр. П., област П., ул. „К.Б. **“ № **, чрез адвокат С.М.
против ответника К.С.К., с ЕГН **********,*** се твърди, че от краткото им
съжителство имали родено едно дете - С. К.К., с ЕГН **********, което се родило
на г. в гр. У., Германия. Ищцата твърди,
че многократно искала ответника да припознае детето, но след като той не го
направил завела дело за произход, по което с Решение № 104 от 09.04.2019 г. на
Окръжен съд – Стара Загора, постановено по гр. дело № 115/2018 г. и влязло в
законна сила на 07.05.2019 г. било признато, че ответникът е биологичен баща на
детето им С.. Със същото решение ответникът бил осъден да заплаща на синът им,
чрез ищцата като негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер
на 180 лева, считано от 22.10.2018 г. Ищцата твърди, че живее с детето в дома
на родителите си в с. М., на горепосочения адрес. Ответникът не проявявал
никакъв интерес към синът им С., не го е търсил, не идвал да го вижда, и не се
обаждал по телефона да пита как е, и има ли нужда от нещо. Присъдената издръжка
не плащал доброволно, дори и след като било образувано изпълнително дело №
5173/2019 г. по описа на ДСИ при РС - Стара Загора. Едва след като Районна
прокуратура - Чирпан образувала дознание по чл. 183, ал. 1 от Наказателния
кодекс, след подадена от ищцата жалба, получила част от дължимата издръжка и то
само с оглед на това да престане наказателното преследване против К.С.К..
Твърди, че изминала повече от година преди да получи някаква сума за издръжка
на детето. През това време разчитала изцяло на родителите си, но и те нямали възможност
да и помагат неограничено, взела заеми от приятели и роднини, който върнала
след получаване на парите от ответника. От тогава получавала издръжката с
повече от месец закъснение. Тъй като детето било малко, не работела, за да може
да го гледа, а и то често боледувало, което налагало непосредствени грижи и
допълнителни средства за лечение. Не притежавала имоти. От своя страна,
ответникът работел в чужбина по няколко месеца в годината, регистриран бил като
земеделски производител - отглеждал животни, получавал и субсидии за това,
притежавал недвижими имоти и МПС. Моли съда, да постанови решение, с което да
увеличи размера на издръжката, която ответникът бил осъден да заплаща на синът
им С. К.К., с ЕГН **********, чрез нея, като негова майка и законен
представител, от 180 на 250 лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба, до навършване на пълнолетие на детето или до възникването на
друга причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателното изплащане на
задължението. Моля да и бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, в който сочи, че искът е процесуално недопустим и неоснователен,
поради което моли да бъде оставен без разглеждане с произтичащите от това
законови последици. В условията на алтернативност, ако съдът приеме, че
предявения иск е допустим, то предвид неоснователността и недоказаността му,
счита, че следва да бъде оставен без уважение, за което излага подробни
фактически и правни съображения.
В о.с.з. ищцата се явява лично и чрез процесуалния си
представител поддържа ИМ и моли предявения иск да бъде уважен. Претендира за направените
по делото разноски.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява, чрез процесуалния си представител моли да бъде оставен
без уважение предявения иск. Не претендира разноски.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане”
гр. Чирпан, редовно и своевременно призовани, не изпращат представител, като
представя социален доклад за детето.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и
доводите на страните и на осн. чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
По делото е приложено Решение № 104/09.04.2019 г.
постановено по гр. д. № 115/2018 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което
съдът е признал за установено на осн. чл. 69 от СК, че К.С.К. е биологичен баща
на детето С. К.К. и го е осъдил на осн. чл. 143, ал. 2 от СК, да
заплаща на сина си С. К.К., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна
представителка М.Д.Г., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 180 лв.,
считано от 22.10.2018 г. до настъпване на основания за изменяване или прекратяване на издръжката, заедно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Решението е влязло в законна сила
на 07.05.2019 г.
От представеното по
делото Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане с № 0002/27.03.2018 г. на Община Братя
Даскалови се установява, че малолетното дете С. К.К., роден на ***г.
е с родители: майка М.Д.Г. и баща К.С.К..
По делото е представен нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 75, том IV, рег. № 4051, дело № 294/2015 г.
на нотариус Пламен Иванов, вписан под № 308 в регистъра на Нотариалната камара,
с район на действие РС – Стара Загора, от който установява, че ответникът К.С.К.
е закупил недвижим имот - дворно място, находящо се в с. С., обл. Стара Загора,
с площ от 2 428.00 кв.м., урегулирано в: УПИ, находящ се в с., обл. Стара
Загора, с площ от 1 420.00 кв.м, ведно с жилищна сграда и второстепенни
постройки и УПИ – празно дворно място, находящо се в с. С., обл. Стара Загора с
площ от 1 008.00 кв.м.
По делото е представена справка от Община –
Стара Загора от която се установява, че ответника притежава два леки автомобила,
а от представената справка от Булстат се установява, че е регистриран като земеделски
производител.
Представена е справка от НАП от която се
установява, че ответника има задължения към НАП в размер на 1326.21 лева към
25.02.2021 г.
По делото е изискана справка от Държавен фонд
„Земеделие“ от която се установява, че за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2020 г. ответникът не е получавал финансиране от фонда.
От представените медицински документи се
установява, че детето е боледувало от бронхопневмония към 07.01.2021 г. и
заболявания на горните дихателни пътища към 05.04.2021 г. Представена е
квитанция за заплатени лекарства в размер на 40 лева.
От данните от извършеното социално проучване,
обективирано в социален доклад, се потвърждават гореизложените факти, като от
същия се установява, че към настоящия момент грижи за детето полага неговата
майка с помощта на своите родители. Задоволени са основните жизнени потребности
на детето, съобразени с възрастта му. Детето имало избран личен лекар, било в
добро общо съС.ие и се развивало в норма за възрастта си. Констатирано е по
информация от майката, че бащата рядко е търсил контакт с детето, не се е интересувал
от развитието му, и не изплащал редовно издръжка. Майката към момента била
безработна, нямала регистрация в ДБТ – Чирпан, като разчитала на финансова
подкрепа от страна на своите родители.
От разпитаната по делото свидетелката А.П.Г.
(майка на ищцата) се установява, че детето живее заедно с майка си в дома им в
с. М., често боледува, поради което се налага майката да го гледа и не може да
ходи на работа. Съдът кредитира показанията на тази
свидетелка като вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани
по делото доказателства.
От показанията на свидетелката К.И.Х.(майка на ответника) се
установява, че синът й е вземал детето от раждането му 4 - 5 пъти, но тъй като
детето било малко и плачело го връщал. Бил регистриран като земеделски
производител, но свидетелката ползвала неговия обект с животни. Нямал доходи,
не работел, поради което те – като родители му помагали. Съдът кредитира частично показанията на свидетелката,
като отчита нейната заинтересованост, съобр. чл. 173 от ГПК. Не е правдоподобно
твърдението на свидетелката, че синът и не работи, тъй като не се представиха
доказателства, че ответникът е с намалена работоспособност, респ. в лошо
здравословно съС.ие, което да му пречи да полага труд в обекта му с животни.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от
размера на минималната работна заплата, която в момента е 650 лева, т. е.
минимално дължимата от родителя издръжка е 162.50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Необходимо е
изменението да е трайно и съществено, като то може да се изразява в трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
По делото се установи безспорно, че от датата на
първоначално определената за детето издръжка в размер на 180 лева, считано от 22.10.2018
г. до завеждане на настоящото дело е изминал период от повече от 2 години, че
детето е на 3 години и 9 месеца - възраст, характеризираща се с интензивен
растеж, както и че боледува често. Поотделната и съвкупната преценка на тези
факти налага извода за трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при
които е определена първоначалната издръжка на детето - увеличение на нуждите на
търсещия издръжка, съотнесени към променените икономически условия на живот в
страната за изтеклия период от време. Следователно са налице предпоставките за
увеличение на същата.
Установените по делото разходи на детето за лекарства, възлизат
на около 40 лева, изчислена от съда средно месечно, на база представената
квитанция за заплащането им. Отделно от тези разходи, са разходите за дрехи,
обувки, храна, лекарства, комунални услуги и съдът изхождайки от ноторно
известните им цени, като взе предвид данните на НСИ (общоизвестни факти –
отчетите се публикуват в Интернет) за средствата, необходими за издръжка на
едно лице, както и от представените по делото доказателства, като отчете
възрастта на детето и конкретните му нужди, съотнесени към нормативната уредба
за размера на дължимата издръжка и обичайно присъжданата такава в аналогични
случаи, ги определи на разходи от около 260 лева или общо цялостната нужна
издръжка на детето възлиза на около 300 лева. Тази издръжка следва да се поеме
и от двамата родители. В производството не се събраха доказателства
за получаваните от ответника месечни доходи, но се установи, че същия има
недвижим имот, регистриран е като земеделски производител, има обект с животни
и притежава превозни средства. Не се представиха доказателства ответникът да е
с намалена работоспособност, в лошо здравословно съС.ие, и да има задължения за
издръжка към други деца. На следващо място, майката е родителят, който
полага непосредствените грижи за детето.
Поради това, съдът намира, че бащата, тъй като е в
трудоспособна възраст, има възможност да престира труда си, срещу което да
получава доход и без затруднение да дава необходимата за детето издръжка. Като
изходи от възможностите на родителите, съдът приема, че от нужната цялостна
издръжка на детето, бащата следва поеме сумата от 220 лева, а остатъкът от 80
лева следва да бъде поет от майката.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за увеличаване на
издръжката на детето следва да бъде уважен в размер на 220 лева, като следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен, над този размер до пълния претендиран от
250 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената сума за
издръжка.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на майката на детето, като
негов законен представител, направените разноски в размер на 264 лева за
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, но с оглед изричното заявления на процесуалния
представител на ответника, че не претендират разноски, такива няма да му бъдат
присъдени.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт,
държавна такса върху увеличения размер на издръжката, която възлиза на 57.60
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на присъдената издръжка по гр.
дело № 115/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, като:
ОСЪЖДА К.С.К., с ЕГН **********,***, да
заплаща на малолетното си дете С. К.К., с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител М.Д.Г., ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер
на 220 лева (вместо досега определената от 180 лева месечно), считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 28.01.2021 г. до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
издръжка над присъдения размер от 220 лева месечно до пълния претендиран размер
от 250 лева месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените суми за
издръжка.
ОСЪЖДА К.С.К., с ЕГН **********,***, да
заплати на М.Д.Г., ЕГН **********,***, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете С. К.К., с ЕГН **********, направените по
делото разноски за процесуално представителство в размер на 264 лева,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.С.К., с ЕГН **********,***, да
заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт, сумата от 57.60
лева, представляваща дължима държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: